Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3858 14.10.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на дванадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 20250 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Младост“, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против Д.А.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните били
сключени следните договори за предоставяне на услуги: допълнително споразумение по програма „заедно“ към договор за
мобилни/ фиксирани услуги № ******* от 02.03.2009г. за мобилен номер *******, допълнително споразумение по
програма „заедно“ към договор за мобилни/ фиксирани услуги № ******* от
28.01.2010г. за мобилен номер *******,
договор за фиксирани услуги № ******* от 27.07.2011г., договор за мобилни
услуги № ******* от 27.07.2011г. за мобилен номер *******, договор за мобилни
услуги № ******* от 27.07.2011г., сертификат за пакетни услуги Globul Combo +
от 27.07.2012г., Приложение към услугата Globul Home към договор за фиксирани
услуги № ******* от 27.07.2011г., допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ******* и договор за лизинг
от 01.12.2011г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ******* и договор за лизинг от 22.07.2013г., договор
за мобилни услуги № ******* и договор за лизинг от 17.08.2013г., допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
******* и договор за лизинг от 25.09.2013г., допълнително споразумение по
програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ******* от
25.09.2013г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ******* от 05.12.2014г.
Ответникът не изпълнявал задълженията си да заплаща
цената на получените услуги. След предсрочното прекратяване на договорите по
вина на ответницата поради изпадането й в забава била издадена фактура №
*******/05.06.2015г. за отчетен период 05.05.2015г.-04.06.2015г., която
включвала следните задължения: за мобилен номер ******* лизингова вноска за
мобилен апарат Nokia 301 Dual Black – 5,64 лева с ДДС, лизингова вноска за
мобилен апарат Laptop Lenovo G500 – 137,70 лева с ДДС, неустойки предсрочно
прекратяване на договори за услуги в размер на 164,92 лева. Общата сума
начислена във фактурата била 308,26 лева, като след приспадане на надвнесено
плащане за задължение от предходен отчетен период се претендира сумата от
160,22 лева по посочената фактура. Неустойката по цитираната фактура се
включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги за номера ******* и ******* и се
състои от размера на сумата от стандартните за съответната програма месечни
абонаменти за всеки номер поотделно, за който е налице неизпълнение от
прекратяването на договора до края на срока на действието му, както и
стандартните месечни абонаменти на допълнителните пакети, активирани на тези
номера.
Дружеството ищец издало фактура № *******/05.07.2015г.
за задълженията на ответника, която включвала сумата от 5,64 лева с ДДС-
лизингова вноска за мобилен апарат Nokia 301 Dual Black и 200 лева - неустойки
за предсрочно прекратяване на договори, като условията били определени в
договор за мобилни услуги № ******* от 17.08.2013г. за номер ********. Така
общият размер на задълженията по цитираната фактура възлизал на 205,64 лева.
След предсрочното прекратяване на договорите между
страните по вина на ответницата поради изпадането й в забава била издадена и
фактура № *******/05.08.2015г., която включвала задължение за заплащане на
неустойка за предсрочно прекратяване на услуги в размер на 326,51 лева за номер
*******, която сума се определя като се вземе предвид сумата от стандартните за
абонаментната програма месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му.
Предвид липсата на плащане, ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № 15878/2017 г.
по описа на ПдРС, X гр.с., против длъжника била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 9594/10.10.2017 г. за сумата 692,37 лева, представляваща общ
сбор от дължимите суми съгласно цитираните по-горе фактури, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението в съда – 09.10.2017 г.
до окончателното плащане и разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, постъпило
възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил правен интерес да
инициира настоящия процес с предявяване на установителните искове в срока по
чл. 415 ГПК. Моли се за уважаване на претенциите в пълен размер, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението. Претендират се сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
Оспорва твърдението на ищеца, че след издаването на процесните фактури не били
извършвани плащания. Сочи, че след 05.06.2016 г. - датата на която е издадена
първата фактура, ответницата заплатила сума от общо 507,59 лева в търговски
обект на дружеството-ищец, за което й били издадени 3 фискални бона.
В отговора на исковата молба
се твърди, че документите - допълнително споразумение № *******от 25.09.2013г.
и допълнително споразумение № *******от 25.09.2013г., на които ищецът се
позовава, не били подписани от ответницата. Претендираната сума от 164,92 лева
била неправомерно получена. Начислените от ищеца суми не отговаряли на
договореностите между страните. Не
ставало ясно от къде произтичали задълженията по представената от ищеца фактура
№ *******/05.07.2015г., тъй като не бил конкретизиран кой договор за мобилни
услуги е прекратен. Отделно от това мобилният оператор не бил спазил
процедурата по прекратяване на договора, предвидена в ОУ, съгласно която то
следвало да се извършва с отправянето на предизвестие до потребителя и покана
за доброволно плащане. Сочи се, че към 05.08.2015г. договор за мобилни услуги №
******* от 27.07.2012г. за мобилен номер ******* е бил с изтекъл срок и било в
сила Допълнително споразумение към него № ******* от 05.12.2014г., което обаче
не можело да послужи на ищеца като основание за финансови претенции, тъй като
представените с договора общи условия били с дата предшестваща датата на
подписване на посоченото допълнително споразумение. Ответницата възразява, че
не била получавала и подписвала издадените от ищеца данъчни фактури. Сочи, че
внесената от нея сума от 507,59 лева и признатата от ищеца с фактура № *******
от 05.07.2015г. покривали изцяло действителните задължения на ответницата през
процесния период. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 15878/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х гр.
с., в полза на ищеца е издадена заповед № 9594 от 10.10.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 692,37 лева, дължима по договор за
телекомуникационни услуги и допълнителни споразумения към него, по който са
издадени фактури № *******/05.06.2015 г., №**********/05.07.2015 г. и №
*******/05.08.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 09.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноските по делото, а именно: 25 лева – държавна такса и 360 лева за
адвокатско възнаграждение. Срещу така издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По
делото са приети като писмени доказателства: фактура № *******/05.06.2015 г., №
*******/05.07.2015 г. и № *******/05.08.2015 г., както и допълнително
споразумение по програма „заедно“ към договор за мобилни/ фиксирани услуги №
****** от 02.03.2009г. за мобилен
номер *******, допълнително споразумение
по програма „заедно“ към договор за мобилни/ фиксирани услуги № *******от
28.01.2010г. за мобилен номер *******,
договор за фиксирани услуги № ******* от 27.07.2011г., договор за мобилни
услуги № ******* от 27.07.2011г. за мобилен номер *******, договор за мобилни
услуги № *******от 27.07.2012г., сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ от
27.07.2012г., Приложение към услугата
Globul Home към договор за фиксирани услуги № ******* от 27.07.2011г.,
допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги № *******и договор за лизинг от 01.12.2011г., допълнително споразумение
по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *******и договор
за лизинг от 22.07.2013г., договор за мобилни услуги № *******и договор за
лизинг от 17.08.2013г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № *******от 05.12.2014г., както и допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
******* и договор за лизинг от 25.09.2013г., допълнително споразумение по
програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ******* от
25.09.2013г.
След
оспорване автентичността на допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № *******от 25.09.2013г., касаещ
мобилен/фиксиран № ******* и допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № *******, касаещ мобилен/фиксиран №
*******от 25.09.2013 г., съставляващи по своята същност частни диспозитивни
документи, бе открито производство по извършване проверка на истинността им,
във връзка с което по искане на ответника бе допуснато извършване на
съдебно-почеркова екпертиза, от заключението на която се установява, че
подписите за „Потребител“ в посочените допълнителни споразумения и двете от
дата 25.09.2013 г., не са изпълнени от ответницата Д.А.К.. Заключението не е
оспорено от страните, като изводите на в. л. не се опровергават от събраните по
делото доказателства, ето защо и доколкото ответникът не е подписал посочените
две допълнителни споразумения от 25.09.2013 г., то и същите са неавтентични и
като такива на основание чл. 194, ал. 2 ГПК следва да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по която в. л. е
установило, че за периода са били издадени процесните три фактури за дължимите
в тях суми, като размерът на неизплатените задължения на ответника към дата
27.04.2015 г. бил 328,86 лева, а към 04.06.2015 г. – 364,25 лева. Посочено е
още, че: във фактура № *******/05.06.2015 г. са начислени три предсрочно
изискуеми лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.08.2013 г. за мобилен
апарат Laptop
Lenovo G500 на обща стойност
137,70 лева с ДДС; размерът на неустойката за прекратяване на договор за
предоставяне на мобилен номер ******* е
120,66 лева; размерът на неустойката за прекратяване на договор за предоставяне
на мобилен номер ******* е 44,26 лева, като общият сбор на начислените
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за ползване на мобилни
номера ******* и *******, съответства на
сумата от 164,92 лева; начислената неустойка във фактура № *******/05.07.2015
г. е определена в Договор за мобилни услуги № *******от 17.08.2013 г. за пренос
на мобилни данни, като за предсрочно прекратяване на услуги за номер ******, е
фиксиран размер на неустойката от 200 лева; размерът на неустойката за прекратяване
на договор за предоставяне на мобилен номер ******* е 326,51 лева, като същата
сума е начислена във фактура № *******/05.08.2015 г. В. л. е посочило, че
неустойката е изчислена по следния начин: месечната такса е разделена на броя
дни в месеца /30 дни/ и получената стойност е умножена по броя на оставащите
дни до края на договора. В заключението е посочено, че ищцовото дружество не е
предоставило данни относно въпроса: какви суми са заплатени от ответницата по
допълнителните споразумения за номера *******
и ******* и двете от дата 25.09.2013 г. за периода от сключването им до
прекратяване на договорите от ищеца, като от представените от него документи не
може да се направят изчисления и изводи в отговор на посочения въпрос. В тази
връзка и след надлежно направено от ответната страна искане, съдът е задължил
ищцовото дружество да представи заверен препис от всички издадени фактури по
процесните договори за периода от 25.09.2013 г. до датата на прекратяване на
договора, като в изпратените съобщения, получени от ищцовото дружество,
съответно на 24.04.2019 г. и на 25.06.2019 г., са вписани последиците от
процесуалното бездействие на страната.
Като
писмени доказателства по делото са приети и представените от ответната страна
фискален бон от 15.06.2015 г. за сумата от 360
лева /л. 54/; фискален бон от 15.06.2015 г. за сумата от 4,25 лева /л.
55/, както и фискален бон от 20.07.2015 г. за сумата от 4,70 лева /л. 56 и
л.126/.
По
делото е приложена и последна покана за доброволно плащане от 06.05.2015 г., в
която е посочено, че на ответницата се предоставя 10 дневен срок от получаване
на писмото за да заплати сумата от 364,25 лева – за предоставени услуги, като е
отразено и, че след този срок ще дължи неустойки по договорите и оставащи
лизингови вноски.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Установителните
искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в
резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност съдът намира следното:
Ищецът основава вземането си на сключените между страните
договори и допълнителни споразумения, както и на издадените три броя фактури,
съответно на 05.06.2015 г., на 05.07.2015 г. и на 05.08.2015 г.
По делото няма спор, а и от приетите писмени
доказателства, се установи, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, породено от сключените допълнително
споразумение по програма „заедно“ към договор за мобилни/ фиксирани услуги №
******* от 02.03.2009г. за мобилен
номер *******, допълнително споразумение
по програма „заедно“ към договор за мобилни/ фиксирани услуги № ******* от
28.01.2010г. за мобилен номер *******,
договор за фиксирани услуги № ******* от 27.07.2011г., договор за мобилни
услуги № ****** от 27.07.2011г. за мобилен номер *******, договор за мобилни
услуги № *******от 27.07.2012г., сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ от
27.07.2012г., Приложение към услугата
Globul Home към договор за фиксирани услуги № *******от 27.07.2011г.,
допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги № *******и договор за лизинг от 01.12.2011г., допълнително споразумение
по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *******и договор
за лизинг от 22.07.2013г., договор за мобилни услуги № *******и договор за
лизинг от 17.08.2013г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № *******от 05.12.2014г.
Досежно допълнително споразумение
по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ******* и
договор за лизинг от 25.09.2013г., допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *******от 25.09.2013г.,
касаещи мобилни/фиксирани номера *******
и *******, безспорно се установи, че същите не са подписани от ответницата и
като неавтентични на основание чл. 194, ал. 2 ГПК следва да бъдат изключени от
доказателствата по делото. Поради това, че ответницата не е страна по
посочените допълнителни споразумения, и двете от 25.09.2013 г., то и
претенциите за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите
за номера ******* и *******, за които
важат условията в посочените допълнителни споразумения, в общ размер, посочен
във фактура № ******* от 05.06.2015 г. на сумата от 164,92 лева и претендирана
в процеса в размер на 160,22 лева, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По отношение на
претенциите на ищеца по фактура № ******* от 05.06.2015 г., съдът намира
следното:
Процесната фактура е издадена за отчетен период
05.05.2015 г. – 04.06.2015 г., включваща следните задължения: за мобилен номер
******* лизингова вноска за мобилен апарат Nokia
301 Dual Black – 5,64 лева с ДДС; за мобилен номер ********* предсрочно изискуем остатък
от лизинговите вноски за мобилен апарат Laptop Lenovo G500 – 137,70 лева с ДДС;
неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги 164,92 лева; Общо
начислена сума във фактурата 308,26 лева, като след приспадане на 148,04 лева,
представляващи доброволно погасени задължения, претендираната сума по фактурата
е 160,22 лева.
Както беше посочено по-горе, доколкото по делото
безспорно се установи, че допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № *******от 25.09.2013г., касаещ
мобилен/фиксиран № *******и допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № *******, касаещ мобилен/фиксиран №
*******от 25.09.2013 г., не са подписани от ответницата, то съдът приема, че
същата не е страна по посочените допълнителни споразумения, същите не обвързват
и претенциите за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите за номера ******* и *******,
за които важат условията в посочените допълнителни споразумения, в общ размер,
посочен във фактура № ******* от 05.06.2015 г. на сумата от 164,92 лева и
претендирана в процеса в размер на 160,22 лева, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че
съдът приема, че с извършеното плащане на сумата от 148,04 лева, за която
ищецът твърди, че е внесена от ответника, като същото обстоятелство се установи
и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, напълно се погасява
сумата от 5,64 лева с ДДС, лизингова вноска за мобилен апарат Nokia 301 Dual
Black за мобилен номер ******* и сумата от 137,70 лева с
ДДС, предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилен апарат Laptop
Lenovo G500, за мобилен номер ******* или сумата от общо 143,34 лева с ДДС е
напълно погасена. Поради което и съдът намира, че претенцията на ищцовото
дружество по процесната фактура е неоснователно и като такова следва да бъде
отхвърлено изцяло.
По фактура №
*******/05.07.2015 г., съдът намира следното:
Фактурата е издадена за отчетен период 05.06.2015 г. –
04.07.2015 г. и включва следните задължения: за мобилен номер ******* лизингова
вноска за мобилен апарат Nokia 301 Dual Black – 5,64 лева с ДДС; неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 200 лева. Общата
начислена сума във фактурата е 205,64 лева. След предсрочното прекратяване на
договорите между страните по вина на ответницата, поради изпадането й в забава,
била издадена посочената фактура, включваща задължение за заплащане на
неустойка за предсрочно прекратяване на услуги за номер *******, предназначен
за пренос на мобилни данни, в предварително определен размер от 200 лева, като
условията за възникване на това задължение за неустойка са определени в Договор
за мобилни услуги № *******от 17.08.2013 г.
По отношение на неустойката за предсрочно прекратяване,
съдът намира, че тя е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда
задължения за ответника. В случая неустойка е начислена на основание фиксирана
сума от 200 лева. При предварителното фиксиране на размер на неустойката,
подобна клауза изцяло противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, тъй като
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Основната
цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
ищеца за сметка на потребителя, тъй като не се държи сметка за цената на самата
услуга, оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца. Доколкото
противоречието е още при уговарянето, то въобще не е налице валидна клауза за
тази неустойка, същата не е породила действие и оттук – претенцията се явява
неоснователна.
Съдът намира за неоснователна и претенцията по отношение
на сумата от 5,64 лева с ДДС, представляваща лизингова вноска за
мобилен апарат Nokia 301 Dual Black за мобилен номер *******, по
следните съображения:
Установи се, че допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *******от 25.09.2013г.,
касаещ мобилен/фиксиран № *******и допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *******, касаещ
мобилен/фиксиран № *******от 25.09.2013 г., не са подписани от ответницата, в
тази връзка ответната страна е направила надлежно доказателствено искане,
ищецът да представи по делото всички издадени във връзка с правоотношенията
между страните фактури и справка за извършените от ответницата плащания по
двете допълнителни споразумения от 25.09.2013 г. Съдът е задължил ищцовата
страна да представи изисканите документи, като е указал последиците от
непредставянето им. Въпреки указанията и задължаването на ищцовото дружество да
представи изисканите писмени доказателства, то поради процесуалното бездействие
на ищцовата страна, следва да се приложат последиците на чл. 186 във вр. с чл.
161 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК при възпрепятстване на
доказването от страната, последната понася съответните за това последици, които
се изразяват в това, че съдът с оглед на обстоятелствата по делото, би могъл да
приеме за доказани фактите, за които е създала пречки при събиране на
доказателствата, установяващи тези факти. Ето защо съдът приема, че ответната
страна е извършила плащания по допълнителните споразумения и двете от
25.09.2013 г., най-малко в размер на сумата от 20,99 лева, както е посочено в
ДС по програма „заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги, с
мобилен/фиксиран № *******от 25.09.2013 г., които доколкото не са подписани от
ответницата, не обвързват същата. С посочената сума следва да се приеме, че е
погасена и сумата от 5,64 лева с ДДС, представляваща
лизингова вноска за мобилен апарат Nokia 301 Dual Black за мобилен номер
*******. Поради изложеното, съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца
по фактура № *******/05.07.2015 г. и като такава
следва да бъде отхвърлена.
По вземането,
претендирано по фактура № ******* от 05.08.2015 г., съдът намира следното:
Фактурата е издадена за отчетен период 05.07.2015 г. –
04.08.2015 г. и включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за услуги чрез номер ******* в размер на сумата от
326,51 лева. Размерът и начинът на формиране на неустойката за посочения
мобилен номер са уредени в раздел ІІІ, т. 4 от ДС № *******от 05.12.2014 г. и е
в размер на 326,51 лева. И ищецът както в исковата молба, така и в молба от
20.06.2018 г., а и вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, са посочили,
че неустойката по тази фактура е определена като е взета предвид сумата от
стандартните за абонаментната програма месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му /съгласно
заключението на ССЕ – месечната такса е разделена на броя дни в месеца – 30 дни
и получената стойност е умножена по броя на оставащите дни до края на
договора/.
Съдът намира, че тази претенция е неоснователна по
следните съображения:
Неустойката е уговорена в размер на сумата от
стандартните за съответната програма месечни абонаменти за посочения мобилен
номер, дължими до края на срока на договора, при предсрочно прекратяване по
вина на потребителя. Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите, които
изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната
функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. В
конкретния случай уговорения размер на неустойката всъщност е равен на цената
на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин се
позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след
прекратяването той не предоставя услугата. По този начин се създават условия за
неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава принципа за
справедливостта. Такава неустойка при предсрочно прекратяване, дължима в размер
на всички абонаментни вноски до момента на изтичане на срока на договора, също
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, като и тук искът се явява неоснователен.
С оглед на
всичко изложено и така събраните по делото доказателства, съдът намира, че
предявените искове за установяване на вземанията са неоснователни. В хода на
процеса ищецът не проведе пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154 ГПК на
всички правопораждащи факти относно правото му да получи изпълнение от
ответника. Ето защо, съдът приема, че предявените искове са неоснователни и
като такива следва да се отхвърлят изцяло.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза
на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият е представил списък по чл.
80 ГПК, като претендира такива в общ размер на сумата от 324 лева, от които:
150 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 170 лева – депозит за
вещи лица и 4 лева – банкови такси, за които са представени доказателства по
делото да са сторени и следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА оспорването на истинността на Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
*******от 25.09.2013г., касаещ мобилен/фиксиран № *******и Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
*******, касаещ мобилен/фиксиран № *******от 25.09.2013 г. за доказано.
ИЗКЛЮЧВА Допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *******от 25.09.2013г.,
касаещ мобилен/фиксиран № *******и Допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *******, касаещ
мобилен/фиксиран № *******от 25.09.2013 г. от
доказателствата по гр. д. № 20250/2017 г. по описа на ПдРС, ІІ граждански
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против
Д.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени установителни искове
с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че дължи
на ищеца сумата от 692,37 лева, представляваща общ сбор от дължимите суми
съгласно, допълнително
споразумение по програма „заедно“ към договор за мобилни/ фиксирани услуги №
****** от 02.03.2009г. за мобилен
номер *******, допълнително споразумение
по програма „заедно“ към договор за мобилни/ фиксирани услуги № *******от
28.01.2010г. за мобилен номер *******,
договор за фиксирани услуги № *******от 27.07.2011г., договор за мобилни услуги
№ ******** от 27.07.2011г. за мобилен номер *******, договор за мобилни услуги
№ *******от 27.07.2012г., сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ от
27.07.2012г., Приложение към услугата
Globul Home към договор за фиксирани услуги № *******от 27.07.2011г.,
допълнително споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги № *******и договор за лизинг от 01.12.2011г., допълнително споразумение
по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № *******и договор
за лизинг от 22.07.2013г., договор за мобилни услуги № *******и договор за
лизинг от 17.08.2013г., допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги № *******от 05.12.2014г., във връзка с
което са издадени фактура № *******/05.06.2015 г., № ********/05.07.2015 г. и №
*******/05.08.2015 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
подаване на заявлението в съда – 09.10.2017 г. до окончателното плащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9594/10.10.2017 г.
по ч.гр.д. № 15878/2017 г. по описа на ПдРС, X гр.с.
ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост“ 4,
Бизнес Парк София, сграда 6 ДА ЗАПЛАТИ
на Д.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от общо 324 лева /триста двадесет и четири лева/ - разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.