МОТИВИ ПО РЕШЕНИЕ ПО НОХД № 451/2016г. ІV н.с. РРС

 

              Русенската Районна прокуратура е обвинила подсъдимия Ю.Р.Д. в това, че на 10.02.2015г.в гр.Русе без надлежно разрешение държал високорискови наркотични вещество – марихуана с нетно тегло 164,1511 грама със съдържание на активнодействащ компонент тетрахидроканабинол 2,5 тегловни процента на стойност 984,91 лв. и амфетамин с нетно тегло 35,061 грама със съдържание на активен компонент 5,4 тегловни процента на стойност 1051,83 лв., всичко на обща стойност 2036,74 лв. - престъпление по чл.354А ал.3 пр.2 т.1 от НК.

             Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимия.

Производството е по общия ред и подсъдимият, давайки обяснения, изцяло отрича да е държал наркотични вещества.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ю. Румен Д. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

 

На 02.02.2015г. св. Д.Т. - полицейски служител във Второ РУП - Русе, получил оперативна информация, че подс. Ю.Д. държи в управлявания от него автомобил „Ауди" А6 с рег. №     Р 5400 ВМ наркотични вещества, като се придвижва с тях в колата, тъй като бил със съзнанието, че не може да бъде спиран за проверка по пътищата, ако не нарушава правилата за движение.

На 10.02.2015г. сутринта, св. Т. и колегите му от Второ РУП - Русе - свидетелите Е.С. и М.Г., изпълнявали служебните си задължения на територията на посоченото районно управление. Около 07,00 - 07,30 часа тримата преминавали със служебния автомобил през кв. „Родина" в гр. Руссе, когато възприели подс. Д. да се придвижва с посочения автомобил. Св. Т. имал предварителна информация, че от началото на м. януари 2015г. подсъдимият пребивава в жилище, находящо се зад СОУ „Олимпи Панов" - Русе, като паркира ползвания от него автомобил „Ауди" А6 с рег. № Р 5400 ВМ пред входа на блока, в който се намира това жилище. Приближавайки към посочения жилищен блок, свидетелите Т., С. и Г. забелязали, че подс. Д. излязъл сам от входа и се качил в автомобила си. Той тръгнал с колата по ул. Чипровци, в посока стадион „Дунав", а полицейските служители го последвали със служебния автомобил. На кръстовището на ул. „Чипровци” и ул. „Тича” подсъдимият завил наляво и спрял на ул. „Тича”, пред заведението „Жорела", излязъл от автомобила и влязъл в заведението. Полицейските служители спрели служебния автомобил зад този на подсъдимия и го изчакали да излезе от заведението. След като Д. се върнал при автомобила си, свидетелите Т., С. и Г. се легитимирали и го попитали дали държи в управлявания от него автомобил забранени от закона вещи и предмети. Подсъдимият отрекъл да има такива и поканил полицейските служители да огледат купето на автомобила, след което отворил вратите. При извършения оглед св. Г. забелязал, че под шофьорската седалка, отзад, се подава края на прозрачен найлонов плик, в който се вижда нещо зеленикаво на цвят, наподобяващо тревна маса. Без да изваждат плика, св. Г. попитал подсъдимия какво е това, при което последният възкликнал с думите: „Какви са тези 200 грама марихуана!". След това подс. Д. се загледал към мястото, откъдето се подавал края на пакета и отново възкликнал: „Оле, има и бяло!". Полицейските служители попитали подсъдимия къде вижда бяло, тъй като не се виждало ясно какво има в плика, освен че е нещо зеленикаво на цвят, наподобяващо тревна маса. Подс. Д. не отговорил, но видимо се притеснил и започнал нервно да звъни на някого по мобилния си телефон, като започнал да говори на език, който те не разбирали.

Предвид констатираните находки в автомобила на подсъдимия, било извършено претърсване на превозното средство, в присъствието на поемни лица - свидетелите В.В. и Х.В.. При претърсването бил иззет прозрачен найлонов плик, съдържащ прозрачно найлоново пликче с прахообразно вещество и пет пакета с продълговата форма, съдържащи суха зелена тревна маса, увита в прозрачни найлонови опаковки. При извършения полеви тест тревната маса дала положителна реакция за високорисково наркотично вещество - марихуана. Пакетите със суха тревна маса и прахообразно вещество били фотографирани и поставени в черен найлонов плик, който бил запечатан и подписан от експерт и поемните лица.

Видно от заключението на изготвената химическа експертиза, сухата тревна маса, иззета с протокол от автомобила на подс. Д., представлява марихуана - високорисково наркотично вещество с нетно тегло 164,1511 грама и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 2,5 тегловни %, на стойност 984,91 лева.

Съгласно заключението на извършената физикохимична експертиза, в иззетото с протокол от автомобила на подс. Д. прахообразно вещество се доказва наличие на амфетамин – високорисково наркотично вещество с нетно тегло 35,061 грама и съдържание на активен компонент 5,4 тегловни процента. Видно от заключението на изготвената допълнителна химическа експертиза, стойността на амфетамина е 1051,83 лева. Общата стойност на двете наркотични вещества възлиза на 2036,74 лева.

                В хода на съдебното следствие е назначена дактилоскопна експертиза, която да отговори на въпросите дали по материте (найлоновите опаковки), в които са намерении наркотичните вещества са оставени дактилоскопни следи и в случай ,че не са оставени такива, на какво се дължи това обстоятелство -  самото естество на материята да не предполага по нея да бъдат оставени такива или е възможно да бъдат оставени, но такива обективно да липсват?

                От заключението на експертизата се установява, че по материите могат да бъдат оставени дактилоскопни следи, но такива обективно липсват. 

 

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.Т., К.П., Н.В., Х.В., В.В., К.П., Ц.Ц., Е.С., Р.Я., М.Г., П.В., М.М. и Д.К., от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства - протоколи за претърсване и изземване, за доброволно предаване, химическа експертиза, техническа експертиза, физикохимична експертиза, допълнителна химическа експертиза, разписка, справка за съдимост, декларация за СМПИС, автобиография, както и от веществените доказателства - наркотични вещества - марихуана и амфетамин - изпратени за съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-НОП" - София с протокол № 38847/17.11.2015г, празни опаковки от суха растителна маса /марихуана/, празни опаковки от прахообразно вещество, съдържащо амфетамин /опаковки към протокол за извършена експертиза № 15 /НАР-317/, запечатани в прозрачен полиетиленов плик с червени восъчни печати „Наркотици-НИКК", черен полиетиленов плик със слепка „Веществено доказателство" с подписи на поемни лица и експерт, прозрачен полиетиленов плик със слепка „Изследвано ВД" с подпис на експерта, заключение на дактилоскопна експертиза

Така с деянието си подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 от НК, тъй като на 10.02.2015г.в гр.Русе без надлежно разрешение държал високорискови наркотични вещество – марихуана с нетно тегло 164,1511 грама със съдържание на  активнодействащ компонент тетрахидроканабинол 2,5 тегловни процента на стойност 984,91 лв. и амфетамин с нетно тегло 35,061 грама със съдържание на активен компонент 5,4 тегловни процента на стойност 1051,83 лв., всичко на обща стойност 2036,74 лв.

Единственият спорен по делото въпрос е знаел ли е подс.Д. за намерените и иззети от автомобила му наркотици или не и в частност възможно ли е същите да са му били подхвърлени от неустановено (-и) лица, каквато теза поддържат той и защитникът му в съдебно заседание. Това възражение съдът намира, че е израз на отричане на елемента от субективната страна от състава на престъплението, което може да бъде извършено само и единствено с пряк умисъл. Това възражение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Обясненията на подсъдимия, в които отрича изобщо да е знаел за наличието на наркотични вещества в колата му, се опровергават от другите събрани по делото доказателства. Също така и по отношение на обстоятелството дали подсъдимият е казвал думите: „Какви са тези 200 грама марихуана” и „Оле, има и бяло”, има противоречие между обясненията му и свидетелите очевидци.

 На първо място следва да се посочи, че за съставомерността на престъплението, в което е обвинен подс.Д., е напълно ирелевантен въпросът от кого полицейският служител св.Д.Т. е получил информация, че подс.Д. държи наркотични вещества. Също така е ирелевантен въпросът и по какъв начин (възмездно, безвъзмездно) са придобити същите, още повече по делото няма обвинение и за това изпълнително деяние. Отговорът на въпроса дали подс.Д. е знаел за наличието на наркотичните вещества в купето на автомобила му се съдържа в показанията на тримата полицейски служители, чиито показания са логични, последователни и взаимно подкрепящи се от една страна, а от друга - се подкрепят и от другите събрани по делото доказателства. В своите показания св. М.Г., който пръв е  възприел плика под шофьорската седалка и на въпроса му към подсъдимия какво е това последният е отговорил: „Какви са тези двеста грама трева?”, показанията му на л.50 от пр. за с.з. от 24.03.2016г. Непосредствено след като е казал тези думи, подс.Д., след като се е вгледал по-внимателно в областта под задната седалка  е казал и думите: ”Оле, има и бяло” и е започнал видимо да нервничи, показанията на св.Г., пак там. Тези думи на подс.Д. са възприети и от другите двама присъствали свидетели – Д.Т. и Е.С., които в съдебно заседание дават напълно идентични показания, като различията са напълно несъществени и касаят единствено разлика в синонимните и жаргонни наименования на наркотичното вещество марихуана. Тук следва да се подчертае изключително същественият момент, че св.Г. е възприел първоначално само и единствено найлонов плик с тревна маса, разпределена в няколко отделни пакета в него, а не и амфетамина. В този смисъл се налага извода, че подсъдимият е знаел за превозваното от него вещество, като показателно за това е и обстоятелството, че същият с много голяма точност е посочил и действителният грамаж – заявените от него 200 грама марихуана в действителност се оказват 164,15 грама, а особеното е, че сборът от количеството на двете наркотични вещества е 199,21 грама, което количество на практика съвпада с твърдението му. Всъщност количеството от 164 гр. марихуана, разпределена в пет отделни, приблизително еднакви пакета единствено сочи на извод и за разпространение на наркотични вещества, вече по см. на чл.354а ал.1 от НК, каквото обвинение по делото не е повдигнато и в този смисъл съдът няма как да се произнесе по него, още повече родово компетентен би се явил Окръжният съд на основание чл.35 ал.2 от НПК. В тази връзка също следва да се посочи, че поначало подобно разпространение в отделни пакети, особено с цел разпространение във всички случаи предполага предварително измерване със съответно пособие, като в тази връзка единствено следва да се посочи пропускът на органите на досъдебното производство да извършат претърсване и (евентуално) изземване в жилища и други помещения, обитавани от подсъдимия. Следва да се посочи също, че и петте пакета са опаковани по напълно идентичен начин – в прозрачни полиетиленови опаковки, запечатани с тиксо и образуващи продълговати форми с размери, които също  практически почти съвпадат – 21 х 5 см, 26 х 5,5 см, 24 х 5 см, 24 х 5 см и 27 х 5 см, експертна справка на л.13 от делото. Следващото обстоятелство, от което се налага извода, че подсъдимият е знаел за наличие на наркотично вещество в автомобила му е, че без никой друг да знае, да е видял или дори да е подозирал – има се предвид от полицейските служители, които са  извършили проверката - същият е възкликнал с думите „Охо, има и бяло”, което както е известно е жаргонен израз, вкл. и синонимен за обозначаване на друг вид наркотични вещества, различни от марихуаната. Тук следва да се отчете също много същественото обстоятелство, че св.Г., който пръв е възприел марихуаната, първоначално изобщо не е видял да има някакво друго вещество, съответно друг пакет с амфетамин,  за наличието на който  е разбрал от подсъдимия. Именно от подсъдимия са разбрали и свидетелите Д.Т. и Е.С., като същественото е, че за разлика от пакета с марихуана, който се е виждал при отваряне на задната лява врата, пекетът с амфетамина изобщо не се е виждал и съответно не е имало как изобщо да бъде възприет от полицейските служители.

Всички тези обстоятелства в своята съвкупност – „предположението” на подсъдимия, че има марихуана, че теглото е 200 грама при действителни 164 грама, съответно, че общото тегло на двата вида наркотик са 199 грама, че има и нещо „бяло”, което в действителност се оказва амфетамин (бежово вещество на прах и бучки) с тегло 34 грама, не могат да доведат до друг извод освен до този, че подсъдимият е знаел за наличието на наркотични вещества в автомобила му, от което и следва, че същият е бил негов и следователно го е държал  като форма на изпълнителното деяние. Съвпадението на подобна концентрация от количествени и видови признаци във всички случаи води до този извод – в този смисъл не е ясно в случай, че наркотичните вещества са „подхвърлени” в колата на подсъдимия от хора, „които в днешно време са озлобени, респ.негови недоброжелатели”, каквато е интерпретацията му за случилото се, на практика по каква причина се получават подобни съвпадения и то с такава точност. Тези изводи не могат да се опровергаят и от първоначално изявената и демонстрирана готовност на подс.Д. да окаже пълно съдействие при извършване на проверката, което съдът приема като защитен механизъм и реакция с оглед последващо развитие на евентуално образувано досъдебно производство. Това е така, защото към него момент – след легитимацията им - подсъдимият вече е разбирал, че неминуемо ще бъде извършена проверка на автомобила му за наличие на забранени вещества. Показателно в това отношение е обстоятелство, че разпитан в съдебно заседание подс.Д. изцяло отрича по време на проверката да е казвал горепосочените две фрази, което съдът намира, че се опровергава от обсъдените по-горе доказателства и е израз на защитна теза с цел пълно разграничаване от престъплението.

Съдът кредитира показанията на св.К.П. от 20.03.2015г., приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, а не тези, дадени в съдебно заседание и идентичните на тях показания от 30.03.2015г. Това е така, защото очевидно (доколкото изобщо отказва да дава показания по този въпрос, за което е и санкциониран по реда на чл.120 ал.4 от НПК) същият, ведно с майка си сам се е явил във Второ РУП на МВР – Русе да възпроизведе факти, които имат отношение по делото, а именно, че подс.Д. му е обяснявал, че никога няма да има пари като него, да кара кола като неговата, да има такава къща и изобщо неговия луксозен начин на живот (каквото и да означава това). Именно за постигане на подобни цели подс.Д. на два пъти (единия път на 09.09.2015г.) му е обяснявал, че може да закупува наркотици и в частност амфетамин, а от св.П. единствено се е искало да намери „момчета, които да ги продават”, като впоследствие биха делили парите от печалбата, показанията му на л.46 от дос. пр-во. Доколкото по тези въпроси в съдебно заседание св.К.П. отказва да дава показания, съдът кредитира показанията му от 20.03.2015г. и предвид  показанията на св.Н.В., които имат производен характер и с когото св.П. е поискал среща във Второ РУП на МВР – Русе и пред когото е заявил същите обстоятелства.

 Характерното за производните доказателства е, че те не могат да подменят първичните такива, без разбира се това да означава, че съществува забрана за използването им. Тази недопустимост е изводима от принципа за непосредственост при събирането на доказателства, както от органите на досъдебното производство, така и от съда. Значението на производните доказателства е само в три насоки: като средство за разкриване на първични доказателства; за проверка на първични такива и за замяна на първичните, но само ако последните се окажат недостъпни. В този смисъл показанията на св.В. имат характер на производно доказателство и същите с оглед една от функциите на този вид доказателства – служат за проверка на истинността на първичните (показанията на св.К.П. от 20.03.2015г.), като в случая обосновават истинността на същите, доколкото този свидетел сам и по собствена инициатива се е явил в полицията. Съдът кредитира  показанията на св.В. и по причина, че по делото действително са приложени писмени обяснения на св.К.П. (л.45) с идентично съдържание, като тук следва изрично да се отбележи, че същите нямат характер на доказателствено средство по смисъла на чл.114 от НПК и съответно въз основа на тях не могат да се градят доказателствени изводи, т.е. единствено потвърждават хронологията, описана от него по повод явяването на последния в полицията. Така по делото, предвид отказите на св.П. да дава показания по различни въпроси, вкл. и по това по какъв начин е призован или се е явил по собствена инициатива да бъде разпитан втори път, вече на 30.03.2015г., последният въпрос не може да бъде изяснен, но единствено може да се интерпретира в насока, че същото е в резултат на сдобряване между него и подсъдимия, съответно на изглаждане на междуличностните отношения между родителите им, което той и заявява в съдебно заседание. В този смисъл в показанията на св.К.П.  се съдържат първични доказателства, от които може да се направи извода, че подс.Д. се занимава и с разпространение на наркотични вещества, което се потвърждава и от броя и вида на опаковките, в които е държал марихуаната, подробно посочени по-горе.

Показанията на множество други разпитани по делото свидетели нямат характер нито на преки, нито първични доказателства и от същите не могат да се правят изводи в полза на подс.Д. – на коя точно автомивка си е измил автомобила, колко от автомобилите му са били измити, кой точно ги е измил и кога, кой точно е докарал автомобила му и съответно кога и как го е спрял пред дома му. Същественото в показанията на тази група свидетели – св.П., св.Я., св.М., св.К., че на практика всеки от тях, пряко или косвено отрича намерените в колата на подсъдимия наркотици да са негови, съответно да са подхвърляни от него, т.е. в тях липсват оправдателни доказателства по см. на чл.107 ал.3 от НПК, а също и доказателства, които да поставят под най-малко съмнение и да разколебават извода за виновността на подсъдимия. По тези причини и съдът не споделя възражението на защитата, че наркотичните вещества са подхвърлени от К.П., тъй като последният пряко и категорично отрича подобна хипотеза и доколкото по опаковките на наркотичните вещества няма открити никакви дактилоскопни отпечатъци, вкл. и негови, съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел. В този смисъл следва да се посочи по недвусмислен начин, че възражението за подхвърляне на наркотиците в автомобила на подсъдимия би могло да се приеме, но при липса на подобно поведение от негова страна още щом св.Г. е забелязал пакета с марихуана и признание на някой от посочената група свидетели,  че именно той е подхвърлил наркотичните вещества в колата му. Доказателства за това, че подс. Д. пуши марихуана  се съдържат и в проведената очна ставка между св.П. и Я., при която всеки от тях изрично прави изявления в тази насока

        Показанията на св.П.В., с която подс.Д. живее на семейни начала и с която имат три деца, също сами по себе си и особено през този ъгъл не носят доказателствена информация в тази насока – обстоятелството, че такъв, в максимална степен заинтересован от изхода на делото свидетел, не е виждал подсъдимия да пуши марихуана, сам по себе си нищо не означава, още повече предмет на съдебното дирене не е обвинение по чл.354а ал.5 от НК.  От показанията на св.В. единствено се установява, че подс.Д. работи и притежава джип марка „Порше”,  обстоятелство, което не е декларирано в декларацията му за семейно и материално положение и имотно състояние на л.114, въпреки признания му и показанията и на други свидетели в тази насока. Доколкото производството не е по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество допълнителни съображения в тази насока не следва да се излагат.     

От заключението на дактилоскопната експертиза се установява, че по изследваните обекти не са открити никакви дактилоскопни отпечатъци, вкл. и от подс.Д., като същевременно естеството на материите предполага (допуска) по тях да бъдат оставяни такива.  Заключението на тази експертиза само по себе си не разколебава горните изводи по причините, че наркотиците са намерени в автомобила на подсъдимия, същият е знаел за тях, а също и предвид показанията на св.К.П.. В тази връзка следва да се посочи, че вещото лице изрично посочва причините, които обосновават липсата на дактилоскопни следи – използване на предпазни и хигиенични средства (ръкавици, облекло, обувки), козметични препарати (кремове, лосиони и др.под.), строителни материали, а също и влиянието на метеорологичните условия, като температура и влажност, а не на последно място и анатомичните особености на отделния индивид предвид способността му да се поти повече или по-малко, доколкото следите представляват потомастен секрет. Доколкото в пледоарията на защитата се посочва, че в диспозитива на обвинителният акт не е посочено правното основание за разрешението за държане на наркотици, съдът намира, че същото не може да се разглежда изобщо на плоскостта на процесуално нарушение, а още по-малко на обстоятелство, което внася съмнение във виновността на подс.Д. – в случай, че на същия му е издадена лицензия за извършване на някоя или всички от дейностите по чл.7 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите при условията и реда на гл.V от с.з. е следвало същата да бъде представена в съдебно заседание. Доколкото подобно доказателствено искане не е отправяно и към съда, не е възниквало и задължението по чл.107 ал.1 или чл.294 от НПК. Липсата на процесуално нарушение с непосочването на нормите на специалния закон се обсновава с това, че в диспозитива на обвинителния акт са посочени всички признаци от обективна и субективна страна на нормата на чл.354а ал.3 от НК, видно от диспозицията на която същата не съдържа нарочно препращане към нормативен акт извън НК. Този извод се налага и от сравнителното тълкуване с други норми на НК, като напр. чл.123, чл.134, чл.338 , чл.342 от НК  и др., т.е. при наличие на подобно изискване законодателят би го посочил изрично, като елемент от обективната страна от състава на престъплението. Също следва да се посочи, че съставът на чл.354а ал.3 от НК използва словосъчетанието „надлежно  разрешетелно” за разлика от чл.7 от специалния закон, който предвижда лицензия за предвидените в него дейности.    

                За държането на наркотичните вещества подсъдимият нямал надлежно разрешително. Марихуаната и амфетаминът са високорискови наркотични средства. Нямат легална употреба, пазар и производство и са под контрол, съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961 год., ратифицирана от Република България и Закона за контрол върху наркотичните средства и прекурсорите. Отразени са в Приложение № 1, Списък № 1 към чл.3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включващо растения и вещества с висока степан на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложения в хуманната и ветеринарната медицина.

От субективна страна престъплението е извършено виновно, с форма на вината пряк умисъл. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент подс.Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал тяхното настъпване. Знаел, че държането на наркотични вещества – марихуана и амфетамин, без надлежно разрешително, е престъпление, но въпреки това извършил деянието.

 

Въз основа на изложеното, съдът намира, че подсъдимият Д. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл.354а ал.3 пр.2 т.1  от НК и да му се наложи наказание.

При индивидуализация на наказанието съдът отчита, като смекчаващи вината обстоятелства семейното положение на подсъдимия, предвид  наличието на три малолетни деца и трудовата му ангажираност. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита обстоятелството, че подс.Д. е държал два вида наркотични вещества, всяко от които е високорисково. Друго отегчаващо вината обстоятелство е и предназначението на тези наркотични вещества, а именно предвид начина на опаковане, подробно описан по-горе, очевидно е било с цел разпространение, което се потвърждава и от показанията на св.К.П.. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат и двете предходни осъждания на подс.Д., за които въпреки, че е настъпила реабилитация са израз на лоши характеристични данни. При това положение съдът намира, че наказанието следва да се определи при баланс между  отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, но предвид цялостното количество наркотично вещество, следва да се определи между средата и минимума. В този смисъл съдът определя за подс.Д. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и кумулативно определеното наказание глоба в размер на 4 000 лв. Определеното наказание лишаване от свобода не следва да бъде отлагано на основание чл.66 ал.1 от НК, въпреки формалните предпоставки за това, защото за постигане на целите на наказанието и поправянето на осъдения съдът намира, че приложението на чл.66 ал.1 от НК във всички случаи би било в разрез изцяло с всички цели по чл.36 от НК. Извършеното престъпление от подс.Д. се отличава с изключително висока степен на обществена опасност, особено предвид множеството поражения, които тези вещества причиняват на другите индивиди, особено на младите хора - физически и психически статус, социално функциониране и пригодност. Съдът намира, че отлагане на наказанието от една страна само би засилило чувството за безнаказаност у подсъдимия Д., а от друга би било в разрез  и с генералната превенция, за която чл.66 ал.1 от НК също държи сметка. Така определеното наказание следва да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип на основание чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.

Това наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца, насочено към постигане на визираните в чл.36 от НК цели и в пълна степен би оказало превъзпитателно въздействие на подсъдимия.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

Подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски.

 

                                               

 

                                                                Районен съдия: