Р
Е Ш Е Н И Е
№ /01.04.2021г.; гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна,
10-и състав, на четвърти февруари две хиляди
двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: П. Т.
при секретаря Г. Н., като
разгледа докладваното от съдията Т.гражданско дело № 16374 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
341 ГПК и следващите, във фаза на извършване на делбата.
Образувано е по искова молба, подадена
от К.Б.С., ЕГН **********, срещу С.Б.К., ЕГН **********, с искане да бъде
допусната и извършена делба на следния недвижим имот: УПИ III
– 53, кв. 10 по плана на ***,
одобрен със Заповед номер 605/05.12.1931г. за улична регулация и Заповед с
номер 5190/24.12.1931г. за дворищна регулация, с площ от 1000 кв.м. по първичен
акт за собственост, а по регулационен план на с. *** с площ от 1135 кв.м.,
ведно с построените в имота постройки – къща с плевник и хамбар, при квоти от
по ½ за всяка страна.
С
постановено по делото, влязло в сила Решение № 4904/27.11.2017г. на Районен съд
- Варна, е допуснато да бъде извършена
съдебна делба на недвижим имот: УПИ III – 53, кв. 10 по плана на ***, одобрен с
указ номер 605/05.12.1931г. за одобрена улична регулация и Указ с номер
5190/24.12.1931г. за одобрена дворищна регулация, с площ от 1000 кв.м. по първичен акт за
собственост и 1135 кв.м. по регулационен план, при граници: ***, ***, улица, улица, ведно с построените в него сгради,
както следва:
1./ едноетажна жилищна
сграда, разположена в северозападния ъгъл на имота със
застроена площ от 100 кв.м., от които: жилищна част с площ 60 кв.м. /индекс 1 на скицата
на вещото лице на инж. Й.А. на л.73 от делото/, състояща се от две стаи,
коридор и баня; стопанска част, с площ 40 кв.м.
/индекс 2 на скицата на вещото лице на л.73 от делото/, състояща се от изба и
битова стая, ведно с външна тоалетна /индекс 3 на скицата на вещото лице на
л.73 от делото/, разположена източно до жилищната сграда, със застроена площ от
4 кв.м.
и
2./ стопанска
постройка /индекс 5 на скицата на вещото лице на л.73 от
делото/ със застроена площ от 70кв.м., между съсобствениците, при квоти, за всеки от тях, както
следва:
- ½
ид.ч. за ищеца К.Б.С. с ЕГН **********,
- ½ ид.ч.
за ответника С.Б.К.
с ЕГН **********, като собствеността върху посочените дялове е придобита по
наследяване от ***, поч. на 17.04.1984г., а от
наследодателя – по силата на договор за покупко-продажба, обективиран
в НА № 37, том V, дело № 1088 от 24.12.1951г., на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
В открито съдебно
заседание съдът е приел за съвместно разглеждане в производството претенцията
на ответника С. Костадинова по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на целия имот в негов дял.
Приета е претенцията по реда на чл. 12, ал. 2 ЗН за осъждане на ищцата да
заплати на С.К. сумата от 640,00 лв.,
представляваща изграждане на лятна кухня – пристройка към къщата. За съвместно
разглеждане е приета и претенцията по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД за сумата от 22 854,00 лв. представляваща сбор на
направените необходими и полезни разноски за имота.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е допусната СТЕ, като от
заключението на вещото лице инж. П.М., се установява следното: УПИ III
– 53, кв. 10 по плана на ***,
е ограден с ограда от бетонни колове и телена мрежа. Има засадени трайни насаждения
– лозе на конструкция, асма на конструкция, плодни дръвчета и др. Извършени са
строителни подобрения – бетонова площадка срещу входа, външна чешма с барбекю, шахта за водомера, нова шахта за допълнително
изградена баня с тоалетна, пътеки от тротоарни плочки и др. В имота има
изградена жилищна сграда на един етаж. По време на експлоатацията е правен
частичен ремонт на покрива. Жилищната сграда е измазана с външна циментно – пясъчна настилка. През 2016г. към жилищната
сграда е изграден и допълнителен санитарен възел – баня с тоалетна. До
тоалетната е изграден навес. Западната стена е изградена от бетонови блокчета.
Към двора са изпълнени две стоманени колони от тръби и хоризонтална носеща
греда, изпълнена от тръба. В имота има и изградена стопанска постройка през
1946г. Конструкцията е остаряла, амортизирана и силно деформирана. Процесният недвижим имот е реално поделяем
на два дяла. Едноетажната жилищна сграда построена в него е реално неподеляема на два дяла. Пазарната стойност на УПИ III – 53, кв. 10 по плана на ***, е 24 800,00
лв. Пазарната стойност на построената в имота
едноетажна жилищна сграда е 19 690,00 лв. Банята с тоалетната към жилищната
сграда е на стойност 2200,00 лв. Общата стойност на стопанската част към
едноетажната жилищна сграда е 2900,00 лв. Общата стойност на външния клозет в
имота е 600,00 лв., на навеса до външния клозет – 1500,00 лв. и на стопанската
постройка – 2000,00 лв. Общо стойността на целия имот с изградените в него
постройки е 52 200,00 лв. Банята с тоалет към сграда и навеса до външния
клозет на обща стойност 3700,00 лв. са изградени от ответника в производството.
Представено е заключение за двата дяла, като в ДЯЛ 1 попадат ½ ид.ч. от УПИ III – 53, кв. 10 по плана на ***, построената
в имота едноетажна жилищна сграда, баня с тоалет към сградата, стопанската
постройка към банята, външният клозет и навесът до външния клозет. Общата
стойност на този дял е 37 800,00 лв. В
ДЯЛ 2 попадат ½ ид.ч. от УПИ III
– 53, кв. 10 по плана на ***,
и стопанската постройка в имота. Общата стойност на този дял е 14 400,00 лв.
Поради оспорване на заключението,
съдът допусна извършването на повторна СТЕ, като от заключението на вещото лице
М.А. се установява следното: УПИ III – 53, кв. 10 по плана на ***, е реално поделяем на два дяла, като ДЯЛ 1 ще включва половината имот
с изградената в него едноетажна жилищна сграда, а ДЯЛ 2 ще включва другата
половина на имота с изградената стопанска постройка. Стойността на ДЯЛ 1 е 23 569,00 лв. Стойността на ДЯЛ 2 е 10 878,00 лв. Пазарната стойност на
целия имот, ведно с изградените в него сгради и постройки, е 34 500 лв. Пазарната стойност на имота,
без да са включени в нея външната тоалетна, баня с тоалетна, стопанска
постройка и навес към къщата е 27 700,00 лв. Стойността на твърдените от
ответника извършени от него СМР в допуснатия до делба имот е общо 27 045,63 лв. Изпълнените СМР в процесния имот са увеличили неговата стойност с общо 10 420,00 лв.
Поради ново оспорване на заключението
и констатираното разминаване между изготвените две единични експертизи, съдът
допусна извършването на тройна СТОЕ, като от заключението на вещите лица Т.О., Ц.А.
и Р.Н. се установява следното: Недвижим имот УПИ III – 53, кв. 10 по плана на ***, Е РЕАЛНО ПОДЕЛЯЕМ НА ДВА ДЯЛА, ПРИ КВОТИ ОТ
ПО ½ ЗА ВСЕКИ СЪДЕЛИТЕЛ. Изградената в имота едноетажна жилищна
сграда Е НЕПОДЕЛЯЕМА. Пазарната стойност само на УПИ III – 53, кв. 10 по плана на ***, е в размер
на 18 660,00 лв. Пазарната стойност
на построената едноетажна жилищна сграда в имота е 12 400,00 лв. Пазарната стойност на построените баня с тоалетна към
сградата е 2 203,00 лв. Пазарната стойност на външната тоалетна е 395,00 лв.
Пазарната стойност на стопанската част към жилищната сграда е 2670,00 лв.
Пазарната стойност на навес до външната тоалетна е 1325,00 лв. Пазарната
стойност на стопанската постройка в имота е 2056 лв. Общо – 39 800,00 лв.
Стойността на ПРОЕКТОДЯЛ 1,
включващ в себе си западната част на УПИ
III – 53, кв. 10
по плана на ***, ведно с изградената жилищна сграда и останалите постройки, без
стопанската постройка, е в размер на 28
350,00 лв. Пазарната стойност на ПРОЕКТОДЯЛ 2, включващ в себе си източната
част на УПИ III – 53,
кв. 10 по плана на ***, и изградената стопанска постройка, е в размер на 11 450,00 лв. Стойността на имота, преди
направените от ответника подобрения, е в размер на 24 200,00 лв. Следователно
увеличената стойност на имота в резултат на подобренията е в размер на 15
600,00 лв.
В
открито съдебно заседание бе разпитан св. Божидар Йорданов Стоянов, син на
ищцата К.Б.. Същият заяви следното: „До към 2011г. година имотът се ползваше от
двете страни, като градината беше разделена на две. Имало е извършен ремонт.
Братовчед ми е подменял керемиди, поради теч на покрива на къщата и е правил
навес. Окачените тавани са свалени при ремонт на апартамент и са занесени в
къщата. Прозорците са старите, но са сложени на первазите едни ламарини, може
би, за да не се мокри самият перваз на прозореца. Банята и тоалетната са
построени, но ответникът не е питал за това майка ми. Видях, че дървената врата
е подменена с ПВЦ врата или алуминиева. Не я видях точно. Улуците не са нови,
нито металните парапети на верандата. От когато е направена къщата, от тогава
са и циментовите пътеки. Навесът е направен сега, както и една мивка. По
стопанската постройка не е правен ремонт. Асмата в имота винаги я е имало.
Овощните дръвчета са сети от баща ми. Някои от дръвчетата сега може да са подменени.“
На страната на ответника бе
разпитан св. ***. Същият заяви следното: „Знам имота в с. ***. Посещавал съм го
често. Правихме покрива на къщата. Подменяхме цигли, греди и т.н. Аз лично
поставих окачените тавани. Касите и прозорците знам от него, че са правени.
Знам, че е изграждана баня. След като се направи покрива, се направиха и
улуците. Сега е направено паркомясто отпред. Не съм
участвал в ремонт на стопанска постройка. Лозето е подменяно. Порталната врата
на имота я направи ответникът. Керемидите за покрива повечето бяха нови. Около
30 кв. м. ремонт беше. На другите майстори плащаше. Банята е правена преди две
– три години. Но прозорците и касите са сменяни много отдавна. Знам, че имаше
ремонт на стопанската постройка.“
От изпратеното по делото
мотивирано предписание от гл. арх. на Община Варна се установява, че предвид
действащите правила и норми по ЗУТ процесният имот
може да бъде разделен на два дяла, така както е показано в СТОЕ от вещите лица О.,
А. и Н.. За разделянето на имота е необходимо да се процедира ПУП – План за
регулация.
По делото е представен препис
на документи, удостоверяващи започване на процедура по промяна на ПУП на имота,
съобразно заключението на тройната СТОЕ. Видно от тях ПРОЕКТОДЯЛ 1 ще има номер УПИ VII – 53, а ПРОЕКТОДЯЛ 2 ще има номер УПИ VIII – 53, всеки от тях с площ от
591 кв.м.
От правна страна съдът намира следното:
Съдебната делба замества
непостигнатата доброволна делба, като по волята на един и независимо от волята
на другите участници в имуществената общност, тя се прекратява. Втората
фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон, следва да се извърши
в предметната рамка на решението по допускане на делбата, т.е. за имотите,
допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни
законни правоприемници. Съсобствеността в делбеното
производство се прекратява посредством теглене
на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане
по реда на чл. 349 ГПК или
чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броят
на реалните дялове съответствa на броя на съделителите
и доколко стойността на реалните дялове съответствa на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има
обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове
от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите
относно начина на нейното извършване. Основният принцип при извършване на
делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество.
С оглед на изложеното и
доколкото допуснатият до делба имот е поделям, съдът не може да приложи
следните способи за извършване на делба – изнасяне на имота на публична продан
и възлагане по реда на чл. 349 ГПК. Следващият по ред начин за извършване на
делба е тегленето на жребий. За да е възможно теглене на жребии, следва да са
налице следните предпоставки: от допуснатите до делба имоти да могат да се
образуват достатъчно брой реални дялове, за да може всеки съделител
да получи реален дял, квотите на съделите, определени
с решението по допускане на делба да са равни, броят на имотите да е равен на
знаменателя на дробта, посредством която са
определени квотите на съделителите с решението по
допускане на делба и да не са налице обстоятелства, които да обуславят
невъзможност да се извърши делбата посредством този способ или да правят извършване на делбата посредством теглене на жребий много
неудобно. Предвид установеното по делото настоящият съдебен състав намира,
че извършването на жребий ще бъде много неудобно, а и несправедливо, доколкото
ответникът С.К. и неговото семейство живее в построената в имота жилищна
сграда. Дори в производството съдът постанови ответникът да заплаща на ищцата
сумата от 74,00 лв. месечно, на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК. Нещо повече. От събраните
свидетелски показания в подкрепа и на двете страни се установи, че банята и
тоалетната към сградата в имота са построени именно от ответника. Следователно
единственият възможен способ, който съдът ще използва в случая, е разпределение
по реда на чл. 353 ГПК. Предпоставките за извършване на делбата по реда на чл.
353 ГПК са следните: от допуснатите до делба имоти да са обособени достатъчен
брой дялове, за да може всеки съделител да получи
реален дял и извършването на делбата чрез тегленето на жребий да е невъзможно
или много неудобно. В конкретната хипотеза налице е втората предпоставка.
В ППВС 7 от 1973г. ВС е приел, че при разпределение на имотите по реда
на чл. 292 ГПК (отм.)/353 ГПК (нов) не се съставя разделителен протокол.
Съгласно чл. 201 ЗУТ при съдебна делба на УПИ с цел образуване на нови
УПИ съдът изисква становище от общинската администрация дали могат да бъдат
обособени два или повече УПИ, всеки от които да отговаря на съответните
изисквания по реда на чл. 19 ЗУТ за лице и повърхност. Главният архитект на
общината нарежда с мотивирано предписание на страните да изработят проект за
изменение на действащия ПУП, т.е. разрешаването на проблема е свързано с
интереса и активността на заинтересованите страни. Именно поради това съдът е
дал указания на страните по делото да започнат процедура по ПУП – план за
регулация и застрояване за процесния имот. По делото
е представено доказателство за започване на процедурата. С оглед на
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да извърши делбата,
съобразно становището на Главния Архитект на Община Аврен, който препоръчва
подялбата да се осъществи съобразно заключението на вещите лица О., А. и Н..
Това заключение на вещите
лица определя следното:
- дял I от ПИ УПИ III – 53, кв. 10 по плана на с. ***,
включва западната част на имота с площ 500 кв.м., ведно със сгради индекс 1,
индекс 2 и постройки с индекс 3 и индекс 4 по приложената към заключението
скица, неразделна част от решението;
- дял II от ПИ УПИ III – 53, кв. 10 по плана на с. ***,
включва източната част на имота с площ 500 кв.м., ведно с постройка с индекс 5
по приложената към заключението скица, неразделна част от решението.
Предвид това съдът намира, че в собственост на ищцата К.Б.
следва да бъде поставен ДЯЛ II от ПИ УПИ III – 53, кв. 10 по плана на с. ***,
включващ източната част на имота с площ 500 кв.м., ведно с постройка с индекс 5
по приложената към заключението скица, неразделна част от решението. Предвид започнатата процедура за
промяна на ПУП новообразуваният имот, съответстващ на този дял ще бъде УПИ VIII – 53, всеки от тях с площ от 591 кв.м. В собственост на ответника С.
Костадинова следва да бъде поставен дял I от ПИ УПИ III – 53, кв. 10 по плана на с. ***,
включващ западната част на имота с площ 500 кв.м., ведно със сгради индекс 1,
индекс 2 и постройки с индекс 3 и индекс 4 по приложената към заключението
скица, неразделна част от решението. Новообразуваният
имот ще бъде с номер УПИ VII – 53.
За ПРОЕКТОДЯЛ 1 е определена стойност от 28 350,00 лв. Стойността на
ПРОЕКТОДЯЛ 2 е 11 450,00 лв. Следователно
за изравняване на дяловете ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищцата сумата от 8450,00 лв.
По направените във втора фаза
искания:
Искането на ответника по реда на
чл. 349, ал. 2 ГПК не е основателно, доколкото поделяемият
имот включва жилище, земя и допълнителни постройки. Освен това се установи, че
земята е реално поделяема на два дяла.
Искането по реда на чл. 12, ал. 2 ЗН също се явява неоснователно. Това е така, доколкото по делото не се установи
по безспорен начин, че ответникът е изградил лятна кухня – пристройка към
къщата, с квадратура от 18 кв.м. Не се представиха убедителни доказателства,
които да докажат сторените разноски.
Претенцията за заплащане на сторените
разходи за СМР, които са били необходими и полезни за имота е частично
основателна. По делото се събраха единствено гласни доказателства, от които
съдът достига до извод, че пресечените точки между свидетелските показания
следва да се приемат за достатъчно основание, за да се установи, че ответникът
е извършвал следните СМР – ремонт и подмяна на покрив на къща, окачени тавани
на две стаи и салон в къщата, построена баня и тоалет, прокарване на
канализация от баня до дворна шахта, прокарване на водопровод от водомер в
двора на къщата и изливане на мивка, подмяна на външна входна двукрила врата,
подмяна на улуци, оградна мрежа на целия двор и
построен навес в двора. За останалите твърдени разноски не се събраха
достатъчно доказателства. Предвид изложеното и съобразно заключението по
допуснатата тройна СТОЕ общият размер за изложените СМР е 12 802,42 лв. Цената на имота след извършване на СМР се е увеличила
с 11 096,64. В разглежданата
хипотеза следва да се приложи чл. 61, ал. 2 ЗЗД, който урежда, че ако работата е била предприета и в собствен интерес,
заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му. В случая
ответникът е предприел СМР и в свой интерес, поради което заинтересованият, а
именно ищецът следва да отговаря до размера на обогатяването му. Като
съсобственик на имота с квота ½ от съсобствеността ищцата следва да
отговаря за половината от по – малката сума между разходите за СМР и
стойността, с която се е увеличила цената на имота, а именно ½ от 11 096,64 лв. или 5548,32 лв.
По разноските:
В чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, е уредено, че по дело за делба се събира такса 4 на сто върху
стойността на дяловете.
Следователно К.Б.С. и С.Б.К. дължат държавна такса в размер съобразно на
поставените им в собственост дялове. К.Б. дължи в полза на Районен съд – Варна
държавна такса в размер на 458,00 лв.
- държавна такса за дял 2. С.Б. дължи в полза на Районен съд – Варна държавна
такса в размер на 1134,00 лв. за дял
1. С оглед на обстоятелството, че в делбеното производство страните имат качество едновременно
на ищец и на ответник, съдът намира, че сторените разноски за адвокатско възнаграждение
следва да бъдат оставени така, както са направени от страните.
Отделно от това С.Б. следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса в размер на 50,00 лв. за предявения иск по реда на чл. 12 ЗН, както и държавна
такса в размер на 692,22 лв.,
съобразно неоснователната част от претенцията по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на съда държавна такса
съобразно уважената претенция по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД в размер на 221,93 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
На основание чл.
353 ГПК РАЗПРЕДЕЛЯ ДЯЛОВЕТЕ между съделителите, както
следва:
-
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на К.Б.С., ЕГН **********, с адрес *** 17, Дял Втори (дял II) от заключението по тройната СТОЕ, обективиран на скицата към заключението на л. 224 от
делото, приподписана от съда и неразделна част от
решението, включващ източната част на
имота УПИ III – 53,
кв. 10 по плана на с. ***, ведно с постройка с индекс 5 по приложената към
заключението скица, неразделна част от решението.
Обща пазарна стойност на дял
втори: 11 450,00 лв.
-
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на С.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, Дял ПЪРВИ (дял I) от заключението по тройната СТОЕ, обективиран на скицата към заключението на л. 224 от
делото, приподписана от съда и неразделна част от
решението, включващ западната част на
имота УПИ III – 53,
кв. 10 по плана на с. ***, ведно със сгради с индекс 1 и 2 и постройки с индекси
3 и 4, по приложената към заключението скица, неразделна част от решението.
Обща пазарна стойност на дял втори: 28
350,00 лв.
ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на К.Б.С., ЕГН **********,
с адрес *** 17, сумата от 8450,00 лв. (осем
хиляди четиристотин и петдесет лева), представляваща дължима сума за уравняване
на дяловете, получени от всеки съделител.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу К.Б.С., ЕГН **********, с адрес *** 17,
иск по сметки по реда на чл. 12 ЗН за заплащане на сумата от 640,00 лв.,
представляваща разход за изграждане на лятна кухня – пристройка към построената
жилищна сграда в имота УПИ III – 53, кв. 10 по плана на с. ***,
включващи материали
за остъкляване, за изграждане на покрив и за изграждане на дървена облицовка,
поради неоснователност.
ОСЪЖДА К.Б.С.,
ЕГН **********, с адрес *** 17, ДА ЗАПЛАТИ в полза на С.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 5548,32 лв., представляваща ½ от общата сума в размер на 11 096,64 лв.,
представляваща стойността, с която се е увеличила цената на процесния
имот, предвид извършените от ответника СМР, изразяващи се в: ремонт
и подмяна на покрив на къща, окачени тавани на две стаи и салон в къщата,
построена баня и тоалет, прокарване на канализация от баня до дворна шахта,
прокарване на водопровод от водомер в двора на къщата и изливане на мивка,
подмяна на външна входна двукрила врата, подмяна на улуци, оградна
мрежа на целия двор и построен навес в двора, описани и индивидуализирани в
заключението по изготвената по делото тройна СТОЕ, на осн.
чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата част за разликата над сумата от 5548,32 лв. до
пълния претендиран размер от 22 854,00 лв., поради
неоснователност.
ОСЪЖДА С.Б.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд -
Варна държавна такса по иска за делба в размер на 1134,00, представляваща 4 % върху стойността на дела му в размер на
28 350,00 лв., както и
сумата от общо 742,22 лв., държавна
такса по предявените претенции по реда на чл. 12, ал. 2 ЗН и чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
на основание чл. 355 ГПК.
ОСЪЖДА К.Б.С., ЕГН **********,
с адрес *** 17, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Варна държавна такса по иска
за делба в размер на 458,00 лв., представляваща
4 % върху стойността на дела й в размер на 11 450,00 лв., както и сумата от 221,93 лв., съобразно уважената претенция
по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, на основание чл. 355 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба, подадена в двуседмичен срок от получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................