Номер 18120.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 19.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Секретар:МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20204001000191 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №21 от 14.01.2020г., постановено по т.д. №267/2018г., Окръжен съд-
Велико Търново е осъдил Дженерали застраховане АД-гр.София да заплати на И. К. И. от
гр.Павликени следните суми: 40 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания; 256,13 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение, в резултат
на ПТП от 01.04.2018г.; заедно със законната лихва върху тези суми, считано от
01.04.2018г.- датата на ПТП; до окончателното изплащане; както и 3 796,80 лева, направени
разноски в Първата инстанция. Посочено е, че решението се постановява при участието на
третото лице помагач ЗАД Армеец АД-гр.София.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника Дженерали застраховане
АД-гр.София, подадена чрез главен юрисконсулт Мануела Манолова.
Жалбоподателят моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на
Окръжен съд-Велико Търново и вместо него да постанови друго решение, с което да се
произнесе предвид събраните по делото доказателства, като отчете оспорванията направени
от жалбоподателя, и намали застрахователното обезщетение, включително и поради
съпричиняване от ищеца и от трети лица, както и да отхвърли исковете за лихва, заедно с
всички законови последици.
1
С молба вх.№2003/25.02.2020г. въззивникът Дженерали застраховане АД-гр.София,
чрез главен юрисконсулт Мануела Манолова, уточнява въззивната жалба, като заявява че
предмет на жалбата е само разликата над сумата 25 000 лева до присъдените 40 000 лева за
претърпени неимуществени вреди /или обжалваемият интерес за тези вреди е 15 000 лева/ и
имуществени вреди в присъдения размер 256,13 лева.
Ответникът по жалба И. И. от гр. Павликени, чрез процесуален представител адвокат
Йордан Цветанов- кантора гр. Павликени, в писмен отговор оспорва изцяло въззивната
жалба, като неоснователна и недоказана.
Моли Апелативния съд да потвърди обжалваното решение като правилно.
Третото лице помагач ЗАД Армеец АД- гр. София, чрез юрисконсулт Венета
Крилашка, в писмен отговор заявява че се присъединяват към въззивната жалба в частта, че
определеният размер застрахователно обезщетение е прекалено и неоснователно завишен,
в частта, че не се дължи обезщетение за неимуществени вреди над 25 000 лева, както и че не
се дължат имуществени вреди в размер на 256,13 лева; както и в частта че законна лихва не
се дължи от датата на ПТП-то, а при условията на чл.497 КЗ. Оспорват въззивната жалба в
частта, в която се твърди че принос за настъпване на ПТП има и водачът на автобус Ивеко
рег№ ВТ 4566 КВ, застрахован по застраховка Гражданска отговорност в ЗАД Армеец АД.
Моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба в тази й част и да
потвърди първоинстанционното решение в частта относно механизма на ПТП.
Въззивникът Дженерали застраховане АД- гр. София, редовно призован, не изпраща
представител в откритото съдебно заседание на Апелативния съд. Не представя писмена
защита през въззивната инстанция.
Въззиваемият И. И. от гр. Павликени се представлява в открито съдебно заседание от
адвокат Даниела Димитрова, която поддържа представения отговор. Допълнително излага
подробни съображения в подкрепа на тезата да се потвърди обжалваното решение.
За третото лице помагач ЗАД Армеец АД- гр. София, редовно призовано, не се явява
представител в ОСЗ. Не представя писмена защита.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени събраните по
делото доказателства, съобрази становищата на страните и извърши проверка на
обжалваното решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
С определение от 15.07.2020г. Апелативният съд е приел като доказателства
представените с въззивната жалба два амбулаторни листа, издадени съответно на
07.04.2020г. от д-р Г. Н. и от 15.04.2020г. от д-р С. К..
2
Ищецът И. И. от гр. Павликени, с исковата молба, моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника Дженерали застраховане АД-гр.София да му заплати следните
суми: 40 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания;
256,13 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди- разходи за лечение, в резултат
на ПТП от 01.04.2018г., заедно със законната лихва върху тези суми, считано от
01.04.2018г.- датата на ПТП-то, до окончателното изплащане. Твърди фактическа
обстановка, подробно изложена.
Ответникът Дженерали застраховане АД-гр.София оспорва изцяло предявените
искове, както по основание, така и по размер. Виновен за ПТП-то не бил само водачът на
лекия автомобил, застрахован при застрахователя ответник Дженерали застраховане АД-
гр.София, който водач загинал на място при катастрофата, а и водачът на автобуса в който
пътувал ищецът- като този автобус бил застрахован по реда на застраховка гражданска
отговорност при ЗАД Армеец АД- гр. София. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Счита, че предявеният иск за неимуществени вреди е прекалено и
необосновано завишен по размер, а искът за имуществени вреди е изцяло недоказан- не
били представени доказателства за направени разходи за лечение на ищеца.
Третото лице помагач ЗАД Армеец АД- гр. София, конституирано от Окръжния съд по
искане на ответника Дженерали застраховане АД-гр.София не взема становище по делото.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и
извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема
за установено следното:
Твърдяната от ищеца фактическа обстановка е доказана със събраните доказателства.
На 01.04.2018г. на територията на Република България е осъществено ПТП с участието на
автобус Ивеко с рег.№ВТ45*** и лек автомобил, с варненска регистрация. От заключението
на назначената в Окръжния съд САТЕ се установява по убедителен и категоричен начин, че
ПТП-то е станало по изключителната вина на водача на лекия автомобил, който е загинал на
място при катастрофата. Водачът на автобуса няма вина. Същият не допуснал нарушения по
ЗДвП. Лекият автомобил, причинил произшествието е застрахован при ответника
Дженерали застраховане АД-гр.София, като към датата 01.04.2018г.- датата на ПТП-то- е
налице валидна застрахователна полица. Автобусът е застрахован с действителен
застрахователен договор при третото лице помагач ЗАД Армеец АД- гр. София.
Отговорността на третото лице помагач не следва да бъде ангажирана, тъй като водачът на
автобуса няма никаква вина.
От заключението на СМЕ и от приетите като доказателства във въззивната инстанция
два амбулаторни листа, се установява, че ищецът е получил при процесното ПТП
твърдяните от него телесни увреждания- средна телесна повреда /счупване на гръбначен
прешлен с временно обездвижване на долен крайник/ и няколко леки телесни повреди.
3
Ищецът търпи негативни последици и понастоящем. Здравословното му състояние не е
възстановено напълно. Не се очаква окончателно възстановяване и в бъдеще.
Апелативният съд приема заключенията на САТЕ и на СМЕ изцяло като компетентни
и обосновани.
Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането от увредения
при ПТП ищец против застрахователя на виновния за произшествието водач.
При тези приети за установени факти Въззивният съд стига до следните правни
изводи.
По делото предявеният иск за обезщетение за неимуществени е с правно основание
чл.432 от КЗ. Съгласно тази разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, може да иска обезщетението пряко от застрахователя. Спазена е разпоредбата на
КЗ преди предявяване на иска ищецът да е сезирал застрахователя с искане да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение и е била образувана преписка – щета.
Дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди при увреждането,
представляващо застрахователен риск, при който се дължи застрахователно обезщетение, се
определя по правилата на чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост. Съгласно чл.51 ал.2 от
ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се
намали.
В случая няма съпричиняване.
Правно значимите обстоятелства за определяне размера на дължимото от
застрахователя на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди са следните: вид,
интензитет, продължителност на претърпените, търпяни и досега болки и страдания, както и
съществуването на такива и занапред, резултат на увреждането, възрастта на пострадалия,
дали същият е допринесъл за вредоносния резултат и в каква степен, житейски оправданото,
присъжданите обезщетения за аналогични случаи, както и справедливостта, като се отчитат
нивата на застрахователно покритие и обществено икономическите условия.
Конкретните правно значими обстоятелства в случая са следните: ищецът е получил
значителни телесни увреждания – средна телесна повреда и леки такива, търпял е болки и
страдания, които в началото са били силни, оздравителният процес е продължил около една
година; здравословното му състояние не е възстановено напълно; ищецът не е допринесъл за
вредоносния резултат; ищецът е на средна възраст.
Направени са разходи от ищеца за лечение в размер на исковата претенция за
имуществени вреди. Доказани са с писмени доказателства.
Преценявайки конкретните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразявайки
4
указаните в ППВС №4/1968г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на
чл.290 от ГПК, общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, имащи
значение за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение, отчитайки
нивата на застрахователно покритие и обществено икономическите условия, настоящият
състав на Апелативния съд приема, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат
обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищеца ще
бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лева. Застрахователят е
платил сумата 25 000 лева, но на етап на делото въззивна инстанция.
Законната лихва върху главницата се дължи от 02.04.2018г. – датата на увреждането –
до окончателното й изплащане.
В обжалваното решение Окръжен съд-Велико Търново е стигнал до същия краен
решаващ извод.
Като правилно, решението на Окръжен съд- Велико Търново следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78 ГПК ответникът дължи на ищеца
направените разноски по делото в тази инстанция в пълен размер. Третото лице помагач не
претендира за присъждане на разноски, а и по начало съгласно ГПК такива не му се дължат.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №21 от 14.01.2020г., постановено по т.д. №267/2018г., на
Окръжен съд-Велико Търново.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач ЗАД Армеец АД-
гр. София.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщението и връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5