Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА Х.
гражданско дело № 1078 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба „З.Д.Е.“ АД твърди, че по силата на сключени извънсъдебни
спогодби и по заведени Щета № **********/21.12.2016г. и Щета №
**********/21.12.2016г., изплатило в полза на В.С.Х. сумата 70000.00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди претърпени в
резултат на смъртта на баща му С.Х.С., и в полза на В.Я.С. сумата 119073.00лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, претърпени в резултат на смъртта на съпругът и С.Х.С. и получени телесни
увреждания, в резултат на ПТП настъпило на 27.01.2014г., в с.РибаР.а,
общ.Тетевен, пред хотел „Р.-М“, ул. „********, причинено виновно от Н.Л.Н., при
управление на л.а. марка „Опел ”, модел „Вектра”, per. № ********, в нарушение
на правилата за движение по пътищата в ЗДвП, като деянието е извършено в пияно
състояние, за което е постановена Присъда № 19/18.10.2016г. по НОХД №
267/2016г. на Ловешкият ОС, чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „З.Д.Е.“ АД, със
застрахователна полица № BG/20/113000970443/30.03.2013г.,
валидна от 30.03.2013г., до 29.03.2014г.
Твърди, че има право да получи от застрахования извършител Н.Л.Н.
изплатените застрахователни обезщетения, т.к. при настъпванена ПТП е управлявал
л.а. след употреба на алкохол с концентрация на алкохола над допустимата по
закон норма.
Претендира Н.Л.Н. да бъде осъден да му заплати сумата общо 189073.00лв.,
представляваща изплатените в полза на правоимащите В.Я.С. и В.С.Х. обезщетения за вреди, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковете до
окончателното и изплащане.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът оспорва
правото на регрес на ищеца, т.к. такова не може да бъде породено по силата на
извънсъдебна спогодба, а само въз основа акт на застрахователна експертна
комисия по чл. 499, ал. 1 КЗ.
В отношение на евентуалност възразява, че представените протоколи на
застрахователна експертна комисимя по чл. 499, ал. 1 КЗ са нищожни и не могат
да произведат правни последици, т.к. са съставени без надлежно искане на
заинтересовани лица и без заповед за съставянето им, с оглед на процеса.
Възразява, че в полза на ищците не са извършени твърдяните плащания на
застрахователни обезщетения.
Оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение
увреждащият автомобил и водач.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и
прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно
основание чл. 500, ал.
1 от КЗ.
За да се приеме, че са основателни трябва да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: реализирано ПТП в резултат на противоправното
поведение на ответника; наличие на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" за управлявания от ответника автомобил, застраховател по
който е ищецът; изплатено обезщетение в размер на действителните вреди,
настъпили в причинна връзка със събитието; управление на МПС от ответника под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон.
Съгласно Присъда № 19/18.10.2016г. по НОХД № 267/2016г. на Ловешкият ОС Н.Л.Н.
е признат за виновен в това, че на 27.01.2014г., в с.РибаР.а, общ.Тетевен, пред
хотел „Р.-М“, ул. „********, при управление на л.а. марка „Опел ”, модел
„Вектра”, per. № ********, в нарушение на правилата за движение по пътищата -
чл. 21, ал. 2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С.Х.С.
и две средни телесни повреди на В.Я.С., изразващи се в причиняване на
черепно-мозъчна травма, обуславяща разстройство на здравето, временно опосно за
живота, и счупване на двете кости на дясната подбедР.а, обуславяща трайно
затрудняване на движенията на десният крак, като деянието е извършено в пияно
състояние.
Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от ГПК съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача Н.Л.Н. и
настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение смърт на пешеходеца С.Х.С.
и телесни увреждания на ищацта В.Я.С., изразващи се в причиняване на
черепно-мозъчна травма, обуславяща разстройство на здравето, временно опасно за
живота, и счупване на двете кости на дясната подбедР.а, обуславяща трайно
затрудняване на движенията на десният крак, като деянието е извършено в пияно
състояние, за установени в настоящия процес.
От представената по делото справка от Гаранционен фонд се установява, че
л.а. марка „Опел ”, модел „Вектра”, per. № ******** към датата на настъпване на
застрахователното събитие е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при „З.Д.Е.“ АД, със застрахователна полица № BG/20/113000970443/30.03.2013г., валидна от 30.03.2013г., до 29.03.2014г.
Справката от Информационния център на Гаранционен фонд на основание чл. 295,
ал. 7 от КЗ /отм./ до доказване на противното удостоверява този факт. Съобразно
посочената норма, документите, изготвени от фонда въз основа на данните от
Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват
застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците,
началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама
(шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на
управление на собственика на моторното превозно средство или превозвача на
пътници със средства за обществен превоз. Тази презумпция не е оборена от
ответника. При това положение съдът намира за доказано наличие на договор за
застраховка "Гражданска отговорност" за управлявания от ответника
автомобил, застраховател по който е ищецът.
От заключението по приетата СМЕ се установява следното:
В резултат на процесното ПТП, като пряка и непосредствена последица В.Я.С.
е претърпяла травматични увреждания: „Черепно мозъчна травма. Контузия на
главата. Разкъсно контузна рана на дясната ушна мида. Контузия на мозъка.
Кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Открито многофрагментарно счупване на
двете кости на дясната подбедР.а.“.
Получената мозъчна контузия в съчетание с кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки са довели на пострадалата – „разстройство на здравето с реална опасност
за живота“. Полученото открито счупване на двете кости на дясната подбедР.а е
причинило на пострадалата - „трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ /в
случая до 5-6 месеца/.
Постъпила е в болница в увредено общо състояние, пълна загуба на съзнание,
поставена е при условия на строг постелен режим, претърпяла е оперативна
интервенция.
Мекотъканните увреждания и последвалите неврологични усложнения са отзвучали
за срок до 2 месеца. Счупените кости на дясната подбедР.а са зараснали за срок
от 4 месеца, с проведената рехабилитация
общо оздравителният период за ищцата е приключил за 6 месеца.
През посочения 6 месечен период е търпяла болки и страдания, като през
първите 2 месеца непосредствено след злополуката и 3-4 седмици по време на
проведената рехабилитация болките са били с интензивен характер. Извън
посочените периоди е търпяла само периодично явяващи се болки, за които е
ползвала седативни и обезболяващи средства. Постепенно болките са станали
спорадични, най вече при промяна на времето и са отшумявали при прием на
аналгетици. Наред с претърпяните болки през първите 2 месеца ищцата е
провеждала лечението си при строг постелен режим. Не е можела да става от
леглото и да се обслужва без помощ от трети лица. Започнала е да се придвижва с
патеР.и след третия месец, но без да стъпва на оперирания крак. След четвъртия
месец е можела да се придвижва с натоварване на оперирания крак и се обслужва
самостоятелно.
Към момента е изцяло възстановена, със стабилизирано общо състояние.
Придвижва се самостоятелно, без помощни средства. Раните са зарастнали с малки
остатъчни белези.
Съгласно заключението В.Я.С. е извършила разходи по време на лечението си и
за възстановяване в общ размер от 4073.00лв.
От показанията на разпитаните като свидетели В.Я.С. и В.С.Х. се установява,
че взаимоотношенията в семейството им преживе на С.Х.С. били много близки,
изпълнени с обич и взаимопомощ. Загубата и за двамата се отразила много зле.
Внезапната загуба и за двамата се отразила зле. Загубили опора на семейството,
обичан родител и съпруг.
Съдът намира приетата СМЕ за обективна и безпристрастно дадена, във връзка
с останалите даказателства по делото, поради което и дава вяра изцяло. Цени
показанията на св. В.Я.С. и В.С.Х. при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра,
т.к. са резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви
и във връзка с останалите доказателства по делото. Въз основа тях приема за
доказани претърпените от пострадалите В.Я.С. и В.С.Х. неимуществени и
имуществени вреди.
По отношение на размера на предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение разнородни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от В.Я.С. и В.С.Х. болки и страдания, отчита
степента на преживяваните от тях отР.ателни емоции, а именно: Касае се за
загуба на баща и съпруг на възраст 57гдини, като в семейството преживе са
съществували топли, изпълнени с взаимопомощ и привързаност, смъртта е била за
двамата внезапна, и до днес не могат да свикнат с липсата. Наред с това В.Я.С.
на възраст 59 години към датата на ПТП е претърпяла тежки травматични
увреждания с реална опасност за живота, оперативна намеса и продължителен
възстановителен период от 6 месеца, два от които изцяло на легло, поставена в
зависимост от помощта на трети лица за задоволяване на ежедневните си нужди,
търпяла е и интензивни болки и страдания.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 115000.00лв. за В.Я.С.
и в размер на 70000.00лв. за В.С.Х.. Доколкото болките и страданията могат да
се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Въз основа заключението на СМЕ и събраните доказателства съдът намира за
доказан и искът за присъждане на имуществени вреди в полза на В.Я.С., в размер
на 4073.00лв., извършени разходи за лечение и възстановяване.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и
доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
законна лихва върху главниците за вреди, считано от датата на предявяване на
исковете пред СГС.
Съдът намира заключението по приетата ССчЕ за обективно и компетентно
дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра
изцяло. Въз основа него приема, че в полза на В.Я.С. е изплатена от ищеца
сумата 119073.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, а в полза на В.С.Х. е изплатена сумата 70000.00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
смъртта родственика им С.Х.С., настъпила в резултат на процесното ПТП, по
заведените пред „З.Д.Е.“ АД по искания
на тези две лица Щета №
**********/21.12.2016г. и Щета № **********/21.12.2016г.
Т.к. е установено, че пред „З.Д.Е.“ АД
е налице надлежни искания на правоимащите лица В.Я.С. и В.С.Х. за
изплащане на застрахователно обезщетение по повод смъртта на родственика им, по
които са заведени Щета № **********/21.12.2016г. и Щета №
**********/21.12.2016г., по които в полза на тези лица са изплатени процесните
застрахователни обезщетения, без правно значение за основателността на исковете
е налице ли е и валиден ли е акта на
застрахователна експертна комисия по чл. 499, ал. 1 КЗ за определяне на размера
на обезщетенията. Затова съдът не обсъжда възраженията на ответника в тази
насока.
Поради изложеното приема, че исковете са доказани по основание и размер и
като такива подлежат на уважаване.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, в
претендираният размер от 9597.92лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********, п.к. 1592 – София, бул. „********представлявано
от Й. Ц. и Р.Б.– изп. директори, общо
сумата 189073.00 /сто осемдесет и девет хиляди, седемдесет и три/лв.,
представляваща изплатените по силата на
сключени извънсъдебни спогодби и по заведени Щета № **********/21.12.2016г. и
Щета № **********/21.12.2016г., в полза на правоимащите В.С.Х. - 70000.00
/седемдесет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди претърпени в резултат на смъртта на баща му С.Х.С., и в
полза на В.Я.С. 119073.00 /сто и деветнадесет хиляди, седемдесет и три/лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, претърпени в резултат на смъртта на съпругът и С.Х.С. и разходи за
лечение и възстановяване от получени телесни увреждания, в резултат на ПТП
настъпило на 27.01.2014г., в с.РибаР.а, общ.Тетевен, пред хотел „Р.-М“, ул. „********,
причинено виновно от Н.Л.Н., при управление на л.а. марка „Опел ”, модел
„Вектра”, per. № ********, в нарушение на правилата за движение по пътищата в
ЗДвП, като деянието е извършено в пияно състояние, за което е постановена
Присъда № 19/18.10.2016г. по НОХД № 267/2016г. на Ловешкият ОС, чиято
отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с „З.Д.Е.“ АД, със застрахователна полица № BG/20/113000970443/30.03.2013г., валидна от 30.03.2013г., до 29.03.2014г.,
ОСЪЖДА „Н.Л.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********, п.к. 1592 – София, бул. „********представлявано
от Й. Ц. и Р.Б.– изп. Директори, сумата
9597.92 /девет хиляди петстотин деветдесет и седем, 0.92/лв., представляващи
сторените пред СГС съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: