Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 10.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, ІХ граждански
състав в публичното заседание на пети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 402 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по спорна
съдебна администрация на граждански правоотношения - за определяне мерки за
лични отношения на баба и дядо с техен внук, включително за осъществяване от
бабата и дядото на опредения от съда режим на лични отношения на детето с
родител, който временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или
заболяване, с правно основание чл.128, ал.1 и ал.3 от Семейния кодекс.
В исковата молба ищците Г.А.Е. и С.Х.Е.,***,
твърдят, че са баба и дядо по бащина линия на малолетния С.М.Е., роден на ***г.
в И.. Поддържат, че детето е живяло в И. до есента на 2016г. с двамата си
родители - ответниците М.С.Е. и Е.Р.Ц. и че след завръщането си в България през
2016г. родителите се разделят, като Е.Р.Ц. остава в България с детето и живее
при родителите си в гр. Враца, а бащата М.С.Е. заедно със своя баща - ответника
С.Х.Е. постоянно живеят и работят в И.. Сочат, че спорът между родителите на
детето относно упражняването на родителските права, местоживеенето му, режимът
на лични отношения с него и издръжката му е решен с решения на РС - Враца по
гр.д. № 4240/2016г. и ОС - Враца по в.гр.д. № 398/2017г., като родителските
права са предоставени на майката, определено е местоживеене на детето при нея
на адрес: гр. Враца, ********* определен е режим на лични отношения на бащата с
детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа
на съботния ден до 19:00 часа на неделния ден, с право на преспиване, един
месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, на 24 декември -
Бъдни вечер, на 25 и 26 декември - Рождество Христово, през четните календарни
години, както и на Велики петък, Велика събота и Великден /неделя/, през
нечетните календарни години, който да се осъществява по местоживеенето на
детето в гр.Враца и бащата е осъден да заплаща издръжка на детето. Изтъкват, че
след раздялата на родителите през 2016г. и по време на процеса по цитираните
дела ответницата Е.Ц. е препятствала личните отношения на бабата Г.Е. с внука й
С.. Твърдят, че Г.Е. още през 2016г. е търсила начин за извънсъдебно уреждане
на отношенията си с ответницата Е.Ц. по повод осъществяване на лични отношения
с детето, като е подала две молби до отдел "Закрила на детето”, гр. Враца
за съдействие за уреждане на среща с внучето й. ДСП е съдействала след първата
молба и бабата е успяла да види внучето си на 14.10.2016г., но на втората молба
ответницата Е.Ц. е отказала провеждането на среща между бабата и детето,
въпреки проведен с нея телефонен разговор от социален работник. Поддържат, че
едва на 17.06.2017г. ищцата Г.Е. е успяла за кратко време да види внука си, доведен
в дома й от ответницата Е.Ц. и че това е била последната и единствена среща
между бабата и внучето й за 2017г. и до момента на подаване на исковата молба.
Сочат, че с цел тотално ограничаване на личните отношения на детето с баба му,
от страна на ответницата Е.Ц. е била подадена жалба в РУП-Враца против ищцата Г.Е..
Изтъкват, че майката без основание не позволява на бабата да има нормален личен
контакт с внучето й, че поведението на майката пречи на развитието на нормални
отношения между внук, баба и дядо, когато последния се прибира от И., че
ответницата връща и не приема изпратените от тях за детето подаръци и считат,
че това поведение ще доведе до отчуждаване на детето от бабата и нормалното му
възприемане от негова страна, като негова близка роднина. Твърдят, че бащата на
детето М.Е. не е в състояние да упражнява определения режим на лични отношения
с него, тъй като живее и работи в И., предвид на което в интерес на детето е
връзката му с бабата Г., която постоянно живее в България в град Враца и дядото
С., когато се прибира от И., да се укрепи. С оглед изцяло прекъснатите контакти
на детето с тях и неукрепналата му психика, предвид ниската му възраст, считат,
че за създаването на нормални отношения с тях, срещите с детето в първия месец
от постановяване на решението следва да се осъществяват в присъствието на
майката, което ще създаде у детето усещане за сигурност и спокойствие, за да се
преодолее създаденото отчуждение и за да се установят отношения на доверие и
сигурност помежду им. Молят съда, като установи наличието на твърдените
обстоятелства, да постанови решение, с което да определи мерки за лични
отношения с техния внук С.М.Е., както следва: всеки първи и трети вторник от месеца
и всяка втора и четвърта сряда от месеца за времето от 17.00 ч. до 20.00 ч.,
както и всяка втора събота и неделя от месеца от 10.00 ч. сутринта на съботния
до 19:00 часа на неделния ден, с право на преспиване в дома им; всяка година на
рождените им дни - 11.08. и 25.10 от 16.00 часа до 20.00 часа; първите три дни
от първата половина през пролетната ваканция на всяка нечетна година и три дни
от втората половина през пролетната ваканция на всяка четна година за времето
от 10.00 часа на първия ден до 16.00 часа на третия ден с преспиване; пет дни
през лятото с преспиване, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, както и да им предостави, на основание чл. 128, ал.3 от СК, правото да
осъществяват определения с Решение от 24.04.2017г. на РС - Враца по гр.д.
