Решение по дело №563/2020 на Административен съд - Кюстендил

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 110 от 09.04.2021 г., гр. Кюстендил

 

          В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                              СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 563 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Делото е образувано по жалба от Ц.И.Д., с постоянен адрес: ***, срещу Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация от 02.12.2020 г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), рег. № КА-1559/2020 г. по описа на ДАНС. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Претендират се направените разноски по производството.

В съдебните заседания по делото жалбата се поддържа от Ц.Д. и процесуалния му представител по пълномощие адвокат А.А.,***.

Ответникът – председателят на ДАНС, чрез процесуалния си представител по пълномощие Ж.В. – служител с юридическо образование, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от лице с правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Ц.И.Д. е подал заявление за достъп до обществена информация с вх. № КН-32-1226/20.11.2020 г. по описа на Териториална дирекция „Национална сигурност” (ТДНС) – Кюстендил, с искане да му бъде предоставена информация по 13 точки, под формата на общи/обобщени справки с преглед на информацията по тези справки в оригинал, относно: общия брой на служителите на ТДНС за всяка от годините 2008 – 2019, включително, т.е. за 12 календарни, финансови и бюджетни години (т. 1); общия брой на служителите в ТДНС с висше юридическо образование от Юридическия факултет (ЮФ) на Софийския университет (СУ), за всяка от годините 2008 – 2019, включително, т.е. за 12 години, с посочване и на броя директори на ТДНС с такова образование, включително и онези служители, завършили задочна форма на обучение в ЮФ на СУ и т. нар. работнически факултет – в отделна колона и по години (т. 2); размера на бюджета на ТДНС за всяка от годините 2008 – 2019, включително, т.е. за 12 календарни, финансови и бюджетни години (т. 3); броя разработки в ТДНС за всяка от годините 2008 – 2019, включително, т.е. за 12 години, в това число с посочване на броя им поотделно в направленията контраразузнаване и вътрешна сигурност (т. 4); общия брой на разработките в ТДНС за всяка от годините 2008 – 2019, включително, т.е. за 12 години, превърнали се в досъдебни производства, в това число с посочване на броя им поотделно за направленията контраразузнаване и вътрешна сигурност (т. 5); броя разработки в ТДНС за всяка от годините 2008 – 2019, включително, т.е. за 12 години, по направление контраразузнаване – за страни от ЕС, САЩ, Великобритания, Турция, Русия и други – в отделна колона и по/за 12 години (т. 6); броя разработки в ТДНС за всяка от годините 2008 – 2019, включително, т.е. за 12 години, по които е осъществено оперативно наблюдение и контрол на лица, обекти, дейности – в отделна колона и по години (т. 7); броя разработки в ТДНС за всяка от годините 2008 – 2019, включително, т.е. за 12 години, по които са приложени разузнавателни способи и средства – по години (т. 8); броя разработки в ТДНС за всяка от годините 2008 – 2019, включително, т.е. за 12 години, по които има задържано лице/лица – по години (т. 9); общия брой на привлечените граждани за доброволни сътрудници от ТДНС за периода 2008 – 2019 г., т.е. за 12 години, и по години (т. 10); общия брой на служителите на прикритие на ТДНС за периода 2008 – 2019 г., т.е. за 12 години, и по години (т. 11); броя на контролните проверки на ТДНС по вътрешна и външна линия – инспекции/одити за периода 2008 – 2019 г., т.е. за 12 години, и по години; значими резултати от тях, ако е приложимо – примерно в смисъл нов директор или и.ф. директор на ТДНС, оптимизиране на дейността ѝ и др. (т. 12); и самооценка за управлението на ТДНС през последните 12 години предвид качеството на ТДНС на разпоредител с бюджет от по-ниска степен по смисъла на чл. 20 от Закона за публичните финанси (т. 13). В заявлението не е уточнено, че информацията се иска от конкретна ТДНС, поради което по същото се е произнесъл председателят на ДАНС с Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация от 02.12.2020 г., рег. № КА-1559/2020 г. по описа на ДАНС. Достъпът до исканата информация по т. 1 и 2, и т. 4 – 12 от заявлението е отказан по съображения, че същата представлява класифицирана информация – държавна тайна по смисъла на чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация във вр. с т. 3, 4, 5, 9, 10 и 22 от Раздел II на Списък на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, Приложение № 1 към чл. 25. До информацията по т. 3 и 13 от заявлението е отказан достъп, тъй като председателят на ДАНС е първостепенен разпоредител с бюджет и териториалните ѝ структури не разполагат със самостоятелен бюджет, и субектите по чл. 3 от ЗДОИ не могат да бъдат задължавани да систематизират и обобщават допълнително наличната при тях информация за целите на ЗДОИ.

Процесното решение е постановено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, при спазване на изискванията за форма и за съдържание съгласно чл. 38 от ЗДОИ, и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е регламентирал коя информация е обществена – тази, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Кръгът на задължените субекти по ЗДОИ е посочен в нормата на чл. 3 от същия. Разпоредбата на чл. 9 от ЗДОИ разграничава обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, на официална и служебна, дефинирани съответно в разпоредбите на чл. 10 и 11 от закона. За да е възможно съставянето на собствено мнение на заявителя относно дейността на задължен по закона субект, информацията трябва да е налична, т.е. актът, съдържащ официалната обществена информация, да е издаден, а служебната обществена информация вече да е събрана или създадена и то от задължения субект, при и по повод на неговата дейност. Законът за достъп до обществена информация дава възможност на гражданите и организациите да се запознават със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат на задължените лица по закона да обработват и създават статистическа или друга информация, която законът не изисква задължените лица да събират, обработват и съхраняват.

Задължение за предоставяне на искана информация по ЗДОИ е налице, когато този, от когото се иска информацията, е задължен по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект, и исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 10 и 11 от ЗДОИ. В случая е налице само една от посочените две предпоставки. Председателят на ДАНС е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Исканата информация със заявлението за достъп до обществена информация с вх. № КН-32-1226/20.11.2020 г. обаче няма характера на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 10 и 11 от ЗДОИ. Целта на искането за предоставяне на достъп до информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е лицето, което търси информацията, да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. Както бе посочено по-горе, за да е възможно съставянето на такова мнение, информацията трябва да е налична, т.е. актът, съдържащ официалната обществена информация, да е издаден, а служебната обществена информация вече да е събрана или създадена и то от задължения субект, при и по повод на неговата дейност.

Информацията по т. 2 и 13 от заявлението за достъп до обществена информация с вх. № КН-32-1226/20.11.2020 г. не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като не дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на ДАНС (вж. в т. см. Решение № 9102/14.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 5657/2018 г., V о.). Информацията по т. 1 и т. 3 – 12 от заявлението не може да бъде определена като обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 10 и 11 от ЗДОИ, тъй като не е налична, същата е статистическа по своя характер и следва да бъде създадена по повод на заявлението чрез допълнително обработване на налични данни, което е в противоречие с изискването на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Както бе посочено по-горе, за да бъде предоставена, исканата информация трябва да е налична, а не да се създава по повод на конкретното искане, който извод следва от разпоредбите на ЗДОИ, изискващи заявителят да посочи начина на предоставяне на информацията и да заплати разходите за това. Целта на Закона за достъп до обществена информация е да се даде възможност на гражданите и организациите да се запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява от органите и техните администрации, но не дава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат на задължените лица по закона да обработват и създават статистическа или друга информация, която законът не изисква задължените лица да събират, обработват и съхраняват (вж. в т. см. Решение №9102/14.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 5657/2018 г., V о., Решение №6494/14.05.2013 г. на ВАС по адм. дело №9277/2012 г., V о., Решение №17404/21.12.2013 г. на ВАС по адм. дело № 7138/2013 г., 5-членен с-в и Решение №14324/25.11.2010 г. на ВАС по адм. дело № 1858/2010 г., V о.). Доколкото информацията по процесното заявление няма характера на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 10 и 11 от ЗДОИ, не следва да се обсъжда дали информацията по т. 1 и 2, и т. 4 – 11 от същото е класифицирана.

По изложените съображения процесното решение е законосъобразно и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото е дължимо на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и следва да бъде определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът намира, че в случая дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100,00 лева, като същото следва да бъде заплатено на ДАНС.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Ц.И.Д., с постоянен адрес: ***, срещу Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация от 02.12.2020 г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, рег. № КА-1559/2020 г. по описа на ДАНС.

ОСЪЖДА Ц.И.Д., с постоянен адрес: ***, да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност”, с адрес: гр. София, бул. „Черни връх” № 45, сумата в размер на 100,00 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

 

                    

                                СЪДИЯ: