№ 139
гр. Ямбол, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Р. Ст. Стоева
Членове:Красимира В. Тагарева
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря В. Д. Д.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500253 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Я. В. от гр.*****, подадена от
пълномощника му адв.Д., против Решение №288/22.05.2024г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №1776/2023г. по описа на този съд, с което на основание чл.26, ал.1,
предл. 1 ЗЗД е прогласен за нищожен, поради противоречието му със закона, договор за
аренда на земеделски земи от 01.04.2021г., сключен между И. П. Д., действащ чрез
пълномощника си В. Я. В. и В. Я. В., вписан в Служба по вписванията – гр. Елхово с вх. рег.
№ 578/ 02.04.2021г., и въззивникът е осъден да заплати на ищците разноски в размер на
1080лв.
Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата
инстанция,поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост.
Въззивникът намира за неправилни и необосновани мотивите на първата инстанция, че под
заверка №60/24.03.2021г. на кметския наместник на с.********** съществуват четири
различни по вид и съдържание пълномощни, включително с различни дописвания в същите,
при което договорът за аренда от 01.04.2021г. е нищожен, тъй като не е сключен с изрично
нотариално заверено пълномощно. Сочи, че съгласно чл.83 от ЗННД кметският наместник е
овластен да удостоверява подписи върху частни документи и в закона няма изричен текст
колко нотариални пълномощни могат да бъдат удостоверени с различни съдържания под
един и същи номер. Поради това счита, че щом няма изрична законова забрана към 2021г.,
съдът не може да се позовава на решение на ВКС от 2023г., което не е задължително и няма
действие назад във времето, а на колко пълномощни ще бъдат удостоверени подписите под
един и същ номер, е въпрос на вътрешна организация на административния орган, извършил
нотариалната заверка. Неправилна била и преценката на съда на свидетелските показания на
кметския наместник С. М., който при разпита е изяснил, че е направил копие на всяко едно
от пълномощните, сложил ги е в архива си и ги е описал в регистъра, тези пълномощни били
представени по делото, същите са еднообразни екземпляри и нямат различия, но за това
обстоятелство районният съд нищо не обсъдил в мотивите си, нито го посочил като факт.
Според въззивника, на кметския наместник са били представени в този вид пълномощните и
1
след заверката им той веднага е направил копия за архива, което действие с правене на копия
от всеки документи за архива е вид удостоверяване на съдържанието на всеки документ,
който заверява и във всеки един момент може да докаже, че при заверка на подписите
удостоверява и съдържанието на приложения документ и няма разлика или дописване. В
обобщение въззивникът сочи, че заверката на пълномощните под един и същи номер не е
основание за прогласяване за нищожен договора за аренда на земеделска земя от 01.04.2021г.
По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и за
постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да отхвърли предявения иск, с
присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемите Р. П. Т. и С.
П. Д., двете от гр.********, действащи чрез адв.П.Х., с който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба, за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение на ЯРС, като постановено при правилно прилагане на материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила. Според въззиваемите районният съд е изложил
последователни, логично свързани и верни мотиви досежно видовете упълномощаване,
извършил е точно тълкуване на волята на упълномощителя, на разпоредбите на
приложимото право и на относимата съдебна практика, като правилно се е позовавал на
Решение №50021 от 22.06.2023г. на ВКС по гр. д. № 443/2022 г., III г.о., което не само е
задължително за съдилищата, но развива и правото и се основава на последователната
практика на ВКС досежно поправките и добавките в нотариалния акт, която практика е
приложима и спрямо другите нотариални удостоверявания като удостоверяването на
подписите и съдържанието на упълномощителна сделка за извършване на друга сделка в
нотариална форма. Въззиваемите са изложили подробни доводи за неоснователност на всяко
от оплакванията на въззивника и са посочили приложима съдебна практика. Молят за
потвърждаване на обжалваното решение на районния съд и за присъждане на разноските
пред настоящата инстанция.
В. о.с.з. въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивника адв.Д.,
който моли за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото,
като заявява и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззиваемите.
Въззиваемите Р.Т. и С. Д. в о.с.з се представляват от адв.Х., който пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
ЯОС намира въззивната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се
разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа страна следното:
Предмет на делото са предявените от ищците Р. П. Т. и С. П. Д., двете от
гр.********, против В. Я. В. от гр.***** обективно съединени искове – главен по чл.26, ал.1
ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на договор за аренда на
земеделски земи от 01.04.2021г. и евентуален иск по чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване
недействителността на договора за аренда от 01.04.2021г., като сключен от мним
представител, без представителна власт.
За обосноваване на така предявените искове ищците са поддържали в исковата
молба, че след смъртта на наследодателя им И. П. Д., поч. на 02.01.2023г., те са установили
сред документите му копие от нотариално заверено от кмета на с.********** под
№60/24.03.2021г. пълномощно, с което И. Д. е упълномощил ответника В.В. да сключи от
негово име договор за аренда/наем на един имот в с.********** – нива с площ от 6,202 дка в
м.“Стари лозя“. При проверка какви други имоти са останали в наследството на
наследодателя им, ищците са посочили, че са установили сключен и вписан договор за
аренда на други притежавани от И. Д. четири земеделски имота в землището на
с.**********. Този договор за аренда от 01.04.2021г. бил сключен от ответника като
пълномощник на арендатора И. Д. с нотариално заверено пълномощно под същия номер -
№60/24.03.2021г. на кмета на с.**********, като същото пълномощно ответникът използвал
за сключване и на наемен договор от името на наследодателя на ищците. При тези данни
ищците са поддържали, че договорът за аренда от 01.04.2021г. е нищожен поради
2
противоречие със закона, тъй като не е изпълнено изискването на чл.4, ал.3 от ЗАЗ
упълномощаването за сключване на договор за аренда да е с нотариално заверено изрично
пълномощно, както и че договорът за аренда е недействителен, тъй като е сключен от
представител на арендодателя без представителна власт.
С отговора на исковата молба ответникът е изложил твърденията си за фактите при
упълномощаването му за сключването на процесния договор за аренда и е оспорил исковете
като неоснователни с възражението, че арендният договор съвпада изцяло с изразената воля
на упълномощителя.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първата инстанция и
същата е непроменена пред въззивната инстанция:
Установено е, че ищците Р. П. Т. и С. Т. Д. са наследници по закон, низходящи на
И. П. Д., б.ж. на с.**********, поч. на 02.01.2023г. Двете ищци са дъщери на сина на
наследодателя - П. И. Д., който е починал преди наследодателя, на *********г.
Установено е, че на основание вписан договор за доброволна делба на
наследствени недвижими имоти от 17.11.2000г., в дял на наследодателя И. П. Д. са
възложени и същият е придобил в индивидуална собственост четири ниви в землището на
с.**********, обл.*******, а именно: нива в м.„Кашев кладенец“ от 5.101 дка, нива в м.
„Иванчова кория“ с площ 3.399 дка, нива в м.„Краището“ с площ от 10.500дка и нива в м.
„До село“ с площ 1.327 дка. За тези четири земеделски имоти, на 01.04.2021г. е сключен
Договор за аренда на земеделски земи, с който И. П. Д. като арендодател, действащ чрез
пълномощника си В. Я. В. от една страна, и от друга страна В. Я. В. като арендатор, са
приели и постигнали съгласие имотите да бъдат отдадени на арендатора за временно и
възмездно ползване за срок от 20г., при уговорено плащане, дължимо от арендатора.
Договорът за аренда е сключен с нотариална заверка на подписите на страните, като при
сключването му пълномощникът на арендодателя – В. Я. В. се е легитимирал с нотариално
заверено пълномощно №60/24.03.2021г. на Кмета на с.**********.
По делото на л.9 ищците са представили препис от нотариално заверено от км.
наместник на с.********** пълномощно под №60/24.03.2021г., с което И. П. Д. е
упълномощил В. Я. В. с правото да сключи от негово име за срок от 1 година договор за
аренда, наем, преаренда и анекси, на една нива в землището на с.**********, която е в м.
„Стари лозя“ с площ от 6.202 дка., при плащане от 25лв. На л.10 от делото ищците са
представили второ нотариално заверено от км.наместник на с.********** пълномощно под
същия номер - 60/24.03.2021г., с което упълномощителят И. П. Д. е упълномощил В. Я. В. с
правото да сключва от негово име и за негова сметка договор за аренда/наем на същата нива
от 6.202 дка в местността „Стари лозя“ в землището на с.**********, като и с други права.
Върху това второ пълномощно, наред с нотариалната заверка на кметския наместник, е
положен и кръгъл печат на кметския наместник на с.**********, общ.*********, като и
двете пълномощни – на л.9 и л.10 от делото са за имот, който не е предмет на процесния
договор за аренда.
На л.72 от делото ответникът е представил нотариално заверено от кметския
наместник на с.********** трето като съдържание пълномощно под същия номер -
№60/24.03.2021г., с което И. П. Д. е упълномощил В. Я. В. до сключва от негово име и за
негова сметка договор за аренда/ наем, в това число и сам със себе си, на следните
земеделски земи, находящи се в землището на с.**********, а имено: за имот в м.„Стари
лозя“ от 6.202 дка, за имот в м.„Юрта“ от 5.001 дка, за имот в м.„Иванчова кория“ от 32.495
дка и за имот в м.„Гугуланова кория“ от 2.000 дка. Тези четири зем. имота по пълномощното
на л.72 от делото не са предмет на процесния договор за аренда от 01.04.2021г., а на сключен
от ответника като пълномощник на И. Д. нот.заверен договор за наем от 01.04.2021г.
На л.109 от делото ответникът е представил в оригинал четвърто пълномощно,
заверено от кметския наместник на с.********** под същия номер - №60/24.03.2021г., което
е пълномощното, послужило при сключването на процесния договор за аренда, с което
упълномощителят И. П. Д. е упълномощил В. Я. В. да сключва от негово име и за негова
сметка договор за аренда/наем, в това число и сам със себе, за имотите: от 3.399 дка в м.
„Иванчова кория“, от 10.500дка в м. „Краището“, от 5.101 дка в м.„Кашев кладенец“ и от
1.327 дка в м. „До селото“, всички в землището на с.**********.
3
В изпълнение на вменено му по реда на чл.192 ГПК от съда задължение, кметският
наместник на с.********** е представил препис от страница от общия регистър на
кметството за 2021г., в която под №2, на датата на 24.01.2021г. е вписано името на
наследодателя на ищците И. П. Д. за действие - договор за земя с В. В. и номер на акт –
60/24.03.2021г. Към страницата от общия регистър на кметството кметският наместник е
представил на л.130 от делото завереното от него под №60/24.03.2021г. пълномощното,
представено и от ответника, с което И. П. Д. е упълномощил В. В. да сключи от негово име
и за негова сметка договор за аренда/ наем за имотите в м. „Стари лозя“ от 6.202 дка, в м.
„Юрта“ от 5.001 дка, в м. „Иванчова кория“ от 32.495 дка, в м. „Гугуланова кориия“ от
2.000дка, които имоти не са предмет на арендния договор. Към страницата от общия
регистър, на л.131 от делото кметският наместник е представил и пълномощното,
нотариално заверено от него под № 60/24.03.2021 г., представено и от ищците, с което И. П.
Д. е упълномощил В. В. да сключва от негово име договор за аренда/наем на нивата от 6.202
дка в м. „Стари лозя“ в землището на с.**********.
Разпитан по делото в качеството на свидетел, кметският наместник на
с.********** С. М. е дал показания, според които за архива на кметството той оставя
преписи от заверяваните пълномощни. За случая свидетелят е обяснил, че първото
пълномощно, което той е заверил е намиращото се на л.131 от делото, което е било дадено за
сключването на договор за аренда/ наем само на нивата от 6.202 дка в м.„Стари лозя“. След
като извършил заверката на това пълномощно, упълномощителят и пълномощникът се
върнали при кметския наместник, върнали това пълномощно, т.к. не било заверено с кръгъл
печат и донесли още две пълномощни, които кметският наместник заверил и подпечатал под
същия номер, извършил заверка и на дописванията в пълномощните на текста „да договаря
сам със себе си“. Според свидетеля, той не извършил заверка на съдържанието на
документа, а само на подписа на упълномощителя, като е поддържал, че за заверката е
посетил последния и в дома му.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение районният
съд е уважил главния иск по чл.26, ал.1 ЗЗД и е прогласил нищожността на оспорения
аренден договор. За да постанови този резултат, съдът е изложил мотиви, според които
ответникът не е доказал с пълно и главно доказване да е разполагал с изрично нотариално
заверено пълномощно за сключване на процесния договор за аренда, тъй като под заверка с
№60 от 24.03.20221г. на км.наместник на с.********** съществуват четири различни по вид
и съдържание пълномощни, включително с различни дописвания. Позовавайки се на
решение на ВКС районният съд е направил извод, че с един и същи регистрационен номер и
дата на нотариалната заверка на подписа и съдържанието на едно пълномощно, не могат да
съществуват различни по съдържание екземпляри , а само еднообразни такива.
Съобразно правомощията по чл.269 ГПК като въззивна инстанция ЯОС намира, че
обжалваното решение на ЯРС е валидно и допустимо, но неправилно.
Правилно районният съд е квалифицирал главния иск по чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД- за
прогласяване нищожността на процесния аренден договор като противоречащ на закона.
Противоречието със закона като основание по чл.26, ал.1, изр. 1 ЗЗД за нищожност на
сделките, означава противоречие с определена императивна правна норма или правен
принцип относно начините за сключването на сделката, нейното съдържание, елементи или
структура. Всички факти, от които произтича твърдяната нищожност, ищецът следва да
посочи изрично в исковата молба, тъй като по този начин се постига определеност на
предметния обхват на спора и на подлежащите на доказване факти.
В случая твърденията на ищците, с които са обосновали главния иск са, че
наследодателят им И. Д. е упълномощил ответника с нот. заверено пълномощно за
сключване на договор за аренда/наем само за една нива в землището на с.**********, а за
сключването на процесния договор за аренда на други четири имота на наследодателя,
пълномощникът не се е легитимирал с нотариално заверено изрично пълномощно.
Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г. на ВКС по тълк. д.
№ 5/2014г. на ОСГТК на ВКС разяснения, според обема на учредената представителна
власт видовете упълномощаване, респ. видовете пълномощни са: общо (генерално) и
изрично (специално, конкретно). При общото упълномощаване не се посочват конкретните
правни действия или сделки, които пълномощникът е овластен да извърши, а обемът на
4
представителната власт, или не се ограничава - отнася се до всякакви правни действия от
името на упълномощителя, или се определя чрез посочване на по-общи характерни белези.
При изричното (специалното) упълномощаване обемът на представителната власт се
определя конкретно, чрез посочване на отделни правни действия или на правните
последици, които следва да се породят. Класификацията е условна, тъй като критерият -
степента на "изричност" и конкретизация, е относителен. В тълкувателното решение е
прието, че видът на упълномощителната сделка има значение за действителността на
сделката, сключена от пълномощник, само когато изрично е предвидено в нормативен акт
упълномощаването да е изрично.
Такова е изискването на чл.4, ал.3 от ЗАЗ, според който договор за аренда, както и
споразумение за неговото изменение или прекратяване, може да се сключи със собственик,
съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от
съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи
общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Съгласно установеното
в изр.2 на чл.4, ал.3 ЗАЗ, упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично
пълномощно. Или за сключване на аренден договор от пълномощник на собственик или на
съсобственици с повече от 50 на сто ид.части, е необходимо в пълномощното за
представителната власт на пълномощника да е посочен вида на сделката – аренда, както и
имуществото, предмет на договора за аренда.
В случая изискването на чл.4, ал.3 от ЗАЗ за процесния аренден договор формално
е било изпълнено и наведените от ищците факти за обосноваване нищожността на договора
не са осъществени, доколкото по делото е установено, че при сключване на арендния
договор пълномощникът В.Велчев се е легитимирал с нотариално заверено от км.наместник
на с.********** изрично пълномощно, подписано от арендодателя и собственик на
арендуваните земи И. Д., с което на пълномощника са учредени права да сключи сделка за
аренда на процесните четири зем.земи в с.**********, включително с правато да договаря
сам със себе си. Това изрично пълномощно, нотариално заверено, е приложено в оригинал
по делото на л.109, същото е представено пред нотариуса при сключване на договора за
аренда и нотариалното удостоверяване на подписите на сключилите договора страни, като
при наличието му сключеният от пълномощника аренден договор не се явява в нарушение
на чл.4, ал.3 от ЗАЗ и предявеният иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
арендния договор поради нарушение на закона е неоснователен.
Като е уважил главния иск и е прогласил нищожността на договора за аренда от
01.04.2021г., районният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, което
следва да се отмени изцяло като неправилно, включително в частта на разноските. Следва да
се постанови ново решение от въззивния съд за отхвърляне на този главен иск.
При отхвърляне на главния иск, на основание чл.271, ал.2 ГПК се възстановява
висящността и на разглеждане подлежи евентуалния иск по чл.42, ал.2 ЗЗД, който
окръжният иск намира за основателен и доказан, поради следните съображения:
С иска по чл.42, ал.2 ЗЗД ищците са релевирали недействителността на договора за
аренда от 01.04.2021г., поради сключването му чрез мним представител – ответника, който е
действал от името на арендодателя като страна по договора, без да е имал представителна
власт. Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.2 от ТР № 5/12.12.2016
г., постановено по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, договор, сключен от
лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на
висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42,
ал. 2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само
лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
В случая формираните от районния съд фактическите и правни изводи в
обжалваното решение са изцяло относими към уважаването на евентуалния иск. По делото е
установено по безспорен начин с писмените доказателства и показанията на св.Михов, че
наследодателят на ищците И. Д. е упълномощил ответника В.В. за сключване от негово име
на договор за наем, аренда, преаренда и анекси към тях, само за един негов имот – нивата от
6, 202 дка в м.“Стари лозя“ в землището на с.**********. Това е според показанията на
св.Михов съдържанието на първоначалното пълномощно с нотариална заверка на подписа,
5
извършена от кметския наместник. След заверката на това пълномощно, кметският
наместник е извършил заверка на подписа на упълномощителя на още три пълномощни с
различно съдържание от първоначалното, които пълномощни са с един и същи
регистрационен номер и дата на нотариалната заверка на подписа. За случай като този,
приложима е формираната от ВКС практика по приложението на чл.579, ал.3 ГПК,
обективирана в Решение №129 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 3314/2017 г. на ВКС, I г. о.;
Решение № 63 от 23.02.2012 г. по гр. д. № 766/2011 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 264 от
7.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2998/2014 г. на ВКС, II г. о. и др., досежно поправките и добавките
в нотариалния акт, която практика е приложима и спрямо другите нотариални
удостоверявания като удостоверяването на подписите и съдържанието на упълномощителна
сделка за извършване на друга сделка в нотариална форма (аргумент от чл. 576 вр. с чл. 569,
т. 2 ГПК). В посочената практика на ВКС, която този състав на въззивния съд възприема и
изцяло споделя, е прието, че поправката или добавката на вече издаден нотариален акт се
извършва с нов нотариален акт, в който по недвусмислен начин следва да е отразено какво
точно се поправя или добавя, като тя следва да внесе яснота, съответстваща на
действителното правно положение, без да рефлектира върху цялостното смислово
съдържание на поправяния акт, така че, при общия му прочит, поправеният, респ.
добавеният текст да съставляват едно цяло с останалото съдържание на основния акт, като
при несъобразяване с това изискване към производството по чл. 579, ал. 3 ГПК поправката
или добавката са нищожни нотариални удостоверявания съгласно чл. 576 ГПК. В същия
смисъл е и цитираното от ЯРС Решение №50021/22.06.2023г. по гр.д.№443/2022г. на Трето
Г.О. на ВКС, според което с един и същи регистрационен номер и дата на нотариалната
заверка на подписа и съдържанието на едно пълномощно, не могат да съществуват различни
по съдържание екземпляри, а само еднообразни такива (чл. 590, ал. 4 ГПК) и поправеното
първоначално нотариалното удостоверяване съставлява нищожно нотариално
удостоверяване на частен документ.
Предвид изложеното, след като в случая с един и същи регистрационен номер и
дата на нотариалната заверка на подписа на едно пълномощно съществуват различни по
съдържание екземпляри на пълномощното, е налице нищожност на нотариалното
удостоверяване на пълномощното, с което е въведено различно съдържание от
първоначалното и с което на ответника е учредена представителна власт за сключване на
договор за аренда на процесните четири земеделски имоти. Ответникът е имал
представителна власт само за сключване на договор за аренда на друг притежаван от
упълномощителя и наследодател на ищците имот - нивата от 6, 202 дка в м.“Стари лозя“.
Поради това, договорът за аренда е сключен от представител без представителна власт и на
основание чл.42, ал.2 ЗЗД е недействителен (в същия смисъл е Решение №50021/22.06.2023г.
по гр.д.№443/2022г. на Трето Г.О. на ВКС).
Както правилно е приел и районният съд, по делото не са събрани доказателства
арендният договор да е потвърден изрично или с конклудентни действия от наследодателя на
ищците, от чието име договорът е сключен, или от самите ищци. Липсват представени от
ответника доказателства да е извършил плащане в полза на арендодателя И. Д. приживе. На
11.12.2022г. ответникът е заплатил сумата 200лв. в полза на съпругата на починалия син на
наследодателя – М.Д., но не се твърди и не е установено тя да е действала като
пълномощник на И. Д., а същата не е и наследник на И. Д.. След образуване на делото
ответникът е извършил плащане в полза на една от ищците, но плащането не е прието, а
сумата е върната на подателя. При тези данни договорът за аренда следва да се признае и
обяви за недействителен, тъй като не е потвърден и не е породил целените с него правни
последици.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че не е налице законова забрана в
ЗННД за броя на пълномощните с различно съдържание, които могат да бъдат нотариално
удостоверявани под един и същи номер, тъй като регламентацията за издаване на нот.акт и
поправките в същия, която е относима и към другите нотариални удостоверявания, е
съгласно разпоредбите на чл.579, чл.590 и чл.576 от ГПК и правната уредба не допуска
соченото от страната. Именно по приложението на тази правна уредба е и цитираната и
възприета от районния и въззивния съд практика на ВКС, която неправилно въззивникът
третира като правна норма и действието й във времето. Поради изложеното, неправилно е и
разбирането на въззивника, че броят на пълномощните, нотариално удостоверявани под
6
един и същи номер е въпрос на вътрешна организация на кметството като административен
орган.
При този изход на делото и уважаване от въззивната инстанция на предявения
евентуален иск, право на разноските по делото пред първата и въззивната инстанция на
основание чл.78, ал.1 ГПК имат ищците, сега въззиваеми. На същите следва да се присъдят
разноски в размер на сумата общо 2080лв. за двете инстанции (1080лв. пред първата
инстанция и 1000лв. – изплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция).
Неоснователно е възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззиваемите, тъй като ЯОС намира същото за
адекватно и съобразено с фактическата и правна сложност на делото и извършените от
адв.Х. действия по изготвяне и подаване на отговор на въззивната жалба, с подробно
изложени в нея доводи, съображения и цитирана съдебна практика, както и осъщественото
от адвоката в о.с.з. процесуално представителство. Като размер адвокатското
възнаграждение на адв.Х. (от 1 000лв.) е съизмеримо и с адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззивника ( в размер на 800лв.).
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 и ал.2 ГПК, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №288/22.05.2024г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №1776/2023г. по описа на този съд и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Р. П. Т. с ЕГН *************** и
С. П. Д. с ЕГН **********, двете от гр.********, ж.к.*******бл.*, вх.*, ет.*, против В. Я. В.
от гр.*****, ул.*********№**, с ЕГН ********** иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.
1 ЗЗД за прогласяване нищожността, поради противоречие със закона на Договор за аренда
на земеделски земи от 01.04.2021г., сключен между И. П. Д.- арендодател, действащ чрез
пълномощника си В. Я. В. и В. Я. В. - арендатор, вписан в Служба по вписванията – гр.
Елхово с вх. рег. № 578/02.04.2021г.
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Р. П. Т. с ЕГН *************** и С.
П. Д. с ЕГН **********, двете от гр.********, ж.к.*******бл.*, вх.*, ет.*, против В. Я. В. от
гр.*****, ул.*********№**, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД,
че ДОГОВОР за аренда на земеделски земи от 01.04.2021г., сключен между И. П. Д.-
арендодател, действащ чрез пълномощника си В. Я. В. и В. Я. В. - арендатор, вписан в
Служба по вписванията – гр. Елхово с вх. рег. № 578/02.04.2021г., е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН,
като сключен от лице без представителна власт.
ОСЪЖДА В. Я. В. от гр.*****, ул.*********№**, с ЕГН ********** да заплати
на Р. П. Т. с ЕГН *************** и С. П. Д. с ЕГН **********, двете от гр.********,
ж.к.*******бл.*, вх.*, ет.*, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски
пред първата и въззивната инстанции в размер на сумата общо 2080лв. (две хиляди и
осемдесет лева).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7