РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Златоград, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20225420100175 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Р. И. К., З. М. К. и
Р. А. К. срещу О. Н., с която е предявен положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на
ответника, правото на собственост на ищците, върху ПИ с идентификатор
51319.16.4, находящ се в местността М.к., вид територия Земеделска,
категория 8, НТП Нива, с площ от 3 767 кв.м., стар номер 005628, съгласно
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния
директор на АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.16.7;
51319.16.6; 51319.16.36; 51319.16.24, придобит въз основа на давностно
владение.
Ищците извеждат съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че са собственици на имот с идентификатор 51319.16.4, находящ
се в местността М. к., вид територия Земеделска, категория 8, НТП Нива, с
площ от 3 767 кв.м., стар номер 005628, съгласно Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК при
граници и съседи имоти с идентификатори 51319.16.7; 51319.16.6;
51319.16.36; 51319.16.24; Ищците твърдят, че притежават правото на
собственост върху описания имот, които са придобили по наследство от
своите праводатели и са упражнявали съвместно владение върху същия от
1989 г. до настоящия момент явно и необезпокоявани от никого при
условията на съвладение на поземления имот. Излагат се съображения, че
ищецът Р. И. К., в югоизточната част от имота има и построена двуетажна
1
жилищна сграда с площ от 92 кв. м., както и паянтова сграда с площ 15 кв.м.
Ищецът Р. А. К., в югозападната част от имота има и построена жилищна
сграда с площ от 77 кв.м. както и паянтова сграда с площ 32 кв.м. и ищецът З.
М. К., в северната част от имота има и построена жилищна сграда с площ от
63 кв.м. както и паянтова сграда с площ от 15 кв. м. Сочи се, че ищците
ежегодно от 1989 г. а преди това и техните родители са обработвали
процесния имот като свой, като през годините са засаждали различни
селскостопански култури: тютюн, картови зеленчуци заедно със семейството
си. Ищците упражнявали съвместно владение на поземления имот, като имали
споразумение как да разпределят ползването на същия и са изградили през
80-те години на миналия век постройки /сгради/, които са обитаеми -
свързани и с електропреносната мрежа на ЕВН Б. ЕАД отново през 80 г. на
миналия век.
При направена справка ищците установили, че процесният имот бил
записан като стопанисвани от О. Н. и попада в категорията на земи по чл.19
ЗСПЗЗ, като сочат, че същия, никога не е бил с неустановен собственик или
безстопанствен, а още по-малко О. Н. някога да го е управлявала и
стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ. Сочат още, че
процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или
образувани въз основа на тях земеделски организации, отнет или одържавен в
хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Излагат се съображения, че в периода
от 1989 г. до настоящия момент вкл. ищците не са прекъсвали и не са губили
владението върху процесния имот, който постоянно, явно и необезпокояван
от никого са владели като собствени. По тези причини, ищците считат, че О.
Н. не е могла да стане собственик на имота предмет на спора, тъй като не са
били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за придобиването на
собствеността, доколкото същият никога не е влизал в блокове на ТКЗС, не е
бил отчуждаван и одържавяван и не са съществували пречки за
придобиването му по давност. При тези твърдения ищците молят, съдът да се
произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника О. Н. че са собственици на имот с идентификатор 51319.16.4,
находящ се в местността М. к., вид територия Земеделска, категория 8, НТП
Нива, с площ от 3 767 кв.м., стар номер 005628, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на
АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.16.7; 51319.16.6;
51319.16.36; 51319.16.24, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът О.Н. не е депозирал отговор на
исковата молба, не е изразил становище по предявения иск и не е ангажирал
доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован,
ответникът не е изпратил представител и не е изразил желание делото да се
разгледа в негово отсъствие. Ищците чрез упълномощения си процесуален
представител поддържат исковата молба, като е направено искане съдът да се
произнесе с постановяване неприсъствено решение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените към
2
исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното
поведение на страните, намира следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване по отношение на О. Н., правото на собственост на
ищците Р. И. К., З. М. К. и Р. А. К., върху ПИ с идентификатор 51319.16.4,
находящ се в местността М. к., вид територия Земеделска, категория 8, НТП
Нива, с площ от 3 767 кв.м., стар номер 005628, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния директор на
АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.16.7; 51319.16.6;
51319.16.36; 51319.16.24, придобит въз основа на давностно владение.
Процесуалният представител на ищците е направил искане за
постановяване срещу ответника на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от
ГПК. Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно
е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните
предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответника О. Н., редовно
уведомен, не е представил в законоустановения едномесечен срок отговор на
исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил
представител в първото по делото съдебно заседание, без да е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. Наред с това, съдът намира, че в случая е
налице и другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2
ГПК – вероятна основателност на иска, предвид посочените в исковата молба
обстоятелства и събраните доказателства – писмени и гласни (свидетелските
показания на св. А. М. Д. и св. Й. А. Д. разпитани в проведеното открито
съдебно заседание).
С оглед горното съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в
общ размер на сумата от 520 лв., от които: 50 лв. – заплатена държавна такса,
10 лв. – такса за вписване на ИМ, 10 лв. – д.т. за 2 бр. СУ и 450 лв. – адв.
възнаграждение – заплатено изцяло в брой, съобразно ДПСЗ на л. 38 от
делото. Посочените разноски са действително заплатени от ищците, поради
3
което и с оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени в тежест на
ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК и на
основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на О. Н., ЕИК .,
адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № . че Р. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Н., общ. Н., обл. С., ул. „С. р. № ., З. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.,
общ. Н., обл. С., ул. „С. рид.“ № . и Р. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.,
общ. Н., обл. С. ул. „С. р.“ № . са собственици на ПИ с идентификатор
51319.16.4, находящ се в местността „М. к.“, вид територия Земеделска,
категория 8, НТП Нива, с площ от 3 767 кв.м., стар номер 005628, съгласно
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителния
директор на АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори:
51319.16.7; 51319.16.6; 51319.16.36; 51319.16.24, придобит въз основа на
давностно владение
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК О. Н., ЕИК ., адрес: гр. Н. обл. С. ул.
„А. С. № ., да заплати на Р. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н.,
обл. С.ул. „С. р.“ № . З. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н. обл.
С., ул. „С. р. №. и Р. А. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С.,
ул. „С. р.“ № . сумата в общ размер на 520 лева (петстотин и двадесет лева) –
разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___В.Д.____________________
4