Решение по КНАХД №1025/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството е образувано по жалба от „ФОТОКЛИЙН 69“ ЕООД – гр. Белослав, обл. Варненска, ЕИК *********, срещу Решение № 457/09.04.2025 г., постановено по АНД № 20253110200357 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 03-2400553/08.01.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като наложената на дружеството имуществена санкция за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ е намалена от 2000 лева на 1500 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, постановено в противоречие със закона и събраните доказателства, при съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон. Касаторът счита, че районният съд не е формирал мотиви по наведените от него възражения, не е обсъдил релевантните факти и не е изложил мотиви. Посочва, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, поради което моли решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна счита жалбата за неоснователна. Посочва, че съдът правилно е преценил събраните доказателства и е направил правилен извод, че установеното при проверката лице е престирало труд в полза на дружеството без трудов договор, поради което е доказано извършването на вмененото нарушение. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като законосъобразно, правилно и обосновано, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е било образувано по жалба от „ФОТОКЛИЙН 69“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03-2400553/08.01.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. С атакувания съдебен акт размерът на санкцията е бил намален на 1500 лв.

Въз основа на събраните доказателства, от фактическа страна районният съд е приел за установено, че при проверка, извършена на 06.11.2024 г. от служители на инспекцията на територията на сух док в кораборемонтен завод „Одесос“ в гр. Варна, Островна зона, били установени множество лица, които полагали труд. Сред лицата била и А. С. И., [ЕГН]. Била й предоставена за попълване декларация, в която било отразено, че работи за „ФОТОКЛИЙН 69“ ЕООД на длъжност „общ работник“, с работно време 20:00 ч. – 03:00 ч., при договорено трудово възнаграждение 933 лева месечно, с почивни дни събота и неделя. Декларирал и че има трудов договор. При документалната проверка било установено, че с И. няма сключен трудов договор. На 29.11.2024 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу дружеството, за това че е допуснало на работа И. преди да бъде сключен трудов договор в писмена форма между страните. Срещу акта постъпило възражение, прието за неоснователно, впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление, в което била възприета фактическата обстановка, описана в акта, и нарушението било квалифицирано по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, като било наложено наказание по чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ.

При така установените факти, от правна страна районният съд е приел, че административнонаказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, актът и постановлението са издадени при спазване на всички процедури и срокове и съобразно изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Посочил е, че фактическата обстановка е обективно, всестранно и пълно изяснена и на нарушението е дадена правилната правна квалификация, като е направен единственият възможен извод за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ. ВРС не е приел възражението на въззивната страна, че работника И. не е изпълнявала трудова функция на длъжност „общ работник“ и че страните не са имали трудовоправни взаимоотношения. Счел е, че материалният закон е приложен правилно, тъй като и правилно наказващият орган е определил отношенията между дружеството и И. като такива между работник и работодател, доколкото безспорно по делото е установено, че между страните не е бил сключен трудов договор. По размера на наказанието съдът е изложил мотиви, че действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция - АНО не е изложил твърдения защо следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията, по преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Предвид това обстоятелство въззивният съд е приел, че конкретното нарушение е първо за въззивника, съот. следва да се измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 КТ минимум - 1500 лева, като тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.

Решение на ВРС е правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Правилно от събраните писмени доказателства и свидетелски показания са изведени релевантните факти. Правилни са изводите на ВРС, че безспорно се установява по делото извършването на нарушението, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „ФОТОКЛИЙН 69", както и че правилно е определено наказанието като вид, но не и по размер, поради което е изменено. Касационният състав на съда напълно споделя изложените от ВРС мотиви и направените от него изводи и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Противното на заявеното от касатора в обжалваното съдебното решение се обективират мотиви на решаващия съд по направените възражения във въззивната жалба. В мотивите на атакувания съдебен акт има обсъждане на всяко едно от тях, има изложение на правната позиция на ВРС за тяхна неоснователност с аргументи, изведени от събраните доказателствени източници.

Обосновано е становището на решаващия съд за трудовоправен характер на възникналата правна връзка между жалбоподателя и лицето А. С. И.. Събраните гласни доказателства от разпита на свидетеля М.-Ж. не са оборени от съдържанието на приложените по преписката констативен протокол и декларацията по чл. 402 КТ на работника И., в която се посочват данни за изпълнявани трудови функции на „общ работник, при договорено работно време, почивни дни, възнаграждение, месторабота. Това са типичните белези на всеки един трудов договор.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че нито в производството пред административнонаказващия орган, нито в съдебното обжалване жалбоподателят не твърди да е договорил с И., последният за свой риск да изработи нещо - предмет на договора за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД. Следователно няма възникнало облигационно правоотношение, а трудово такова, за чието съществуване е нужно сключването на писмен трудов договор, което не е било сторено от касатора.

Настоящият съдебен състав споделя правната теза на районния съд за справедлив размер на наказанието от 1500 лв. (законоустановения минимум), тъй като липсват изложени конкретни мотиви за налагане на конкретна санкция, как то и по преписката да има доказателства жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП са същото нарушение.

По изложените съображения настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е приложил правилно материалния закон, спазил е съдопроизводствените правила и не са налице твърдените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора и направеното от ответника искане, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 144 АПК в размера по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд - Варна, VII тричленен състав

ОСТАВЯ в сила Решение № 457/09.04.2025 г., постановено по АНД № 20253110200357 по описа за 2025 г. на ВРС.

ОСЪЖДА „ФОТОКЛИЙН 69“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.