Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1201
гр.Бургас, 04.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти
наказателен състав, в публично заседание на четвърти септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИМИРА И.
при
участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 2313 по описа на БРС
за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Д.Г.А. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 645/02.04.2019 г.,
издадено от Красимир
Стойчев, Заместник кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 12, вр. с чл. 178е от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна
на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Посочва се, че неправилно
е посочено мястото, където действително е бил паркиран от жалбоподателя
автомобила като цифрово изражение, както и че на това място нямало никакви
знаци, обозначаващи, че паркирането е забранено. Освен това, се твърди, че не е
нарушена разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, тъй като при паркирането било
оставено достатъчно място – не по-малко от два метра от сградите, за
безпрепятствено преминаване на пешеходци. Изтъква се, че в АУАН не е посочена
дата на извършване на нарушението, липсвало посочване на втори свидетел по
АУАН, тъй като актът е следвало да бъде съставен в присъствието на двама
свидетели. Оспорва се, че същият е съставен въз основа на официален документ,
тъй като така описаният протокол няма качеството на такъв. Освен това, според А.,
за да може АУАН да бъде съставен въз основа на констативен протокол, то
последният следвало да бъде съставен от орган, стоящ извън администрацията, към
която принадлежи актосъставителят. Жалбоподателят оспорва и компетентността на административнонаказващият
орган. Навежда се като възражение, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като в НП не било отразено, че са приложени спрямо автомобила на
жалбоподателя и принудителни административни мерки.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се
явява лично, както и по време на първото заседание се представлява от пълномощник. Ангажират гласни доказателствени средства
посредством разпит на един свидетел, воден от тях, както и представят веществени
доказателствени средства. Жалбоподателят поддържа жалбата и всички изложени в
нея доводи и моли отново за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
За административнонаказващия
орган – Община Бургас, се явява юрисконсулт Николова, която оспорва
жалбата. Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно,
а описаното нарушение – безспорно доказано, поради което пледира за
потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
доколкото видно от приложеното известие за доставяне (л. 17), НП е връчено
на жалбоподателя на 30.04.2019 г., а
жалбата е подадена на 03.05.2019 г. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 27.03.2019 г., около
15.40 часа св. В.К.К.–
инспектор в Дирекция ОП „Транспорт”,
извършвал обход в гр. Бургас по
ул. „М”, като в близост до кръстовището с ул. „Гладстон”
същият забелязал лек автомобил „Пежо” с рег. № *****, собственост на В.П.П., който бил паркиран върху тротоар, който е извън
определените от администрацията места за паркиране. Свидетелят преценил, че по
начина, по който е паркиран, автомобилът
представлява и пречка за останалите участници в движението. К. направил 4 снимки на паркираното МПС /л.20/, след което съставил Констативен протокол (л. 22). Самата проверка продължила 5 минути (видно от отбелязването в констативния
протокол), като по време на същата - водачът не се явил на място при общинските
служители.
След
като узнал, че паркираният от него по-рано лек автомобил бил вдигнат от
репатриращ автомобил и премесен на наказателен паркинг, същият отишъл на място.
Там попълнил декларация , че именно той е паркирал лека автомобил „Пежо” с
рег.№ ***** от мястото, от което е репатриран, а именно ***. С оглед на това, в
негово присъствие, както и в присъствието на свидетеля Ж. Хр., бил съставен от
свидетелката М.Ч. – главен специалист при Дирекция „УКОРС” при Община Бургас,
АУАН с бланков №0092747/29.03.2019 г. В акта било посочено, че на 27.03.2019
г., в 15,40 часа в гр.Бургас е извършена проверка, описана в протокол, съставен
от В.К.К., при която е установено, че МПС „Пежо” с рег.№***, светло зелен
металик на цвят, собственост на В.П.П., е паркирано от Д.Г.А.,***, върху тротоар,
който е извън определените от администрацията места, с което е нарушил
разпоредбата на чл.94, ал.3, предложение второ от ЗДвП. Изрично е посочено, че
АУАН е съставен въз основа на разпоредбата на 40, ал.4 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го
подписал и получил препис от него. В графата за възражения такива не били
депозирани. В законоустановения тридневен срок възражения са постъпили,
като по своето естество те съвпадат с възраженията, изложени в жалбата, дала
повод за образуване на настоящото производство.
Въз основа на АУАН на 02.04.2019 г. било издадено атакуваното НП. АНО също възприел
дадената от актосъставителя правна квалификация, приел, че именно
жалбоподателят е субект на административнонаказателната отговорност, поради
което и на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 178е ЗДвП му наложил административно
наказание "Глоба" в размер на 50 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. По делото не се събра доказателствен материал, който да
разколебава горните фактически положения.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление
е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 189, ал. 12 ЗДвП, а АУАН е
съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП, видно от
приобщените към материалите по делото копия на Заповед №
1453/15.06.2015 г., Заповед № 621/15.03.2017 г. и Заповед № 416/26.02.2008 г.
на Кмета на Община Бургас.
Обстоятелството, че Заповед №
416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас е издадена преди повече от 11
години, не води до нейната нищожност.
Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено
в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Нарушените материалноправни норми са посочени правилно.
Съдът
не споделя доводите на жалбоподателя за опорочена административнонаказателна
процедура, тъй като в наказателното постановление не били описани
принудителните административни мерки /ПАМ/, които били предприети, а именно –
репатрирането на автомобила. Това е така, тъй като целта на ПАМ е
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актът, с който те
се прилагат, е различен, от този, с
който се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Освен това, както АУАН, така и НП, съдържат всички законоизискуеми реквизити. В
тази връзка следва да се посочи, че ясно и точно е посочена датата на
нарушението, а именно -27.03.2019 г. Не е вярно твърдението, че в АУАН и НП е
посочена дата, на която е била извършена единствено проверка. Това е така, тъй
като ясно и недвусмислено е посочено, че на 27.03.2019 г. е извършена проверка
от В.К., по време на която е констатирано осъщественото от жалбоподтеля
административно нарушение, т.е. датата на проверката съвпада със самото
нарушение.
Съдът не споделя доводите
на жалбоподателя за опорочена административнонаказателна процедура, поради
непредставяне на констативния протокол при съставяне на АУАН. Такова задължение
за актосъставителя не е предвидено в ЗАНН, а и самият протокол е приложен към
преписката, поради което и по никакъв начин не се препятства възможността на
жалбоподателя да направи своите възражения по него, респективно не е допуснато
твърдяното нарушение на правото му на защита.
Не
е опорочена и процедура, поради съставяне на АУАН само в
присъствието на един свидетел на съставянето. Съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗАНН,
когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може
да се състави дори и в отсъствие на свидетели. В конкретния случай, АУАН, с
който е установено нарушението, е издаден именно въз основа на съставения
протокол. Практиката на касационната инстанция е единна и последователна във
виждането си, че протоколите, съставяни от длъжностни лица от Община Бургас са именно официални удостоверителни документи –Решение №1158/30.06.2015г. по к.н.а.х.д. №
964/2015г. на АдмС-Бургас; Решение №
1026/08.06.2017г. по к.н.а.х.д. № 1009/2017г. на АдмС-Бургас; Решение № 547/29.03.2016г. по к.н.а.х.д. №
281/2016г. на АдмС-Бургас; Решение №
1507/22.10.2015г. по к.н.а.х.д. № 1539/2015г. на АдмС-Бургас и много други. В този ред на мисли, въобще не е било
нужно при съставянето му да се посочва свидетел, като вписването на такъв не
може да се третира като съществено нарушение.
Не
представлява нарушение и обстоятелството, че макар да са депозирани възражения
срещу АУАН, АНО е издал НП без да изложи съображения по тях. Издавайки НП, АНО
е приел, че възраженията на нарушителя са неоснователни, поради което е издал и
атакувани акт.
По съществото на спора
съдът следва да посочи следното:
По
делото не се спори, а и от доказателствата явства, че лекият автомобил е бил
паркиран именно от жалбоподателят А., макар и той да не е собственик на същия, на
мястото, от което е бил репатриран.
Жалбоподателят
оспорва, че е отразено неправилно, че автомобилът е бил паркиран на ул.”М” до №*.
Посочва, че мястото на паркиране било до №54, което е в близост до неговото
жилище, за което ангажира веществени доказателствени средства. По делото
несъмнено е установено, че лекият автомобил е бил паркиран от жалбоподателя на
тротоар на ул.”М”. Съгласно § 6, т. 6 от ДР на
ЗДвП „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от
пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци. Видно от представения по делото снимков материал, изготвен в
деня на проверката от св.К., както и от
показанията на актосъставителя – мястото, на което е бил паркиран автомобилът,
ясно се отграничава от пътното платно за движение, тъй като е с различна
настилка – от плочки, предназначен е за движение само на пешеходци, поради
което и безспорно е ‚тротоар‘ по смисъла на закона. Съгласно § 6, т.
6 от ДР на ЗДвП тротоарът е част от пътя, а съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за
пътищата - общинските пътища са публична общинска собственост – т. е. пътят,
чиято част е и тротоарът е именно общинска собственост. Изхождайки
от правилото на чл. 7, ал. 1 от Наредба за
опазване на обществения ред на територията на Община Бургас, общинският съвет определя райони, пътища или части
от пътища и зони за паркиране в определени часове на денонощието. Местата за
паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи,
чрез които се указват условията за паркиране. В случая, процесният автомобил е
установен от контролни длъжностни лица на Община Бургас паркиран на тротоар, който не е определено от общинската администрация
като място за паркиране и не е означено като такова. С оглед горното, за
съставомерността на извършеното е напълно ирелевантно дали е имало 2 метра
разстояние от сградата и дали автомобилът не е представлявал препятствие за
движение на пешеходци. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл. второ ЗДвП допуска
паркиране на МПС върху тротоар, но при наличие на конкретни обстоятелства.
Освен начинът на паркиране на автомобила, включително и изискуемото разстояние
от 2 метра от сградата, задължително условие е тротоарът да е бил определен за
паркиране от администрацията - в случая Община Бургас. От събрания доказателствен материал по категоричен и несъмнен начин се
установи, че тротоарът, върху който е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя
не е бил определен за паркиране, поради което и правилно контролните органи са
преценили, че се касае за нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. 2 ЗДвП.
Именно
и срещу това вменено му деяние жалбоподателят А. се е защитавал в хода на
цялото производство и депозирайки подробни възражения, а впоследствие и жалба,
която поддържа през настоящия съд. Той е знаел и върху кое точно място се
твърди да е паркирал неправилно, тъй като при съставяне на протокола са били
направени снимки от св.К.. Освен това, опитвайки се да обоснове своята защитна
линия и да ангажира доказателства в нейна подкрепа, жалбоподателят също
представя пред съда снимков материал, на който, съпоставяйки го с представените
в преписката снимки, отново се вижда
мястото, от което е бил репатриран процесният автомобил. При депозиране на
декларация кой е управлявал въпросния автомобил при паркирането му на
посоченото място, А. е посочил, че именно той е паркирал на ул.“М.“ *. Поради което и съдът приема, че
мястото на нарушението е индивидуализирано правилно, както в АУАН, така и в НП,
по начин, позволяващ на санкционираното лице да организира своята защита.
Представените от жалбоподателя веществени доказателствени средства не са
събрани по предвидения в закона ред, поради което съдът не ги кредитира. Следва
да се посочи, че извадката от гугъл мапс, съдържаща част от карта на гр.Бургас,
е възможно да съдържа грешки, а снимките могат да бъдат произволно съставени и
по никакъв начин не е ясно от кой, кога и какво е снимано.
Тук
следва да се посочи, че дори да е била допусната грешка при цифровото изписване
на точното място на паркиране, от където е бил вдигнат автомобила, то това не
представлява съществено нарушение, тъй като видно от цялостното процесуално
поведение на въззивника, не е препятствало възможността му за защита. Изрично в
този смисъл са и задължителните указания дадени още с Постановление № 5/1968 г.
на Пленума на ВС, съгласно които - въпросът дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на
това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен. В случая дори да има грешка в номера на улицата,
то това не е от горепосочената категория. Не е ограничено правото на защита на
жалбоподателя, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност.
Точното място на паркиране на автомобила има значение за извършване на преценка
дали точно там е била налице забрана за паркиране или пък не. В конкретния
случай, видно от показанията на св. К., мястото не е определено от
администрацията за паркиране. Поради тази причина ирелевантно е точно на
тротоара пред/срещу кой номер от улицата е бил паркиран лекият автомобил,
доколкото това по никакъв начин не се отразява на крайните изводи за
съставомерност на извършеното. Казано по друг начин - очевидно жалбоподателят е
бил много добре наясно къде точно е бил установен автомобила и дори е направил
съответните възражения – т. е. правото му на защита, разбирано през призмата на
право да разбере в какво е „обвинен“, не е било накърнено до степен водеща до
порочност на цялото производство
Въз
основа на това, съдът намира, че фактическата обстановка е правилно изяснена и
се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал.
За извършеното нарушение
разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 50 лв.
до 200 лв. По
делото липсват доказателства за други нарушения по ЗДвП, ето защо, настоящият съдебен състав, след като
съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на
административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на
нарушителя следва да бъде определен размер на наложената глоба към минималния
предвиден от законодателя, а именно 50 лева, който е подходящ да осъществи
функциите, свързани със специалната и генерална превенция.
В заключение съдът счита,
че нарушението не може да се квалифицира като „маловажно“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния
случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение“. В случая конкретното нарушение не се отличава от
типичния случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, поради което и евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН би
било неоснователно.
Всичко горепосочено води до
извода, че в случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
била правилно ангажирана, като в хода на производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения,
поради което и атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 645/02.04.2019 г., издадено от Красимир Стойчев, Заместник кмет
на Община Бургас, с което за нарушение по
чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 12, вр. с чл. 178е
от ЗДвП, на Д.Г.А. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.