гр.София, ………07.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти
въззивен състав, в публично заседание на осми юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
участието на секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора Деян Маринов,
разгледа докладваното от съдия ГЕТОВ ВНОХД № 2232 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 04.10.2017 г. по НОХД № 19008/2016
г. Софийски районен съд, НО, 121 състав е признал подсъдимия А.Р.Н. за
невиновен в това, че на 24.11.2015 г. в гр. София, в заведение „Найт Елф“,
находящо се на ул. „*********, в присъствието на служители на заведението и други граждани, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - счупил в пода на заведението няколко бирени
бутилки, след което отишъл до намиращите се в заведението компютри, които били
свързани в мрежа, като последователно ударил с юмрук по екрана два от
мониторите на компютрите с марка „PHILIPS“ модел „196V4 LSB“ на обща стойност 132 лева, вследствие на което
същите се счупили и станали окончателно негодни за употребление, след което
ударил с юмрук 2 броя гипсокартонени плоскости на тавана на обща стойност от
5,40 лева, вследствие на което се образували дупки, като общата стойност на
нанесената вреда е 137,40 лева, а всички повредени от Н. вещи били собственост
на дружество „Е.“ ООД, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
На основание чл.190 ал.1 от НПК с
присъдата първоинстанционният съд е възложил в тежест на държавата направените
по делото разноски.
Против постановената присъда в срока по
чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. В
постъпилото по делото допълнение към протеста се застъпва становище, че мотивите
на районния съд са неясни и съдържат вътрешни противоречия, като първоинстанционният
съд не е дал отговор на основните въпроси по чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК. Представителят
на СРП изразява критика към направения анализ на свидетелските показания. Твърди
се, че с действията си подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, поради което прави искане за отмяна на
атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подс. Н. да бъде признат
за виновен по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал.
1 от НК.
В закрито заседание, проведено на 15.05.2018
г., въззивният съд, по реда на чл. 327 и сл. от НПК, прецени, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови гласни
и писмени доказателства и изслушването на съдебни експертизи и в този смисъл не
се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото.
В открито съдебно
заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста и
аргументите, изложени в него. Излага довод за липса на мотиви на
първоинстанционния акт, поради което моли съда да отмени присъдата и върне
делото на друг състав. Алтернативно моли протеста да бъде уважен, като подс. Н. бъде признат за виновен по повдигнато му
обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и му бъде
наложено наказание „глоба“.
Защитникът
на подс. Н. – адв. Славчев, моли съда да остави без уважение протеста на прокуратурата.
Счита постановената присъда за правилна и законосъобразна. Изразява становище,
че от събраните по делото доказателства
не се установява с категоричност подсъдимият да е извършил
престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Предвид това моли
настоящата съдебна инстанция да потвърди така постановената оправдателна
присъда.
В правото си на последна дума подсъдимият
Н. поддържа становище, че не е направил нищо.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е
постановено при изяснена фактическа обстановка. Контролираният съд е положил
необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил
своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и
проверка доказателствен материал.
Настоящата съдебна инстанция прие, че не
са налице основания за промяна във фактическата обстановка възприетата от
първостепенния съд - от една страна не са установени нови факти и обстоятелства
пред въззивната инстанция, а от друга- не са налице основания за промяна на
фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е
правилно установена от същия на база на вярна и точна преценка на
доказателствения материал, като анализът на същите сочи на следното:
Подсъдимият А.Р.Н. е роден на *** ***.
Същият живее заедно с родителите си на адрес - гр.София, ж.к.“**********. Н. е
със средно образование, неженен, неосъждан и спрямо него не е прилаган
института на чл.78а НК.
На 23.11.2015 г. около 23.00 часа
подсъдимият Н. посетил заведение „Найт Елф”, находящо се в гр.София, ул.”**********2,
стопанисвано от „Е.”, с управители свидетелите И.С.Б.и Х.К.Р..
В заведението имало и други посетители,
включително свидетелят А.В. П., познат на подсъдимия от квартала.
Барман на смяна за времето от 20.00 часа
до 08.00 часа бил свидетелят Б.Б.П..
Подсъдимият си поръчал алкохол,
разменили си няколко думи със свидетеля П., след което седнал на маса при свои
познати. След известно време, П. отишъл до тоалетна, като на път видял как
подсъдимият седи в обособено помещение, в което имало компютри, свързани в
мрежа и играел на игри. Не след дълго, самият П. си тръгнал, а на сутринта
единият от барманите там, (не ги различавал, защото са близнаци), му казал, че А.
е счупил някакви компютри.
В хода на досъдебното производство,
свидетелят Б.П.твърди, че към 01.00 часа подсъдимият е бил много пиян и първо
счупил няколко бутилки на пода в заведението, след което ударил два от
мониторите с юмрук, след което и тавана, покрит с гипсови плоскости. После
заспал на един от диваните в заведението, на сутринта пил кафе и си тръгнал.
В разпита си в хода на съдебното
следствие, П. вече заявявява, че действително два от мониторите в заведението
били счупени, но лично той не е видял подсъдимият да ги чупи. Що се отнася до
счупените гипсови плоскости на тавана, с юмрук ги е ударил и счупил не
подсъдимият, а свидетелят А.П..
На другата сутрин, П. уведомил и двамата
управители за станалото, а те от своя страна подали жалба до началника на 05
РУ-СДВР, в резултат на което било образувано ДП №ЗМ 293/2016 г.,
пр.пр.№4018/2016 г. по описа на СРП.
От заключението на назначената и
изготвена на Съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на 2
бр. монитора „PHILIPS“ модел „196V4 LSB“ е общо 132 лв., а стойността на
гипсокартона - 5,40 лв., или общо 137, 40 лв.
Така изяснената фактическа обстановка,
въззивният съд прие за несъмнено установена въз основа на събраните по делото
доказателствени материали, а именно: гласните доказателства, съдържащи се
показанията на свидетелите А.В. П., (включително тези от ДП, прочетени по реда на
чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК), Х.К.Р., И.С.Б., прочетени по реда на чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.З НПК, показанията на св. Б.Б.П. (включително тези от ДП, прочетени по
реда на чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК), писмените доказателства и
доказателствени средства: гаранционна карта за монитори и фискален бон,
удостоверение за актуално състояние на ЮЛ, удостоверение за регистрация на
обект, договор за наем на недвижим имот и анекс към него, справки от АИС-БДС,
свидетелство за съдимост на подсъдимия Н., заключение по СОЕ.
Според практиката на ВКС, когато
въззивната инстанция е съгласна с приетите за установени от първоинстанционния
съд факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, същата не е
длъжна отново да обсъжда всички доказателствени източници, освен ако не приема
за установени факти, различни от приетите за доказани от първоинстанционния
съд. В случая, настоящата въззивна инстанция не е установила при анализа на
доказателствата и доказателствените средства по делото различни факти от
установените от първоинстанционния съд, нито приема други изводи за тяхното
положително осъществяване в обективната действителност.
В случая, въпреки съществуващата процесуална
възможност да не анализира повторно и в цялост събраната по делото
доказателствена съвкупност, именно поради това че изводите на
първоинстанционната и въззивната инстанция напълно съвпадат с фактите от
предмета на доказване, съдът приема, че със своя самостоятелен анализ и оценка
ще има възможност да проследи правилността и обосноваността на вътрешното
убеждение на първоинстанционния съд при вземането на неговото крайно решение и
така ще даде отговор на възраженията, поддържани от представителите на държавното
обвинение.
По отношение на доказателствата и
доказателствените средства не се отчита и не се установява да им е придадено на
същите съдържание, каквото те нямат, а в случая е съобразено с правилата на
формалната логика изводът, до който съдът правилно е достигнал. Съдът е изложил
конкретни и убедителни съображения при оценката на доказателствените източници.
При тази оценка и извършен доказателствен анализ от съда е направено ясно и
пълно разграничение кои от доказателства по своето естество са пряко установени
и кои косвено.
В този смисъл, правилни са изводите на първоинсттанционния
съд, че показанията на основния свидетел по делото, който е и свидетел-очевидец
– Б.П.следва да се кредитират изцяло. При депозиране на показанията си при
условията на непосредственост и устност хода на съдебното следствие същият
подробно излага разказ на случилото се в процесната вечер. Посочва, че
подсъдимият бил седнал на една от масите в заведението с приятели и пиел
алкохол, като без да иска счупил две чаши. Разпитан пред съда свидетелят
заявява с категоричност, че не е видял подсъдимия Н. да чупи компютърните
монитори, както и че никой не му е казал, че именно подсъдимият ги е счупил.
Поддържа, че в помещението, в което се намирали мониторите имало и други хора и
той не е видял и не знае кой точно ги е счупил. Допълва, че е видял счупването
на плоскост от тавана, което било извършено от свидетеля по делото П., а не от
подсъдимия. Първоинстанционният съд е констатирал противоречия в депозираните
показания на свидетеля на досъдебната фаза на производството и изложеното от
него пред съдебния състав, поради което ги е прочел и приобщил. Свидетелят
поддържа казаното пред съдебния състав в хода на съдебното следствие, като обяснява,
че към онзи момент е бил афектиран и притеснен, че управителят на заведението
ще държи него отговорен за причинените щети.
Във връзка с възражението на
прокуратурата, че контролираният съд не е анализирал правилно показанията на
свидетеля досежно счупването на инкриминирани вещи, настоящият съдебен състав
намира същото за неоснователно. По същество съдът е изложил мотиви за
приемането на този спорен факт по делото, елемент от предмета на доказване,
доколкото безспорно касае обстоятелства от кръга на чл. 102 от НПК. Районният
съд е направил правилно преценката си на гласното доказателство, като го е
съпоставил с останалия доказателствен материал и на база на това е стигнал до
крайния си извод на коя от двете тези на свидетеля дава вяра и защо.
Софийски градски съд се солидаризира с
фактическите изводи на районния съд. Контролният съд отчита младата възраст на
свидетеля към момента на деянието и разпита му от разследващите органи, както и
служебната му зависимост. Съдът намира за достоверен аргумента на свидетеля, че
към момента на депозиране на показанията си е изпитвал страх и притеснение, че
работодателят му би държал него материално отговорен за причинените щети, тъй
като е бил в трудовоправоотношение със същия. Съпоставяйки показанията на св. П.
с тези на св. П. съдът достига до извода за тяхната еднопосочност и правдивост
във връзка с това, че и двамата не са видели подсъдимия да чупи мониторите.
Следва да се отбележи, че и двамата свидетели са независими един от друг, както
и че не е налице заинтересованост от никой от тях относно изхода на делото. Настоящият
съдебен състав намира, че показанията на св. П. дадени пред районния съдия са
логични и достоверни, като същите отразяват лично и непосредствено възприети
факти, както и че същите отразяват действително настъпилите факти. В допълнение,
след цялостен анализ на всички приобщени по делото доказателствени материали
настоящият съдебен състав установи, че не са налични други доказателства, които
да ги опровергават, поради което им дава вяра.
Показанията на св. А.П. правилно са
кредитирани от първия съд като логични и добросъвестни. Същият свидетелства за
обстоятелствата, свързани с главния предмет на доказване. Показанията му са
еднопосочни и безпротиворечиви относно факта, че е видял подсъдимия да се
намира в залата с компютри и да е играел на тях, но не е видял да им нанася
удари и чупи. Настоящият съдебен състав счита показанията на свидетеля за
достоверни, обективни и безпристрастни, като ги кредитира изцяло и в съвкупност
с останалия наличен доказателствен материал.
В тази насока правилно
първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. Х.Р.и св. И.С.. Съдът
правилно е отчел, че посочените свидетели не са очевидци, а показанията им са
косвени. Подобно на районния съд настоящият споделя, че показанията на
свидетелите не допринасят за изясняване на включените в предмета на доказване
обстоятелства, доколкото и двамата не са присъствали в заведението, когато се е
случил инцидентът. Следва да се отбележи, че производните доказателства служат
за проверка на първичните доказателства, а в случая такава не може да се
направи поради факта, че свидетелите са разбрали за случилото се от други лица
и преразказват техните разкази.
Настоящият съдебен състав констатира, че
подсъдимият Н. се е възползвал от правото си по чл. 55 от НПК и не е дал
обяснения по случая. В последната си дума пред настоящата съдебна инстанция
заявява, че не е направил нищо.
Съдът кредитира приложените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства по делото, като счита, че те
кореспондират с останалия събран доказателствен материал и са приобщени по
надлежния процесуален ред. Депозираното заключение по СОЕ следва да бъде
кредитирано, доколкото същото е изготвено компетентно и професионално, без
данни за заинтересованост на вещото лице и неоспорено от страните.
Самостоятелният
прочит на доказателствата по делото от въззивния съд налага извода, че за да
изгради вътрешното си убеждение, първоинстанционният съд е анализирал прецизно
събраните по делото доказателства. Първата инстанция е събрала и проверила
всички налични доказателства, необходими за разкриване на обективната истина по
делото, като след коректен и аргументиран анализ на доказателствените
източници, е достигнала до верни крайни изводи, с които настоящият въззивен
състав изцяло се съгласява.
Предвид горното
въззивната инстанция намира, че анализът на доказателствените материали
поотделно и в тяхната логическа връзка, не обусловя извод за несъмнена
доказаност на съпричастност на подсъдимия към вмененото му престъпно
посегателство. По делото не се доказа по безспорен начин, че подсъдимият Н. е
осъществил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – счупил в пода на заведението няколко бирени
бутилки, след което отишъл до намиращите се в заведението компютри, които били
свързани в мрежа, като последователно ударил с юмрук по екрана два от
мониторите на компютрите с марка „Philips” “196V4 LSB”, вследствие на което същите се счупили
и станали окончателно негодни за употребление, след това ударил с юмрук две
гипсокартонени плоскости на тавана, вследствие на което се образували дупки.
От обективна
страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК -
"хулиганство", изисква извършване на непристойни действия, с които да
се нарушава грубо обществения ред и да се демонстрира явно неуважение към
обществото. Касае се за конкретно деяние, при което деецът демонстративно
нарушава обществения ред чрез определено свое активно поведение, изразено в
конкретни действия (най-често публично), като цели или най-малкото допуска по
този начин да демонстрира явно неуважение към обществото. На второ място е
необходимо съответните действия сами по себе си грубо да нарушават обществения
ред, т.е престъплението е резултатно такова, а съставомерният резултат се
изразява в нарушаване на обществения ред и спокойствие.
В
задължителната за съдилищата тълкувателна практика (ППл на ВС № 2 от 29.11.1974
г. по н.д. № 4/74 г.) се приема, че "непристойни действия" са онези
действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни,
буйство, невъзпитаност и други прояви, които скандализиран обществото.
"Грубо нарушение на обществения ред" ще е налице, когато деецът, чрез
действията си изразява брутална демонстрация против установения в обществото
ред и морални норми. "Явно неуважение към обществото" е налице,
когато деецът, чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение
към личността, като антиобществения характер на действията се съзнава и от
други лица, на които са станали достояние.
Настоящият
съдебен състав, подобно на предходния, намира, че престъпният резултат не може
да се обвърже с личността на подсъдимото лице. За постановяването на осъдителна
присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират
категоричното убеждение на съда за авторството и виновността на подсъдимото
лице. Липсата на такива налага единственият възможен извод, че извършването
престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на
подсъдимото лице за невиновно и неговото оправдаване. В конкретния случай
анализът на доказателствените източници и установените въз основа на тях факти
не позволяват да се направи еднозначен, категоричен и единствено възможен
извод, че подсъдимият Н. е осъществил на инкриминираната дата и място конкретно
вменените му действия, доколкото в показанията си св. П., който е очевидец на
инцидента е категоричен, че не е видял инкриминираните вещи да са счупени от
подсъдимото лице, което твърдение се подкрепя и от показанията на св. П., който
е бил в заведението в процесния ден и час.
С оглед горните
съображения въззивният съд намира, че държавното
обвинение не успя да защити по изискуемия се безспорен и категоричен начин
фактическото си твърдение, поради което настоящият съдебен състав намира за законосъобразен
крайния правен извод на първоинстанционния съд, че по делото не се установява
по категоричен начин подсъдимият Н. да осъществил инкриминираното в
обвинителния акт деяние, поради което в съгласие с процесуалния закон правилно
районният съд с протестираната присъда е признал подсъдимия за невиновен и го е
оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК.
По изложените съображения атакуваната присъдата се явява
правилна и законосъобразна, а депозирания срещу нея протест, с който се иска
нейната отмяна, въззивната инстанция намира за неоснователен.
Предвид горното, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, или необоснованост, въззивният съд счита, че
протестираната присъда следва да бъде потвърдена, поради което и на основание
чл. 338 вр. чл. 334, ал. 1, т. 6 от НПК Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.10.2017г.
по НОХД № 19008/2016 г. Софийски районен съд, НО, 121 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.