ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...........
гр. София, 02.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито
заседание, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа т.д. № 354/2021 г. по
описа на СГС, намери следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена
ненадлежно по електронна поща, от СК -13 Ф.АД, с която са предявени искове
срещу К.ЕООД за признаване за установено, че 14 бр. постановления за възлагане,
издадени по изпълнителни дела № 367/2010г.,
№ 907/2010г . и №1350/2011 г. на
ЧСИ М.П.са недействителни, както и на основание чл.55 ЗЗД ответникът да бъде
осъден да върне в масата на несъстоятелността на заличения търговец З.И.ООД, ЕИК ********недвижимите имоти,
придобити с недействителните постановления, а в случай, че е се е разпоредил с
тях – паричната им равностойност.
Ищецът
твърди, че е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност наЗ.ЕООД,
което дружество е било заличено в търговския регистър с решение от 08.12.2020
г., постановено по т.д.№1074/2010 г. на СГС на основание чл.632, ал.4 ТЗ,
поради невнасяне на необходимите за развитие на производството разноски.
Твърди, правният му интерес от предявените искове
произтича от възможността за възобновяване на прекратеното производство по
несъстоятелност по реда на чл.744, ал.1, т.2 ТЗ поради новооткрито имущество.
Твърди,
че в периода юни – декември 2011 г. в индивидуално принудително изпълнение
срещу заличения търговец З.И.ООД, ЕИК ********иницииарно
от ответника К.ЕООД по изпълнителни дела № 367/2010г., № 907/2010г . и №1350/2011 г. на ЧСИ М.П.имоти на длъжника били изнесени на
публична продан и възложени на взискателя, без да съществуват вземанията, които
са принудително събирани и без взискателя, комуто са възложени имотите да
довнесе частта от цената, която надвишава вземанията му.
При
тези твърдения, счита продажбите за недействителни, респективно недвижимите
имоти за част от масата на несъстоятелността, а в случай, че ответникът се е
разпоредил с тях в масата следва да
постъпи равностойността им.
Предявените
искове са недопустими поради липса на легитимация на ищеца и липса на правен
интерес.
На
първо място дори и да се приеме, че разпоредбата на чл.744, ал.1, т.2 ТЗ е
приложима към хипотезата на прекратено производство поради невнасяне на
определените разноски за развитие на производството, каквато теза настоящият съдебен състав не
споделя, тъй като за прекратяването по чл.632, ал.4 ТЗ е без правно значение обстоятелството дали
длъжника има имущество, стига то да не е от естество да покрие началните
разноски за развитие на производството, то разпоредбата има предвид новооткрито
имущество, което не е било известно при прекратяването на производството, а в
случая се твърди, че „новооткрити“ са недвижими имоти, които поради недействителност
на публичната продан не са преминали в
собственост на купувача по публичната продан, а ако са придобити от трети лица
с противопоставими на заличения търговец права, то К.ЕООД дължи връщане на
стойността им.
Дори и да се приеме, че тези
твърдения могат да се подведат в хипотезата на 744, ал.1, т.2 ТЗ и се касае за „новооткрито“ имущество, което
не е било известно, то това би било основание за възобновяване на
производството по несъстоятелност, която възможност е ограничена със срок, като
доколкото ищецът поддържа теза за липса на прехвърлителен ефект на постановленията
за възлагане, то очевидно същата няма пречка да се преценява инцидентно в
производството по искането за възобновяване, което ако не бъде допуснато въз
основа на същите твърдения, няма как да предостави възможност на който и да е
кредитор да получи удовлетворение.
Изобщо при твърденията за липса на
прехвърлителен ефект на продажбата на недвижими имоти в случая липсва правен интерес от отделен
установителен иск, който не може да послужи за целите на осребряването на
имотите в производство по несъстоятелност, като единственият интерес на
кредиторите е да постигнат възобновяване на производството, респективно
попълване на масата чрез осъдителни искове, макар и според настоящият състав
такава възможност да е изключена при тези твърдения.
Искове за попълване на масата обаче
са допустими само при висящо производство по несъстоятелност, каквото в случая
не е налице, като кредиторите на несъстоятелен длъжник не разполагат с
легитимация да предявяват такива искове,
освен в изричната хипотеза на чл.649, ал.2 ТЗ, а именно когато тези искове са
обусловени от уважаване на исковете по чл.645,646,647 ТЗ и чл.135 ЗЗД, а настоящият случай не е такъв
и следователно ищецът не е легитимиран да ревандикира имоти или да търси
обезщетение за неоснователно обогатяване.
По изложените съображения от
изложените твърдения в исковата молба не може да се изведе допустим предмет на
защита, поради което е безпредметно да се дават каквито и да било указания във
връзка с нередовното сезиране, заплащане на такса и т.н. и исковата молба
подлежи на връщане на основание чл.130 ГПК.
По
тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ВРЪЩА
исковата молба с вх.№284415/25.02.2021 г, по която е образувано т.д. № 354/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-21 състав.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: