РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 293 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от С.П.Я. против „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с която са
предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът С.П.Я. твърди, че на
27.02.2014 г. бил сключен Договор за банков кредит-овърдрафт № 005/27.02.2014
г. между „У.Б.“ АД и „Т.П.“ ООД за сумата от 105 000 лв. с краен срок за връщане 27.02.2015 г., изменен
с анекс № 2/24.03.2015 г. на 24.03.2016 г. Ищецът сочи, че е солидарен длъжник
по задължението. Твърди, че на 06.11.2017 г. „У.Б.“ АД е прехвърлило вземането
си на А.ЗА С.НА В.ЕАД, за което ищецът бил
уведомен на 30.11.2018 г. Бил поканен да плати сума в размер на 126 751
лева, от които 105 000 лева – главница и 21 751 лева - лихва. Поддръжа, че се е задължил по договора за
кредит като поръчител, поради което и на основание чл. 147, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите поръчителството е прекратено, тъй като кредиторът не
е предприел действия по принудително събиране на вземането си в 6-месечен срок
от настъпване на падежа. Моли да бъде признато за установено, че не дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД сумата от 126 751 лева, произтичащи от Договор за банков кредит –
овърдрафт № 005/27.02.2014 г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът А.ЗА С.НА В.ЕАД оспорва
иска. Сочи, че разпоредбата на чл. 147 ЗЗД е неприложима в случая, защото
качеството на ищеца по материалното правоотношение не е на поръчител, а на
солидарен длъжник, отговорност, възникнала след встъпването му в дълга по реда
на чл. 101 ЗЗД. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 27.02.2014 г. между „У.Б.“ АД и „Т.П.“
ООД – кредитополучател, С.П.Я. и Н.Н.Н.– солидарни длъжници е сключен договор
за банков кредтит – овърдрафт № 005, по силата на който кредиторът предоставя
на кредитополучателя и при солидарната отговорност на солидарните длъжници по разплащателните
сметки на кредитополучателя описания овърдрафт кредит, а кредитополучателят го
усвоява целево и го връща ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други
разходи, в предвидените в договора и срокове и в съответствие с общите условия,
Тарифата на таксите и комисионните на У.Б. Ад за юридически лица и еднолични
търговци и Лихвен бюлетин, с които кредитополучателят и третите задължени лица
са запознати и приемат с подписване на договора. Уговорено е, че размерът на
кредита е до 105 000 лева, върху който се начислява годишна лихва,
определена в чл. 4.1 от договора, като краен срок за погасяване на задълженията
е определен 27.02.2015 г. В чл. 8 от договора е посочено, че вземането се
обезпечава със залог по реда на Закона за договорите за финансови обезпечения
върху всички вземания, настоящи и бъдещи
на кредитополучателя и третите задължени лица по всички сметки в
национална и чуждестранна валута, на които са титуляр при банката. В т.13.1.1
от договора страните са уговорили, че с подписването на договора
кредитополучателят и третите задължени лица, действащи като обезпечители на
вземанията на кредитора предоставят финансово обезпечение по т. 8.3 под формата
на залог върху вземанията, на които са титуляри по сметките си при банката в
пари и/или ценни книжа, което обстоятелство се удостоверява с отбелязване по
съответните сметки.
С подписване на договора за кредит
страните са приели, че приложими към него са Общи условия, при които У.Б. АД
предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност. Съгласно дадените
с общите условия определения „трето задължено лице“ е правоспособно и
дееспособно физическо или юридическо лице – страна по договора, което е
солидарен длъжник, поръчител, собственик на имущество, предоставено като
обезпечение по кредит – ипотекарен длъжник, залогодател и др. В чл. 12.2 от
Общите условия е предвидено, че в качеството си на солидарен длъжник, участва
като страна по договора, лице, което на основание чл. 101 от Закона за
задълженията и договорите и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД и чл. 304 от
Търговския закон поема и отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълняване
на задълженията му за погасяване на кредита, от момента на възникването на тези
задължения до окончателното им погасяване съгласно договора и общите условия.
С Анекс № 1 от 19.02.2015 г., Анекс
№ 2 от 24.03.2015 г. и Анекс № 3 от 23.02.2016 г., с които е изменен срокът за
изпълнение на задълженията – до 24.03.2016 г.
Не е спорно между страните, че с
Договор за прехвърляне на вземания от 06.11.2017 г. У.Б. АД е прехвърлило на
ответника А.з.с.н.в. ЕАД вземанията си, произтичащи от договор за банков кредит
– овърдрафт № 005 от 27.02.2014 г., както и че ищецът С.П.Я. е уведомен на
основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите на 30.11.2018 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. С предявения иск ищецът цели да установи, че не дължи суми
съгласно Договор за банков кредит – овърдрафт № 005/27.02.2014 г., тъй като на
основание чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, то е
прекратено поръчителството му. Допустимостта на предявения иск се предпоставя
от наличието на правен интерес у ищеца. Въз основа на твърденията на страните,
съдът намира, че е налице спор относно съществуването на правоотношението,
доколкото ищецът поддържа, че има качеството поръчител и, че поръчителството е прекратено,
а ответникът поддържа, че ищецът е поел задължение в качеството си на солидарен
длъжник. Възникналият между страните правен спор обосновава наличието на интерес у ищците от предявяване на иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Разгледан
по същество предявеният иск се явява основателен. От събраните по делото
доказателства се установява, а и не е спорно, че е сключен договор за банков
кредит – овърдрафт между „У.Б.“ АД и „Т.П.“ ООД – кредитополучател, както и че
като солидарни длъжници договорът е подписан и от С.П.Я. и Н.Н.Н.. Не се спори,
че на „Т.П.“ ООД е предоставен кредит в размер на 105 000 лева, както и че
дължимата договорна лихва е в размер на 21751 лева. Спорно между страните е
дали ищецът С.П.Я. е поел задължение като солидарен длъжник или е обезпечил
изпълнението на договора като поръчител.
Преценката
дали по отношение на ищеца се прилагат правилата относно солидарните
задължения, предвидени в чл. 121 и сл. от Закона за задълженията и договорите
или правилата, относими към поръчителя – чл. 138 от Закона за задълженият и
договорите следва да се прецени въз основа на действителната воля на страните
при сключване на договора. Това е така, тъй като както солидарните длъжници,
поели по силата на договор или по силата на закона общо задължение, а така и
поръчителят и главният длъжник, отговарят солидарно (чл. 141, ал. 1). При
тълкуване на действителната воля на страните по процесния договор за банков
кредит – овърдрафт, съгласно чл. 20 от Закона за задълженията и договорите,
следва да се изхожда от това дали „солидарните длъжници“, какъвто е и ищецът С.Я.
са поели задължението като свое или са обезпечили чуждо вземане (Решение № 24
от 03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. по описа на ВКС). Използваните в
договора за банков кредит – овърдрафт понятия като „трето задължено лице“, и
изразът „трети задължени лица, действащи като обезпечители“ (чл. 13.1.1 от
договора от чл. 13 – Обезпечение), както и доколкото кредитът се предоставя
на кредитополучателя „при солидалната отговорност“ на солидарните
длъжници“, можи да се направи извод, че „солидарните длъжници“ С.П.Я. и Н.Н.Н.са
поели задължение да обезпечат чуждо задължение. Следва да се посочи също така, че в т. 12 кредитополучателят
е поел задължение да издължава предоставения кредит съгласно погасителен план,
т.е. солидарните длъжници обезпечават изпълнението му по предвидения в т. 13
начин.
Следователно
начинът, по който е уговорено задължението на солидарните длъжници води до
извода, че те следва да отговарят солидарно с главния длъжник при условията на
чл. 138 и сл. от Закона за задълженията и договорите или в конкретния случай С.П.Я.
се е задължил в качеството му на поръчител (в този смисъл Решение № 213 от 06.
01.2017г. по гр.дело № 5864/2015 г. на ВКС, 4 г.о; решение № 654 от
08.01.2008г. на ВКС по т.д. № 320/2007г. на ВКС, ТК, 2 т.о; решение № 161 от
20.03.2006г. по гр.д. № 47/2005г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 788 от
15.12.2005г. по гр.д. № 513/2004г. на ВКС, ІІ г.о).
Доколкото
съдът приема, че ищецът е поел задължение да обезпечи чуждо задължение като
поръчител, то в отношенията между страните намира приложение разпоредбата на
чл. 147, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите. Съгласно тази разпоредба поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца. Шестмесечният срок е преклузивен, а не давностен и за
него съдът следи служебно (т. 4 б от Тълкувателно решение № 2/13г. на ОСГТ на
ВКС). От събраните по делото
доказателства се установява, че крайният срок за връщане на кредита е
24.03.2016 г., като в тежест на ответника е било да установи, че е предявил иск
срещу кредитополучателя. Такива доказателства не са ангажирани, поради което съдът
приема, че е преклудирана възможността на кредитора да претендира сумите от
задължилия се по договора С.П.Я..
Предвид
на изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 9990,04 лева, представляващи направени по делото
разноски.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от С.П.Я., ЕГН-**********,*** против „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК –********, със седалище и адрес на управление
***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, че С.П.Я. не дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумата от 126751 лева, съгласно Договор за банков кредит – овърдрафт №
005/27.02.2014 г., изменян с Анекс № 1 от 19.02.2015 г., Анекс № 2 от
24.03.2015 г. и Анекс № 3 от 23.02.2016 г. и Договор за цесия от 06.11.2017 г.
поради прекратяване на задължението му като поръчител на основание чл. 147, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК „А.З.С.Н.В.“ ЕАД,
ЕИК –********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 да заплати на С.П.Я.,
ЕГН-**********,*** сумата от 9990,04 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: