МОТИВИ към
Присъда № /20.06.2018г. по НОХ дело № 173/2018г. по описа на РС Б.С.
Районна
Прокуратура гр.Б.С. обвинява П.А.И. в това, че на 09.05.2017г. в гр.Б.С.,
обл.В. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Астра” с
рег. № Вр 8884 АР, след употреба на с концентрация на алкохол 2.54 промила, над
0.5 на хиляда, установено по надлежния ред и по този начин е осъществил състава на
престъплението визирано в чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от
НК. Участващия в делото прокурор поддържа обвинението, така както е внесено с обвинителния акт. Поддържа в пледоарията си по същество, че подсъдимият следва да бъде наказан, като се отчетат
множеството смекчаващи вината обстоятелства, които са достатъчни за прилагането
на чл. 55 от НК, поради което следва да му се
наложи наказание лишаване от свобода под законовия минимум, с първоначален режим на изтърпяване „общ“. По отношение на глобата, за която законът предвижда да е в размер от
500.00 до 1500.00лв. - пледира същата да се наложи в законовия минимум. За това престъпление се предвижда и лишаване от право
на управление на МПС, като представителя на държавното обвинение претендира по
– дълъг размер, с оглед на това, че подсъдимият вече е осъждан за такова престъпление и концентрацията на
алкохол в кръвта е доста висока – 2,54, при условие, че за съставомерността на
деянието се изисква над 0,5 промила. Отделно изразява становище, че времето,
през което е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред със
Заповед за прилагане на ПАМ № 17- 0248 –
000093/09.05.2017г. следва да бъде приспаднато. Съдебното
производство по отношение на подсъдимия И. се разви в негово присъствие. В
съдебно заседание същият заяви, че не е виновен по повдигнатото му обвинение и
дава обяснения. Лично и чрез защитника си адв.М.М. желае да бъде оправдан, като
излага подробни съображения за това. Твърди се, че е налице съществено
разминаване на свидетелските показания на свидетелите Маринковски и Я., поради което същите не
следва да бъдат ценени. Според подсъдимият и защитникът му, обществената
опасност на извършеното от него може да се характеризира като явно
незначителна. Молят да бъдат отчетени и фактите, че предходното му деяние, за
което е бил осъден е единственото нарушение по ЗДвП, което е извършил И.,
въпреки продължителния период от време, през който е водач на МПС и има
свидетелство за правоуправление,
отличната му характеристика, дадена му от непосредствения му ръководител, както
и обстоятелството, че е награден с почетен плакет от община Б.С. за принос в
развитието на образователното дело.
По делото бяха разпитани, като свидетели Х.Я.,Р.М., Ц.М.,
Ц.Г., И.И. и Г.Х..
На основание чл.283 от НПК се прочетоха и приобщиха към материалите по
делото всички писмени доказателства, имащи значение за разкриване на
обективната истина в процеса, намиращи се в ДП № 277/2017г., а именно: справка за нарушител – л.16 от ДП , заповед за ПАМ –л.17
от ДП, акт № 443/09.05.2017г. – л. 20 от ДП; талон за медицинско
изследване и копие от СУМПС и контролен талон към него – л. 21 от ДП; справка
за съдимост – л. 26 от ДП, характеристична справка за лицето – л. 27 от ДП;
личностна характеристика – л. 28 от ДП; амбулаторен лист – л. 31 от ДП; рецепта
– л. 32 от ДП.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в своята
съвкупност, намира за установено
следното:
Подсъдимият И. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, издадено от МВР В.
на 23.12.2008г. с категории „В, АМ“, валидно до 23.12.2018г. Последният е водач от 1996 год. Той няма отнети контролни точки от влезли в сила НП. Той има само един акт и той е за нарушението, за което е бил осъден за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
На 09.05.2017 год. св.И.А.И. пътувал с лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен номер ВР 88 84 АР, заедно с брат си – подс.П.И.. Автомобилът се управлявал от св.И.И., тъй като неговият брат -
подсъдимият бил с болки в гърба /съмнения
за пневмония/ и той
трябвало да го закара до местоработата му в с.Г. –
Средно училище „Х. Ботев“. Междувременно се
обадили на личния лекар на подсъдимия, за записване час за посещение и той им
казал, че в момента се намира в с. Бъркачево. Двамата решили, след като
приключат в училището на подс.И. да се отбият до личния лекар в с.Бъркачево,
тъй като им бил по пътя за гр.Б.С.. От прегледа се установило, че болката в
гърба била провокирана от кръста, поради което му предписал лекарствена терапия
и му препоръчал домашно лечение, за което му издал и болничен лист. След като
се прибрали в къщи, към 14. 00 часа св. И.И. трябвало да отиде на закупи материали и части от магазин в гр.Б.С., обл.В., по повод
ремонт на тоалетна в дома на тяхната баба. Двамата тръгнали отново с лекия
автомобил, който се управлявал от св.И..***, където се намирал магазина -т. нар. „червенобрежки магазин” и св.И.
паркирал на края на улицата на пресечката с ул.”Хаджи Димитър”, тъй като само
там имало свободно място. Той оставил брат си – подс.И., в автомобила без да
изключва двигателя и отишъл до магазина. Междувременно свидетеля Ц.К.Г. *** в посока от бензиностанцията на „Рушан“ към „Нон стопа“. Св. Г. *** непосредствено след ул.“Хаджи Димитър“. Направил маневра да паркира, но поради дължината на буса не успял да прибере същия на свободното място. Той преценил, че ако се премести назад лекият автомобил, който бил спрял зад него ще може да паркира, без да пречи на останалите участници в движението. Св. Георгеив слязъл и отишъл до спрелият автомобил. В него, на седалката до мястото на водача, бил подс.П.И.. Св.Г. отишъл до него и го помолил да премести автомобила малко назад – „два –
три метра“, за да може да паркира. Подс. И. му казал, че той не шофира автомобила, чака шофьора и му отказал. Св.Г. го помолил той да премести автомобила, след като
няма да се бавят, за да може да спре и да не пречи на останалите участници в движението. Подс. П.И. се качил и направил
маневра назад, като влязъл в улица „Хаджи Димитър”, а св.Г. успял да паркира на свободното място.
Свидетелите Я. и М. се движели
със служебния автомобил от ул.”Любомир” по ул.”Хаджи Димитър” в посока
„ул.”Васил Левски”. Движейки се, те забелязали лек автомобил да извършва маневра ”назад” и спрели до него, за да извършат проверка на шофьора. Подс. И. дал документите си за проверка. Полицейските
служители извикали своя колега св. М., който да извърши проверка с помощта на техническо
средство за алкохол в издишания въздух. При провека с „Дрегер Алкотест“ уредът отчел
2.45 алкохол в издухания въздух. След това свидетелите и подсъдимият отишли в
РУ, където мл.а.к. Г. Х. съставил АУАН на П.А.И., и му издал талон за
медицинско изследване, в който посочил, че следва да се яви в МБАЛ гр.В. до
16.30 часа. Талонът му бил връчен в 14.50 часа. И. подписал АУАН без възражения, след което бил
освободен.
Посочените
по - горе обстоятелства се потвърждават от събраните по делото писмени
доказателства, приложени към досъдебно
производство № 277/2017г. по описа на РП Б.С. и от показанията на разпитаните
свидетели.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните полицейски служители, присъствали на
проверката за алкохол на подс.И., касателно посочения резултат от техническото
средство, с което е проверен подсъдимият, и относно извършената маневра от автомобила
на заден ход към ул.”Хаджи Димитър”. По отношение на получения резултат за
алкохол в издишания въздух, ако подсъдимият не е бил съгласен е следвало да
даде кръв за изследване, като е имал време да се яви в МБАЛ гр.В.. Твърденията
на подсъдимия, че не е имал възможност да отиде до гр.В., тъй като бил
освободен от РУ Б.С. много късно, не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
От
изложеното по-горе може да се направи извода, че подс.И., въпреки, че е бил
употребил алкохол на 09.05.2017г. се е качил на лек автомобил „Опел Астра” на
ул.”Васил Левски”, за да извърши маневра „назад” и да направи място на друго
МПС да паркира. По този начин подсъдимият е извършил престъпление като на
инкриминираната дата и място е управлявал МПС след употреба на алкохол. Предвид
предишното му осъждане за такова престъпление по чл.343б, ал.1 НК с Определение
№158/21.11.2014г. по което е одобрено споразумение за решаване на делото по НОХ
дело № 538/2014г. по описа на Районен съд Б.С., влязло в законна сила на
21.11.2014г. на 3 месеца Лишаване от свобода , с 3 години изпитателен срок, то
с настоящето деяние се явява осъществен състава на чл.343б, ал.2 вр. ал.1 НК.
Настоящият съдебен състав при преценка на доказателствата, макар и да е
достигнал до извода за авторството на подсъдимия в извършено от него
престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 НК, в това че на
09.05.2017г. в гр.Б.С., обл.В. е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Опел Астра” с рег. № Вр 88 84
АР, с концентрация на алкохол 2.54 промила в издишания
въздух, над 0.5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с Определение №158/21.11.2014г.
по което е одобрено споразумение за решаване на делото по НОХ дело № 538/2014г.
по описа на Районен съд Б.С., влязло в законна сила на 21.11.2014г. за престъпление
по чл.343б, ал.1 НК, т.е. че са осъществени всички обективни и субективни признаци на престъпния състав на чл. 343б, ал.2 от НК, в случая приложение
следва да намери чл.9, ал. 2 от НК поради явно незначителната обществена
опасност на деянието.
Съгласно текста на чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно деянието,
което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществе-на опасност е явно
незначителна. Теорията и практиката са категорични, че приемането на едно
деяние за малозначително и съответно непрестъпно е възможно в
две хипотези – липса на обществена опасност или явна незначителност на
обществената опасност на деянието. Във всеки конкретен случай е необходимо да
се изследват деянието и неговата обществена опасност – два от обективните
признаци, обуславящи едно деяние като престъпление.
За да бъде престъпно деянието, не е достатъчно само установяването на формалното му извършване. Деянието трябва да съдържа и обществена опасност, която да не е явно незначителна. В конкретния случай, отчитайки обстоятелствата на времето, мястото, начина и мотивите за извършването на деянието, както и личностните данни на подсъдимия, смятам, че същите не водят до извод за застрашаване обществените отношения в степента, изпълваща съдържанието на обществената опасност, която го прави престъпно.
Преценката на обществената опасност на конкретното деяние следва
да се направи на база всички обстоятелства, отнасящи се до увреждането или
застрашаването на обществените отношения, обект
на конкретна защита. В настоящия
случай съдът намира, че деянието, осъществено от подс. И., се характеризира с
изключително ниска степен на обществена опасност, която не обосновава
използването на наказателна репресия срещу дееца. Касае се за една единствена маневра и то след като е бил
помолен настоятелно от друг шофьор, за да направи място за паркиране на
автомобила на св.Г.. Следва да се отбележи факта, че първоначално той е отказал
да седне на шофьорското място и да извърши тази маневра, едва след настояване
от страна на свидетеля Г., подс.И. се съгласил само за момент да премести
автомобила. Липсват каквито и да било данни той да е управлявал автомобила
преди това, а напротив от показанията на свидетеля Г. се установавя, че той се
е намирал на седалката до шофьора и недвусмислено е заявил, че този автомобил
се управлява от друго лице. Липсват и данни той да е имал намерение да
управлява автомобил „Опел Астра” Вр 88 84 АР. Това
навежда на извод, че в нито един момент не е съществувала опасност за трети лица. Още повече, че той е направил една единствена маневра за период от не
повече от 1-2 минути. Въпреки това и тъй като
престъплението е общоопасно, обсъждайки обществената
опасност на деянието, неизменно следва да се преценява опасността, която се
създава за трети лица. Такава в случая не е
била налице, независимо че се твърди от св.Нанков –
полицейски служител, че това кръстовище принципно е натоварено. Опасността от
извършеното престъпление следва да се извежда в момента на извършване на
деянието, а данни да е имало автомобили по ул.”Хаджи Димитър” – посоката, в която
маневрирало МПС – то няма. Не на последно място, следва
да се отбележи, че когато полицейските служители са извършили проверката, той не се е противопоставял, а спокойно
и безпроблемно е изпълнявал полицейските нареждания, видно от показанията на
св.М..
При преценката за малозначителността на
деянието е необходимо да се изследва обществената опасност и на дееца.
Обществената опасност на дееца неизменно се отразява и върху обществената
опасност на деянието, извършено от него. Подс. И. е осъждан за
умишлено престъпление и то от същия вид – чл.343б, ал.1 НК през 2014г. за
деяние извършено на 10.11.2014г. Подсъдимият е шофьор от 1996г., като
единственото му нарушение по пътищата е извършеното от него на 10.11.2014г.
деяние, за което и бил осъден. Нито преди това осъждане, нито след това
осъждане, подсъдимият е нарушавал правилата за движение по пътищата. Неговото
поведение е било дисциплинирано, той не е имал административни наказания, нито
са му отнемани контролни точки. Единствено настоящето деяние сочи към второ
нарушение, но както по – горе бе коментирано, с оглед създалата се ситуация,
настоятелните молби на св.Г. и изключително краткото време, което ще прекара
зад волана е провокирало подсъдимия, след първоначалния отказ да извърши
маневрата с автомобила, да направи място за паркиране на буса. От тук могат да
се направи извод, че по първото осъждане извършеното от подсъдимия е било
инцидентно, а що се касае до настоящето деяние толерантността на шофьор към
шофьор и изложените по-горе обстоятелства са подвели П.И. в извършване на
настоящето деяние. Отделно от това, видно от характеристиката на подсъдимия,
която е дадена от неговия работодател – Директор на СУ „Х. Ботев” с.Г., същият
е изключително ценен кадър, като се сочат изключително положителни негови
качества като професионалист. Подсъдимият И. е награден с плакет през 2017г. от
кмета на Община Б.С. за принос в развитието на образователното дело в Общината.
Преценявайки всички горепосочени факти, касаещи повдигнатото на
подсъдимия обвинение, съдът достигна до извода, че обществената опасност на
деянието е явно незначителна. Въпреки, че с деянието е реализирана обществена опасност, по степен тя е
явно незначителна и не е в състояние да засегне охраняваните в Глава XI от НК
обществени отношения в такава степен, която законът изисква, за да бъде
престъпление и да оправдава използването на наказателна репресия спрямо
подсъдимия. В случая съдът установи, че конкретното деяние само формално
изпълва диспозицията на материално правната норма на чл. 343б, ал.2 от НК. Съвкупната преценка
на всички елементи от извършеното от подс. И. деяние водят до извода за явна незначителност на обществената му
опасност.
С оглед установеното и съобразно чл.304 от НПК вр. чл. 9,
ал. 2 от НК настоящият съд призна подсъдимият
И. на невиновен в престъпление против транспорта чл.343б, ал.2 НК и го оправда по повдигнатото
му обви-нение.
При този изход на делото съдът
на основание чл.190, ал.1 от НПК постанови направените по делото разноски да
останат за сметка на Държавата.
При горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: