Р Е Ш Е Н И Е
№ 258
07.07.2022 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добрички
административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни, две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 125 по описа за 2022 г. на
Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и е образувано по жалба
на П.М. *** срещу Заповед № 17/05.01.2021 г., издадена от Йордан Йорданов –
кмет на Община град Добрич, с която е прекратено наемното правоотношение на жалбоподателката за
настаняване под наем в общинско жилище, находящо се в гр.Добрич, жк“Балик“
бл.55, вх.В, ет.6, ап.18 на основание чл.46, ал.1, т.7 от Закона за общинската
собственост, във връзка с чл.40, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 И т.8, чл.6, ал.2,
т.8 и чл.59 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди,
за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския
жилищен фонд на Община град Добрич (наричана за краткост Наредбата).
Жалбоподателката счита заповедта за
незаконосъобразна като издадена при неспазване на изискванията на чл.26, ал.1,
чл.34, ал.1 и ал.3 и чл.35 от АПК. Излага твърдения, че обитава общинското
жилище, както и че жилището се обитава от съпругът й. Излага твърдения, че
временно е била в Англия при децата си пред 2017г., където на 12.07.2-17г.
претърпяла ПТП и се наложило да остане по-продължително време с цел да бъде
лекувана. Счита, че временното напускане на жилището за определен период от
време не е основание за прекратяване на наемното отношение. Моли заповедта да
бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът,
кметът на Община град Добрич, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна.
Моли жалбата да бъде отхвърлена.
След
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на
страните съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна
в законоустановения срок, срещу годен за оспорване административен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателката
е била настанена в общинско жилище в гр.Добрич по силата на Заповед № 1424/05.12.2017
г. В настанителното производство е било установено, че домакинството се състои
от жалбоподателката, родена на *** г. и съпругът й Х.М.М., роден на ***г., който
е вписан в настанителната заповед.
В
сключения между жалбоподателката и представителя на собственика Договор за
отдаване под наем на общински жилищен имот от 08.01.2018г. е определен срок на правоотношението
от три години. В чл.2, ал.3 от договора е предвидено, че срокът на договора
може да се продължи с анекс въз основа на писмено искане от наемателя,
отправено до наемодателя не по-късно от един месец преди изтичане на
договорения срок.
В
преписката не се съдържат данни жалбоподателката да е отправила писмено искане
до Община град Добрич за продължаване срока на договора, който е изтекъл на
08.01.2021 г.
Вместо
да прекрати наемния договор, поради изтичане на срока, органът по настаняването
е приел след шест месеца, на 29.06.2021 г. заявление от жалбоподателката за подновявяне
на заповед и договор за настаняване като тя и съпругът й са подписали декларация по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата,
в която са декларирали липса на имущество и че желаят да останат в същото
жилище. На същата дата жалбоподателката е подала декларация, че не могат да
представят (тя и съпругът й) документи за доходите си, понеже живеят в Англия,
трудоустроените са и оттам жалбоподателката получава 600 паунда, а съпругът й
300 паунда.
Общинската
администрация е извършила служебни справки се установява, че съпрузите не
притежават недвижимо имущество, а единствено един лек автомобил.
След
подаване на декларацията на 27.09.2021г. е извършена проверка от комисия, назначена със
заповед на кмета на общината, която е
констатирала, че за жилището няма незаплатен наем, няма консумативни разходи и
че същото не е отворено за оглед. С писмо от същата дата комисията е уведомила
кмета на общината, че наемателите са отсъствали при проверката и след
извършване на повторна проверка ще започне процедура за прекратяване на
наемното правоотношение.
Данни
за извършена повторна проверка на адреса няма.
На
15.10.2021г. са изискани данни от службите на МВР дали наемателите са напускали
страната. В отговор на искането с писмо с изх. № 854р-2857 от 28.10.2021г. са
предоставени данни за влизания и излизания от страната на П.М. и съпругът й, Х.М.
със забележката, че данните за пътуванията на българските граждани в системата
АИС „Граничен контрол“ не са пълни, тъй като от 01.01.2007г. проверката при
преминаване през ГКПП се извършва по метода „преценка на риска“, т.е. на случаен
принцип.
В
административната преписка са представени и данни за показанията на водомер на ап.18, вх.В, бл.55 на жк“Балик“, в
които се сочи, че за периода от 24.10.2017г. до 17.11.2021г. адресът е
необитаем, няма отчетени показания за ползвана вода освен за м.09.2021г. от 10
куб.м. – показание отчетено служебно, без осигурен достъп.
По
делото бяха събрани гласни доказателства. Свидетелят А.М.Р. семеен приятел на
жалбоподателката и съпругът й, твърди, че единствено жалбоподателката от време
на време пътува до Англия, след което се връща, а съпругът й Х. си стоял вкъщи.
Свидетелката
С.Т., племенница на Х.М. твърди също, че чичо й Х. живеел в апартамента в
бл.55, където тя ходела да почиства дома му. Свидетелката заявява, че Х. и П.
ходели в Англия, когато жалбоподателката се нуждаела от лечение.
Съдът
кредитира свидетелските показания по отношение на твърденията, че съпругът на
жалбоподателката обитава общинското жилище, тъй като същите са в съответствие с
данните на МВР за преминаванията му през ГКПП извън и в страната.
При
проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно
изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че същия е издаден от компетентен
орган, в указаната от закона форма и в съответствие с материалния закон..
Разпоредбата
на чл.46, ал.2 от Закона за общинската собственост определя, че наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед. В случая компетентен да прекрати наемното правоотношение е кметът на
община град Добрич, тъй като същият е издал Заповед № 1424 от 05.12.2017г. въз
основа на която е сключен договорът за наем от 08.01.2018г.
Настоящият
съдебен състав приема, че е спазена процедурата по издаване на заповедта, като не
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правата
на жалбоподателката. Макар срокът на сключения договор за наем да е бил изтекъл,
административният орган е предостави възможност на жалбоподателката да подаде
заявление за продължаването му и след това.
След
подаване на заявлението на жалбоподателката от 29.06.2021г., тя не е била
открита на адреса си при проверка на място. В преписката има данни, че
служителите на общинската администрация са извършили само една проверка на
място на 27.09.2021г., както и данни, че не са успели да връчат уведомителното
писмо на обитател на жилището за насрочената проверка.
Жалбоподателката
не оспорва обстоятелството, че живее и извън страната в продължителни периоди и няма данни
да е упълномощила лице, което да получава съобщения и книжа в административното
производство. Това е наложило административният орган да изиска справки от
органите на МВР дали обитателите на общинското жилище не са напуснали страната.
В
чл.38, ал.1 и ал.2 от сключения между страните договор е предвидено, че
наемателят е длъжен да уведоми наемодателя като подаде декларация в случай, че
ще пребивава извън страната за период до 6 месеца.
В
административната преписка липсва подобно уведомяване от страна на наемателя. И
доколкото в случая неуведомяването не се дължи на поведение на органа, издал
настанителната заповед, а на поведение на наемателя, съдът приема, че не е
налице съществено процесуално нарушение на нормата на чл.26, ал.1 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена на основанието по чл.46, ал.1, т.7 от Закона за общинската
собственост във връзка с чл.40, ал.2 във
вр. с ал.1, т.5 и т.8, чл.6, ал.2, т.8 и чл.59 от Наредбата.
Съгласно
чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват поради
отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. В чл.39,
ал.1, т.9 от договора за отдаване под наем на общинско жилище е предвидено
прекратяване на договора поради необитаване на жилището от наемателите за
повече от шест месеца, извън случаите, когато наемателят учи в друго населено
място или извън територията на страната за срока на обучение.
Съдът
намира, че наличието на това основание, необитаване на общинското жилище от
наемателите за повече от 6 месеца, не е доказано по безспорен начин. Заповедта
е издадена при липса на доказателства за отсъствие на наемателите за повече от
6 месеца, т.е. при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с
материалния закон.
Обстоятелството,
че наемателите на общинското жилище живеят и извън територията на страната, е
заявено от самата жалбоподателката в декларация от 29.06.2021г. към заявлението й за продължаване на срока на
наемния договор и не се оспорва. Административният орган обаче не е събрал
категорични доказателства за продължителността на престоя и на двамата
наематели извън страната и че той е над 6 месеца.
Представената справка на МВР за регистрираните
преминавания през ГКПП на страната на П.М. и съпругът й Х.М., както е посочено
в самата нея, е непълна, понеже в системата за граничен контрол не се въвеждат
и тя не съдържа данни за всички осъществени през периода на действие на наемния
договор влизания и излизания от страната на българските граждани.
Заповедта е мотивирана от фактическа страна с данните, предоставени от органите на МВР, но без да е отчетено обстоятелството, че същите не могат да послужат като доказателство за престой извън страната за повече от 6 месеца, тъй като е възможно да има множество влизания в страната на наемателите, които не са били регистрирани.
В мотивите на
заповедта е цитирана справка на РПУ-Добрич с рег. № 66-02-477/16.11.2021 г.,
каквато по делото няма представена.
По делото е
представена Справка на
началник сектор БДС при ОД на МВР - Добрич
с рег. № 854р-2857 от 28.10.2021г., касаеща регистрираните преминавания
през ГКПП на страната на П.М.М. и на Х.М.М. за периода от 01.01.2016 г. до
01.10.2022 г.
Видно от справката, липсва отбелязване
срещу всяко напускане на страната, кога е регистрирано връщане обратно, т.е.
няма данни за всички влизания на
територията на страната, съответни на излизанията. Както е посочил началникът
на сектор БДС при ОД на МВР – Добрич, след 01.01.2007 г. не се събират пълни
данни за пътуванията на българските граждани извън страната.
По
тези съображения съдът приема, че справката на началник сектор БДС при ОД на
МВР - Добрич с рег. № 854р-2857 от
28.10.2021г. не може да послужи като доказателство за продължителността на
престоя на обитателите на общинското жилище извън страната.
Справката
на началник сектор БДС при ОД на МВР - Добрич
от 16.11.2021 г. по-скоро доказва обратното - обстоятелството, че жалбоподателката и съпругът, видно от многократно
регистрираните техни влизания на територията на страната, продължават да ползват
общинското жилище, доколкото няма данни, че имат на разположение и друго жилище
на територията на страната, освен общинското.
Съдът
не кредитира справката на „В и К Добрич“ АД относно показанията на водомер на
жк“Балик“, бл.55, вх.В, ап.18, че за периода от 23.10.2015 г. до 21.09.2021г.
няма констатирано ползване на количества вода. Видно от самата справка,
нулевите данни са въвеждани служебно, тъй като служителите на дружеството са
отбелязвали, неизвестно въз основа на каква информация, че жилището е
необитаемо, докато същото е било отдаване под наем на жалбоподателката и
семейството й от 1989 г. От тази справка не става ясно, как след като жилището
е необитаемо и служителите на водното дружество нямат достъп до водомера му, са
констатирали непроменени показания на водомера - 000290 за целия посочен период
от 23.10.2015 г. до 21.09.2021г.
По
горните съображения съдът приема, че представената по делото справка за
показанията на водомер също не представлява доказателство за това дали в
процесното жилище има или няма консумация на вода и съответно, че се обитава
или не се обитава.
По
горните съображения съдът намира, че заповедта е издадена при неизяснена и
недоказана фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон - основание
за отмяната й по чл.146, т.4 от АПК.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски е основателно и следва да се уважи като
ответникът бъде осъден да заплати 10 лв. за внесената държавна такса и 400 лева
платено в брой адвокатско възнаграждение, въз основа на договор за правна
защита и съдействие № 038095/10.02.2022 г. или общо разноски в размер на 410
лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 17/05.01.2021 г., издадена от Йордан Йорданов – кмет на Община град
Добрич, с която е прекратено наемното
правоотношение на П.М. *** за настаняване под наем в общинско жилище.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ да заплати на П.М.М. с ЕГН ********** *** сумата от 410 (четиристотин
и десет) лева - разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: