Определение по дело №374/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по иск с посочено правно основание чл. 203 от АПК, предявен от Н. А. Н. срещу Териториална дирекция на Националния осигурителен институт – Варна.

По делото са постъпили молба за освобождаване от държавни такси и декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и молба за предоставяне на правна помощ, съдържаща декларация по чл. 23, ал. 3 от ЗПП.

След запознаване с приложените към молбите доказателства във връзка с доходите на лицето, съдът е дал указания с Разпореждане № 1959/27.02.2024 г.

В изпълнение на разпореждането Н. е уточнил, че след 01.03.2024 г. няма действащо решение на ТЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност, има насрочена дата за ТЕЛК 04.06.2024 г.

След запознаване с посочените в двете молби обстоятелства и приложените доказателства, съдът прецени следното:

Съдът намира искането за освобождаване от държавни такси и разноски за неоснователно. Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Съдът съобрази обстоятелствата, декларирани от ищеца, и по-специално здравословното състояние и трудовата заетост, като констатира, че към момента на настоящото произнасяне Н. не представлява лице с трайно намалена работоспособност поради изтичане на срока на ЕР № 1212/110/15.06.2021 г. на НЕЛК на 01.03.2024 г. Отделно от това, ищецът е в работоспособна възраст и това решение определя за противопоказни условия на труд единствено работа с хора, системни социални контакти и значително психическо напрежение. До датата на подаване на иска е получавал подпомагане по ЗХУ и пенсия. Предвид това, не се установяват изключителни обстоятелства, от които да следва изводът, че Н. няма достатъчно средства, за да заплати таксата за образуване на производството, която е в минимален размер.

По искането за предоставяне на правна помощ, съдът намира, че липсват предпоставките за назначаване на процесуален представител по чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ.

Настоящото производство не е от рода на производствата по чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ, в които задължително се предвижда процесуално представителство. Назначаването на процесуален представител в случая е по желание на жалбоподателя.

Липсата на трудови доходи и имущество не е достатъчна, за да бъде предоставена правна помощ, тъй като изискванията на Закона за правната помощ включват и условието интересите на правосъдието да налагат назначаване на процесуален представител (чл. 23, ал. 2 от ЗПП). От данните в декларацията не се установяват други обстоятелства, които да обосноват особено положение на жалбоподателя, което да го възпрепятства да разбира и да следва указанията на съда, предвид принципа на служебното начало в административния процес и естеството на делото. При това положение предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тази помощ би донесла за жалбоподателя.

Предвид гореизложеното, съдът

Оставя без уважение искането на Н. А. Н. от гр. Варна да бъде освободен от такси и разноски за производството по адм.д. № 374/2024 г. по описа на Административен съд – Варна.

Оставя без уважение искането на Н. А. Н. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по адм.д. № 374/2024 г. по описа на Административен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване в частта, с която е отказано предоставянето на правна помощ, и в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от държавни такси и разноски, с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от връчването му на страната.