Решение по дело №2089/2019 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 12.12.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Милена Радкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2089/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д.П.П., в която се излагат твърдения, че на *между него и *е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който му е предоставена сумата от 8000 лв., платима в срок до *на 60 равни месечни вноски в размер на 164,50 лв. Ищецът твърди, че за обезпечаване изпълнението на задължението си към банката, на *е сключил в нейна полза с */*/ застраховка „Живот” по застрахователна програма *като е подписал застрахователно удостоверение *по групова застрахователна полица *, със срок равен на срока по кредита, покриваща 100% от остатъчната стойност на кредита при пълна трайна нетрудоспособност. Навеждат се доводи, че в резултат от заболяване на *като с експертно решение на ТЕЛК от * са му определени *, считано от  *, което е довело до възникване на покрит риск по застраховката. Ищецът твърди, че след настъпване на застрахователното събитие е заплатил на банката дължимите погасителни вноски по кредита за периода *в общ размер на 2613,90 лв., които застрахователят е отказал да му възстанови. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочената сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задълженията както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск. Признава сключването на процесния договор за застраховка като изтъква, че заболяването на ищеца не е довело до възникване на основание за заплащане на застрахователно обезщетение тъй като не го е направило неработоспособен. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 242, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На *между ищеца и *е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който банката му е предоставила сумата от 8000 лв., която той е следвало да върне в срок до *на 60 равни месечни вноски в размер на 167,50 лв. Във връзка с предложение на кредитора в * от договора, на *ищецът подписал застрахователно удостоверение *, с което се присъединил като застрахован към Групова застрахователна полица * от *, сключена между *и */*/ по застрахователна програма *, покриваща рисковете „Живот”, „Пълна трайна нетрудоспособност” и „Временна пълна нетрудоспособност” на кредитополучателите по сключените с банката договори за кредит. Съгласно застрахователния договор ответникът поел задължение към банката при настъпване на някое от горепосочените застрахователни събития по отношение на кредитополучателя да заплати обезщетение, което в случай на пълна трайна нетрудоспособност от заболяване се равнява на 100% от остатъчната стойност на кредита към датата на признаване на изпадането в това състояние, но не повече от 35000 лв. В застрахователната полица и в условията на застрахователното покритие по нея състоянието на пълна трайна нетрудоспособност било дефинирано като неработоспособност /нетрудоспособност/ в резултат от телесна повреда, болест или заболяване, която пречи на застрахования клиент да извършва всякакъв вид работа, занимание или професия, срещу които да получава възнаграждение, печалба или приходи през остатъка от живота си. Страните по договора постигнали съгласие, че за пълна трайна нетрудоспособност във всички случай се счита пълната и невъзстановима загуба на зрението на двете очи и загуба чрез отделяне на два или повече крайника /при и над китката и глезена/. В горепосочените документи било определено, че за изплащане на застрахователното обезщетение състоянието на пълна трайна нетрудоспособност и неговата дата следва да бъдат изключително признати съгласно дефинициите и разпоредбите на полицата, след решение на лекар, специално упълномошен от застрахователя като последният не е задължен от официални становища на органите упълномощени да правят експертизи за инвалидност съгласно Кодекса за задължително социално осигуряване. На основание  * от договора за кредит, след подписване на удостоверението към груповата застрахователна полица ищецът се задължил да заплаща на банката месечни застрахователни премии по застраховката в размер на 9,76 лв., които да бъдат включени към погасителните вноски по кредита като общият им размер е определен на 177,26 лв. *.*. В резултат от заболяване на *на ищеца е * като с експертно решение на ТЕЛК от * са му определени *В експертното решение като противопоказни условия на труд са определени тежка обща физическа работа, вдигане на тежести повече от 5-10 кг с интензивен темп за продължително време, химични вредности и лъчения над пределно допустимите норми. На * ищецът предявил претенция към ответника за заплащане на погасителните вноски по кредита поради настъпила неработоспособност в резултат от заболяване, за което представил необходимата медицинска документация. Ответникът отказал да заплати обезщетение по сключената с кредитора застраховка както за риска „временна пълна нетрудоспособност” поради липсата на регистриран трудов договор на ищеца, така и за риска „пълна трайна нетрудоспособност” поради краткия срок, за който е определена нетрудоспособността му в решението на ТЕЛК и реалната му работоспособност при съобразяване с посочените противопоказни условия на труд. От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че ищецът е погасил дължимите месечни вноски по договора за кредит за периода *на обща стойност 2613,96 лв., от които 2169,83 лв. за главница, 297,25 лв. за договорна лихва, 0,48 лв. за наказателна лихва и 146,40 лв. за застрахователни премии. 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

На * между кредитора на ищеца и ответника е сключен валиден договор за групова застраховка „Живот” на кредитополучателите по смисъла на чл. 233, ал. 1, вр. чл. 199а, ал. 1 от КЗ /отм./. Съгласно договора банката има едновременно качествата на застраховащ и на ползващо се от застраховката лице, а длъжникът по договора за кредит от *не е страна по застрахователното правоотношение, но има качеството на застрахован тъй като предмет на застраховката е неговият живот и работоспособност. С оглед на това при възникване на покрит от застраховката риск длъжникът няма право да претендира заплащане в негова полза на застрахователното обезщетение, като застрахователят следва да го заплати в полза на кредитора му. При това положение в случай на заплащане от страна на застрахования на задълженията му по кредита след настъпване на застрахователното събитие, на основание чл. 242, ал. 1 от КЗ /отм./ за него възниква правото да претендира от застрахователя възстановяване на платената сума. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил на банката погасителните вноски по договора за кредит за периода *в общ размер на 2613,96 лв. като спорът по делото е свързан само с обстоятелството дали за горепосченият период е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит от процесната застраховка риск „пълна трайна нетрудоспособност”. От съдържанието на застрахователния договор и условията на застрахователното покритие се установява наличието на точна и ясна дефиниция на понятието „пълна трайна нетрудоспособност”, съгласно която волята на договарящите е застрахователното обезщетение да се дължи само при такова ограничение в работоспособността на длъжника настъпило от заболяване, което води до обективна невъзможност да осъществява труд или дейност, от които да реализира приходи. Дадените примери при дефиниране на понятието за случаи, които винаги представляват пълна трайна нетрудоспособност водят до извода, че същото не следва да се тълкува стеснително във връзка с конкретна квалификация или професия на застрахованото лице. В разглеждания случай действително е налице тежко здравословно състояние на ищеца, което е настъпило на *и решение на компетентен орган, с което му е определен висок процент на трайно намалена работоспособност. Последното, обаче не е достатъчно само по себе си да обуслови извод за настъпил покрит риск по застраховката поради установената от ТЕЛК частична възможност за полагане на труд при посочените в решението ограничения относно естеството, характера и средата на упражняването му. В допълнение на изложението следва да бъде посочено, че противопоказания за условия на труд свързани само с тежка обща физическа работа, вдигане на тежести повече от 5-10 кг с интензивен темп за продължително време и химични вредности и лъчения над пределно допустимите норми, по никакъв начин не ограничават и възможността на ищеца да упражнява професията си като *, което само подкрепя горепосочения извод, че липсва пълна невъзможност за полагане на труд от негова страна и за реализиране на доходи, които обективно да възпрепятстват възможността му да изпълнява задължението си към банката. Следва да бъде посочено, че преценката на застрахователя за липса на покрит риск от застраховката е извършена само въз онова на данните от издаденото в полза на ищеца решение на ТЕЛК, поради което е неоснователно възражението му за неравноправност на клаузата съдържаща се в условията на застрахователното покритие, която дава възможност на ответника по своя преценка да определя кога е настъпил рискът „пълна трайна нетрудоспособност”, без да се се съобразява с горепосочения официлен удостоверителен документ, издаден съгласно чл. 101 от Закона за здравето. От гореизложеното се достига до извода, че въпреки влошеното си здравословно състояние след *ищецът е останал работоспособен, поради което не е настъпил покрит риск по застраховката, който да доведе до възникване на задължение за ответника да заплати застрахователно обезщетение в полза на банката в размер на погасителните вноски за периода *по процесния договор за кредит. С оглед на това, предявеният иск по чл. 242, ал. 1 от КЗ /отм./ за възстановяване от страна на ответника на сумата от 2613,90 лв. за заплатените от ищеца погасителни вноски се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.  

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна. По делото липсва искане от страна на ответника за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Отхвърля като неоснователен предявения от Д.П.П. с ЕГН: ********** ***, срещу *, иск по чл. 242, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ за заплащане на сумата от 2613,90 лв. /две хиляди шестстотин и тринадесет лева и деветдесет стотинки/ - главница, представляваща заплатени в полза на *погасителни вноски за периода *по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от *, след настъпила на *пълна трайна нетрудоспособност по смисъла на Групова застрахователна полица * от *, сключена между *и *по застрахователна програма *и застрахователно удостоверение към нея *от *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: