Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 03.01.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
мл. с-я ХРИСТИНА НИКОЛОВА,
при
секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Дочо Дочев, като разгледа
докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 4391 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С присъда от 17.05.2017 г. по
НОХД № 16696/2016 г., Софийски районен
съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 93-ти състав, е признал подс. М.М.Л. за
невинен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 206,
ал. 6, т. 1, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал. На основание чл. 111, ал. 1 от НПК се е разпоредил с приложеното по
делото веществено доказателства, а именно кафе – машина, марка „Саеко“, модел
„Меджик комфорт“, като я е върнал на „К.Б.“, а на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, е оставил направените по делото разноски за сметка на държавата.
Недоволен
от така постановената присъда е останал прокурор при Софийска районна
прокуратура (СРП), който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал протест
с допълнение към него. В тях се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и
неправилна. Изнася се, че изводът на
първостепенния съд за невинност на подсъдимото лице не почива на събраните по
делото доказателства, а последните не са задълбочено обсъдени. Желае се отмяна
на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, осъдителна.
С
протеста не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В
разпоредително заседание на 28.09.2017 г., въззивният съд, по реда на чл. 327
от НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия и/или свидетел/и, изслушването на вещо/и лице/а,
както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се
налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.
2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което
не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с
наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че
присъствието му в съдебното заседание не е задължително.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът не поддържа протеста,
като се солидаризира изцяло с първоинстанционната присъда и с мотивите изложени
към нея. Счита, че с действията си подсъдимият не е осъществил признаците на
вмененото му инкриминирано деяние, както от обективна, така и от субективна
страна. Желае да се потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Г., желае да се остави протеста без уважение, като
неоснователен и да се потвърди първоинстанционната присъда. Излага, че
присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, като изводите на районния съд се
подкрепят от доказателствения материал, събран на досъдебното и съдебното
производство. Намира, че при постановяването ѝ не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Изтъква, че подзащитният му е държал
инкриминираната вещ на правно основание, както и че в съзнанието му не е могло
да се формира умисъл за своене, доколкото той не е бил наясно, че дължи връщането
на инкриминираната вещ.
Подсъдимият не се явява в съдебно
заседание, като съдът е дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т.
1, т. 2 от НПК, а именно в отсъствие на подс. Л. или в условията на т. нар.
„задочно производство“, към което е пристъпено едва след изчерпване на всички
процесуални възможности за редовното му призоваване. Поради изложеното,
подсъдимото лице не
упражнява правата си на лична защита и на последна дума.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания
съдебен акт, изложеното във въззивния протест, както и доводите и възраженията,
направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен
акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивният
протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
За да
постанови протестираната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред,
като производството е протекло без участието на подсъдимия, на основание чл.
269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно
чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени
средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство
относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключение
на способ на доказване - експертиза, а именно : гласни доказателствени
средства
- показанията на свидетелите П.П.-К., Ц.С., Е.Д., М.К.и Х.К., приобщени от
досъдебното производство чрез прочитането им, на основание чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 5 от НПК ; писмените доказателствени средства и писмени доказателства – приемо
-предавателен протокол от 04.07.2014 г., писмо - искане за доброволно
изпълнение, незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на фактури,
договор за наем от 01.04.2014 г., пълномощно, протокол за доброволно предаване
от 15.09.2015 г., протокол за доброволно предаване от 15.09.2015 г., протокол
за вземане на образци за сравнителен материал, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, справка за съдимост ; способи на доказване – заключение на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза (СОЕ).
Пред настоящата съдебна инстанция не
бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Въззивният съд намира, че вътрешното
убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя
доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели,
приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК,
приложените писмени доказателствени средства и писмени доказателства и използвания
способ на доказване - експертизи. Първостепенният съд е кредитирал в основни линии показанията
на разпитаната пред него по делото св. П.П.- К.,
както и на
останалите свидетели, чиито показания са приобщени чрез прочитане по
горепосочения процесуален ред, заключението на приетите експертизи, а също и посочените по-горе писмени доказателствени средства и писмени
доказателства, като на базата на така събраните и проверени доказателства и
доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение, относно
фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия
съдебен състав.
С оглед горното,
въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на
установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна,
пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от
друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения
материал. Анализът на същия сочи на следното :
Подс. М.Л. извършвал
търговска дейност като ЕТ Б.- М.Л.", с ЕИК *********. Той имал сключен
договор за наем от 01.04.2014 г., съгласно който ползвал помещение в гр. София,
бул. „********, функциониращо като заведение за хранене.
Св. П.П.- К. заемала
длъжността „управител" в „К.Б." ООД, със седалище в гр. София, кв. „********,
магазин 3 и предмет на дейност - внос и продажба на кафе и предоставяне на кафе
- автомати.
През месец юли 2014 г.,
подсъдимият се свързал със св. П.П.-К., като заявил, че желае да му предостави
кафе - автомат, както и осъществяване на доставка на кафе за машината. В
последствие, подсъдимият избрал вида кафе - машина и продуктите, с които да
бъде зареждан.
На 04.07.2014 г., между „К.Б."
ООД и ЕТ Б.— М.Л.", бил подписан приемо - предавателен протокол, съгласно
който дружеството, представлявано от управителя св. П.П.- К., предало на ЕТ Б.—
М.Л." кафе - машина, марка „Саеко", модел „Меджик комфорт", със
сериен № 208992. Подсъдимият, като
потребител, се задължавал да закупува кафе от доставчика на кафе - машината.
Машината оставала собственост на „К.Б." ООД, като, съобразно подписания
протокол, едноличният търговец следвало да я върне в тридневен срок, след като
прекрати взаимоотношенията си с доставчика.
След подписването на този
протокол, св. П.П.- К. предоставила на подс. М.Л. процесната кафе - машина,
който я инсталирал в обекта, находящ се на бул. „Сливница".
На неустановена дата през
месец декември 2014 г., подс. М.Л. напуснал наетото помещение и преустановил
взаимоотношенията си с „К.Б." ООД. При напускане на обекта, подсъдимият
оставил кафе - машината, марка „Саеко”, за съхранение на св. Ц.С., който
работел в заведението като помощник - готвач.
Св. П.П.- К. се опитала да
се свърже с подс. Л., за да го покани да върне вещта на представляваното от нея
дружество. Отправено било писмо - искане за доброволно изпълнение, като
препоръчана пощенска пратка. Известието за доставяне се върнало с отбелязване
от 29.01.2015 г., че получателят се е преместил на друг адрес и пратката е
върната на подателя „К.Б.” ООД. Тъй като не успяла да установи контакт с подс. Л.,
св. П.П.- К. подала сигнал в СДВР.
В хода на образуваното
досъдебно производство, местонахождението на подс. М.Л. било установено.
На 15.09.2015 г., подс. Л.
предал процесната кафе - машина, марка „Саеко", модел „Меджик
комфорт", което било обективирано в протокол за доброволно предаване.
Стойността
на инкриминираната кафе - машина, марка „Саеко", модел „Меджик
комфорт", била 120 лева.
Подс. М.М.Л. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, живущ ***,
ЕГН **********.
Същият е осъждан.
Така възприетата от
въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира
изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и
от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от
обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен
начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е
извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Изложени са убедителни доводи относно това кои доказателства
съдът кредитира и кои – не. Настоящият въззивен състав, като напълно се
солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява
безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е
необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС,
І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС,
III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС,
І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС,
ІІІ н. о.).
Без да бъдат
преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с
оглед на доводите и възраженията във въззивния протест, както и в съответствие
със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното :
Първостепенният
съд правилно е поставил в основата на фактическите си и правни изводи писмените
доказателствени средства и писмените доказателства по делото, а именно – приемо
- предавателен протокол от 04.07.2014 г., писмо - искане за доброволно
изпълнение, ведно с известие за доставянето му и протокол за доброволно
предаване от 15.09.2015 г. От сочените писмени доказателства и писмени доказателствени
средства по безспорен начин се доказва, че подсъдимия е държал инкриминираната
вещ на съответно правно основание, както и че същата му е доброволно предоставена
за ползване от собственика ѝ. От приемо - предавателния протокол се
доказва, че подс. Л., в качеството си на потребител на предоставената му за
ползване кафе - машина е имал задължението при прекратяване на
взаимоотношенията си с операторът – „К.Б.“ ООД, да върне получената машина, в
тридневен срок. Безспорно доказано е също така, че подс. Л. не е получил лично писмо
- искане за доброволно изпълнение, поради което не е могъл да знае, че
собственикът желае нейното връщане и прекратяване на владението му върху
същата. От протокол за доброволно предаване, находящ се на л. 58 от досъдебното
производство се доказва безпротиворечиво, че подсъдимият, на 15.09.2015 г.,
доброволно е предал процесната кафе - машина на разследващите органи.
Правилно
контролирания съд е дал вяра на показанията на св. Попова -Кънчева, дадени в
хода на проведеното пред него съдебно следствие, доколкото същите са
последователни, без вътрешни противоречия и намират подкрепа в останалите доказателства
по делото и в частност приобщеното от досъдебното производство писмено
доказателствено средство (документ) – приемо - предавателен протокол.
Показанията на тази свидетелка кореспондират и се допълват от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Кирова и Костурков, от
които се изясняват подробности по отношение на вида кафе - машина и фактът, че
същата е била използвана в управляваното от подсъдимия заведение за обществено
хранене. Правилно са кредитирани и показанията на св. Стефанов, дадени в хода
на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по съответния
процесуален ред.
СРС законосъобразно
и точно е подходил с доверие и към заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство и приобщена по съответния процесуален ред съдебно - оценителна
експертиза, като изготвена от незаинтересовано от изхода на делото и
компетентно в съответната област лице. От същата се доказва стойността на
предмета на престъплението към инкриминирания момент – 120 лева.
Въззивният
състав служебно констатира, че правото на защита на подс. Л. не е било нарушено
в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички
изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на
правото на защита от страна на подсъдимия – положени са всички предвидени в
процесуалния закон усилия за редовно връчване на обвинителния акт, за
гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да
представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от
адвокатска помощ, каквато служебно му е предоставена, както и възможност да се
изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права
и интереси, от
които възможности обаче, подсъдимото лице по собствена воля не се е
възползвало. Вярно е, че производството е
протекло без участие на подс. Л., но това е сторено при стриктното спазване
изискванията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, след като подсъдимият не е
намерен на посочения от него в разпита му като обвиняем по време на досъдебното
производство адрес, а от друга страна, въпреки проведеното щателно издирване,
местоживеенето му не е установено.
Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на
доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и
постоянната практика на ВКС на РБ, досежно липсата на извършено от подс. Л.
инкриминирано деяние по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1 от НК.
В тази връзка, неоснователно се явява изложеното в протеста с допълнение
становище на държавното обвинение, поддържано и във въззивното съдебно
заседание, че СРС необосновано е достигнал до извода за неизпълнение от страна на
подсъдимия на обективните и субективни признаци на деянието. Правилен се явява
изводът на първоинстанционния съд, че подс. Л. не е осъществил изпълнителното
деяние на вмененото му с обвинителния акт престъпление, поради което деянието
се явява несъставомерно, от обективна страна.
Правилни
и законосъобразни и в този смисъл – изцяло споделени от въззивния съд, са и
правните изводи на районния съд. Същите са в насока за недоказаност на обективните
и субективни признаци на процесното престъпление. Правилно СРС е преценил, че в
съдебното производство не са събрани доказателства, от които да се установява,
че през сочения в обвинителния акт инкриминиран период, подс. Л. противозаконно
присвоил, като не върнал на собственика ѝ – „К.Б.“ ООД, чужда движима вещ
– кафе - машина, марка „Саеко“, модел „Меджик комфорт“ на стойност 120 лв.,
като присвоената вещ била върната преди приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд.
Непосредствен
обект на обсебването са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи.
От
обективна страна, обсебване има само в случаите, при които владението върху
вещта от дееца е установено по правомерен начин и след това последва
присвояване. В конкретния случай този обективен признак е налице, тъй като
неоспорим по делото се явява фактът, че правоимащото лице – собственика на процесната
кафе машина – „К.Б.“ ООД я е предоставило
на подсъдимия, което е обективирано в приложения по делото приемо-предавателен
протокол от 04.07.2014 г. Следователно подс. Л. е упражнявал фактическа власт
върху предмета на престъплението на съответното правно основание.
На
следващо място, характерно за обсебването е, че деецът след като вече упражнява
правомерна фактическа власт върху предмета на престъплението, променя
намерението си по отношение на него – от владеене на вещта за другиго,
преминава в намерение да я владее за себе си, като израза на това свое ново
намерение се проявява в различни форми. В конкретния случай подс. Л. по никакъв
начин не е манифестирал своителното си намерение, тъй като нито се е разпоредил
неправомерно с предмета на престъплението, който правомерно е владеел, нито пък
е знаел, че дължи връщането му на неговия собственик. По делото по безспорен
начин се доказа от писмо – искане за доброволно изпълнение и приложеното към
него известие за доставяне, че подсъдимият не го е получил и съответно не е
могъл да разбере, че собственика желае връщането на вещта. Тъй като от
съдържанието на приемо - предавателния протокол става ясно, че за подсъдимия
възниква задължение за връщане на предоставената кафе - машина в три дневен
срок, едва след прекратяване на взаимоотношенията му с оператора и собственик
на същата, то безспорен е фактът, че сключеният договор е безсрочен, поради
което подс. Л. би могъл да осъществи състава на обсебване едва три дни след узнаването
му за желанието на оператора за прекратяване на взаимоотношенията им. От всичко
изложено до тук е безпротиворечиво, че в случая не е налице един от
задължителните обективни признаци на процесното деяние, а именно своителното намерение
на деецът, тъй като в съзнанието на подсъдимото лице не е имало обективна
възможност да бъде отразено желанието на собственика на вещта за връщането
ѝ. От друга страна, подсъдимият по никакъв начин не е обективирал
своително намерение – нито чрез действие, нито чрез бездействието си.
