Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
27.07.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 15494 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 422690 от 05.06.2018г. по гр.д. № 79917/2017г., поправено по
реда на чл. 247 ГПК с решение № 249881 от 21.10.2019г., Софийски районен съд, 145
състав отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу „Е.Е.А.П.“ ЕООД,
ЕИК *******, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 1 358.27 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община „Оборище“, ул. „*******,
надпартерен апартамент, аб. № 6126, за периода м. 11.2014г. - м. 04.2016г.,
както и сумата 190.67 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.01.2015г. до 31.05.2017г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.06.2017г., до окончателното плащане, за
които суми по ч.гр.д. № 38355/2017г. по описа на СРС, 145 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК; Отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
срещу „Е.Е.А.П.“ ЕООД, ЕИК *******, установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 139 ЗЕ вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 92.47 лв., представляваща главница за извършена услуга дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община „Оборище“,
ул. „*******, надпартерен апартамент, аб. № 6126, за периода м. 11.2014г. - м.04.2016г.,
както и 19.04 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.01.2015г. до 31.05.2017г. върху посочената главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.06.2017г., до окончателното плащане, за
които суми по ч.гр.д. № 38355/2017г. по описа на СРС, 145 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 ГПК ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата 346.23 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.дело № 38355/2017г. по описа на СРС, 145 състав, както и
сумата 346.23 лв., представляваща разноски в исковото производство. Решението е
постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната
на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – нарушение на материалния закон.
Районният съд неправилно приел, че правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия на небитови клиенти/стопански нужди не е възникнало поради
факта, че ответникът не е сключил писмен договор. Сам по себе си един правен
субект не придобивал качеството клиент въз основа на договор за
покупко-продажба на топлинна енергия, а вследствие подаденото заявление за
присъединяване към топлопреносната мрежа. Договорът обезпечавал качеството
купувач, а не качеството клиент. В процесния период ответникът като клиент бил
снабдяван с топлинна енергия от ищеца, нещо повече – единственото оспорване от
ответника било не дали е потребявал топлинна енергия, а основанието, на което е
била потребена. Същевременно поддържа, че неправилно първостепенният съд приел
действието на представения договор № 4719-Т 006126 от 12.12.2006г. да не е
ограничено със срок. Срокът на този вид договори бил максимум 5 години, поради
което за ищеца нямало друг иск освен предявения по чл. 59 ЗЗД. Поради това моли
съда да отмени първоинстанционното решение, вкл. в частта за разноските и вместо
него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски
и юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на
претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „Е.Е.А.П.“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, съдът е сезиран с
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове:
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 358.27
лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в периода
м. 11.2014г. - м. 04.2016г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, община
„Оборище“, ул. „*******, надпартерен апартамент, аб. № 6126;
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 92.47
лв. - главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за
същия период;
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 190.67
лв., представляваща лихви за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.01.2015г. - 31.05.2017г., и
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 19.04
лв. - лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за същия период.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 13.06.2017г., до окончателното плащане. За
вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 38355/2017г.
на СРС, 145 състав.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не са
нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е
правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Съгласно ал. 2 на същия член, това право възниква, когато няма
друг иск, с който обеднелият може да се защити. Предпоставките на иска за
неоснователно обогатяване, които следва да са налице кумулативно, са:
обедняване на ищеца; обогатяване на ответника - под формата на реално
увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на разходи, които
нормално би направил; липса на правно основание за имотното разместване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според дадената в § 1, т. 43 ДР ЗЕ обща легална дефиниция (действала до
16.07.2012г.) на „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди”,
такъв е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет; Според сега действащата
т. 33а на § 1 ДР ЗЕ (нова, ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) „небитов
клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански/небитови нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В случая от доказателствата по делото се установява, че по подадена на
11.12.2006г. от ответника молба-декларация, на 12.12.2006г. на основание чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ между страните е сключен договор № 4719-Т 006126 при общи
условия, за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Договорът касае
процесния топлоснабден имот с аб. № 6126. Срок на договора не е посочен, с
оглед на което следва да се приеме, че договорът е безсрочен. Действително,
клаузата на чл. 6, ал. 1 от представените по делото общи условия предвижда, че
договорът за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е със срок пет
години, считано от датата на сключването му или от датата, посочена в договора,
а ал. 2 на чл. 6 предвижда възможност за сключването му и за по-кратък срок.
Тези общи условия обаче са неотносими за спора, тъй като същите са одобрени с
решение на ДКЕВР от 08.10.2007г. При доказателствена тежест за ищеца съобразно
чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е представил приложимите към датата на сключване
на договора общи условия. Същевременно законът не предвижда срок за сключване
на договора с клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. При липсата на
уговорен срок в договора, липсата на законова норма, която да предвижда задължително
сключване на договора за определен срок и непредставяне на приложимите към
12.12.2006г. общи условия, съдът намира довода на въззивника договорът да бил
сключен за срок от 5 години за неоснователен.
А щом в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за стопански/небитови
нужди, предявените искове на извъндоговорно основание са неоснователни,
съответно неоснователни са и акцесорните им искове за лихви за забава. Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за
настоящата инстанция се следват на възиваемия. Доказано направените такива са в
размер на 900 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от
19.07.2018г. Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за основателно
предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора пред настоящата инстанция.
Съобразно обжалваемия интерес и Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в относимата й редакция, възнаграждението следва да
бъде намалено на 350 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 422690 от 05.06.2018г., постановено по гр.д. № 79917/2017г. на
Софийски районен съд, 145 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
249881 от 21.10.2019г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Е.Е.А.П.“ ЕООД, ЕИК *******,
на основание чл. 78 ГПК сумата 350.00
лв. (триста и петдесет лева), представляваща разноски за настоящото
производство.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.