4240/2016г. режим на лични отношения на бащата М.С.Е. с детето С.М.Е., както
следва: всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10:00 часа на
съботния ден до 19:00 часа на неделния ден, с право на преспиване; един месец
през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката; на 24 декември - Бъдни
вечер, на 25 и 26 декември - Рождество Христово, през четните календарни
години, както и на Велики петък, Велика събота и Великден /неделя/, през
нечетните календарни години, който да се осъществява по местоживеенето на
детето в гр.Враца. Молят също съда да осъди ответницата Е.Р.Ц. да им заплати
направените разноски по делото.
Ответникът М.С.Е. ***, с отговора
на исковата молба по чл.131 от ГПК, заявява, че не оспорва предявените от
родителите му искове и ги признава като основателни. Твърди, че изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба изцяло пресъздава фактическата
обстановка. Счита, че в интерес на детето му е да контактува с баба си и дядо
си по бащина линия, за да не се отчужди от тях и да ги припознава като негови
близки роднини. Поддържа, че не е в състояние да упражнява определения режим на
лични отношения, определен с Решението на РС - Враца по гр.д. № 4240/16 г., тъй
като живее и работи в И.. Моли съда да се произнесе с решение при признаване на
иска, съгласно чл. 237 от ГПК, като прекрати съдебното дирене и се произнесе с
решение съобразно признанието, като с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, при уважаването на исковете да не му се възлагат разноски, а същите да се
възложат изцяло върху ответницата Е.Р.Ц., която е дала повод за завеждане на
делото.
Ответницата Е.Р.Ц. ***, с отговора на исковата молба
по чл.131 от ГПК, оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че детето
не е привързано към ищците - бабата и дядото по бащина линия. Поддържа, че
детето е било свидетел на грубо отношение на ищцата Г.Е. към нея - на
26.01.2018г. сутринта при отвеждането на детето в детската градина, същото е
било свидетел на интервенция от страна на ищцата, която я е нападнала и е
започнала да я бута. Сочи, че по нейна тъжба в Районна прокуратура - Враца е
била заведена преписка вх. № 436/2018г.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, моли съда да уважи исковата претенция на ищцата Г.А.Е., като
определи режим на лични отношения на същата с внука й С.М.Е. всяка първа и
трета събота и неделя от месеца сутрин от 10 часа, вечер до 19 часа без
преспиване в дома на Г.Е. в присъствието на майката, и да отхвърли като
неоснователна претенцията на С.Е. за определяне на режим на лични отношения с
внука му, поради това, че същият трайно живее в И..
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Установи се, от представените удостоверения за раждане
на С.М.Е. и на М.С.Е. (приложени на л. 8 и 37 по делото), че ищците Г.А.Е. и С.Х.Е.
са баба и дядо по бащина линия на малолетния С.М.Е., роден на ***г. в И., а ответниците
М.С.Е. и Е.Р.Ц. са родители на детето.
Не е спорно и от представените доказателства се
установи, че от 2016г. родителите са разделени, като майката Е.Р.Ц. живее при
родителите си в гр. Враца, а бащата М.С.Е. заедно със своя баща - ответника С.Х.Е.,
постоянно живеят и работят в И.. Последното се установява както от съвпадащите изявления
на ищците в исковата молба с тези на ответника М.С.Е. в неговия отговор, така и
от изявлението на ищцата Г.Е. в съдебно заседание, от показанията на свидетеля
Антон Антонов и от удостоверението от 19.03.2018г. на работодателя на М.Е.
(представено в превод от испански език на л.52 по делото), с което е
удостоверено, че ответника има признат стаж от 17.11.2014г. и работи по
безсрочен трудов договор в И..
Спорът между родителите на детето относно
упражняването на родителските права, местоживеенето му, режимът на лични
отношения с него и издръжката му е решен с решение № 212 от 24.04.2017г. по
гр.д. № 4240/2016г. на РС - Враца и с решение № 246 от 14.08.2017г. по в.гр.д.
№ 398/2017г. на ОС - Враца, с които упражняването на родителските права спрямо
детето е предоставено на майката, определено е местоживеене на детето при нея
на адрес: гр. Враца, ********* определен е режим на лични отношения на бащата с
детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа
на съботния ден до 19:00 часа на неделния ден, с право на преспиване, един
месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, на 24 декември -
Бъдни вечер, на 25 и 26 декември - Рождество Христово, през четните календарни
години, както и на Велики петък, Велика събота и Великден /неделя/, през
нечетните календарни години, който да се осъществява по местоживеенето на
детето в гр.Враца и бащата е осъден да заплаща издръжка на детето.
С молби от 07.10.2016г. и 01.12.2016г. (преди началото
и в самото начало на производството по гр.д. № 4240/2016г. на РС - Враца)
ищцата Г.Е. е търсила съдействие от ДСП, отдел "Закрила на детето”, гр.
Враца за уреждане на срещи с внука си С.М.Е., като видно от отговорите на
същите, обективирани в писма от 17.10.2016г. и от 07.12.2016г. на ДСП,
ОЗД-Враца, след първата молба такава среща е осъществена на 14.10.2016г., а на
втората молба отговорът на социалната служба е, че майката Е.Ц. е отказала
провеждането на среща между бабата и детето.
За възпрепятстване от страна на майката на
поддържането на лични отношения с детето от бабата Г.Е., свидетелстват и
ангажираните от ищцовата страна свидетели Д.А., съседка на ищците, и Антон
Антонов, техен племенник, чиито показания съдът цени като обективни и
непротиворечиви. Свидетелите са присъствали на случаи, при които Г.Е. е търсила
по телефона Е.Ц. за среща с внучето й, но последната или не е отговаряла на
телефонното повикване или е отказвала да заведе детето на среща. Това поведение
на ответницата Е.Ц. е довело до конфликтна ситуация между двете на 26.01.2018г.
в двора на детска градина "Знаме на мира", вследствие на която по
тъжба на ответницата в Районна прокуратура - Враца е заведена преписка вх.
436/2018г. (приложена към делото), прекратена с постановление от 20.02.2018г.
Изслушана в съдебно заседание
ищцата Г. А.Е. твърди, че е търсила извънсъдебно уреждане на проблема, тъй като
смята, че детето трябва да познава и роднините на баща си. Поддържа, че майката
отказва да съдейства на всякакви контакти на детето с нея, с близнака на баща
му, с нейните роднини, с дядо му, когато си идва, поради което не могат да
видят детето. Сочи, че майката два пъти е водила детето в жилището й, след
уредена среща чрез баща му. Иска да бъде уважено правото й на лични отношения с
детето, тъй като бащата не е в страната и не може да упражнява това право.
Ответница Е.Ц. твърди в съдебно
заседание, че през изминалата година многократно е водила детето за срещи с
баба му Г.Е. в дома й и в парка, като за тези срещи й се е обаждал по телефона
бащата на детето М.Е.. Когато са били в парка бабата и дядото са се свързвали
по вайбър с бащата, за да говори и той с детето. Същата не се противопоставя на
контактите на бабата и дядото с детето, но желанието й е срещите да се
осъществяват на неутрален терен - нито у тях, нито у ищците. Изтъква, че детето
е силно привързано към нея, поради което не желае то да остава само с баба си,
а и тя да присъства на срещите.
За силната привързаност на детето
към майка си свидетелства и Р.Ц. – баща на ищцата Е.Ц.. Според свидетеля детето
не е така привързано към другите си баба и дядо, защото те не са се грижили за
него самостоятелно. С показанията си същият установи, че откакто Е. и С. са се
прибрали от И. през
От изготвения за нуждите на
настоящото производство социален доклад на Дирекция “Социално подпомагане”,
Отдел “Закрила на детето”, гр.Враца, се установява, че към настоящия момент
основни грижи за детето С. полага неговата майка Е., подпомагана от нейните
родители - баба и дядо на детето по майчина линия, с които детето живее. От
направеното проучване е установено, че между детето и майката е налице силна
емоционална връзка. Посочено е, че бабата Г.Е. живее със сина си М., който е
лице с увреждане, в двустаен апартамент, обзаведен с всичко необходимо за едно
домакинство, в който е осигурен необходимият комфорт за детето С. при неговото
гостуване. Отразено е също, че детето е записано и посещава ДГ „Знаме на мира“
– гр.Враца, адаптирало се е в новата обстановка и има много приятелчета в
групата, с които контактува свободно. Докладът е изготвен след извършени срещи
и разговори с майката Е.Ц. и бабата Г.Е.. В същия е отразено, че срещи и
разговори с бащата М.Е. и дядото С.Е. не са проведени, тъй като те се намират
извън пределите на страната.
Установи се също, от представения
по делото трудов договор № 18/28.02.2018г., че ответницата Е.Ц. работи по
трудово правоотношение на 8-часов работен ден и има право на платен годишен
отпуск от 22 дни.
При тази установеност на
фактите и въз основа на закона съдът достигна до следните правни изводи:
По
отношение на иска с правно основание чл. 128, ал.1 от СК.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК, дядото и бабата могат
да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за
лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. При преценката относно
определянето на лични отношения между баба и дядо с техен внук се изхожда
винаги от интересите на детето. Установяването на правото по чл. 128, ал. 1 СК
е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а
именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на
техните деца, т. е. на внуците. Институтът цели утвърдените родови отношения да
не бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между родителите на децата, т.
е. в случаите, в които родителските права се упражняват само от единия родител.
За успешното провеждане на
предявения по реда на чл. 128, ал.1 СК
иск ищците в настоящото производство следваше да установят качеството си на
баба и дядо на малолетното дете, че ответниците са родители на детето, че
разполагат с нужните материални възможности и личностни качества за полагане на
адекватни на нуждите на детето грижи при осъществяване на личните си контакти с
него и че в интерес на детето е да поддържат такива контакти.
За разлика от отменената уредба /чл. 70, ал.2 СК от
1985г./, в сега действащия СК нормата на чл. 128, ал.1 СК не предвижда като
условие за допустимост на искането да има твърдения и доказателства за
създавани пречки за упражняването на лични контакти на детето с дядо и баба. Но
дори да се приеме, че за обосноваване на правния интерес от иска си по чл. 128,
ал.1 СК ищците следва да посочат причината, поради която търсят съдебна намеса
за уреждане на тези отношения, то според съда той е обоснован в исковата молба.
От съдържанието на последната е видно, че ищците са навели твърдения за
препятстване на личните им отношения с внука им С. от страна на ответницата Е.Ц..
При това положение, съдът приема, че за ищците е налице правен интерес да
упражнят регламентираното в чл. 128, ал.1 СК право за установяване на режим на
лични отношения с внука им.
Освен това, настоящият съд приема, че съдебна намеса в отношенията
между страните по делото се налага, доколкото макар формално майката да
декларира позиция, че не пречи на личните отношения на бабата и дядото с
детето, то въз основа на показанията на свидетелите по делото, писмените
доказателства, социалния доклад и процесуалното поведение на страните, съдът
приема, че лицата, които имат право да поддържат лични отношения с детето С. Е.
– майката, бащата, бабата и дядото по бащина линия, не са постигнали съгласие
помежду си за уреждане на този въпрос.
В разглеждания случай по делото не е спорно и е
доказано, че ищците Г.А.Е. и С.Х.Е. са баба и дядо по бащина линия на малолетния
С.М.Е., а ответниците М.С.Е. и Е.Р.Ц. са негови родители.
Не е спорно и по делото е установено, че родителите на
детето не живеят заедно, като с решение № 212 от 24.04.2017г. по гр.д. №
4240/2016г. на РС - Враца, постановено по иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК, частично отменено и потвърдено с въззивно решение № 246 от 14.08.2017г. по
в.гр.д. № 398/2017г. на ОС - Враца, упражняването на родителските права по
отношение на детето С.М.Е. е предоставено на майката Е.Р.Ц. и е определен режим
на лични контакти между бащата М.С.Е. и детето, посочен по-горе в мотивите.
Установи се също, че бащата М.С.Е. заедно със своя баща - ответника С.Х.Е.,
постоянно живеят и работят в И..
За да се формира като пълноценна личност, детето
следва да общува и да получава грижи и обич не само от родителите си, но и от
своите баба и дядо, както по майчина линия, така и по бащина. Следва да се има
предвид, че отношенията между бабата и дядото и родителите на детето не са
главен критерий. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не
означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Когато
бабата и дядото имат поведение, което накърнява интересите на родителите на
детето, но е установено, че се грижат за самото дете добре и не застрашават
развитието му, то не е в интересите на детето бабата и дядото да бъдат лишени
от възможност да имат лични отношения с него /в този смисъл е решение №
672/18.10.2010 г. по гр.д.№ 914/2010 г., ІV г.о. на ВКС/.
Като преценява установените по делото факти съдът
намира, че интересите на детето С.М.Е. изискват да бъде определен режим на
лични отношения между него и ищците, които са негови баба и дядо по бащина
линия. Според настоящия съд режима на лични отношения на ищците с техния внук
няма да възпрепятства нормалното физическо, умствено, интелектуално, нравствено
и социално развитие на детето. При контактите на детето с ищците същото ще има
възможност да получава приемане и подкрепа, да придобива опит и знания в
различни житейски ситуации, да изгради чувството за родова принадлежност и
семейни традиции. Поддържането на хармонични отношения от страна на детето С. Е.
с неговите баба и дядо по бащина линия е в негов интерес и не е целесъобразно
да бъде прекъсвана тази роднинска връзка. По делото не се установиха нито лоши
възпитателски качества на ищците, нито техни укорими морални прояви или
неподходящо социално обкръжение, които биха могли да навредят на детето. В тази
връзка съдът счита, че на бабата и дядото трябва да бъде осигурена възможност
за лични отношения с детето, като самото им осъществяване следва да дава
възможност за пълноценно общуване. Само чисто емоционалната връзка не е
достатъчна да изгради нормалното отношение на детето към тях, а е необходимо да
се даде възможност те да проявят своята обич и грижа пряко и непосредствено.
Поради изложеното е неоснователно искането на
ответницата Е.Ц. за отхвърляне на претенцията на ищеца С.Е. за определяне на
режим на виждане с детето, поради това, че същият трайно живее в И..
Що се касае до конкретния режим на лични контакти съдът счита следното:
Производството по чл. 128, ал.1 и ал.3 СК е спорна
съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за
целесъобразност. Исковата молба за определяне на режим на лични отношения между
дядото и бабата от една страна и внуците - от друга, с посочен примерен режим,
сезира съда да постанови решение, с което да определи подходящ режим при
отчитане интересите на децата, но не обвързва съда с конкретното искане. В този
смисъл, постановявайки различен от поискания режим, съдът не постановява нещо
извън петитума на исковата молба.
Съгласно установената съдебна практика, при определяне
на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат
предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционалното му развитие,
отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и
възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата
личност. Конкретният режим при условията на чл. 128 СК следва да се съобрази с
установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на
когото е възложено упражняване на родителските права и обстоятелството, че
работи, че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето, че то
има нужда от време за игри и срещи с приятели, както и постоянното местоживеене
на детето, съответно на бабата и дядото и не на последно място – определено
време за лични отношения с родителя, с когото не живее.
В настоящия случай, с оглед възрастта на детето /5
години/, съдът намира, че то се намира в период на първична обществена
ориентация, на създаване на основни представи за заобикалящия го свят, на
изграждане на основни навици и поведенчески правила, както и предстоящо
включване в образователния процес, поради което мерките на лични отношения с
неговите баба и дядо по бащина линия следва да бъдат съобразени с постепенното
свикване с промяната в неговия начин на живот, т.е., необходим е плавен преход
докато се стигне до желаните от ищците мерки на лични отношения.
От друга страна, по делото не са ангажирани от
ищцовата страна доказателства за възпитателските и личностни качества на ищците
- житейски облик, интелектуално ниво и реализация, но както бе посочено
по-горе, няма и доказателства, които да сочат на лоши възпитателски качества на
ищците, на техни укорими морални прояви или неподходящо социално обкръжение,
които биха могли да навредят на детето, поради което съдът приема, че и двамата
ищци - Г.А.Е. и С.Х.Е., са с нормални възпитателските и личностни качества,
позволяващи им да полагат пълноценна грижа за внука си С. Е.. По делото не са
налице и доказателства за емоционална връзка и привързаност на детето към
неговите баба и дядо по бащина линия, което е обусловено от обстоятелството, че
последните не са имали постоянни контакти с него. Следва да се отчете факта, че
майката е родителя, който осъществява ефективно родителските права и отглежда
сама с помощта на близките си детето, т.е. детето е свикнало с майката и
неговото отделяне от нея за по-дълъг период от време и най-вече нощуването му в
друг дом, а не във вече познатия му такъв, би се отразило негативно на
нормалното му психическо и емоционално развитие. Това обстоятелство налага
първоначално да бъде определен подходящ период от време със съответен режим на
лични контакти между ищците и детето, включително в присъствието на майката, с
оглед нормата на чл.128, ал.2 вр. с чл.59, ал.8, т.1 от СК, през който то да
възприеме и се адаптира с промяната в начина му на живот, след който да се определи
и постоянен режим на лични контакти.
На следващо място, освен посочените обстоятелства, при
определяне на конкретния режим на лични отношения на детето с бабата и дядото, съдът
съобразява и обстоятелството, че детето посещава детска градина и че родителят,
на който е предоставено упражняването на родителските права, работи на 8-часов
работен ден, през което време същият не общува с детето.
От друга страна, с оглед установеното по делото, че
бащата на детето живее в чужбина и рядко се възползва от определения му режим
на лични отношения с детето, то е допустимо бабата и дядото да поддържат връзка
с детето във времето на определения за бащата режим на лични отношения, както
когато последният пребивава в страната, така и когато е извън нея. В случая това
е възможно, тъй като по делото се установи, че бащата на детето М.Е. живее на
едно и също място с бабата и дядото в страната и помежду им съществуват отношения
на близост и разбирателство, които позволяват съвместното осъществяване на
лични контакти. Доказателство за това са един и същ адрес, на който живеят в гр.Враца,
съвпадащите им становища в исковата молба и отговора от този ответник,
обясненията на ответницата Е.Ц., че за провеждането на срещите между бабата и
дядото с детето бащата М.Е. й се е обаждал по телефона и че на тези срещи
бабата и дядото са се свързвали по вайбър с бащата, за да говори и той с
детето. По делото няма твърдения и доказателства за наличие на обективни пречки
по време на осъществяване на личните контакти между бащата и детето, бабата и
дядото да общуват пълноценно с детето. Дори е за предпочитане общуването на
детето с бабата и дядото да е съчетано с паралелното общуване поне с единия
родител от съответната линия - бащина или майчина.
Същевременно, при определяне на режима на лични
отношения съдът не е обвързан с поискания режим в исковата молба, при който се
кумулира самостоятелен такъв по чл. 128, ал.1 от СК и заместващ този на
родителя, неупражняващ родителските права по чл. 128, ал.3 от СК. Постановяването
на поискания от ищците по настоящото дело режим би довело по същество до накърняване
на баланса на разпределеното свободно време между родителите и на правата на
майката като родител, отглеждащ непосредствено детето, тъй като бабата, дядото
и бащата на детето ще разполагат общо с много повече делнични, почивни и
празнични дни през годината, включително ваканции и времето през летния сезон
за срещи с детето, което недопустимо би лишило майката да прекарва каквато й да
е част от свободното си време със своето дете. Липсва основание за определяне
на режим на лични отношения на ищците с детето, равняващ се по обем на този на
техния син и напълно съвпадащ с него, в случаите, когато последния не пребивава
в страната, поради което режимът на лични отношения на бабата и дядото с
детето, във времето, когато бащата е извън страната, следва да се осъществява
частично в рамките на режима, определен за лични отношения на техния син с
детето.
С оглед на всичко изложено,
съдът намира, че следва да бъде постановен подходящ личен режим на отношенията
на ищците с внука им при условията на чл. 128, ал.1 от СК, като при определяне
на параметрите му следва да бъде направено разграничение на мерките на
осъществяване на контактите им в зависимост от това пребивава ли бащата на детето
- техен син в страната или не.
В случай, че бащата пребивава
в страната, няма пречка съобразно посоченото по-горе, бабата и дядото на детето
да се възползват в максимална степен от възможностите за срещи с детето, които
неговия режим предоставя съобразно посоченото по-горе за споделените контакти.
В случаите,
когато бащата не пребивава в страната, режимът на лични отношения ще се
осъществява на основание личното право на бабата и дядото на контакти с детето,
частично в рамките на режима, определен за лични отношения на техния син с
детето, адаптиран и отчитащ възрастта на детето и степента на емоционалната му връзка
и привързаност към неговите баба и дядо. През първите шест месеца от влизане в
сила на решението контактите помежду им следва да бъдат осъществявани по
местоживеенето на детето в гр.Враца, всяка първа и трета събота и неделя от
месеца сутрин от 10,00 часа, вечер до 19,00 часа без преспиване, в присъствието
на майката и извън домовете на страните. Този период е необходим, за да може
детето да приеме и привикне към тази промяна в начина му на живот. След изтичане
на този период от шест месеца контактите помежду им следва да бъдат
осъществявани всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00
часа в съботния ден до 19,00 часа в неделния ден с право на преспиване на
детето в дома на бабата и дядото по бащина линия в гр.Враца, както и пет дни през
лятната ваканция с право на преспиване на детето в дома на бабата и дядото, които
да не съвпадат с годишния отпуск на майката на детето. При тези срещи ищците
следва да вземат и връщат детето от и до дома на майката.
Съдът счита, че не е подходящо да определя режим на
лични контакти на детето с ищците на празниците Бъдни вечер, Рождество Христово,
Велики петък, Велика събота и Великден, тъй като детето се отглежда от майка си
и нейните родители, които счита за свое семейство, и би изпитало дискомфорт,
ако по време на тези празници бива отделяно от тях с цел посещение в дома на
ищците. Както бе посочено по-горе, в случай че бащата на детето е в страната по
време на тези празници, то бабата и дядото могат да се възползват да бъдат
заедно с детето, съобразно режима на лични отношения на техния син с детето.
В настоящото производство по съдебна администрация на
спорни граждански отношения диспозитивното начало е ограничено от критерия за
съответствие на мерките на лични отношения с интересите на децата, поради което
постановяването на мерки, различни от поисканите от ищците е допустимо и не
налага произнасяне на съда с отхвърлителен диспозитив.
С така определения режим на
лични отношения, съдът намира, че интересите на малолетното дете С. Е. са
защитени в пълен обем, като се държи сметка за неговото емоционално състояние,
физическо и психично здраве, както и за запазване и разширяване на връзката с
баба му и дядо му по бащина линия.
Следва да се подчертае също, че влошените отношения
между ищцата Г.Е. и майката на детето, независимо от причините за това, се
отразяват негативно върху психиката на детето и за преодоляване на този негативен
резултат върху детската психика, двете следва да положат необходимите усилия за
поддържане на нормални и сдържани отношения помежду си. Следва също майката да
оказва съдействие при изпълняване на така определения режим на лични отношения
на детето с ищците, като се отбележи, че в интерес на детето е режимът да бъде
упражняван по разбирателство между двете страни.
По
отношение на иска с правно основание чл. 128, ал.3 от СК.
Разпоредбата на чл. 128, ал.3 от СК въвежда отклонение
от общото правило, като сочи, че ако родителят, на когото съдът е определил
режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява
поради отсъствие или заболяване, този режим да може да се осъществява от бабата
и дядото на детето. В тази хипотеза на бабата и дядото е предоставена възможност
да упражняват законното си право на личен контакт със своя внук, но в рамките
на режима, определен за единия родител. И доколкото се касае за строго лични
отношения, то упражняването на това право се предпоставя от временно
възпрепятстване на родителя да осъществява личните си отношения с детето,
поради отсъствие или заболяване.
В настоящия случай в исковата
молба и в отговора на ответника М.С.Е. се твърди, че последния не е в състояние
да упражнява определеният му режим на лични отношения с детето, тъй като живее
и работи в И.. Това твърдение се потвърждава от доказателствата по делото: в
съдебното заседание от 18.04.2018 г. свидетелят Антон Антонов твърди, че братовчед му М. не
си идва често в България и че не си е идвал от април миналата година, а ищцата Г.Е.
сочи, бащата не е в страната и не може да упражнява това право; от
удостоверението от 19.03.2018г. на работодателя на М.Е. (представено в превод
от испански език на л.52 по делото) е видно, че ответника има признат стаж от
17.11.2014г. и работи по безсрочен трудов договор в И.. Макар по делото да няма
данни за какъв период от време ще продължи това отсъствие на бащата, респ. за
колко време той няма да бъде в състояние да осъществява лично определения му
режим, съдът намира, че в случая се касае до едно постоянно и трайно състояние
на отсъствие на родителя, а не за временно, каквото е имал предвид законодателя
в нормата на чл. 128, ал.3 СК. Поради
това, съдът счита, че не е налице една от предпоставките за уважаването на
иска, а именно бащата временно да не е в състояние да упражнява режима на лични
отношения с детето, поради което претенцията е недоказана и неоснователна и
следва да се отхвърли.
С оглед особения характер на спорна съдебна
администрация на настоящото производство, в което се оказва съдействие на
страните относно начина на осъществяване на гарантирани от закона контакти
между деца и техните близки, съдебно-деловодните разноски за същото не подлежат
на репариране и остават за страните така, както са направени.
Така
мотивиран, на основание чл. 128, ал.1 СК, съдът
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на Г.А.Е., ЕГН ********** и С.Х.Е., ЕГН **********,***,
с техния внук С.М.Е., ЕГН **********, роден на *** г., както следва:
1. през времето, през което бащата
на детето М.С.Е., ЕГН **********, е в страната, съвместно с него и съгласно
определения му режим на лични отношения с решение № 212 от 24.04.2017 г. по гр.
дело № 4240/2016 г. на Врачанския районен съд, а именно: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа на съботния ден до 19:00
часа на неделния ден, с право на преспиване, един месец през лятото, несъвпадащ
с годишния отпуск на майката, на 24 декември - Бъдни вечер, на 25 и 26 декември
- Рождество Христово, през четните календарни години, както и на Велики петък,
Велика събота и Великден /неделя/, през нечетните календарни години, който да
се осъществява по местоживеенето на детето в гр.Враца;
2. през времето, през което бащата на детето М.С.Е.,
ЕГН **********, не е в страната:
- през първите шест месеца от влизане в сила на
настоящото решение личните отношения ще се осъществяват по местоживеенето на
детето в гр.Враца, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, сутрин от
10,00 часа, вечер до 19,00 часа, без преспиване, в присъствието на майката Е.Р.Ц.,
ЕГН **********, и извън домовете на страните;
- след изтичане на посочения период от шест месеца
контактите ще се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 10,00 часа в съботния ден до 19,00 часа в неделния ден с право на
преспиване на детето в дома на бабата и дядото по бащина линия в гр.Враца,
както и пет дни през лятната ваканция с право на преспиване на детето в дома на
бабата и дядото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката на детето.
При тези срещи ищците следва да вземат и връщат детето от и до дома на майката.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Г.А.Е., ЕГН ********** и С.Х.Е., ЕГН **********,***,
против Е.Р.Ц., ЕГН ********** с адрес: *** и М.С.Е., ЕГН **********, с адрес: ***,
претенция с правно основание чл. 128, ал.3 от СК за осъществяване на определения
с решение № 212 от 24.04.2017 г. по гр. дело № 4240/2016 г. на Врачанския
районен съд режим на лични отношения на бащата М.С.Е. с детето С.М.Е., ЕГН **********,
във времето, в което родителят временно не е в състояние да го упражнява поради
отсъствие от страната, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ исканията за присъждане
на разноски на страните като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: