Определение по дело №6369/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1804
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 15 юли 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20195530106369
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

              Номер   1804           Година   16.06.2020              Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                       XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети юни                                                                                            Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6369 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Делото е образувано по искова молба от 04.12.2019 г. на С., с която против ответника А. са предявени искове по чл. 327 ТЗ, като с определение № 1230/16.03.2020 г. делото е внесено и насрочено за 13.05.2020 г., а с определение № 1342/14.04.2020 г. е пренасрочено за 17.06.2020 г. На 16.06.2020 г., след подадена преди това на 10.06.2020 г. молба от пълномощника на ответника, че с представените със същата три операционни бележки от 28.01.2020 г. и от 24.02.2020 г. платил на ищеца исковите суми и моли исковете да бъдели отхвърлени, като му се присъдят сторените по делото разноски, изричният пълномощник на ищеца е подал по делото молба, с която заявява, че на основание чл. 232 ГПК оттегля предявените искове, поради извънсъдебно уреждане на отношенията между страните, а поради обстоятелството, че ответникът е станал причина за образуването му и извършените от него плащания са след образуването му, моли, в случай, че направи искане за присъждане на разноски, същото да не се уважава, а в случай, че има процесуален представител, прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар (л. 55-65).

 

След като се запозна с тази молба, съдът намери, че извършеното с нея оттегляне на исковата молба е осъществено от легитимирана от чл. 232 ГПК страна - ищецът, чрез изричния му пълномощник. За това оттегляне съгласието на ответника не е необходимо, защото е осъществено до приключване на първото заседание по делото. А тъй като със същото съдът се десезира от разглеждането и решаването на правния спор, делото следва да се прекрати (чл. 232 ГПК). Въпреки прекратяването му обаче, тъй като ответникът е дал повод за завеждането му, защото е платил претендираните с исковата молба суми едва на 28.01.2020 г. и на 24.02.2020 г., в хода на делото, след получаване на 28.01.2020 г. на съобщението за отговор, с препис от исковата молба с приложенията към нея и поправената искова молба, следва, че не ответникът, а ищецът има право да му се присъдят сторените по делото разноски. Такава е и трайната практика на ВКС по този въпрос (Опр. 843-2014-IV г.о., Опр. 300-2012-IV г.о., Опр. 626-2012-IV г.о., Опр. 277-2014-I г.о.). Според същата, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски, като в този случай е допустимо, при прекратяване на производството, съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяването му и изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските (Опр. 388-2017-II т.о.). В случая страните не спорят, а се и установява от горепосочените данни по делото, че ответникът е платил претендираните с исковете суми след образуване на делото и получаване на препис от исковата молба със съобщението за отговор, с което е дал повод за завеждане на делото. Поради това, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК и трайната горепосочена практика на ВКС, независимо от прекратяването му поради оттегляне на исковата молба поради това плащане, не ответникът, който ги претендира, а ищецът има право да му се присъдят сторените от него разноски по делото, които обаче последният не претендира с молбата за оттегляне на исковата молба. Поради това същите не могат да му бъдат присъдени с настоящото определение с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК).

 

Доколкото обаче, определеното да изготви назначената по делото съдебно-икономическа експертиза вещо лице е представило вече по делото в срок на 09.06.2020 г. заключението си по същата, съдът намира, че следва да му определи възнаграждение и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда. Този извод следва не само от нормата на чл. 19 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (Обн. ДВ, бр. 50/2015 г.), според която, вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи. Но и от нормата на чл. 31, ал. 2 от същата Наредба, според която, възнаграждението на вещото лице не може да се определя под условие или да се обвързва с изхода от решаване на делото, какъвто е и случая. При него определеното да изготви назначената по делото по искане на ищеца горепосочена експертиза вещо лице, е изготвило и представило по делото заключение по същата, преди молбата за оттегляне на исковата молба. Поради това и съгласно чл. 19 и 31, ал. 2 от посочената Наредба, това вещо лице има право на възнаграждение за изготвянето на тази експертиза, независимо, че делото следва да се прекрати преди изслушването й, поради оттеглянето на иска от ищеца. Възнаграждението на вещото лице следва да е в размер на действително отработените от него часове, посочени в представената със заключението справка – декларация. Или на вещото лице следва да се определи възнаграждение в размер на 360 лева (л. 48). А тъй като ищецът е поискал назначаването на тази експертиза и внесъл първоначалния депозит от 100 лева за изготвянето й, следва същият да бъде задължен да довнесе по сметка на съда разликата от 260 лева до пълния размер на определеното от съда възнаграждение на вещото лице.   

 

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице Г.Д.К. възнаграждение за изготвяне на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, в размер на 360 лева, платимо, както следва: 100 лева от внесения от ищеца С. депозит, като задължава същият, в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото определение, да довнесе по сметка на Старозагорския районен съд и представи в същия срок по делото документ за разликата от 260 лева до пълния размер на определеното от съда възнаграждение за вещото лице.

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело номер 6369 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, поради оттегляне на исковата молба.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: