№ 1376
гр. Варна, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110106540 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от АТ. Н. Д. , ЕГН ********** с адрес
**** срещу П. ЕФТ. Д., ЕГН ********** с адрес **** иск с правно основание чл. 124 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик
на недвижим имот, представляващ ПИ 501.278 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя“,
одобрен със заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен управител на област Варна,
находящ се в с. Доброглед, община Аксаково, с площ от 700кв.м., при граници имоти:
501.2025-улица, 501.1445- двор и 501.1457- двор.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищцата в исковата молба: Наследник е на А.С.П., в полза на който с решение №
12240/07.08.1996г. на ПК Аксаково е било възстановено в съществуващи стари реални
граници правото на собственост върху земеделски земи, в площта на които попада
новообразувания имот 278 по ПНИ, попадащ с цялата си площ в имот 264 по помощния
план към него. Твърди, че в ПНИ процесният имот е записан на ответника въз основа на
договор за покупко- продажба по НА № 141/14.05.2013г. сключен с П.Е.Г. и Г. А. Г..
Обосновава правния си интерес от отричане правата на ответника с оглед невъзможността
да бъде приключена реституционната процедура с издаване заповед по пар. 4к, ал. 8 ПЗР на
ЗСПЗЗ и извършване промяна в регистърната част на ПНИ. Оспорва праводателите на
ищеца да са били собственици на имота. Твърди, че в тяхна полза няма законосъобразно
предоставено право на ползване. Оспорва и възможността да са трансформирали такова
право в право на собственост, тъй като не са били налице предпоставките на пар. 4 а и пар.
4б ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото в имота не е имало сграда към 01.03.1991г., нито се намира на
по- малко от 30км. от гр. Варна, областен град с население над 300хил.жители. Оспорва и
върху имота да е упражнявана фактическа власт ответника и праводателите му. Искането е
за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който искът се
оспорва като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че се легитимира като собственик на
имота въз основа на договор за покупко- продажба сключен с П. и Г. Г.и по НА №
1
114/14.05.2013г. Твърди, че от придобиване на имота упражнява фактическа власт върху
него, като през 2015г. е получил и разрешение за поставяне на барака. Въвежда в
евентуалност придобивно основание добросъвестно владение осъществявано в периода от
14.05.2013г. до завеждане на исковата молба. Твърди, че към 31.03.1991г. в имота е имало
постройка, което е дало основание за трансформиране правото на ползване на праводателите
му в такова на собственост, признато и с решение по гр.д. № 647/1997г. на ВОС. Твърди, че
съгласно удостоверение № 3510/19.03.1998г., праводателите на ответника за закупили имота
и в тяхна полза е бил издаден НА № 19/2007г. Излага правни аргументи, че реституционната
процедура е приключила с постановяване решението на ПК, издадено преди измененията на
чл.14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/1999г./. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. Страните ангажират писмена
защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК.
В казуса ищецът твърди собственически права въз основа на издадено реституционно
решение № 12240/07.08.1996г. на ПК Аксаково, в обхвата, на което попада и процесния
имот. Ответникът оспорва неговите права, черпейки легитимацията си въз основа на договор
за покупко- продажба по НА № 114/14.05.2013г., а в евентуалност се позовава на изтекла в
негова полза кратка придобивна давност, с начало 14.05.2013г. Ответникът заявява
собствени права върху имота, което обуславя правния интерес на ищеца спорът да бъде
съдебно разрешен.
Искът е допустим. С ТР 8/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че интерес от отрицателния
установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно
право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права
върху един и същ обект, като с него могат да се защитават и фактически състояния. Затова,
при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права, ищецът следва да
докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, т.е фактите от които произтича
неговото защитимо право. Производството би било недопустимо само в случай, че ищецът
извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно
право, което той отрича на ответника. Освен това, с оглед очертана в казуса конкуренция на
права между бивш собственик и приобритател, черпещ права от прехвърлителна сделка
сключена с ползвател, спрямо имот в терен поп ар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, правното средство за
защита на реститута е именно отрицателния установителен иск, защото съдебното
разрешаване на възникналия правен спор е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ,
както предписва разпоредбата на пар. 4к, ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28в, ал.2 ППЗСПЗЗ.
Затова, съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът дължи
доказване твърденията си, с които обосновава правния си интерес от търсената защита, а
именно наличието на твърдяното право върху имота в качеството му на наследник на А.П.,
в полза на наследниците на който е издадено решение № 12240/07.08.1996г. на ПК Аксаково
2
в обхвата, на което попада и процесният имот. При успешно провеждане на тези факти,
ответникът дължи доказване собствените си положителни твърдения за факти, от които
черпи изгодни правни последици и в частност, съществуването на отричаното от ищеца
право, като изчерпи основанията, въз основа на които сочи да е придобил собствеността- че
е станал собственик на имота въз основа на договор за покупко- продажба по НА от
14.05.2013г., в т.ч. че праводателите му са били собственици като ползватели на основание
пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ упражнили надлежно правото си на изкупуване, т.е да установи
наличието на предпоставките на пар. 4а/пар. 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, евентуално по давностно
владение осъществявано в периода 14.05.2013г. до 10.05.2021г.
Съобразно ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че: Ищецът е
наследник на А.С.П., поч. на 01.09.1972г. С решение № 12240/07.08.1996г. в полза на
наследниците на А.П. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални
граници на имоти, в т.ч. на вписан под № 5 имот- лозе от 2,8дка находящ се в терен по пар. 4
на с. Доброглед, м-ст Стари лозя.
Съгласно удостоверение № 817/10.04.1990г. с ПМС 26 на МС на Отечествения фронт от
1987г. и решение № 26/22.03.1990г. на ИК на ОбНС Аксаково, на Г. Г. е било предоставено
право на ползване на земеделска земя от 700кв.м. представляващо парцел 278 в землището
на с. Доброглед при граници имоти 281, 277, 279 и път. Ищецът е оспорил автентичността
на подписа на кмета на общината положен в това удостоверение, поради което и след като
от ДА Архиви е постъпил отговор, че протокол № 26/22.03.1990г. на ИК на ОбНС не е
постъпвал за съхранение, съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК. Съобразно
заключението на в.л. по допусната съдебно- почеркова експертиза, което като неоспорено от
страните и изготвено от в.л. с нужната компетентност се кредитира в цялост, се установява,
че действително подписът на инж. Тошков положен в документ за кмет на община
Аксаково, не е изпълнен от него. Следователно, оспорването е успешно проведено и
документът следва да бъде приет за неистински. Без правно значение за оспорването е
обстоятелството дали документът е подписан от правоимащ заместник на кмета, доколкото
по повод оспорването такива твърдения от ответника изначално е нямало, нито пък данните
по делото сочат това да е било така, съотв. няма данни и относно конкретно лице, което да е
изпълнявало такива функции по заместване. Доказаната неистинност на документа
задължава съда да го изключи от доказателствения материал и да не гради изводи въз основа
на него.
Същевременно, по делото е представен протоколът на изп. комисия от 21.03.1990г.,
обективиращ взето решение за предоставяне право на ползване на Г. Г. в землището на с.
Доброглед под № 44. С молба от 28.05.1997г. Г. Г. е поискал от кмета на Община Аксаково
да изкупи предоставената му за ползване земеделска земя, за което през 1992г. е бил подал
молба. Съгласно удостоверение № 165/04.06.1997г. на община Аксаково на името на Г. Г.
има заведена молба вх. № Г/188/01.06.1992г. за закупуване на място по пар.4 ЗСПЗЗ, която
не е открита в архива на общината. Последвал е отказ на кмета, който е бил обжалван и
отменен с решение от 10.12.1997г. на ВОС по адм.д. № 647/1997г. Така, на Г. Г. е признато
право на изкупуване по пар.4 ЗСПЗЗ на ползвана от него на основание 26-то ПМС от 1987г.
на земеделска земя от 700кв.м.- парцел № 278 при граници имоти: № 281, 277, 279 и път,
3
при определена цена, която на 26.01.1998г. е била и платена от Г.. Съгласно удостоверение
№ 3510/19.11.1998г. на кмета на община Аксаково, Г. Г. е придобил право и е закупил
предоставено му по ПМС място представляващо имот пл. № 278 находящо се м-ст
Доброглед, землището на с. Доброглед. Анализът на така посочените и неоспорени от
ищеца документи, налагат извод, че действително на праводателите на ответника е било
предоставено право на ползване на основание 26-то ПМС върху парцел 278, а впоследствие
по административен ред му е признато и право на изкупуване по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ.
С КНА № 19/19.04.2007г. при условията на пар. 4 ЗСПЗЗ е признато правото на собственост
на Г. А. Г. и П. Е. Г.а върху имот с площ от 700кв.м.ид.ч. целият с площ от 780кв.м. находящ
се в землището на с. Доброглед м-ст Доброглед представляващ имот пл. № 278 по КП от
1988г. при граници имоти № 277, 279, 281 и път. След това с договор за покупко- продажба
обективиран в НА № 83/14.05.2013г. Г. и П. Г.и са прехвърлили правото си собственост на
ответника.
По делото е изслушано и прието заключение по СТЕ изготвено от вещото лице
Ж.Б.. Съдът кредитира заключението на в.л., вкл. с обясненията дадени при изслушването
му, като обективно, компетентно изготвено като базирано на документално проучване на
действалите за местността планове и проверката с тези съхранявани от Общината, поради
което и като неоспорено от страните бива възприето в цялост. Съобразно заключението на
в.л. относимите и действали за територията кадастрални планове през годините са: КП от
1988г., за който няма данни да е одобряван, но е ползван от администрацията до приемането
на следващия план ПНИ от 2016г. В разписния лист към него имотът е вписан първо на Г. Г.
съгласно решение за предоставяне право на ползване № 26/22.03.1990г., а впоследствие П.Д.
на основание НА № 141/2013г. През 2013г. е приет ПСИГ, като част от ПКП. По него
процесният имот се ситуира в стар имот 264 с площ от 2812кв.м. записан като собствен на
А.П. на основание решение на ПК № 12240/07.08.1996г. С въпросното реституционно
решение на наследниците на А.П. са възстановени няколко имота, но отношение към казуса
има този под № 5 в него- лозе от 2,800дка м-ст Стари лозя, без посочване на граници в него.
По ПСИГ е отразен стар имот 264 с площ от 2812кв.м. идентифициран в собственост на
основание посоченото реституционно решение, от което и в.л. прави извод, че между имота
под № 5 в решението на ПК от 1996г. и стар имот 264 е налице идентичност поради
съвпадащи местоположение- землище, местност, и минимално различие в площите от
12кв.м. По ПКП от 2013г. процесният имот е с площ от 813кв.м., записан на Г. и П. Г.и на
основание НА № 74/2007г. и изцяло попада в стар имот 264. През 2016г. е приет ПНИ
одобрен със заповед от 04.04.2016г. на Областния управител, по който процесният имот
попада изцяло в стар имот 264 по ПСИГ и изцяло в имот 278 по ПКП. За онагледяване
заключението си в.л. е изготвило и скици.
По делото са ангажирани и гласни доказателства- показанията на свидетелите С.А.
и С.П., водени от ответника за установяване твърденията му за осъществявано давностно
владение от 14.05.2013г. и наличието на постройка в имота. Съдът кредитира показанията и
на двамата свидетели в цялост, в частта им относно изложените релевантни за делото факти.
Показанията им са последователно дадени, логични, отразяват техни преки лични
впечатления трупани в годините назад и предвид липса на събрани по делото доказателства
оборващи тяхната достоверност, съдът им дава вяра, вкл. като кореспондиращи на
заключението на в.лице. И двамата свидетели се познават с ответника от дълги години.
Знаят, че през 2013г. е закупил имот във вилната зона на с. Доброплодно около 600-700кв.м.
Св. А. притежава съседно място на около 150м. от това на ищеца. Когато ищецът е закупил
имота, в него имало остатъци от стара сграда на каменна основа с паднал покрив. Имало
4
остатъци от тухли и цигли. Имало септична яма с бетонна плоча. След като ищецът купил
мястото, свидетелите участвали в разчистването му. Имало храсти, наоколо местата били
запустяли. Последно св. А. участвал при ограждането му с мрежа на бетонови колове.
Ищецът се грижел за мястото, имало овощни дървета по оградата, сеел картофи. Вода
нямало, но имало една цистерна. За ток не са сигурни да е имало, но имало изрязани кабели.
И двамата свидетели скоро не са ходили в имота, но други хора освен Павел не са виждали
там. За опровергаване твърденията на ответника, че имотът е бил ограден, по искане на
ищеца по делото е разпитана като свидетел Р.И.. Последната е извършвала трасиране на
съседен имот през 2020г., когато посочва, че е видяла, че процесният имот не е ограден, бил
е запустял, с храсти.
За установяване твърденията на ответника, че в имота е имало сграда към
01.03.1991г. са изискани писмени документи от община Аксаково, съобразно които през
2013г. ответникът е декларирал, че е премахнал съществувала в имота самосрутваща се
сграда опасна за него и семейството му.
При така установените факти, съответно в предмета на доказване се включват въпросите
относно идентичност на процесния имот с този по реституционното решение от 1996г., от
което ищецът твърди да черпи права, съответно налице ли са били предпоставките на пар.4
ПЗР праводателят на ответника за изкупи имота и придобит ли е той от ответника, въз
основа на договора за покупко- продажба от 2013г., евентуално чрез добросъвестно
давностно владение осъществявано с начало 14.05.2013г.
От експертното заключение се налага извод, че процесният имот попада в стар имот 264
по ПКП от 2013г. с площ от 2812кв.м. записан като собствен на А.П. на основание решение
на ПК № 12240/07.08.1996г. Стар имот 264 /по ПСИГ от 2013г./ е посоченият в т. 5 от
реституционното решение. По приетия ПНИ през 2016г., който е и първи приет и одобрен
план за местността, процесният имот ПИ 278 попада изцяло в стар имот 264 по ПСИГ и
изцяло в имот 278 по ПКП, и е идентичен на придобития от ответника с НА от 2013г.
Следователно, правният интерес на ищеца е несъмнено доказан.
По права на ответника
За да се приеме, че праводателят на ответника е трансформирал успешно правото си на
ползване, което се твърди да му е предоставено по реда на пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в право на
собственост, нужно е да бъде доказано на първо място, че в негова полза е предоставено
право на ползване на основание някой от актовете в пар. 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и
наличие на предпоставките по пар. 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на имота и
заплащане на определената цена. Както се посочи съдът приема за доказан факта, че на
праводателите на ответника е било предоставено право на ползване на основание 26-то
ПМС от 1987г. върху парцел 278, а впоследствие по административен ред е признато и
право на изкупуване по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо че представеното удостоверение №
817/10.04.1990г. съдът прие за неистински документ. В крайна сметка не удостоверението е
правопораждащия правото акт, а решението на колективния административен орган - ИК на
ОбНС от 21.03.1990г., извлечение от който протокол е приет по делото е не е оспорен.
Независимо от горното, съдът приема, че по делото са останали недоказани елементите
от фактическия състав на пар. 4а или 4б за изкупуване на имота. Правото на изкупуване по
5
пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е било признато с решение от 10.12.1997г. на ВОС по адм.д. №
647/1997г. Безспорно е, че с квитанция от 26.01.1998г. определената цена за имота е била
заплатена от ползвателя в полза на общината. Доколкото ищецът не е участвал в
административното производство по признаване права по пар. 4, то той не е лишен от
възможността да оспори наличието на предпоставките за признаване на това право.
Съгласно пар. 4 ПРЗ на ЗСПЗЗ предоставеното право на ползване върху земеделски земи въз
основа на актове на Президиума на НС, на ДС и на МС се прекратява. С пар. 4а, ал. 1 и
пар.4б, ал.1 ПРЗ на ЗСПЗЗ е предоставена възможност на бившите титуляри на правото на
ползване да трансформират това си право в право на собственост при осъществяването на
определени предпоставки. В случая, това право е признато, без да е посочено в коя
конкретна хипотеза- по пар.4а или 4б. Ответникът е релевирал като основание и двете.
Съгласно пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ /в действащата към момента на признаване правото
редакция/ необходимо е в имота да е имало построена сграда върху земята до 1 март 1991г.
и да е заплатена земята на собственика чрез общината по цени, определени от
Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал.2 в тримесечен срок от влизането в сила на
оценката. Ответникът е твърдял, че в имота към 01.03.1991г. е имало изградена сграда, но
доказването на този факт е неуспешно. С ТР 2/2011г. на ОСГК на ВКС се прие, че сградата
следва да отговаря на изискването за постройка отразено в тълкувателната норма на пар. 1в,
ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ- да е трайно прикрепена към терена, без необходимост да отговаря на
изискванията на строителните правила и норми установени в действащите към момента на
построяване нормативни актове. От изисканите от община Аксаково документи се
установява единствено, че през 2013г. ответникът е декларирал, че е премахнал
съществувала в имота самосрутваща се сграда. От този документ не е възможно извличане
на извод самосрутващата се сграда да е била трайно прикрепена към терена. Данни кога е
изградена сградата също не се съдържат. Няма информация за този факт и в показанията на
разпитаните по делото свидетели, които свидетелстват единствено, че към 2013г. в имота е
имало остатъци от сграда на каменна основа с паднал покрив, и бетонна плоча на септична
яма. Няма категоричност в показанията им дали имотът е бил електрифициран, а
водоснабдяването е било от цистерна. От експертното заключение се установява, че
нанасяне на сграда в имота по някои от плановете няма. Затова, съдът следва да приеме този
факт за неосъществен. Косвено такъв извод следва и от факта, че в молбата на ползвателя от
28.05.1997г. за изкупуване, същият е посочил, че ползва имота и в него има трайни
насаждения, т.е сграда не се споменава.
Не са налице и предпоставките и на пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ, разписващ като
изисквания: предоставеният за ползване имот да представлява лозе, овощна градина или
земеделска земя, единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в
населеното място, в чието землище е имотът и заплащане на имота на собственика в срока
по пар. 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Ако и да са налични тези предпоставки, възможността за
придобиване право на собственост е изключена, ако земята е на по-малко от 30км от
градовете с население над 300 хил. жители, независимо от общината, в която се намира, или
е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. От експертното заключение се
установи, че имотът се намира на 6,3км. от кв. Владиславово и на 13,2км. от центъра на гр.
Варна, съответно на 14,4км. от крайбрежната морска ивица, а към 26.01.1998г. населението
6
на гр. Варна е било около 310660човека. Т.е налице е първата от отрицателните
предпоставки препятстваща възможността на надлежно упражняване право на
трансформиране предоставеното право на ползване в такова за собственост.
В заключение, независимо от проведената процедура по определяне цената на
имота и заплащането й, съдът приема, че по отношение Г. Г. не се е осъществил
фактическия състав на трансформиране правото на ползване в право на собственост.
Легитимиращият ефект на договора за покупко- продажба по НА № 114 от 2013г. е оборен.
По въведеното придобивно основание добросъвестно давностно владение,
осъществявано в периода от 14.05.2013г. до датата на подаване на исковата молба-
08.05.2021г.:
За придобиването на собствеността с кратката придобивна давност е необходимо
владението да бъде добросъвестно по см. на чл. 70 ЗС- владението да се осъществява на
основание, годно да направи владелеца собствени, при липса на знание, че праводателят му
не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В случая
ответникът се легитимира като собственик въз основа на договор за покупко- продажба
обективиран в НА от 14.05.2013г. Следователно, владението му произтича от правно
основание, което е годно да го направи собственик. Презумпцията на чл. 70, ал.2 ЗС не е
оборена, поради което обективно следва да се признае качеството му на добросъвестен
владелец. Наред с това обаче необходимо е към датата на установяване на това владение
имотът да е бил възстановен на бившите му собственици /тоест да е приключила
предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността/, от
който момент се слага началото на протичане на давностния срок. Този извод произтича от
общия принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече, както и от
обстоятелството, че до постановяване на позитивното решение имотът не е
индивидуализиран и намерението за владеене не е насочено към точно определен обект и
конкретното лице, което е негов собственик.
Конкретно, в полза на ищеца е постановено позитивно решение на ПК №
12240/07.08.1996г. в качеството му на наследник на А.П., съгл. представено по делото
удостоверение за наследници. С него е възстановено право на собственост в съществуващи
стари реални граници върху общо осем имота, без обаче да се съдържа надлежна тяхна
индивидуализация с посочване на граници по действащ план. Предвид заключението на в.л.,
както се посочи, процесният имот попада в имот под № 5 от реституционното решение.
Съгласно чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ /ДВ бр.45/1995г./ ПК издава решение за възстановяване на
правото на собственост в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници,
като в решението се описват размер, категория на имота, неговото местоположение
/граници, съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване основанията за това, като
към решението се прилага скица на имота. Настоящото решение на ПК е постановено при
действието на тази редакция и преди изменението на закона с ДВ бр. 68/1999г., когато
реституционното производство бива уредено като двуфазно. Принципът е, че така
издадените решения на ПК имат конститутивно действие, но за да им се придаде такова
съгласно ТР 1/1997г. на ОСГК на ВКС, необходимо е в решението обектът на възстановена
7
собственост да е ясно и точно индивидуализиран по местонахождение и граници / съседи/,
съобразно действащ план. Липсата на тази индивидуализация идва да отрече
конститутивния ефект на решението на ПК и да му се признае само установителен такъв- на
признато право на възстановяване притежавана от наследодателя земеделска земя. В случая
видно е, че реституционният акт на ищеца не съдържа информация за граници на
възстановения имот и е посочено само неговото местонахождение- м-ст Стари лозя. В тази
хипотеза придобивната давност започва да тече от момента на влизане в сила на плана на
новообразуваните имоти, тъй като с него се установяват границите на имотите, правото на
собственост върху които е придобито, съответно възстановено, т.е. индивидуализира се
обекта на собственост като конкретна вещ, върху която това право може да бъде
упражнявано, което е условие решението за възстановяване, съответно заповедта на
придобиване на собственост от ползвателите, да породи конститутивно действие /така
решения по гр.д. № 2058/2013г. на ВКС, гр. д. № 5941/2015г. на ВКС, гр. д. № 2851/2021г.
на ВКС и др./.
ПНИ за местността е приет със заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016г. обн. в ДВ бр.
35/10.05.2016г., последната влязла в сила с изтичане 14-дневния срок за оспорване, т.е на
25.05.2016г. при липса на данни за обжалване в частта относно процесния имот. С
приемането на ПНИ, имотът е бил индивидуализиран и записан в регистъра като собствен
на ответника по делото. От този момент ищецът е узнал кой точно имот му е възстановен и
съответно е могъл да защити правото си собственост. От този момент в полза на ответника е
започнала да тече и придобивната давност спрямо реституираните собственици. От
разпитаните по делото свидетели се установи, че ответникът е във владение на имота от
придобиването му през 2013г., вкл. продължаващо към датата на подаване на исковата
молба. Имотът е бил ограден и обработван от него. Други хора в имота не са забелязвани.
Владението не е било отнемано. Ирелевантно е посоченото от св. Иванова като факт, че през
2020г. имотът е нямал ограда и не е обработван. Следва да се отбележи, че фактическите
действия на едно лице, което счита себе си за собственик на определен имот по причина, че
е владял имота се обуславят и от обстоятелството дали спрямо него са предприемани такива
действия, които да сочат за наличие на претенции на трети лица по отношение на имота. В
този смисъл при липса на действия, целящи отблъсване на установеното владение и при
липса на заявени претенции за имота, фактът, че ответникът е полагал активни грижи за
имота в определен период от време- обработвал го е, поставил е ограда, получил е
разрешение за поставяне на преместваем обект в него, разчистил е остатъци от
самосрутваща се в него сграда, следва да се възприемат като действия по упражняване на
фактическа власт по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Демонстриране по отношение на
невладеещия собственик на поведение, което несъмнено да сочи, че върху имота се
упражнява фактическа власт като върху собствен имот, т.е. предприемане на активни
действия, е необходимо безспорно само при наличие на заявени претенции от трето лице, че
счита себе си за собственик на същия имот. Така, че обективните и субективни елементи на
владението се явяват доказани. От момента на влизане в сила на ПНИ 25.05.2016г. до датата
8
на предявяване на исковата молба в съда – 08.05.2021г. очевидно е, че 5г. срок на давността
по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът не разполага
със собственически права на въведените основания.
В заключение, предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
Съобразно изхода на спора сторените от ищеца разноски следва да се поемат от
ответника, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищцовата страна сочи да е направила разноски в общ размер на 1552лева, от които
550лева платено адв. възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие,
800лева депозит на в.лица, 30лева депозит за свидетел, 15лева държавни такси за издадени
съд. удостоверения, 12лева държавна такса за заверен препис от искова молба, 50лева за
държавна такса за завеждане на делото, 45лева за издаване на скица, 40лева за издаване
удостоверение за данъчна оценка и 10лева такса за вписване на искова молба. Направено е
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Същото определено по реда на чл.7,
ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения възлиза в
размер на 444,74лева, което прави възражението неоснователно, вкл. с оглед фактическата и
правна сложност на спора. Депозитът за свидетеля не следва да бъде присъждан, защото той
е останал неусвоен и съответно подлежи на връщане по молба на страната, която го е
внесла. Поради липса на представени доказателства за размер и реално плащане на
разноските за издаване на скица, удостоверение за данъчна оценка и за вписване на искова
молба, същите не следва да бъдат присъждани. В тежест на ответника следва да се възложат
разноски в общ размер от 1427лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от
ищеца АТ. Н. Д. , ЕГН ********** с адрес **** срещу ответника П. ЕФТ. Д., ЕГН
********** с адрес ****, че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ
ПИ 501.278 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя“, одобрен със заповед № РД-16-7706-
67/04.04.2016г. на Областен управител на област Варна, находящ се в с. Доброглед, община
Аксаково, с площ от 700кв.м., при граници имоти: 501.2025-улица, 501.1445- двор и
501.1457- двор, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. ЕФТ. Д., ЕГН ********** с адрес **** да заплати на АТ. Н. Д. , ЕГН
********** с адрес **** сумата от 1427лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9