№ 13525
гр. С., 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110115559 по описа за 2023 година
Т. К. И. е предявил срещу „С. вода”АД искове с правно основание
чл.439 от ГПК за недължимост на сумата от 1714.46 лева-главница и законна
лихва в размер на 1 193.67 лева за периода от 20.04.2016 до 22.02.2023, 166.07
лева –неолихвяеми вземания, 327.67 лева-присъдени разноски по
изпълнително дело №2576/2017 при ЧСИ С. Х., образувано въз основа на
изпълнителен лист по гр.дело №21643/2016, СРС, ГО, 60 състав.
Ищецът твърди, че е бил осъден по гр.дело №21643/2016, СРС, ГО, 60
състав да заплати на ответника сумата от 1714.46 лева- главница и законна
лихва в размер на 1193.67 лева за периода от 20.04.2016 до 22.02.2023.Твърди,
че по образуваното изпълнително дело не са извършвани изпълнителни
действия.Поддържа, че вземанията на ответника са погасени по давност.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „С. вода”АД оспорва предявениет
искове. Оспорва, че сумите са погасени по давност.Твърди, че сумата от 604.70
лева е заплатена от ищеца за погасяване на задължението към него на две
плащания на 13.11.2017 и 20.07.2023.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
1
С изпълнителен лист от 04.05.2017 по гр.дело №21643/2016, СРС, 60
състав е осъден Т. К. И. да заплати на „С. вода”АД сумата от 1714.46 лева,
представляваща стойността на потребена вода през периода от 30.05.2012 до
26.01.2016, ведно със законната лихва за периода от 20.04.2016 до изплащане
на вземането, сумата от 166.07 лева –мораторна лихва за периода от
30.06.2012 до 26.01.2016, както и 337.16 лева – разноски по делото.
Въз основа на молба от 17.08.2017 от „С. вода”АД е образувано
изпълнително дело №2576/2017 при ЧСИ С. Х..
По делото са представени запорни съобщения от 3.10.2017 до Банки за
налагане на запор на банковите сметки на Т. К. И. по изпълнително дело
№2576/2017.
С покана за изпълнение от 3.10.2017 е насрочен опис, оценка и
изземване на движими вещи на 27.11.2017г.
Видно от извлечение от сметка на Т. К. И. е наредена от него на
13.11.2017 в полза на ЧСИ сумата от 300 лева по изпълнително дело
№2576/2017г.
С писмо от 17.05.2019 е поискано от „С. вода”АД ЧСИ С. Х. да наложи
запори на банковите сметки на длъжника по изпълнително дело №2576/2017,
да насрочи опис на движими вещи, да наложи възбрани и да наложи запор на
трудовото възнаграждение на длъжника.
Със запорно съобщение от 18.09.2019 от ЧСИ С. Х. до „МОБА”ЕООД е
наложен запор на трудовото възнаграждение на Т. К. И..
С писмо от 2.10.2019 МОБА ЕООД е уведомило ЧСИ С. Х., че
основното трудово възнаграждение на Т. К. И. е в размер на минималната
работна заплата за страната, поради което не може да започне да удържа суми
по изпълнителното дело.
Видно от възражение от 25.11.2019 от Т. И. до ЧСИ С. Х., той е поискал
да бъде прекратено производството поради неизвършване на изпълнителни
действия повече от 2 години.
С писмо от 13.01.2020 ЧСИ С. Х. уведомява Т. К. И., че липсват
основания за прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
С писмо от 12.03.2021 е поискано от „С. вода”АД ЧСИ С. Х. да наложи
2
запори на банковите сметки на длъжника по изпълнително дело №2576/2017,
да насрочи опис на движими вещи, да наложи възбрани и да наложи запор на
трудовото възнаграждение на длъжника.
По делото е представено запорно съобщение от 08.02.2023 до Банки за
налагане на запор на банковите сметки на Т. К. И. по изпълнително дело
№2576/2017.
Видно от призовка за принудително изпълнение от 08.02.2023 от ЧСИ
С. Х. до Т. К. И. е насрочен опис и изземване на движими вещи на 06.04.2023
от 11.00 часа.
С писмо от 28.02.2023 НО И е уведомило ЧСИ С. Х., че върху пенС.та
на Т. К. И. не могат да се правят удръжки, тъй като пенС.та е под размера на
минималната работна заплата.
С писмо от 14.11.2024 е поискано от „С. вода”АД ЧСИ С. Х. да наложи
запори на банковите сметки на длъжника по изпълнително дело №2576/2017,
да насрочи опис на движими вещи, да наложи възбрани и да наложи запор на
трудовото възнаграждение на длъжника.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
С изпълнителен лист от 04.05.2017 по гр.дело №21643/2016, СРС, 60
състав е осъден Т. К. И. да заплати на „С. вода”АД сумата от 1714.46 лева,
представляваща стойността на потребена вода през периода от 30.05.2012 до
26.01.2016, ведно със законната лихва за периода от 20.04.2016 до изплащане
на вземането, сумата от 166.07 лева –мораторна лихва за периода от
30.06.2012 до 26.01.2016, както и 337.16 лева – разноски по делото.
Въз основа на молба от 17.08.2017 от „С. вода”АД е образувано
изпълнително дело №2576/2017 при ЧСИ С. Х..В молбата не се съдържа
искане за предприемане на изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността.Исканията по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ касаят действия, които не са
годни да прекъснат давността.С оглед на което молбата за образуване на
изпълнително дело не прекъсва давността.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и
т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва
давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В
горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116,
б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
3
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Съдът намира, че давността е прекъсната с предприетите действия по
налагане на запор на банковите сметки на ищеца чрез изпратени запорни
съобщения от 3.10.2017.С оглед на което давността е прекъсната на 3.10.2017
и от прекъсването е започнала да тече нова давност.Вземанията за ВиК услути
се погасяват с 3-годишната давност.С оглед на което от прекъсването на
3.10.2017 е започнала да тече нова 3- годишна давност.
Видно от извлечение от сметка на Т. К. И. е наредена на 13.11.2017 в
полза на ЧСИ сумата от 300 лева по изпълнително дело
№2576/2017г.Превеждането на сумата по сметка на ЧСИ прекъсва давността.
С писма от 17.05.2019 и 12.03.2021 е поискано от „С. вода”АД ЧСИ С. Х.
да наложи запори на банковите сметки на длъжника по изпълнително дело
№2576/2017, да насрочи опис на движими вещи, да наложи възбрани и да
наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
Съдът намира, че давността е прекъсната с молбите от ответното
дружество от 17.05.2019 и от 12.03.2021.
.Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ.Ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
4
изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на
кредитора, давността се счита за прекъсната с искането, дори то и да е било
нередовно.В този смисъл Тълкувателно Решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС,
Решение №37/24.02.2021 по гр.дело №1747/2020, ВКС, IV ГО.
За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на
кредитора-взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез
изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността
се прекъсва, като непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора.В този смисъл е Тълкувателно решение №2/2023 на ОСГТК на
ВКС.
В случая в молбите от 17.05.2019 и от 12.03.2021 се съдържат искания на
ответника до ЧСИ да бъдат наложени запори на банкови сметки, запор на
трудовото възнаграждение и да бъде насрочен опис на движими вещи,
собственост на длъжника..С оглед на което съдът приема, че давността е
прекъсната на 17.05.2019 и на 12.03.2021.От прекъсването на давността е
започнала да тече нова давност.
Със запорно съобщение от 18.09.2019 от ЧСИ С. Х. до „МОБА”ЕООД е
наложен запор на трудовото възнаграждение на Т. К. И..
С писмо от 2.10.2019 МОБА ЕООД е уведомило ЧСИ С. Х., че
основното трудово възнаграждение на Т. К. И. е в размер на минималната
работна заплата за страната, поради което не може да започне да удържа суми
по изпълнителното дело.
Съдът намира, че давността се прекъсва и със самото предприемане на
изпълнителните действия и без същите да са изпълнени.С оглед на което
давността е прекъсната със запорното съобщение от 18.09.2019 за налагане на
запор на трудовото възнаграждение.
С определение №136/19.02.2020 по дело №3105/2019 на ВКС, ГК, III
ГО съдът се е произнесъл по въпроса –изпращането на призовка, с която се
насрочва опис на движими вещи, без реално да се пристъпи към
извършването му, достатъчно ли е за да прекъсне погасителната давност. В
определението се приема, че макар и безуспешни, предприетите от ЧСИ
действия водят до прекъсване на давността / в този смисъл е и решение
№1416/24.06.1969 по гр.дело №884/69, V ГО/Давността се прекъсва и тогава,
когато изисканите релеватни действия са били безуспешни поради
5
ненамиране на длъжника на търсените адреси. Освен това в разпоредбата на
чл.116, б. „в” от ЗЗД се използва думата „предприемане на изпълнителни
действия”, а не извършване на изпълнителни действия.
Давността е прекъсната и с молбата от 12.03.2021 и оттогава е започнала
да тече нова давност.
Съдът намира, че е прекъсната давността и с предприемане на
изпълнителни действия по налагане на запор на банковите сметки на ищеца
чрез изпращане на запорни съобщения на 08.02.2023.Съдът намира, и че
давността е прекъсната с насрочения с разпореждане от 08.02.2023 опис на
движими вещи.
Действията и исканията са правени в периоди по между тях по-малки от
2 години поради това не е налице перемпция на делото.Но дори и при
перемпция на делото съдебният изпълнител е длъжен да предприема
исканите изпълнителни действия и те са годни да прекъснат давността.
Когато по изпълнителоното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ-той дължи подчинение на представения и
намиращ се в него изпълнителен лист.Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право.Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ..В този смисъл Тълкувателно Решение №2/2023
на ОСГТК на ВКС,
От прекъсването на давността на 08.02.2023 е започнала да тече нова
давност, която не е изтекла към датата на предявяване на исковата молба -
27.03.2023.
Предвид изложеното вземанията не са погасени по давност.
С оглед на изложеното предявените искове с правно основание чл.439 от
ГПК следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
6
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответника.Ответникът е реализирал разноски в размер от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. К. И., ЕГН**********, с адрес:гр.С., кв.
Б., ул. „З.”, бл.2, вх.А, ет.5, ап.12, със съдебен адрес:гр.С., ул. „А.”№33А, Т.
дом, кантора 138, чрез адв. Г., срещу „С. вода”АД, ЕИК....0, със седалище и
адрес на управление:гр.С., Бизнес център И. Цар Б., бул. „Цар Б. III” №159,
ет.2 и 3, искове с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на сумата
от 1714.46 лева-главница и законна лихва в размер на 1 193.67 лева за периода
от 20.04.2016 до 22.02.2023, 166.07 лева –неолихвяеми вземания, 327.67 лева-
присъдени разноски по изпълнително дело №2576/2017 при ЧСИ С. Х.,
образувано въз основа на изпълнителен лист по гр.дело №21643/2016, СРС,
ГО, 60 състав.
ОСЪЖДА Т. К. И., ЕГН**********, с адрес:гр.С., кв. Б., ул. „З.”, бл.2,
вх.А, ет.5, ап.12, със съдебен адрес:гр.С., ул. „А.”№33А, Т. дом, кантора 138,
да заплати на „С. вода”АД, ЕИК....0, със седалище и адрес на
управление:гр.С., Бизнес център И. Цар Б., бул. „Цар Б. III” №159, ет.2 и 3, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7