Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 22.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, първи граждански състав, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. М., като разгледа докладваното от съдия М. xxx по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХV от ГПК- “Бързо производство”.
Исковете са обективно съединени: признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната работа; обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението - с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ;за заплащане на трудово възнаграждение в размер на сумата от 79.25 лв., с правно основание чл. 128 от КТ;за положен и неизплатен извънреден труд в размер на 1 376.22 лева и лихва за забава върху горната сума в размер на 353.04 лева, с правно основание чл. 262 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Е. И. М. xxx твърди, че е работил при ответника на длъжността “тракторист” по трудов договор, при необичайни условия, което било причина да подаде молба за прекратяване на трудовия договор с ответника, да бъде освободен по взаимно съгласие. Заявява, че в седемдневния срок по КТ не бил уведомен от работодателя дали приема предложението му, поради което продължил да изпълнява трудовите си задължения. Ищецът твърди, че със Заповед №173/09.10.2008г. бил прекратен трудовия му договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Поддържа, че издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като не е правил писмено волеизявление за освобождаването му от работа с предизвестие, каквото е правното основание на издадената заповед. Заявява, че след като изтекли седем дни от подаването на молбата за освобождаване и не бил уведомен дали се приема същата продължил да работи, но не да спазва предизвестие, а да изпълнява трудовите си задължения, приемайки че няма резултат от молбата му.
С оглед на горното моли съда да постанови решение, с което отмени издадената заповед като незаконосъобразна и го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да му заплати обезщетение за времето на принудителна безработица за срок от шест месеца в размер на 2 116.74 лева, също така неизплатено трудово възнаграждение в размер на 79.25 лева за дните 05.10. и 06.10.2008г. ;както и неизплатен извънреден труд в размер на 1 376.22 лева и лихва за забава върху горната сума в размер на 353.04 лева, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и направените по водене на делото разноски.
Ответникът Кооперация “ xxxx ” с. Г. , обл. Монтана, в срока по чл. 131, ал. 1 от представя писмен отговор на ИМ, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенции на ищеца. Заявява, че правилно е прекратен трудовия договор с ищеца на основание чл. 326 от КТ, с предизвестие, считано от 09.10.2008г., тъй като молбата на последния е била предварително подготвена с дата 09.08.2008г., с дата на освобождаване 09.09.2008г. , с предизвестие от работника, но тъй като е подадена един месец по-късно – на 09.09.2008г., е поправена от ищеца само датата на изготвяне на молбата и вм. 09.08. е поправено на 09.09.Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа, че и от свидетелските показания на свид. Е. М. и С.М. се установява, че ищецът е напуснал, като е подал молба с предизвестие, на няколко пъти е заявявал, че отработва предизвестието си и че няма да се върне на работа обратно в кооперацията и да си търсят друг човек за неговото място. По същество счита, че издадената заповед за прекратяване на трудовия договор с ищеца е правилна и законосъобразна и моли съда да отхвърли предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, като неоснователен. Относно предявения иск по чл. 128 от КТ поддържа, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като в качеството си на работодател е начислил и изплатил положения на 05.10. и на 06.10.2008г. труд от ищеца. По предявения иск по чл. 262 от КТ за заплащане на извънреден труд, положен от ищеца, представителя на ответника поддържа, че такъв от страна на ищеца няма положен, не е претендиран от него при прекратяване на трудовия договор или преди това, поради което иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно със законните последици и присъждане на направените в производството разноски.
Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е заключение на единична, допълнителна и тройна съдебно- икономическа експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и съобразно правилото на чл. 235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от писмените доказателства е установено, че със Заповед №173/09.10.2008год. ответникът прекратил трудовото си правоотношение с ищеца на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, като причини за прекратяване на трудовия договор са – писмено предизвестие от работника, считано от 09.10.2008г. В заповедта е разпоредено на основание чл. 224 ал. 1 да се изплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск общо в размер на 71 дни. Заповедта е връчена на ищеца на 10.10.2008г. Ищецът работел при ответника на длъжността “тракторист” дълги години. Освен задълженията, които има по длъжностна характеристика, се установи, че ищеца е косял и люцерна и сено за кравите, зареждал с фуражи, участвал в изкарването на млякото, мерене прираста на телетата и др. Поради естеството на работата, която изпълнявал, подал молба на 09.09.2008г. до Председателя на кооперацията, да бъде освободен от заеманата длъжност по взаимно съгласие, считано от същата дата 09.09.2008г. След като не бил уведомен от работодателя, писмено или устно, за отправеното предложение, ищеца продължил да изпълнява трудовите си функции до момента, в който му била връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор. Върху молбата на ищеца, подадена на 09.09.2008г., е поставена в горния ляв ъгъл резолюция “Да”, считано от 09.10.2008г., а в долния ляв ъгъл друга резолюция “ с мнение да бъде освободен след изтичане на едномесечния срок на предизвестие” и е поставена дата 09.09.2008г. и подпис на р-л ферма. За тази резолюция на работодателя и становището му по молбата, ищеца не е уведомяван в седемдневния срок по чл. 325, т. 1 от КТ, както и след изтичането на този срок и същият продължил да работи и да изпълнява преките си трудови задължения без да счита, че отработва предизвестие, тъй като такова не е отправял. Гореизложеното се установи по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По делото не се ангажираха писмени доказателства, от които да се направи извод, че работодателя е взел становище по направеното предложение от работника, за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, както и че това становище, в случая резолюцията поставена на молбата, е достигнало до знанието на ищеца. От гласните доказателства също не се установи това обстоятелство, от съществено значение за правилното решаване на делото – свид. Е. М. , ръководител кравеферма, в с. з. поддържа, че ищецът напуснал като си подал молба с предизвестие, за което го уведомил, като на няколко пъти го предупреждавал, че няма да си оттегли молбата и няма да се върне обратно на работа в кравефермата. Това обяснение на свидетеля е в противоречие с писмените доказателства по делото – молба на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение, приложена и в оригинал към ЛТД, подадена на 09.09.2008г. и считано от същата дата 09.09.2008г. Обстоятелството, че ищецът заявявал, че няма да се върне обратно на работа в кооперацията и няма да си оттегли молбата за напускане, в случая са правно ирелевантни за установяване на спорния момент – дали молбата за напускане е била с предизвестие или по взаимно съгласие на страните. В същата насока са и показанията на свид. С.М. , ръководител растениевъдство и член на Контролния съвет на кооперацията, който твърди, че в личен разговор с ищеца, от последния разбрал, че има подадена молба за напускане и че към 08 или 09, 10 му е последния ден, като и на този свидетел заявил, че не желае повече да се връща на работа при ответника. От твърдяното от този свидетел не може да се направи извод, че ищеца е подал молба за напускане с предизвестие, а също и обратния извод – по взаимно съгласие на страните. Останалите разпитани по делото свидетели установяват други обстоятелства – вида и обема на работа, работното време на ищеца и други в тази насока.
С оглед на гореизложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Прекратяването на трудовия договор с ищеца, наложено с оспорената в процеса заповед на ответника е незаконосъобразно, поради неизпълнение от работодателя на изискванията на чл. 325, т. 1 от КТ. Съгласно посочения законов текст страната, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Работодателят е взел отношение по молбата на ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение, но не го е уведомил в 7-дневен срок от получаването му за становището си. Както бе посочено по-горе, по делото не са представени никакви доказателства в тази насока, поради и която причина работникът продължил да изпълнява трудовите си задължения. Законът не поставя изискване за начина и формата на това уведомяване, следователно то може да се направи както устно, така и писмено. Необходимо е обаче волеизявлението на работодателя за приемане на предложението за прекратяване на трудовия договор да бъде доведено до знанието на работника или служителя. Тъй като това не е направено, то следва да се приеме, че липсва предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. При това положение трудовото правоотношение е прекратено без основание и неправилно като причини са посочени “писмено предизвестие от работника”, каквото не е отправяно, поради което обжалваната заповед се явява незаконосъобразна.
За това и главният иск за признаване незаконност на уволнението е основателен и следва да бъде уважен, а атакуваната от ищеца заповед за прекратяване на трудовия договор, отменена като незаконосъобразна.
С оглед изхода на главния иск останалите искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2, 3 КТ също следва да бъдат приети за основателни. Ищецът следва да бъде възстановен на предишната работа, заемана преди уволнението – “тракторист” при ответника кооперация xxxx с. Г. .
От заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза /неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и безпристрастно/ се установяват по размер и другите обективно съединени искове. Вещите лица са констатирали, че при проверка на документите за определяне възнаграждението за месец октомври 2008г. се установява, че за датите 05 и 06.10.2008г. на ищеца е начислено и изплатено заработеното трудово възнаграждение, което е в размер на 79.25 лева. Така брутното трудово възнаграждение е изчислено на база ВПОРЗ и за календарните дни от 01.10.2008г. до 08.10.2008г. вкл. и е в размер на 89.58 лв., в. т. ч. за прослужено време 10.33 лева. В съдебно заседание вещите лица поддържат, че горната сума в размер на 89.58лв. , в т. ч. за прослужено време, е начислена и изплатена на ищеца, за което били представени справки и цялата сума е обобщена в графа “отработено за месеца възнаграждение”. Съдът възприема заключението в тази му част и с оглед направените констатации, предявения иск по чл. 128 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 79.25 лева, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Претенцията с правно основание чл. 262 от КТ – за положен и неизплатен извънреден труд в почивните дни /събота и неделя/ и на официалните празници за исковия период – от месец октомври 2005г., 09.10.2005г. до месец октомври 2008г., 09.10.2008г., съдът намира за основателна. Установи се, че ищецът както в почивните дни, така и на официални празници, е работил по 8 часа дневно. От сключения трудов договор, както и допълнителните споразумения, приложени и в оригинал към ЛТД, е видно, че ищецът е назначен и работил на пълно работно време – 8 часа. В подкрепа на писмените доказателства са и гласните доказателствени средства. Разпитаните свидетели установяват, че за ищеца не имало събота и неделя, за да почива или пък други почивни дни. Самият Председател на кооперацията, в дадените от него обяснения, заявява, че освен ищеца друг тракторист в кравефермата не е имало, следователно ищеца “не е имал сменник”. Свид. Е. М. твърди, че “кравите се хранят седем дни....... те не могат да имат два дни почивка....”. Вещите лица в писменото си заключение поддържат, че при проверка на място в счетоводството на ответника, в книгите за регистриране на извънреден труд през периода 2005г. -2008г. такъв не е отразяван. Във ведомостите за заплати на отделен ред няма посочен извънреден труд, а труда за празнични и почивни дни е изчисляван в ежемесечните справки и сумарно е записан в общия размер на заработката. Вещите лица заявяват, че през исковия период на ищеца са изчислени и изплатени допълнителни възнаграждения за положен труд през празнични и почивни дни в размер на 1 648.48 лева.
С оглед на изложеното по-горе, съдът приема, че ищеца през исковия период в почивните дни и на официалните празници е работел по 8 часа дневно и допълнителното възнаграждение с правно основание чл. 262 от КТ е в общ размер за периода от 1 376.22 лева, в който размер същият следва да бъде уважен, а в останалата част над уважения до предявения размер от 4 080 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът с правно основание чл. 86 ЗЗД - обезщетение за забавено плащане на допълнителното възнаграждение е доказан в размер на сумата от 353.04 лева / съобразно заключението на експертизата/ при 8 часов работен ден в почивни и празнични дни и на официални празници, в който следва да бъде уважен като основателен с оглед акцесорния му характер и изхода на претенцията по чл. 262 от КТ. В останалата част до пълния заявен размер от 720 лева, искът по чл. 86 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд гр. Монтана сумата 80 лева или по 40 лева държавна такса върху исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на предишната работа, както и сумата от 153.84 лева - държавна такса общо върху останалите искове- по чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 262 КТ и чл. 86 ЗЗД и сумата от 486.00 лева за изготвяне на експертизи и възнаграждение на вещи лица.
Водим от горното, Районният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Заповед №173/09.10.2008год. на Председателя на Кооперация “ xxxx ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Г. , обл. Монтана, представлявано от председателя В.Б.Й. , с която е прекратено трудовото правоотношение с Е. И. М., ЕГН xxxxxxxxxx, на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 09.10.2008г., като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е. И. М., ЕГН xxxxxxxxxx, на заеманата преди уволнението с горепосочената заповед длъжност “тракторист” при Кооперация “ xxxx ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Г. , обл. Монтана.
ОСЪЖДА Кооперация “ xxxx ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Г. , обл. Монтана, представлявана от председателя В.Б.Й. да заплати на Е. И. М., ЕГН xxxxxxxxxx, xxx следните суми: 2 116.74 лева, представляваща обезщетение при незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ, считано от деня на прекратяване на трудовото правоотношение- 09.10.2008г. за периода на принудителна безработица, но за не повече от шест месеца; 1 376.22 лева, представляваща извънреден труд с правно основание чл. 262 от КТ, считано от деня на предявяване на иска – 09.12.2008г. до окончателното изплащане на сумата;353.04 лв- обезщетение за забавено плащане на иска с правно основание чл. 262 от КТ, както и 400.00 лева- деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 128 от КТ в размер на 79.25 лева, по чл. 262 от КТ и чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва, в частта над уважените размери до предявените - съответно до 4 080 лева и 720 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Кооперация “ xxxx ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Г. , обл. Монтана, представлявана от председателя В.Б.Й. да заплати по сметка на Районен съд гр. Монтана сумата 80 лева или по 40 лева държавна такса върху исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на предишната работа, както и сумата 153.84 лева - държавна такса общо върху останалите искове - по чл. 225 ал. 1 , чл. 262 КТ и чл. 86 ЗЗД и сумата от 486.00 лева - възнаграждение за вещи лица, както и 5.00 лева - при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: