РЕШЕНИЕ
гр.София, 29.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на
тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с.
Боряна Петрова
при
секретаря М. Димитрова и в присъствието на прокурора .................... като
разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 8 061 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение от 08.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 62 146/2014 г. по описа на
СРС, І ГО, 38 състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и на основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че К.П.П.,
ЕГН ********** и М.Н.П., ЕГН ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******по 1/2
(или по 734,04 лева всеки) от сумата 1 468,07 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот:
апартамент № 85, находящ се в гр.София, ж.к.„*******, за периода: м.08. 2011 г.
– м.04.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.09.2014
г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане,
както и по 1/2 (или по 133,48 лева) от сумата 266,97 лева – лихва за забава
върху главницата, начислена за периода: 01.10.2011 г. – 10.09.2014 г., за които
суми в производството по ч.гр.д.№ 51 599/2014 г. на СРС, І ГО, 38 състав е
издадена заповед за изпълнение.
Със същия съдебен акт ответниците К.П.П. и М.Н.П.
са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 334,70 лева – разноски за
заповедното производство и сумата 1 086,28 лева – разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца: „Т.С.“ ЕООД.
Така постановеното съдебно решение, с което са уважени
предявените искове, е обжалвано от ответниците К.П.П. и М.Н.П.,***.
Изложени са съображения, че решението е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано. Наведено е оплакване за
неправилност на изводите на съда, че ищецът има вземане за стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
по съображение, че по делото е представено решение за спиране отоплението на
стълбището и коридорите, поради което се поддържа, че липсва основание допълнително
да им се начислява топлинна енергия за 28,00 м3 отопляем обем. Наведено е и
оплакване за неправилност на изводите на съда, че неспазването на 2-годишния
срок за проверка на общия топломер не означавало, че това е дало отражение на
ползваната топлоенергия. Молят съда да отмени обжалваното решение и вместо това
да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират присъждането
на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – „Т.С.“
ЕАД в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната
жалба.
Третото лице-помагач на
страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е взело становище по жалбата.
С определение № 292518/13.12.2017
г., постановено на 12.12.2017 г. по гр.д.№
62 146/ 2014 г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав, по реда на чл.248, ал.1 ГПК, е оставено без уважение искането на ответниците
за изменение на решението в частта за възложените в тяхна тежест разноски в
размер на 1 086,28 лева за исковото производство, като неосноватеелно.
Срещу определението на СРС по
чл.248, ал.1 ГПК е депозирана частта жалба с вх.№ 5006401/16.01.2018 г. от ответниците К.П.П. и М.Н.П.,***. От страна на жалбоподателите са изложени
съображения за неправилност на изво-дите на СРС, че юрисконсултското възнаграждение и възнаграждението на
вещите лица не са завишени. Въз основа на изложеното молят съда да отмени
обжалваното определение, като измени решението в частта за разноските и да
редуцира сочените възнаграждения.
Ответникът по частната жалбата
– „Т.С.“ ЕАД в срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подал отговор на същата.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирани страни в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да при-ложи
императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно реше-ние е валидно и процесуално допустимо в
обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани
изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението по релевираните в жалбата доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положи-телни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В подадената искова молба
ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответ-ниците К.П.П. и М.Н.П. са потребители на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот – апартамент № 85, находящ
се в гр.София, ж.к.„*******, абонатен № 077945, както и че за доставената им топлинна
енергия при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от
2002 г., 2005 г. и 2008 г. му дължат сумата 1 735,04 лева, от която: 1 468,07
лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода: м.08.2011 г. – м.04.2013 г. и 266,97 лева – лихва за забава върху
главницата, начислена за периода: 30.09.2011 г. – 10.09.2014 г. Поддържа се и
че във връзка с подадено на 19.09.2014 г. заявление, за посочените суми по
ч.гр.д.№ 51 599/2014 г. на СРС, І ГО, 38 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, заедно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците
са депозирали възражения. Заявено е искане съдът да поста-нови решение, с което
да установи съществуването на вземанията на ищеца, за които е постановена
заповедта за изпълнение, както и да му се присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е подаден
писмен отговор от ответниците К.П.П.
и М.Н.П.,***, в който същите оспорват предявените срещу тях искове. Навеждат
оплакване, че по делото не са ангажирани доказателства за спазване изискванията
на Закона за измерванията и за извършени метрологични проверки на всеки 2
години, а в периода: 2006 г. – 2009 г. проверката е била забавена повече от 3
години; че към отопляемата кубатура на апартамента са включени и 28 м3, които
са част от стълбището и площадките със свалени радиатори и затапени тръби още
през 2002 г. с решение на общото събрание на етажната собственост; че абонатните
станции са 2 бр., тъй като обслужват два кръга, но се ползват от един общ
топломер; че са извършили плащания на част от вземанията за исковия период,
които се претендират от ищеца. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Със заявление вх.№ 3147947/19.09.2014 г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К.П. П. и М.Н.П.
за сумите: 1 468,07 лева – главница и 266,97
лева – лихва за периода: 30.09.2011 г. – 10.09.2014 г. В т.12 от заявлението е
пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от
ищеца топлинна енергия за периода: м.08.2011 г. – м.04.2013 г. за топ-лоснабден имот - апартамент № 85, находящ се в гр.София, ж.к.„*******,
аб.№ 077945, както и че дължимите суми за доставена и
незаплатена топлинна енергия са: 1 449,71 лева – главница и 263,37 лева – лихва
върху нея и за дялово разпределение: 18,36 лева – глав-ница
и 3,60 лева – лихва върху същата. В т.13 от заявлението е посочено, че вземанията
се претендират в условията на разделност – по 1/2 от
всеки от длъжниците.
На 26.09.2014 г. на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
51 599/2014 г. на СРС, І ГО, 38 състав срещу посочените лица за
предявените суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
19.09.2014 г. до изплащане на същите, като на заявителя са присъдени и направе-ните в заповедното производство разноски на обща стойност
334,70 лева, от които: 34,70 лева – държавна такса и 300,00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт, платими по 1/2 от всеки от длъжниците.
На 08.10.2014 г. са депозирани възражения от длъжниците
К.П.П. и М.Н.П. по чл.414 ГПК, в които
същите са оспорили дължимостта на вземанията по
заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 14.11.2014 г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е
предявил пред СРС искове за установяване съществуването на взема-нията
му срещу тях по издадената заповед за изпълнение.
Съдът
е сезиран с установителни искове, заявени по реда на чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо
съществуването на оспо-рените от длъжниците К.П.П. и М.Н.П. главни и акцесорни
вземания,
за които на основание чл.410 ГПК срещу тях е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в
качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му,
както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответниците
– фактите, които изключват или погасяват това спор-но право.
Отношенията между доставчиците
и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в
Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи
условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
„потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното
определение, дадено в §1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ, „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила
на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде
установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху
имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение.
Във въззивната
жалба не се поддържат доводи във връзка с качеството на ответниците
на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради което този
въпрос е извън предмета на въззивна проверка. Само за
пълнота следва да се отбележи, че тов обстоятелство не
е и спорно между страните, а се потвърждава и от представената по делото
служебна бележка № ОС-15-19-7000-93/11 г. от 29.09.2011 г., издадена от
Столична община в уверение на това, че апартамент № 85, вх.1, бл.1, ж.к.„Младост
1“ е закупен от К. Пет-ров П. и М.Н.П. на 03.01.1991 г., както и от молба за
вписване на законна ипотека във връзка със закупуването на имота.
Нормата
на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлоп-реносно предприятие на потребители/клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С
оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01. 2008 г. Разпоредбата на чл.150,
ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите/клиентите, които не са съгласни
с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след вли-зането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата
на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
задължителната съдебна практика, обективирана в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постанове-ното по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост по силата на
чл.142, ал.2 ЗE се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, а нормата на чл.145, ал.1 от същия закон предвижда, че
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собст-веност заплащат консумираната топлинна енергия на
месечни вноски, определени по прог-нозна консумация
за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ прави-лата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен клиент се определят с наред-бата
по чл.125, ал.3 ЗЕ. За исковия период в съответствие с тази законова уредба и установе-ното в Общите условия сумите за топлинна енергия
относно процесния имот са начислявани помесечно от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни вноски, за които са
издавани факту-ри, съгласно данните от двете
изслушани съдебни експертизи, като след края на отоплителния период са
изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение,
на база документи за индивидуален отчет в процесния
апартамент, като от последните, неоспорени от ответниците,
и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, кое-то съдът
кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено, настоящата инстан-ция приема, че по делото е установено количеството и
стойността на действително потребе-ната топлинна
енергия за процесния имот в исковия период.
Жалбоподателите
не твърдят и не установяват да са се възползвали от предвиденото рекламационно производство и да са оспорили изготвените от
третото лице-помагач изравни-телни сметки в
установените срокове съгласно чл.33, ал.3 от Общите условия от 2008 г., имащи
силата на закон за страните – в 45-дневен срок след периода, за който се
отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл.73, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването, поради
което съдебният състав намира, че разпределението е извършено по описания и
отразен от експерта в съдебно-техническата експертиза начин в съответствие с
нормативната уредба.
Съгласно
кредитираното заключение на приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж.Н.М., през процесния период
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира апартамент № 85 с аб.№ 077945, е била топлоснабдена; топлозахранването на блока е двуфазно, т.е.
осъществява се от две абонатни станции – по една за всяка от зоните, с общ
топломер; общият топломер в абонатната станция се отчита по елект-ронен
път в началото на всеки месец, като с помощта на т.нар. „терминал“ се снема показа-нието на топломера в 0:00 часа на първо число на
месеца; отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи, което в
случая е направено, се разпределя между потребителите. През исковия период в процесния обект е имало два радиатора /в стая и хол/ с
монтирани уре-ди за дялово разпределение и два
водомера за топла вода; в имота е бил извършен отчет при осигурен достъп на 25.04.2012
г. и 25.04.2013 г., като документите за главен отчет са подписа-ни за абоната.
Сумите за отопление на имота са формирани на база реален отчет на 2 бр. топ-лоразпределители, сумите за топлинна енергия за БГВ –
по показанията на 2 бр. узаконени водомери за топла вода, а сумите за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация – като
процент от общата енергия за отопление в блока, като получената енергия е
разпределена между абонатите, пропорционално на пълния отопляем обем на
жилището по проект, който за процесния апартамент според
акта за разпределение на кубатурата е 158 м3, формиран от отопляемия обем на
ап.85 от 130,38 м3 и припадащата му се част от общите части на блока от 28,08
м3.
В проведеното на 26.04.2016 г.
открито съдебно заседание пред СРС вещото лице е пояснило, че няма начислена
топлинна енергия за общите части, но при изчисляване на топ-линната
енергия, отдадена от сградната инсталация последните
се включват в пълния отоп-ляем обем на всеки имот,
дори да не се отопляват, какъвто е процесният случай,
при който телата са демонтирани.
От заключението на СТЕ е видно
и че на вещото лице е било представено само едно свидетелство за метрологична
проверка на топломера в абонатната станция, извършена на 03. 02.2014 г. от „Енбра Тест“ ЕООД, протокол за демонтаж/монтаж на топломера
от 01.08.2011 г. заради смяна на батерията и протокол за демонтаж/монтаж на
топломера на дати: 30.01 и 05.02.2014 г. за проверка, от които документи вещото
лице е посочило, че не може да даде заключение, че общият топломер е преминал
метрологични проверки през 2 години, съгласно изискванията на ДАМТ, тъй като е
разполагало само с едно свидетелство за проверка, извър-шена
след исковия период.
От заключението на СТЕ се
установява и че въз основа на данните от изравнителните сметки на фирмата за
дялово разпределение, и с помощна на аналитични пресмятания разме-рът
на задължението на клиента по аб.№ 077945 за потребената топлинна енергия за заявения исков период:
м.08.2011 г. – м.04.2013 г. възлиза на сумата 1 526,93 лева,
представляваща сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума в размер на
1 331,89 лева и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 195,04
лева, която съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза няма данни
да е била заплатена.
От страна на жалбоподателите не
са релевирани възражение във връзка с основанието и
размера на претенцията за стойността на дяловото разпределение, която видно от заключе-нието на съдебно-счетоводната експертиза се формира
от вземане по фактура № **********/ 30.06.2012 г. на стойност 18,36 лева,
поради което тези въпроси са извън предмета на въззивна
проверка, очертан с въззивната жалба.
По
изложените съображения следва да се приеме, че претенцията на ищеца за сумата 1 468,07
лева – главница за периода: м.08.2011 г. – м.04.2013 г. се явява изцяло
основателна, и тъй като по делото не са представени доказателства относно обема
на ответниците в съсобст-веността,
на основание чл.30, ал.2 ЗС същите следва да понесат отговорността за заплащане
на дължимата сума по равно – по 1/2 от всеки от тях.
Тъй като в
дадения казус потребителят/клиентът на топлинна енергия не е изпълнил точно във
времево отношение паричната си престация спрямо ищцовото дружество относно дължимата се топлинна енергия,
същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за несвоев-ременно
изпълнение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху всяка месечна
вноска от неиздължената главница, чийто падеж в съответствие с чл.33, ал.1 от
Общите усло-вия от 2008 г., настъпва 30 дни след
изтичане на периода, за който се отнася. С оглед горното за процесния
период: 30.09.2011 г. – 10.09.2014 г.
ответниците са е в забава за плащане на па-дежиралите в този период ежемесечно дължими суми,
представляващи стойността на топлин-ната енергия за
времето от м.08.2011 г. до м.04.2013 г. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания
във връзка с размера на вземането за обезщетението за забава, поради което този
въпрос е извън предмета на въззивна проверка, очертан
с въззивната жалба.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции относно изхода на спора съвпадат, об-жалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателите, че в пълния отопляем обем на топлоснабдения имот не е следвало да се включват припадащите
му се 28 м3 отопляема площ за общи части. От заключението на СТЕ се установява,
че отопляемият обем за имота е фор-миран от отопляемия обем на ап.85 от 130,38 м3 и
припадащата му се част от общите части на блока от 28,08 м3. Според чл.145,
ал.3 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградна инстала-ция, се разпределя между всички потребители/клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Съгласно предвидената в § 1, т.38 от ДР на ЗЕ легална
дефиниция, „отоп-ляем обем на имот“ включва обема на
всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се
части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Неоснователно
е наведеното във въззивната жалба възражение, че
извършването на метрологична проверка на общия топломер след законоустановения двегодишен срок е дало отражение върху
количеството на потребената топлинна енергия. Действително
по делото не са представени доказателства за спазването на двегодишния срок за осъществяване
на метро-логична проверка на общия топломер, но при извършената такава през
м.02.2014 г. липсват данни за констатирано несъответствие на същия с одобрения
тип, поради което не може да се приеме, че през исковия период той не е бил
годно средство за търговско измерване.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателите не се дължат разноски
за въззивното производство.
На основание чл.78, ал.3 във
връзка с ал.8 от ГПК не следва да се присъждат разноски за настоящото
производство и на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД. Във въз-зивното
производство от упълномощения от тази страна процесуален представител – юрис-консулт не са извършени реално никакви процесуални
действия, извън депозираната блан-кетна молба, с
която единствено е заявено общо, немотивирано оспорване на жалбата. Писмен отговор
на жалбата не е подаден, нито дружеството е било представлявано в открито
съдебно заседание от пълномощник. Доказателства за извършването на някакви
други разноски в това производство – не са ангажирани.
По частната жалба
на ответниците:
Частната жалба е депозирана в
срок от заинтересовани страни срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт, поради което нейното разглеждане се явява допустимо.
Решаващият състав на СГС, като
съобрази обстоятелствата по делото и изискванията на закона, намира за
неоснователни релевираните от частните жалбоподатели
доводи за непра-вилност на определението на СРС, с
което е оставено без уважение искането им за изменение на решението по гр.д.№
62146/2014 г. на СРС в частта за възложените в тяхна тежест разноски в исковото
производство в общ размер на 1 086,28 лева, от които: 86,28 лева – заплатена
държавна такса, 350,00 лева – заплатен депозит за СТЕ, 350,00 лева – заплатен
депозит за ССЕ и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300,00 лева.
Съгласно чл.28, ал.1 от Наредба № 2/29.06.2015
г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, когато
експертизата е назначена по искане на страни, които не са освободени от
заплащане на разноски, възнаграждението се определя предварително с
първоначален депозит, който се внася по сметката на органа, назначил
експертизата. Ищецът е внесъл дължимия съгласно определение от 30.09.2015 г. на
СРС депозит, а именно: сумата 350,00 лева за ССЕ и сумата 350,00 лева за СТЕ, и
доколкото се касае за реално извършени разноски от страна на ищеца, с оглед
изхода на спора, последните следва да бъдат възложени в тежест на ответниците. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Нормата
намира приложение единствено по отношение на заплатеното адво-катско
възнаграждение, но не и по отношение на останалите разноски по делото, които ако
са реално извършени, следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, съобразно
уважената част от исковата претенция. Към датата на постановяване на решението
на СРС и настоящия момент не е налице регламентирана от законодателя в друг
действащ нормативен акт такава възможност за намаляване на разноските за
съдебни експертизи.
Неоснователно е и релевираното възражение във връзка с определеното от първо-инстанционния съд юрисконсултско
възнаграждение. В полза на ищеца е било присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева. Към датата на приключване на устните
състезания пред СРС приложение намира редакцията на чл.78, ал.8 ГПК от преди
изм. с ДВ, бр.8/24.01.2017 г., която норма е материалноправна,
а не процесуалноправна, поради което дължимото се за исковото производство
възнаграждение за представителство от юрис-консулт следва
да се определи по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 300,00 лева, който съвпада с определения от СРС така.
С оглед неоснователността на
частната жалба, на жалбоподателите не се дължат раз-носки
по реда на чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба „Т.С.“ ЕАД не е поискал
присъждане на разноски за това производство, поради което съдът не дължи
произнасяне на това основа-ние.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.07.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 62 146/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 5006401/16.01.2018 г. на К.П.П.,
ЕГН ********** и М.Н.П., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, срещу определение
№ 292518 от 13.12.2017 г., постановено на 12.12.2017
г. по гр.д.№ 62 146/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав по реда на чл.248, ал.1 ГПК, като неоснователна.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ище-ца: „Т.С.“ ЕООД,
ЕИК *********.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.