Решение по дело №8937/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1381                                                  22.06.2020 г.                                            гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                  XXXVIII – ми граждански състав

на двадесет и седми май                                                        две хиляди и двадесета година  в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                         Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Жасмина Славова

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 8937 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,    със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Я.Х., М.С.и Д.К, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът В.Д.Х., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 176,53 лева неизпълнени задължения за мобилни услуги по договор от 23.09.2016 г., ползвани през периода 05.11.2017 г. – 04.03.2018 г., 459,16 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 04.07.2019 г. до изплащането на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5383/2019 г. по описа на БРС.

 Сочи се в исковата молба, че между страните са сключени договор за мобилни услуги от 23.09.2016 г. за номера *, * За потребените от ответника услуги за периода 05.11.2017 г. – 04.03.2018 г. са издадени фактура № **********/05.12.2017 г. и № **********/05.01.2018 г. Останала по тях е дължима сума в размер на 207,41 лева с падеж за плащане 12.03.2018 г. Неизпълнението за задължението е ангажирало договорната отговорност на ответника и Теленор е прекратило едностранно договора с Х., като е издал крайна фактура № ********** от 05.03.2018 г. с начислена обща сума за плащане в размер на 635,69 лева. Сумата включва неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 459,16 лева; фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 19,12 лева и е включена сумата за потребените мобилни услуги в размер на 207,41 лева, за които е направено плащане в размер на 50 лева, като след това задължението за главница е в размер на 157,41 лева. Лизинговите вноски, дължими за периода 03.2018 г. – 09.2018 г., са предсрочно изискуеми в общ размер 19,12 лева, и са дължими по договор за лизинг за таблет модел PRESTIGIO WIZE 3408 4G 8. Неустойката в размер на общо 459,16 лева за предсрочното прекратяване на договори е дължима, както следва: за мобилен номер * – 77,46 лева, за мобилен номер * – 83,38 лева неустойка за ползвано устройство, което не е било върнато на оператора, за мобилен номер * – 19,98 лева, за мобилен номер * – 108,68 лева, за мобилен номер * неустойка за устройство в размер на 41,64 лева, за мобилен номер * – 128,02 лева, поради едностранно прекратяване на мобилните договори на 25.01.2018 г.

Моли съда да уважи исковете и присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

Ответната страна чрез особен представител е посочила, че оспорва претенциите. Неясно е как са формирани исковите претенции – каква част от сумите по фактурите са за абонаментни такси, за услуги, както и как са изчислени неустойките. Сочи, че не е установено дали и как договорът е прекратен, което да е основание за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Ответникът не е бил уведомен за прекратяване на договора и предсрочна изискуемост на негови задължения.

Изложени са аргументи за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с чл. 143, т. 5 ЗЗП. Посочено е също, че договорът за лизинг е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което ответникът дължи само чистата стойност на кредита (лизинговата вещ), който е в размер на 25 лева – сума, платена изцяло от Х..

Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Приложени са договори за мобилни услуги, подписани на 23.09.2016 г. за предпочетен номер *, на 17.10.2016 г. за номер * и договор за лизинг към него за таблет Perstigio, на 30.12.2016 г. за номер *, на 20.03.2017 г. за номер * и допълнително споразумение към него от 10.06.2017 г.

По делото са представени фактура от 05.12.2017 г. за отчетен период 05.11.2017 г. – 04.12.2017 г. на стойност 115,37 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски; фактура от 05.01.2018 г. за отчетен период 05.12.2017 г. – 04.01.2018 г. на стойност 230,54 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски, в това число и задълженията от предходен период в размер на 115,37 лева; фактура от 05.02.2018 г. за отчетен период 05.01.2018 г. – 04.02.2018 г. на стойност 207,41 лева, включваща месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингови вноски, в това число и задълженията от предходен период в размер на 230,54 лева, фактура от 05.03.2018 г. за отчетен период 05.02.2018 г. – 04.03.2018 г. на стойност 635,69 лева, включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор 459,16 лева, вноска лизинг 19,12 лева, задължения от предходен период 207,41 лева и е отразено плащане на сумата 50 лева.

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.  

При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за частично основателни.

За да бъдат уважени предявените главни иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договор за лизинг, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договорите, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата на ответника да заплати същото.

Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото договори за мобилни услуги, подписани от страните, установяват наличието на облигационни правоотношения между страните, цитирани в исковата молба, и техния предмет – доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. След като са налице валидно сключени между „Теленор“ ЕАД и ответника договори за предоставяне на телекомуникационни услуги, посочени в исковата молба като основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и фактурите, представени по делото, то Х. дължи уговореното между страните в тях възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за ползваните услуги в посочените в месечните справки размери, на които е настъпил падежът за плащане.

В месечното извлечение към фактура от 05.12.2017 г. за отчетен период 05.11.2017 г. – 04.12.2017 г. на стойност 115,37 лева са включени месечни абонаментни такси, уговорени с договорите за мобилни услуги за четирите номера, ползвани от Х., и за използвани услуги за отчетния период, както и лизингова вноска в размер на 2,39 лева. Фактурираните месечни такси съвпадат с посочените и уговорени между страните в договорите месечни абонаменти. Фактурирана е и сума за кратки текстови съобщения в размер на 0,76 лева без ДДС. Съдът намира, че тези такси в посочения в извлечението размер са дължими от ответника, доколкото са уговорени между страните с договорите. За номер * са начислени и следните такси – „плати с Теленор дигитално съдържание“ в размер на 10 лева и „други услуги“ в размер на 5,10 лева. За съда не става ясно какво е основанието за дължимост на тези суми – не са уговорени нито с договора, нито фигурират в приложената ценова листа към договора. Поради това и искът за плащане на тази сума е неоснователен и следва да се отхвърли.

В месечното извлечение към фактура от 05.01.2018 г. за отчетен период 05.12.2017 г. – 04.01.2018 г. на стойност 230,54 лева са включени месечни абонаментни такси и използвани услуги и лизингова вноска в размер на 2,39 лева, в това число и задълженията от предходен период в размер на 115,37 лева.  Фактурираните месечни такси съвпадат с посочените и уговорени между страните в договорите месечни абонаменти. Фактурирана е и сума за кратки текстови съобщения и обаждания към номера 0700 в размер на 1,04 лева без ДДС. Съдът намира, че тези такси в посочения в извлечението размер са дължими от ответника, доколкото са уговорени между страните с договорите. За номера * и * е начислена и такса – „плати с Теленор дигитално съдържание/Google Play Store“ в размер на общо 35,98 лева. За съда не става ясно какво е основанието за дължимост на тези суми – не са уговорени нито с договора, нито фигурират в приложената ценова листа към договора. Поради това и искът за плащане на тази сума е неоснователен и следва да се отхвърли.

В месечното извлечение към фактура от 05.02.2018 г. за отчетен период 05.01.2018 г. – 04.02.2018 г. на стойност 207,41 лева са включени корекции на месечни абонаментни такси и лизингова вноска в размер на 2,39 лева, в това число и задълженията от предходен период в размер на 230,54 лева. Извършена е корекция на задължението за месечните абонаментни такси.   

 

В месечното извлечение към фактура от 05.03.2018 г. за отчетен период 05.02.2018 г. – 04.03.2018 г. на стойност 635,69 лева е включена неустойка за предсрочно прекратяване на договор 459,16 лева, вноска лизинг 19,12 лева, задължения от предходен период 207,41 лева и е отразено плащане на сумата 50 лева.

Съдът намира, че искът за плащане на главница за месечни абонаментни такси и услуги е основателен до размера от общо 99,16 лева, като от общата стойност по фактурите, посочени по-горе, се извадят сумите 15,10 лева главница по първата фактура, а от втората фактура – сумата 35,98 лева, представляващи такси „плати с Теленор“, сумата 25,52 лева извършена с третата фактура корекция на дължими месечни такси, както и сумата от 50 лева, отразена в четвъртата фактура като заплатено от потребителя задължение.

По отношение на сумата, претендирана като задължение по договор за лизинг в размер на общо 26,29 лева, съдът намира иска за основателен. С договора за лизинг от 17.10.2016 г., приложен по делото, страните са се уговорили на Х. да бъде предоставен за временно и възмездно ползване мобилен телефон. Лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 79,97 лева на 23 броя лизингови вноски, всяка една в размер на 2,39 лева, както и сума за придобиване на телефона в размер на 2,39 лева, освен ако лизингополучателят не уведоми писмено лизингодателя в срок от 1 месец от изтичане срока на договора, че желае да върне устройството. С договора е налице признание от страна на ответника, че е получила държането на лизинговата вещ и може да я ползва в срока на договора. Няма данни по делото Х. да е върнала апарата на лизингодателя. Следователно и дължи плащане на лизинговите вноски, за които няма данни да са погасени, като същите са отбелязани в приложените по делото фактури и са дължими за периода 11.2017 г. – 08.2018 г. (т. е. до прекратяване на договора в срока, уговорен в него) съобразно погасителния план. Същите са в размер на общо 26,29 лева, включващи и вноска за придобиване на вещта, като те са с настъпил към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение падеж. Няма доказателства по делото ответникът да е платил сумата. Ето защо и искът се явява основателен за посочената сума. Дори да се приемат доводите на процесуалния представител на ответника, че договорът за лизинг е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като очевидно е изготвен на шрифт, по-малък от 12, то на основание чл. 23 ЗПК потребителят би следвало да върне на кредитора само чистата стойност на кредита и не дължи лихви или други разходи по кредита. В процесния договор за лизинг обаче е посочена цена на устройството 79,97 лева, като страните не са уговорили плащане на лихви или други разходи, а единствено плащане на цената на вноски. Поради това и съдът счита, че дори договорът да е недействителен, между страните не е уговорена лихва, която да бъде приспадната от задължението за плащане на чистата стойност на основание чл. 23 ЗПК, поради което и искът се явява изцяло основателен.

По отношение на искането за осъждане на ответника да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на общо 459,16 лева съдът намира следното:

Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза в договора, съгласно която в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

Съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като от събраните доказателства не може да се направи извод, че операторът валидно е упражнил правото си да прекрати договорите за мобилни услуги. В определението на съда по чл. 146 ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи кога и как са прекратени договорите за мобилни услуги, но доказателства в тази насока не са ангажирани. По делото липсват доказателства ответницата да е била уведомена писмено за упражнено от страна на оператора прекратяване на договорите, съответно не става ясно как е уведомен ответника и от кой момент се прекратява действието на договорите. Ето защо съдът намира, че не е настъпила предвидената в договора предпоставка, а именно надлежно прекратяване на договорите за мобилни услуги, за да се претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. Поради това искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. За пълнота следва да се отбележи, че клаузата за плащане на неустойка е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените в настоящото и заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете в размер на общо 120,38 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.Х., ЕГН * адрес: ***, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Я.Х., М.С.и Д.К, сумата от общо 125,45 лева (сто двадесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки), от които 99,16 лева неплатени месечни абонаментни такси и услуги по договори за мобилни услуги за * и 26,29 лева неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 17.10.2016 г., за които са издадени фактури № **********/05.12.2017 г., № **********/05.01.2018 г. и № **********/05.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5383/2019 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 176,53 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено по отношение на В.Д.Х., ЕГН * адрес: ***, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Я.Х., М.С.и Д.К, сума в размер на 459,16 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, за която е издадена фактура № ********** от 05.03.2018 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението на 04.07.2019 г. до изплащането на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5383/2019 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА В.Д.Х., ЕГН * адрес: ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Я.Х., М.С.и Д.К, сума в размер на 120,38 лева (сто и двадесет лева и тридесет и осем стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева