№ 145
гр. Плевен, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря М. ИВ. И.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20234400500179 по описа за 2023 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано на основание Въззивна жалба, изпратена с п.к. от
17.01.2023г, регистрирана с Вх.№233/18.01.2023г. по регистъра на Районен съд – гр.Левски,
подадена от П. М. П., ЕГН-********** с постоянен адрес в О.П., гр.Л., ул.“Х.М“*** –
ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№693/2022г. по описа на РС-Левски,
чрез пълномощника ад Ф. Ф. от АК-Ловеч, против постановеното по делото съдебно
Решение №2/05.01.2022г., в частта с която е изменена първоначалната издръжка, заплащана
на П. П. П., роден 2008г. със съгласието на неговата майка Е. И. П., за разликата над
200.00лв.(двеста лв.)
Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решение е
неправилно и се прави искане да бъде отменено в частта, в която е увеличена издръжката за
сумата над 200.00лв. месечно и да се отхвърли иска за изменение на издръжка за разликата
над 200.00лв. Излагат се подробни оплаквания, които се свеждат до това, че размерът на
издръжката е увеличен без да се съобразят правилно изменените обстоятелства след
определяне на първоначалната издръжка, настоящите възможности на бащата и нуждите на
детето от издръжка.
Преписи от въззивната жалба са връчена на ответника по същата – П. П.
1
П. - непълнолетен, извършващ правни действия със съгласието на майка си Е. П. и на ДСП-
Левски. Писмени отговори не са постъпили по делото.
С Определение №360/08.03.2023г., постановено по реда на чл.267 от
ГПК, въззивният съд е задължил страните да представят доказателства за доходите си,
получени през календарната 2022г., като е посочил, че по делото липсват актуални данни за
тези релевантни факти.
В проведеното открито съдебно заседание на въззивната инстанция,
въззивният жалбоподатгел П. М. П. не се явява, а е представляван от адв. Ф. Ф. от АК-
Ловеч, който поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.
Непълнолетният ответник по въззивната жалба П. П. П. и неговата майка
Е. И. П. се явяват лично и изразяват становище да се потвърди обжалваното решение като
правилно.
ДСП-Левски не е изпратил представител.
В изпълнение на дадените указания, страните са представили
доказателства за доходите за периода след предявяването на иска, въз основа на който е
образувано първоинстанционното дело.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в,
като провери решението в обжалваната част и обсъди събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба на П. М. П., ЕГН-********** с постоянен адрес в
О.П., гр.Л., ул.“Х.М“*** – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.
№693/2022г. по описа на РС-Левски, подадена чрез пълномощника адв. Ф. Ф. от АК-
Ловеч, против постановеното по делото съдебно Решение №2/05.01.2022г., В ЧАСТТА, с
която е изменена първоначалната издръжка, заплащана на П. П. П., роден 2008г. чрез
неговата майка Е. И. П., за разликата над 200.00лв.(двеста лв.), е подадена в срок,
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д..№693/2022г. по описа на
Районен съд – гр.Левски, е образувано на основание иск за изменение на издръжка с правно
основание чл.150 от СК, предявен от непълнолетния ищец П. П. П. (понастоящем ответник
по въззивната жалба), със съгласието на майка му Е. И. П. – и двамата от гр.Л.,
ул.“Х.А.“***“, ***, срещу ответника П. М. П. с постоянен адрес в гр.Л., ул.“Х.М“***.
В исковата молба се твърди следното:
С Решение №159/29.10.2012г. по гр. дело №644/2012г. по описа на РС-
Левски, влязло в законна сила на 29.10.2012г., е прекратен сключеният между Е. И. П. и П.
2
М. П. граждански брак, като упражняването на родителските права над детето П. П. П. са
предоставени на майката , а бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
100 лв. считано от влизане в сила на решението, до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване.
Майката на непълнолетния ищец към датата на подаване на исковата
молба е собственик на ЕТ "Е. И." и за предходната година, за периода от 01.01.2021г. до
31.12.2021г. е реализирала брутен доход в размер на 6255.88лв.От така реализираните
доходи, е заплащала всички разходи по домакинството и осигурявала прехрана и всичко
необходимо за детето си.Ответникът работи, но освен издръжката, за която е осъден, не дава
нищо допълнително за детето си, макар от датата на постановяване на цитираното решение
нуждите на П. П. П. били нараснали многократно.Правени са опити за извънсъдебно
уреждане на спора, но ответникът отказвал да участва в покриването на нуждите на ищеца с
нещо повече от размера на издръжката, която изплаща към момента в размер на 100лв.,
макар да нямал друго семейство и парични задължения към други лица.
От постановяване на издръжката, са изминали 10 години, през който
период съществено са се променили социално-икономическите условия на живот в
страната. Ищецът П. П. е ученик в 8 (осми) клас в Математическа гимназия "Г.М." -
Плевен, което налагало и допълнителни разходи за пътуване от гр. Левски до гр. Плевен в
размер на 40лв. месечно. С нарастване на възрастта на детето, разходите и нуждите му за
храна, облекло, учебни пособия, които не били безплатни, са се увеличили многократно,
което налагало увеличаване на паричните средствата за задоволяване на материалните и
духовните му потребности. Определената издръжка от 100 лв. се явявала под минимума и е
крайно недостатъчна за задоволяването на нуждите му. Съгласно чл. 142, ал.2 от СК,
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна
заплата за страната, която към датата на подаване на исковата молба е в размер на 710лв.,
съгласно ПМС №37/24.03.2022г., което прави размера на присъдената му издръжка по гр.д.
№644/2012г. противоречащ на императивно определения законов минимум. За нарасналата
издръжка на ищеца П. П. се грижела само неговата майка. Баща му заплащал само сумата, за
която е осъден, като имал пропуски дори в заплащането на този минимален размер. Майката
на ищеца е затруднена в издръжката му, тъй като освен сумата от посочена по-горе, не
получавала други доходи.
Петитумът е съдът да постанови решение, с което да измени
издръжката, определена по гр.д. №644/2012г. на РС-Левски, като увеличи размера от
10000лв. на 350.00лв. месечно.
Ответникът П. М. П., чрез пълномощника адв. Ф. Ф. от АК-Ловеч, е
подал писмен Отговор на исковата молба, в който е изразил следното становище:
Предявеният иск за допустим, и частично основателен по размер.
Съгласно чл.142 от СК, размерът на издръжката се определя в зависимост
от нуждите на детето и възможностите на родителя да я предоставя. В този смисъл
ответникът е длъжен да издържа своето дете до навършване на пълнолетие, но това негово
3
задължение се намира в пряка и причинна връзка с възможностите му да дава издръжка. От
правна гледна точка издръжката на детето се разпределяла между двамата родители
съобразно техните възможности, като в тези случаи се вземали предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето, като се позовава на съдебна практика -
Постановление № 5/30.Х1.1981г. на Пленум на ВС и Решение № 280 С, 28.09.2011г. на ВКС
по гр.д. №1654/2010г.
Безспорно е, че за периода от първоначалното определяне през 2012г. на
размера на издръжката от 100.00 лв. нуждите на детето са се увеличили, доколкото се е
увеличила и неговата възраст. Поради тази причина необходимите за неговото отглеждане и
потребности обичайни парични средства - за закупуване на храна, облекло, учебници,
помагала и др. са се увеличили, най-малкото били настъпили промени в икономическите
условия в страната. Не оспорва факта, че основните грижи за детето се полагат от неговата
майка, поради което върху нея пада и в по-голяма степен отговорността за неговото
отглеждане и възпитание. На бащата било възложено грижата за детето да бъде
предоставяна в паричен еквивалент. При определяне размера на издръжката, следвало да се
вземат предвид както интересите на детето, така и възможността на родителите да дават
такава, тъй като определяне на една непосилна издръжка нямало да доведе до целения ефект
същата действително да бъде изплащана.
Претендираният размер на издръжката е завишен. Изразява съгласие да
бъде увеличена от 100.00 лв. на 200.00 лв. и намирал, че до този размер искът се явява
основателен.
Посочва, че при определяне размера на издръжката, съдът следвало да
вземе предвид както възрастта и нуждите на детето, така и доходите на родителите, и да
съобрази всички тези обстоятелства като вземе предвид, че минималната месечна издръжка
за дете съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК при МРЗ за страната от 710.00 лв. за
2022г. е 177.50 лв.
ДИРЕКЦИЯ „Социално подпомагане” - Левски е представила Социален
доклад.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Насрочено е и проведено едно открито съдебно заседание, в което делото
е обявено за решаване.
Граждански състав на Районен съд – Левски, се е произнесъл с
обжалваното Решение №2/05.01.2023г., с което е постановил следното:
Уважил е частично предявеният иск за изменение на издръжка с правно
основание по чл.150 от СК, като е увеличил размера на месечната издръжка, която
ответникът П. М. П. заплаща на непълнолетния си син П. П. П., роден през 2008г., със
съгласието на майка му Е. И. П., от 100.00лв. на 280.00лв., считано от предявяването на
иска – 10.11.2022г. до настъпването на причини и условия за изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата над 280.00лв. до
4
350.00лв., е отхвърлил иска като неоснователен.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. въззивен
състав приема, че В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО,
ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността
и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е изложил подробно мотиви, съдържащи
правилни фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от
въззивния съд, който при условията на чл.272 от ГПК, препраща към тях.
Съгласно чл. 142,ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя
съобразно нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи. Съгласно чл.142,ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно чл.150 от СК,при
изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена.
Какви са данните в случая?
Бракът между родителите на непълнолетния ищец П. П. П., роден през
2008г-, е прекратен със съдебно решение, постановено по гр.д.№644/2012г. по описа на РС-
Левски. С него упражняването на родителските права върху малолетното тогава дете, е
предоставено на майката –Е. И. П., а бащата П. М. П. е осъден да заплаща месечна издръжка
от 100.00лв.
Няма данни какви са били доходите на родителите към момента на
определяне на първоначалната издръжка.
Въззивният съд констатира, че от определяне на първоначалната
издръжка до предявяване на иска за нейното увеличаване, е изминал период от десет
години. През това време детето е пораснало. Вече е ученик в гимназия и наред с нуждите от
храна и облекло, са възникнали и такива за снабдяване с учебни пособия,за задоволяване на
културни потребности, за участие в организирани мероприятия от училище. За него
съществуват и разходи за транспорт, тъй като постоянният му адрес е в гр.Левски, в дома на
майка му, а Математическата гимназия, в която учи се намира в гр.Плевен.Освен това са се
променили социално-икономическите условия в страната, като цената на издръжка на
живот значително е нараснала. Увеличени са размерите на минималната работна заплата и
различните видове социални плащания. Индексирани са трудовите възнаграждения на
различни категории граждани, заети по трудови или служебни правоотношения..
Като съобрази нуждите на детето, обусловени от възрастта и статуса на
5
ученик в елитно училище и възможностите на родителите съобразно техните възраст,
здравословно състояние и доходи, въззивният съд приема, следното:
С обжалваното решение правилно са установени и преценени
релевантните факти, с оглед на които съдът е определил размера на необходимата издръжка
и нейното разпределение между двамата родители. Вярно е, че бащата не е представил
доказателства за трудова заетост към настоящия момент, но същият е в трудоспособна
възраст и е в състояние да реализира доходи най-малко в размера на минималната работна
заплата. Размерът на издръжката от 280.00лв., която районният съд е присъдил в негова
тежест, е съобразен с нарастващите нужди на детето П. и възможностите на родителите.
Не може да се определи издръжка за гимназист в посочения от въззивника размер от
200.00лв., тъй като това е минималната издръжка, която може да се присъди съгласно
чл.142,ал.2 от СК, а в настоящия случай нуждите на детето и възможностите на бащата са
по-големи. Издръжката се определя за бъдещ период от време, през който нуждите на
детето ще нарастват. Тъй като законът посочва като база за изчисляване на присъжданата
от съдилищата издръжка минималната работна заплата за страната, при следващото
индексиране на доходите, предлаганата от ответника издръжка ще бъде под нормативния
минимум, което е незаконосъобразно.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и
правни изводи, които са еднакви с тези на първоинстанционния, поради което ,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към изложените в него
мотиви.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни по
съображенията, излъжени по-горе. Същите са били заявени и в първата инстанция, обсъдени
са в обжалваното решение и мотивите се споделят от въззивния съд.
Съдът не присъжда в полза на ответника по въззивната жалба разноски
за въззивната инстанция, тъй като не установи такива да са поискани и направени.
Съгласно чл.280,ал.3,т.2 от ГПК, настоящето въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.272 във вр. чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №2/05.01.2022г.,
постановено по гр.д.№693/2023г. по описа на Районен съд-Левски.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7