Определение по дело №88/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 203/17.12.2014 г., постановена по НОХД № 269/2014 г., по описа на М.ския районен съд, подсъдимият E. Х. А. от гр.М., с ЕГН *, е признат за невиновен в това, че на 02.09.2014 год. в гр.М., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, направил опит – чрез източване от резервоар на МПС – нерегистриран багер, марка „Х.”, да отнеме чужди движими вещи – 40 литра дизелово гориво на стойност 103 лева и 20 ст. от владението на ЕТ „С-*-С. Ч.” от гр.М., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като изпълнителното деяние не е довършено, поради независещи от извършителя обстоятелства и деянието е извършено повторно при немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда – споразумение по НОХ дело № 40/2010 год., в сила от 01.03.2010 год. за друго такова престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.195, ал.1, т.3, предл.второ, т.4, предл.второ и т.7, във вр.с чл.194, ал.1, във вр.с чл.18, ал.1, във вр.с чл.28 от НК. На основание чл.111 от НПК, съдът е постановил веществените доказателства – два броя туби от по 20 литра, съдържащи 40 литра дизелово гориво да бъдат върнати на ЕТ „С-*-С. Ч.” от гр.М. след влизане на присъдата в сила.

Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – М. против така постановената присъда, като се твърди, че същата е неправилна и не кореспондира със събрания доказателствен материал по наказателното производство. Иска се отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подс.Е. А. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Протеста е бланкетен и не се излагат конкретни доводи в подкрепа на искането.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста и моли същият да бъде уважен. Не сочи нови доказателства.

Подс.Е. А. лично и чрез защитника си – адв.Николай Маргаритов от АК-Кърджали, счита протеста за неоснователен и моли да бъде потвърдена присъдата на М.ския районен съд.

На основание чл.313 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадения протест въззивния съд приема за установено следното:

Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319 от НПК, поради което същият е допустим и следва да бъде разгледани по същество.

Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните доказателства във връзка с изясняване на обстоятелства по обвинението. Въз основа на събраните доказателства, като на въззивното съдебно следствие не са искани и събирани нови доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Св.С. Ч., в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „ С.-* - С. Ч.", гр.М. бил наемател на складова база -гараж, склад с открито пространство, намиращ се на ул.”Г.” в гр.М., бивше „Т.”. В хале, ползвано като гараж, което не се заключвало същия държал строителни материали, мотокари и друга техника, между които и товарен автомобил „Мицубиши Кантер" и багер, марка „Х.", без регистрационни табели.

На 02.09.2014год. около 16,00 - 17,00 часа, свидетеля Ч., заедно със св.С. М. отишли към складовата база с автомобила на Ч., като при приближаване към порталната врата двамата забелязалите в халето-гараж, че има някой. Лицето, което излязло от гаража носело две туби, като при приближаването на свидетелите то оставило тубите и побягнало. Свидетелите разпознали, че бягащото лице е подс.Е. А.. След като същото избягало от складовата база, св.Ч. и св.М. констатирали, че оставените туби са пластмасови, с вместимост всяка по 20 литра и били пълни според тях с дизелово гориво. Свидетелите направили оглед на машините в гаража и констатирали, че капака на резервоара на товарния автомобил е разбит, а горния капак на багера „Х.", който бил заключен с катинар е цял. Чавдаров проверил показанията на уредите за измерване на количеството гориво и констатирал, че същото е намаляло. След като се обадили в РУ”Полиция" М. на местопроизшествието пристигнали полицаи, бил направен и оглед. Отново било констатирано, че катинара на горния капак на багера бил в заключено положение, но не можел да се отключи, поради което същия бил разбит, а намиращия се под него капак на резервоара за гориво бил в отключено положение, с взломен патрон. Съответно патрона на капака на резервоара с гориво на товарния автомобил бил деформиран, но в заключено положение. На около 40 метра от изхода на халето били намерени и две пластмасови туби, зелени на цвят, пълни с гориво, по които не били открити дактилоскопни следи.

От заключението на приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че стойността на 40 литра нафта е в размер на 103,20лв.

Така описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена на база събраните гласни и писмени доказателства по делото, а именно: от части от обясненията на подсъдимия Е. А.; показанията на свидетелите Ч., М. и от части от показанията на св.Ф. Д., дадени на съдебното следствие; от заключението на изготвената по делото СЧЕ, протоколи за оглед на местопроизшествия и фотоалбуми; свидетелство за съдимост; справка за собственост на МПС и митническа декларация; характеристична справка; декларация за семейно положение и материално състояние и другите документи приложени към делото.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Ч. и М., тъй като същите са последователни, логични и безпротиворечиви помежду им, включително и в частта им, в която двамата са категорични, че лицето, което са видели да излиза от халето с двете туби с гориво е именно подсъдимия Е. А.. Настоящия съдебен състав счита, че показанията им следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като от самото начало, когато са установили лицето с двете туби в ръце, което е побягнало в момента, в който ги е видяло, те са разпознали, че това лице е именно подс.Е. А.. По делото не се установява, а и няма твърдения, двамата свидетели да са във влошени отношения с подс.Е. А. или да имат някакъв личен или друг мотив да посочат именно него, като лицето което щом ги е видяло е оставило тубите и избягало. В тази връзка съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на св.Ф. Д., че въпросния ден на 02.09.2014 г., двамата заедно с бащата на подсъдимия ходили с автобус до гр.К., като тръгнали към „два, два и нещо” и се прибрали в гр.Крумовград с автобуса, който тръгва от гр.К. в седем без двадесет. Обясненията на подсъдимия и показанията на св.Д., в посочената им част се опровергават от показанията на св.Ч. и Махмуд, а и самия подсъдим сочи, че със св.Ф. Д. са семейни приятели, т.е. в близки отношения, което внася съмнение в безпристрастността и добросъвестността в показанията на свидетеля, поради което и съдът приема, че показанията на този свидетел и обясненията на подсъдимия са единствено версия целяща оневиняването на Е. А., която не е подкрепена от други доказателства по делото, а напротив, опровергава се от показанията на св.Ч. и М.

Следва да се посочи, че районният съд неправилно е приел от фактическа страна, че св.Ч. и М. са видели лице, което носи две туби с гориво без обаче да го идентифицират, т.е. съдът е приел, че това лице е непознато за тях. Този извод е направен при превратно тълкуване на доказателствата по делото, като първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на двамата свидетели в частта, в която сочат, че това лице е именно подс.Е. А., тъй като показанията им се опровергавали от показанията на св.Д. и обясненията на подсъдимия. Съответно, за да кредитира показанията на св.Д. е приел, че същият не би могъл да се счита за предубеден от изхода на делото, тъй като по делото нямало данни за някаква зависимост от подсъдимия или неговия баща. Този извод се явява неправилен, тъй като самия подсъдим сочи в обясненията си, че със св.Д. са семейни приятели, а отделно от това самия свидетел сочи, че сина му и подсъдимия са били съученици и при случайна среща с бащата на подс.Е. А., решили заедно да отидат до гр.Кърджали, за да купят бои и да се разходят, което безспорно говори за близки отношения между свидетеля Дурмуш и семейството на подсъдимия и не могат да доведат до извод за безпристрастност и непредубеденост от изхода на спора. Показанията на св.Д. не могат да бъдат приети безрезервно и с оглед обстоятелството, че същият разказва за случка от ежедневието си, която се е състояла преди повече от три месеца, преди да даде показания, при това с точно и категорично посочване на датата, часа на заминаване за гр.К. и връщане в гр.К. без да свързва това с някакво значимо или съществено за него събитие или друго конкретно нещо, което го прави житейски нелогично и безспорно внася съмнение в достоверността на показанията му.

Макар извършения от първоинстанционния съд анализ на доказателствата да е неправилен, то крайният извод, че от събраните доказателства по делото не се установява фактическата обстановка приета в обвинителния акт, а още по-малко, че подсъдимият е извършил вмененото му с обвинението престъпно деяние по описания начин и с описаните средства, е правилен и обоснован. Единствено в сферата на предположението остава твърдяното в обвинителния акт, че подс.Е. А. отишъл в гаража с две пластмасови туби, където счупил ключалката на резервоара на багер марка „Х.”, от където източил общо 40 литра нафта в двете туби, като за преливане на тубите използвал техническо средство - маркуч. По делото е установено разбиване на ключалката на резервоара на въпросния багер, но в същото време е установено също така, че този резервоар се е намирал под капак, който е бил заключен с катинар и същият си е бил заключен. В обвинителния акт не е описано как през заключения капак, под който се е намирал резервоара на багера, подсъдимия е успял да разбие ключалката на резервоара и да извърши източване на гориво при това с маркуч, за който може единствено да се предполага, тъй като по делото не съществуват каквито и да било доказателства относно същия. Нещо повече по делото не е установено по никакъв начин съдържанието на установените две пластмасови туби, а е направено единствено предположение, по-скоро произволно е прието, че може би това е дизелово гориво, което е източено най-вероятно от резервоара на намиращия се наблизо багер, макар във въпросния двор-гараж да е имало и друга техника, както сочи в показанията си св.Ч. По делото единствено установеното е две пластмасови туби, пълни най-вероятно с гориво, но неизвестно точно какво и че тези туби са били оставени от подсъдимия, когато е видял приближаващите се към него свидетели Ч. и М. Неустановените и неизяснените обстоятелства относно предмета на деянието, от къде точно и по какъв начин е извършено то, водят до недоказаност на обвинението. Последното не може да почива на предположения и води като последица признаване на подсъдимия за невиновен в извършването на вмененото му с обвинението престъпление.

Настоящия въззивен състав констатира, че при разглеждане на делото от първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване на процесуалните права на подсъдимия. Районният съд е допуснал прокурора да направи изменение на обвинението на основание чл.287 от НПК без да са налице законовите изисквания за това. Прокурора е повдигнал ново обвинение без изменение на обстоятелствената част на същото, като е добавил ново квалифициращо обстоятелство, а именно, че процесното деяние е извършено повторно при немаловажен случай, след като деецът е бил осъден с влязла в сила присъда – споразумение по НОХД №40/2010 г. в сила от 01.03.2010 г. за друго такова престъпление и към първоначално предявената правна квалификация на обвинението – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.второ, т.4, предл.второ, е добавена и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.28 от НК. Изменение на обвинението с повдигане на ново обвинение по чл.287, ал.1 от НПК е допустимо единствено, когато прокурора установи на съдебното следствие основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. В настоящия случай обстоятелството, че процесното деяние е извършено, след като деецът е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, т.е. че кражбата е извършена повторно, в немаловажен случай, са съществували данни още на досъдебното производство, видно от приложената справка за съдимост, поради което не са били налице основанията по чл.287, ал.1 от НПК прокурора да повдига ново обвинение и съдът допускайки такова, което е довело до включване в предмета на обвинението на още едно квалифициращо кражбата обстоятелство, е нарушил процесуалните права на подсъдимия. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, но в настоящия случай с оглед крайния резултат от наказателното производство, а именно постановяването на оправдателна присъда, за подсъдимия е постигната възможно най-добрата защита, поради което и е безпредметно отменяване на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Предвид всичко изложено и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №203/17.12.2014 г., постановена по НОХД № 269/2014 г. по описа на Районен съд - М..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.