РЕШЕНИЕ
№ 1213
гр. Пловдив, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300501571 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Йеттел България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, чрез адвокат Ц. против Решение № 817 от 25.02.2023 г.,
постановено по гр. д. № 2342 по описа на РС –Пловдив за 2021 г., в частта, с която са
отхвърлени предявените от жалбоподателя против А. П. М., ЕГН **********, искове
за признаване за установено в отношенията между страните, че въззиваемата страна
дължи на жалбоподателя следните суми: 203,60 лв. - неустойка, обезщетяваща вредите
от предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
22.12.2017 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 22.01.2018 г. към
договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** и 187,07 лв. - неустойка,
обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги №
********* от 17.03.2018 г. за мобилен номер **********, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5338 от 29.09.2020 г.
по ч.гр.д. № 10453/2020 г. на РС-Пловдив.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение в обжалваната част, като се отправя искане до
въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция
да бъде уважена изцяло. Оспорват се изводите на съда, чрез които не се възприема
посоченият от заявителя начин на формиране на неустойката при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, който начин на формиране на
неустойката се счита не обосновава извод за създаване на предпоставки за
1
противоречие с добрите нрави. Уговорената изрична клауза се намира да е съобразена
с присъщите на подобна клауза по смисъла на чл.92, ал.1 ЗЗД със санкционна и
обезщетителна функция; прави се анализ на включените компоненти в процесната
неустойка, като се подчертава с оглед на срока й, че този компонент е ограничен по
размер, включващ три стандартни месечни абонаментни такси, изтъква се също така,
че този размер се явява съобразен с размера на вредите, които би претърпял оператора.
Процесните условия - съгласувани с КЗП. Иска се присъждане на направените
разноски за двете съдебни инстанции и заповедното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна А. П. М., чрез особения представител адвокат П., с който оспорват
въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК ********* против А. П. М., с правна квалификация по чл. 422
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 342 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 312,36 лева /триста и
дванадесет лева и тридесет и шест стотинки/ – задължения по Договор за мобилни
услуги № ********* от 22.12.2017 г., изм. с Допълнително споразумение № *********
от 22.01.2018 г. към договор за мобилни услуги /за мобилен номер **********/, от
които, сумата от 108,76 лв. – месечни абонаментни и еднократни такси за периода
05.09.2018 г. – 04.12.2018 г. и 203,60 лв. – компенсаторна неустойка, поради
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги; 262,91 лева /двеста
шестдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/ - задължения по договор за
мобилни услуги № ********* от 17.03.2018 г. /за мобилен номер **********/, от които
75,84 лв. – месечни абонаментни и еднократни такси за периода 05.09.2018 г. –
04.12.2018 г. и 187,07 лв. – компенсаторна неустойка, поради предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги; 74,06 лева /седемдесет и четири лева и
шест стотинки/ – задължения за лизингови вноски по договор за лизинг от 22.12.2017 г.
/за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black/, от които 15,87 лв. –
падежирали лизингови вноски за периода 05.09.2018 г. – 04.12.2018 г. и 58,19 лв. –
предсрочно изискуем остатък от неначислените лизингови вноски за периода
05.01.2019 г. – 22.11.2019 г.; 163,03 лева /сто шестдесет и три лева и три стотинки/ –
задължения за лизингови вноски по договор за лизинг от 17.03.2018 г. /за мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Gold/, от които 28,77 лв. – падежирали
лизингови вноски за периода 05.09.2018 г. – 04.12.2018 г. и 134,26 лв. – предсрочно
изискуем остатък от неначислените лизингови вноски за периода 05.01.2019 г. –
17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 21.08.2020 г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 5338 от 29.09.2020 г. по ч.гр.д. № 10453/2020 г. на РС-Пловдив.
С решаващите си мотиви районният съд е отчел безспорните по делото факти
2
относно предвиденото в договорите за мобилни услуги за случаите на прекратяване на
договора преди изтичане на срока му, абонатът да дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Районният съд е приел, че уговорените неустойки нарушават добрите нрави и са
нищожни, поради необосновано висок размер. Соченото води до значително
неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. В случая
неустойката е извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прието е, че задължението за заплащане на цена за услуга, която въобще няма да се
доставя, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води
единствено до неоснователно разместване на блага. Районният съд е приел, че
неустоечните клаузи са неравноправни и не пораждат задължение за ответника. При
тези фактически и правни изводи претенциите за неустойки в размер на 203,60 лв. и
187,07 лв. са отхвърлени като неоснователни.
Приетото от районния съд съответства на приеманото и от въззивния състав на
съда с оглед приложените в първоинстанционното исково производство доказателства,
поради което въззивната жалба се явява неоснователна. Ответникът в исковото
производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради
което съдът е задължен да следи както за съответствие на искането със закона и
добрите нрави, така и на основание чл.7, ал.3 ГПК / Нова – ДВ, бр.100 от 2019г
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП, които се
признават за недействителни и не пораждат целения в изготвения от кредитора договор
резултат. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е
предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С26/13 с С-
96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен
и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е
прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и
евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други
клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в
общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал
и в националното законодателство по цитираните по-горе норми на ЗЗП. Поради това
процесните клаузи се явяват нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като
се явяват извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в
какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК
на ВКС. (в този см. решение № 193/09.05.2016г. по т. д. № 2659/2014г. на ВКС, I т. о. и
решение № 219/09.05.2016г. по т. д. № 203/2015г. на ВКС, I т. о.), както правилно и
обосновано е прието от районния съд. Неоснователен е доводът във въззивната жалба
относно уговорената изрична клауза за претендираната неустойка да е съобразена с
присъщите на подобна клауза по смисъла на чл.92, ал.1 ЗЗД санкционна и
обезщетителна функции. Това е така, тъй като в случая мотивът на съда се свързва с
начина на формиране на неустоечното задължение, като не се отрича принципно
правото на съответната страна за уговаряне на неустойка, която следва да бъде
съответна на обезпечителната и обезщетителната й функция, по смисъла на ТР № 7/
3
13.11.2014г. по д.№7/2013г. на ОСГТК.
По така изложените съображения обжалваното решение в обжалваната му част
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,VII граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 817/ 25.02.2023г. постановено по гр.д.№ 2342/
2021 г. по описа на Пловдивски районен съд – IV гр.с. в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Йеттел България „ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 искове за
признаване на установено, че А. П. М., ЕГН ********** дължи следните суми: 203,60
лв. - неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 22.12.2017 г., изм. с Допълнително споразумение №
********* от 22.01.2018 г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер
********** и 187,07 лв. - неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното
прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 17.03.2018 г. за мобилен
номер **********, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 5338 от 29.09.2020 г. по ч.гр.д. № 10453/2020 г. на РС-
Пловдив.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
На особения представител на А. П. М. –адвокат М. П. да се изплати внесения
депозит за особен представител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4