Поради
липса на доказани частни съставомерни признаци от обективна страна, принципно
безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на доказаност на
престъплението от към субективна страна. Въпреки това, с оглед пълнота на
изложението, въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че по
делото е налице непреодолим доказателствен дефицит и относно субективната
страна у подс. Л. за твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние. С
оглед събрания по делото доказателствен материал, по никакъв начин не се
установява наличието на такова съзнание у подсъдимото лице.
С оглед на извършения
самостоятелен цялостен анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност
и изведената въз основа на него фактическа обстановка, въззивният съдебен
състав достигна до заключението, че не може да бъде направен извод, в
съответствие със стандарта на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, че подс. Л. е осъществил
от обективна страна състава на престъплението, за което е обвинен.
Съгласно константната съдебна
практика, едно лице може да бъде признато за виновно, само ако има пълна и
несъмнена доказаност на обвинението (в този смисъл и решение № 299/1975 г. на І н. о. на ВС, № 476/2013 г.
на II-ро н. о. на ВКС, решение №
216/2013 г. на II-ро н. о. на ВКС и мн. други). Ако въпреки усилията и след
изчерпване на всички процесуални средства, съмненията относно съпричастността
му към определено инкриминирано деяние не отпаднат, то следва да бъде оправдано,
тъй като обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Такъв е и
настоящият случай - извършените от съда възможни и необходими процесуално -
следствени действия за разкриване на обективната истина и приложените в тази
връзка процесуални способи не са доставили доказателства, обуславящи, още
по-малко с категоричност, извода, че обвинението спрямо обвиняемото лице в
извършване на престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1 от НК е несъмнено
доказано. Поради това, единствено законосъобразен краен акт на съда се явява
оправдателната присъда за това инкриминирано от държавното обвинение деяние.
Такава задължително се постановява, когато, както в настоящия случай, са налице
неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд, по отношение на твърдяното с
обвинителния акт или постановлението по чл. 375 от НПК престъпно деяние и
съпричастността на подсъдимия/обвиняемия към него, породени от доказателствена
непълнота и/или негодни доказателствени средства (решение № 333/2013 г. на ІІІ н. о. ВКС).
Съображенията в тази насока,
изложени в доказателствения анализ на първия съд и напълно споделени и от
настоящата въззивна инстанция, обуславят като единствено възможен изход
постановяването на оправдателна присъда за това престъпление, на основание чл.
304 от НПК.
На плоскостта на изтъкнатото,
правилно и законосъобразно решаващият
съд е постановил оправдателна присъда по отношение на подс. Л., след като твърдяната от
обвинението фактическа обстановка е останала недоказана от събраните и
проверени по делото доказателства, при съблюдаване на принципите на чл. 12, чл.
13, ал. 1 и чл. 14 от НПК за състезателност и равнопоставеност на страните в
процеса, разкриване на обективната истина и взимане на решение от съда по
вътрешно убеждение, базирано единствено на доказателствата по делото и закона.
Въз основа на изложеното, настоящият
въззивен състав приема, че протестираната присъда е правилна и законосъобразна
и като такава следва да бъде потвърдена. Същата е постановено при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
С оглед всички
посочени по-горе съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че
обосновано и законосъобразно подсъдимият М.Л. е бил признат за невинен и е
оправдан за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1 от НК
от първоинстанционния съд.
Законосъобразно първият съд се е
разпоредил и с приобщеното към материалите по делото веществено доказателство -
кафе - машина,
марка „Саеко“, модел „Меджик комфорт“, като, на основание чл. 111, ал. 1 от НПК,
я е върнал на собственика ѝ - „К.Б.“ ООД.
Поради оправдателния характер на
постановената първоинстанционна присъда, разноските по делото правилно са оставени
за сметка на държавата, в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на протестираната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения,
постанови своето решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.05.2017 г., по
НОХД № 16696/2016 г., СРС – НО, 93-ти
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.