ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 272
гр. Бургас , 03.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на трети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500268 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на АТ. АЛ. Д., ЕГН **********, с адрес
за връчване: гр. С. ул. „Ц.А.“ № , ет.*, ап.* - адв. А.Д., против Определение №
261163 от 14.05.2021 г. на Окръжен съд Бургас, постановено по т.д. № 598/ 2019 г.
по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на частния
жалбоподател – трето лице - помагач по делото, за освобождаване от заплащане
на държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение.
В частната жалба се поддържа, че определението на Окръжен съд Бургас
е неправилно и необосновано. Твърди се, че към молбата за освобождаване от
държавна такса е била представена декларация за гражданско и материално
състояние. Частният жалбоподател сочи, че е осъден на лишаване от свобода и
пребивава в затвора, поради което не разполага с финансови средства, не може да
се грижи за семейството си и да реализира доходи. Заявява се, че отказът за
освобождаване от заплащането на държавна такса би довел до отказ от правосъдие
за жалбоподателя и недопустимо ограничаване на гражданските му права.
Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба,
обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за
установено следното:
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията по чл.275, ал.2
ГПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Производството по т.д.№ 598/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас е
образувано по искови претенции от А.С.Кл, ЕГН **********, действащ лично и в
качеството на законен представител на малолетното си дете В.А.К., ЕГН
**********, С.А.К., ЕГН **********, А.А.Кв, ЕГН ********** и Г.А.К., ЕГН
**********, против „Г.Ф. БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление: гр.
С. , ул. „Г.И. № *, ет.*, представлявано от Б.И.М. и С.Г.С. – заедно, за заплащане
на ищците на обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди и
имуществени вреди за ищеца В.К., в резултат на настъпила смърт на ММ.А.К. –
фактическа съпруга на първия ищец и майка на останалите ищец, в пътно-
транспортно произшествие с МПС без задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Настоящият частен жалбоподател е бил конституиран в качеството на
трето лице – помагач на страната на ответника.
По делото е било постановено Решение № 421/ 11.01.2021 г., срещу
което е постъпила въззивна жалба с рег.№ 262846/ 17.02.2021 г. от АТ. АЛ. Д.,
чрез процесуалния му представител. Въззивникът, чрез упълномощения адвокат, е
подал молба за освобождаване от държавна такса, като е поискал едномесечен
срок за представяне на доказателства относно невъзможността си да заплати
същата. Молбата за удължаване на срока е била удовлетворена, но доказателства
не са постъпили.
С атакуваното в настоящото производство определение, окръжният съд
е оставил без уважение молбата за освобождаване от държавна такса, като е
посочил, че не са били представени никакви доказателства в подкрепа на
твърденията на молителя за наличието на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК.
Освобождаването от държавна такса и разноски, така, както е уредено в
процесуалния ни закон – чл.83, ал.2 от ГПК, е изключение от общото правило, че
за съдебните производства се внасят държавни такси – чл.71, ал.1 ГПК, и лицата,
искащи извършването на процесуални действия, за които се дължи заплащане,
2
следва предварително да внесат в съда разноските за действията, които са
поискали – чл.76 ГПК. Това изключение е приложимо единствено за онзи
лимитиран кръг от хипотези, когато комплексното имуществено, здравословно,
семейно и социално положение на молителя водят до извода за обективно и
трайно състояние на липса на средства за покриване на тези разходи, при което
отказът да се приложи освобождаването би бил равносилен на отказ от
правосъдие.
Последователно в практиката на ЕСПЧ се застъпва становището, че
правото на достъп до съд, представляващо един аспект от „правото на съд“ по чл.6
от ЕКПЧ, не е абсолютно, а може да бъде подложено на ограничения,
регламентирани от вътрешната процесуална уредба, като не са недопустими
финансови ограничения на този достъп, в това число чрез събиране на държавни
такси и разноски по производствата – Решение на ЕСПЧ „А. ООД срещу
България“ жалба № 68334/01. Ограничаването на достъпа до съд би било в
противоречие с нормата на чл.6 ЕКПЧ, ако ограничението не преследва законна
цел и не е налице разумно съотношение на пропорционалност между
използваните средства и преследваната цел.
В цитираното решение е прието, че системата за събиране на държавни
такси преследва законната цел осъществяване на добро правораздаване, като
едновременно се възпира злоупотребата с искова защита и се осигурява доброто
функциониране на правосъдието.
За да се направи преценката за пропорционалност, следва да се установи
дали в конкретния случай прилагането на ограничението - налагане заплащането
на разноски в определения размер по отношение на конкретния молител, би
довело до накърняване на неговото право на достъп до съд, в самото му естество –
Решение на ЕСПЧ „В.М. срещу България“ жалба № 45723/99.
По разбирането на практиката на ВКС – Определение № 206 от
17.05.2013 г. по гр.д. № 2434/ 2013 г.; Определение № 66 от 12.02.2016 г. по ч.гр.д.
№ 136/2016 г., по молбата за освобождаване от внасяне на такса и разноски, съдът
следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване, въз
основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му
положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за поемане на разходите.
3
Същественото е, че изводът дали са налице предпоставките за
освобождаване, следва да се формира на базата на съпоставка на актуалната обща
картина на материалното състояние на страната с дължимите в конкретния случай
разноски.
Дължимата в конкретния случай държавна такса за въззивно обжалване
е в размер на 4335,41 лв.
Въпреки указанията на съда, частният жалбоподател не е представил
доказателства относно обстоятелствата, относими към възможността да понесе
заплащането на таксата в горепосочения размер. Не отговаря на фактическата
установеност по делото соченото в частната жалба, че жалбоподателят е
представил декларация за имущественото си състояние. Такава липсва по
преписката пред окръжния съд, не е представена и пред настоящата апелативна
инстанция.
Ето защо, не са налице основания да се приеме за доказано, че е налице
комплекс от фактори – имуществени, здравословни, социални, по отношение на
ищеца, които да са довели до трайно състояние на липса на средства,
обосноваващи извод за невъзможност да заплати дължимата държавна такса в
производството. Изводът на първостепенния съд в тази насока следва да се
подкрепи.
Горното предпоставя потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261163 от 14.05.2021 г. на Окръжен съд
Бургас, постановено по т.д. № 598/ 2019 г. по описа на същия съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5