Р Е Ш Е Н И Е
№ 1734
гр.
Пловдив,14. октомври 2020г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският административен
съд, ХХ състав в публично съдебно
заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при участието на
секретаря Т.К. и прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като
разгледа докладваното от съдия Йордан Русев КАНД № 1858 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от К.Е.Н., ЕГН: **********,***, против Решение № 235 от
13.02.2020 г. на Районен съд - Пловдив, 18-ти наказателен състав, постановено
по АНД № 8122 от 2019г. по описа на съда, с което е потвърдено НП № 1448 от
19.11.2019г. на заместник – кмет „Обществен ред“ в община Пловдив, с което на касатора за нарушение на чл.4 „б“ от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив /НРСППППСТГП/, на основание чл.43, ал.4 от същата Наредба е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева.
Твърди се, че при
постановяване на съдебното решение съдът е допуснал нарушение на закона, тъй
като не е доказано извършеното административно нарушение. Не е представено
доказателство за наличие на пътен знак, забраняващ спирането на МПС на ул. „Иларион Макариополски“, още
повече, че са обособени места за паркиране. Не е подложено на анализ твърдението,
че собственикът на автомобила е инвалид, притежаващ валидна инвалидна карта,
която е поставена на видно място на предното стъкло на автомобила.
Ответникът по касация –
Община Пловдив, чрез процесуалния представител юр. т.
в нарочна молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба по
съображения в отговора по нея. Прави се възражение за прекомерност на
евентуално претендирано адвокатско възнаграждение, в
случай, че е над определения минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
Прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалба.
Жалбата е подадена в срок
и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на настоящата касационна проверка е
Решение № 235 от 13.02.2020г., постановено по АНД № 8122 от 2019г. на ПРС,
18-ти наказателен състав, с което е потвърдено НП № 1448 от 19.11.2019г.,
издадено от заместник кмет „Обществен
ред“ в община Пловдив, с което на Н. е наложена „глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение по чл. 4б от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на гр. Пловдив (НРСППППСТГП).
По делото е установена
следната фактическа обстановка от въззивния съд: на
14.10.2019г., около 21,00ч. е установено, че лек автомобил марка „Хюндай“, с
рег. № РВ .****МТ, собственост на Е.Б.К.,е паркиран на ул. „Иларион
Макариополски“ срещу № 23 вляво, срещу посоката на
движение. Съставен е фиш бл. № ********** от 14.10.2019г. в отсъствие на
нарушителя, в който е посочено извършено нарушение на чл. 4б от НРСППППСТГП. На
основание чл. 42, ал. 3 от НРСППППСТГП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20лв. (двадесет лева).
Срещу съставения фиш е
постъпила жалба вх. № УРИ 237200-10828 от 18.10.2019г. от собственика на МПС Е.К.и
сведение вх. № УРИ 237200 – 11025 от 23.10.2019г. от К.Н., съгласно
съдържанието на които Н. е водач на автомобила, който е бил паркиран на ул. „Иларион Макариополски“.
Жалбата е разгледана,
възраженията в нея са намерени за неоснователни и на 23.10.2019г. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № КТ 039823 от
23.10.2019г., с който е посочен нарушител К.Н. и е нарушението е квалифицирано
като такова на чл. 4б от НРСППППСТГП.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление (НП) № 1448 от
19.11.2019г., с което на Н. е наложено на основание чл. 43, ал. 4 от
НРСППППСТГП административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. за извършено
нарушение на чл. 4б от НРСППППСТГП.
Неоснователно е оплакването по касационната
жалба за несъставомерност на санкционираното деяние,
включително наличието на валидна инвалидна карта от собственика на автомобила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 4б от НРСППППСТГП пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно
на оста на пътя, а на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата
страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните
превозни средства. Районният съд е посочил в решението си, че Н. е паркирала
управлявания от нея автомобил на забранено за това място – вляво на ул. „Иларион Макариополски“, който е с
двупосочно движение.
Правилно
е посочено в решението на ПРС, че притежанието на инвалидна карта не е
достатъчно, а е необходимо същата да е поставена на видно място в автомобила.
Не е спорно обстоятелството, че нито в автомобила, нито около него се е намирал
притежателят на инвалидната карта, който е и собственик на автомобила.
Разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от НРСППППСТГП
предоставят привилегии за паркиране и престой само на автомобили, които са
управлявани или в които са превозвани инвалиди, снабдени с карта, съдържаща
международния знак „Инвалид“, поставена в долния десен ъгъл на предното стъкло
на превозното средство. Именно за тези обстоятелства жалбоподателката
не ангажира доказателства, опровергаващи показанията на актосъставителя.
Касационната инстанция
споделя и мотивите на ПРС за невъзможността да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай предвид
високата обществена опасност на извършеното деяние.
При служебната проверка
на решението съдът установи, че същото е валидно, допустимо и правилно, и при липсата на пороци, които да
доведат до отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед на разпоредбите на чл. 63,
ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането
от процесуалния представител на ответната страна Община-Пловдив за присъждане
на разноски за юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във вр.
с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съобразно приложимата
норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв. /. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна Община-Пловдив
следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство в размер на
80лв. за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.първо от АПК,
Административен съд – Пловдив, ХХ касационен състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 235 от 13.02.2020 г. на Районен съд
- Пловдив, 18-ти наказателен състав, постановено по НАХД № 8122 от 2019г. по
описа на съда, с което е потвърдено НП № 1448 от 19.11.2019г. на заместник –
кмет „Обществен ред“ в община Пловдив, оправомощен
със заповед 19ОА – 1407 от 18.06.2019г. на кмета на община Пловдив.
ОСЪЖДА К.Е.Н., ЕГН: ********** *** сумата от 80 /осемдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :