РЕШЕНИЕ№
гр... София, 28.12. ..2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.. Софииският
градски . съд .наказателна ..колегия 32-ри наказателен състав в
публичното заседание на........ двадесети
декември……..................................................................
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:......
Десислав Любомиров.........……..
Членове:... .. Доротея
Кехайова …………..
.... мл.с.Габриела Лазарова……...
при секретаря... Албена Ламбева…....….…...…......…….....……………… в присъствието на
прокурора............ Валентин Кирилов.............................като разгледа докладваното от
…... съдията Любомиров…….......................частно наказателно. дело № 5495 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.45,
ал.3 от ЗЕЕЗА.
Постъпила е Европейска заповед за арест
на българският гражданин М. Т.М., с ЕГН *********** от гр.София, издадена
от съдебните власти на Федерална
Република Германия.
Прокурорът изразява становище, че заповедта следва да се изпълни, като
по отношение на лицето М. Т.М. се постанови
решение за предаването му на съдебните власти на Федерална Република Германия.
Исканото лице М. Т.М. е
дало съгласие на 20.12.2018г. за предаване на съдебните власти на Федерална
Република Германия за провеждане на наказателно преследване.
Съдът, след като
съобрази постъпилата Европейска заповед за арест, материалите по делото и
даденото от исканото лице съгласие по чл.45, ал.1 от ЗЕЕЗА, намира следното:
Европейската
заповед за арест е издадена на 21.09.2016г. от
Прокуратурата на Потсдам, Федерална Република Германия, по преписка №426
Js 41523/14
и е придружена с превод на български език съгласно изискването на чл.37, ал.3
от ЗЕЕЗА. С нея се иска предаване на българският гражданин М. Т.М. с ЕГН ***********, с цел провеждане на наказателно преследване. Твърди се, че същият през периода 13.05.2013г.-24.06.2013г. в
гр.Потсдам, Германия и в гр.Плая дел Кармен, Мексико, извършил престъпление фалшифициране
на платежни карти с гаранционна функция, компютърна измама, шпиониране на
данни, подготовка за шпиониране и прихващане на данни, фалшифициране на правно
релевантни данни. Престъпната дейност по твърдения в ЕЗА се е осъществявала на
територията на Федерална Република Германия в гр.Потсдам, като неправомерното
теглене на суми и опитите за такова са направени в Мексико. Това деяние е
квалифицирано по §152а, §152б, §202а §202в, §263а, §269 и §25 от НК на ФРГ, §43
и §44 от Федералния закон за защита на данните, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода до 10 години. С оглед на това, съдът намира, че от формална
страна са налице условията по чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА. Европейската заповед за арест е издадена за лице, извършило според
издателят й деяние, което се наказва съгласно правото на издаващата държава с
лишаване от свобода до 10 години. Това
деяние съставляват престъпление и по Раздел ІV на Глава VІ от Особената част на
НК на Република България, поради което от формална страна е изпълнено и
изискването на чл.36, ал.2 от ЗЕЕЗА. Съдът намира, че ЕЗА съдържа данни за
самоличността на исканото лице, данни за издаващият орган, такива за заповедта
за задържане, обстоятелства при които е извършено престъплението,
включително време, място и степен на участие на исканото лице, наказанието
което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършеното
престъпление. Не на последно място, в нея се съдържат данни за характера и
правната квалификация на престъплението, с оглед на което съдът намира, че по
форма и съдържание тя отговаря на изискванията на чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА.
Видно от постъпилото в отговор на нарочно искане от
съда писмо от прокуратурата на Потсдам, ФРГ, в съответствие с чл.5 § 3 от
Рамковото решение от 13 06.2002, касаещ ЕЗА,
издаващата заповедта държава членка е гарантирала връщането в България
на исканото лице с цел изтърпяване на наложеното му в Германия наказание или
мярка лишаване от свобода. Съдът намира, че липсва каквото и да било основание
да се счита, че тези гаранции не са дадени от издаваща заповедта държава чрез компетентен
орган и по съответният ред. С оглед на това е изпълнено изискването на чл.41,
ал.3 от ЗЕЕЗА.
Същевременно съдът приема, че при съдържащи се в
заповедта данни, за престъплението, за което е издадена същата, то не е
амнистирано в Република България. Съдът не е уведомен, че М. Т.М.,
който очевидно с оглед данните за самоличността му не е малолетен, е осъден
за същото престъпление с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на
трета държава-членка и изтърпява, или е изтърпял наказанието, или че присъдата
не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата в
която е осъдено, тъй като данни за такова осъждане фактически липсват. Поради
това съдът намира, че не са налице основания по чл.39 от ЗЕЕЗА за отказ да се
изпълнени заповедта. Не са налице и такива по чл.40 от същият закон, тъй като с
оглед изложеното по-горе и съобразно становището на прокуратурата е видно, че М. не е привлечен като обвиняем и не е подсъдим в Република България за
престъплението-предмет на заповедта. Именно поради липсата на образувано срещу
него наказателно производство няма как последното да е прекратявано преди
получаването на ЕЗА. Съгласно чл.80, ал.1, т.3 от НК на Република България,
наказателното преследване срещу М.
Т.М. за конкретното деяние може да се
изключи по давност след изтичане на десет години, т.е. след 24.06.2023г., като абсолютният давностен срок
за наказателно преследване по чл.81, ал.3 от НК, би изтекъл 5 години по-късно. Съгласно
отразеното в ЕЗА, по германското законодателство давностния срок за наказателно
преследване ще изтече на 11.09.2026г. Поради това и отчитайки факта, че
престъплението за което се иска предаването на М. на съдебните власти на Република Германия е извършено на територията на
последната, както и че липсват данни първият да е изтърпял или да
изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла
в сила присъда за същото престъпление, съдът намира, че липсват и основанията
за отказ по чл.40 от ЗЕЕЗА. Липсват такива и за отлагане изпълнението на
заповедта или за изпълнението й под условие, съгласно нормата на чл.52, ал.1
от ЗЕЕЗА. По делото няма представени
доказателства за това срещу исканото лице да има висящо наказателно
производство или влязла в сила присъда за различно престъпление от това, за
което е издадена ЕЗА.
Въз основа на изложеното съдът приема, че са налице условията за предаване
на лицето М. Т.М. в изпълнение на Европейската заповед за арест, на
съдебните власти на Федерална Република Германия. Исканото лице е дало по реда
на 45, ал.1 от ЗЕЕЗА съгласие за предаването му. В срока по чл.45, ал.2 от ЗЕЕЗА това съгласие не е оттеглено. При тези обстоятелства и при констатираното
наличие на условията по чл.36 и 41 от ЗЕЕЗА, както и при липсата на основание
за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА, следва да се постанови решение за незабавното му
предаване.
Мотивиран така и на основание чл.45,
ал.3 от ЗЕЕЗА съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА българският гражданин М. Т.М., с ЕГН ***********, да бъде
предаден в изпълнение на Европейска заповед за арест на съдебните власти на Федерална Република Германия, с цел
провеждане на наказателно преследване.
ВЗЕМА по отношение на М. Т.М., с
ЕГН *********** мярка за неотклонение „задържане под стража” до фактическото му
предаване на издаващата държава.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на
Върховна касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.