№ 919
гр. Варна , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500565 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба подадена от П. и Б. П.и,
представлявани от адв. В.А. от ВАК срещу Решение № 261587 от 09.12.2020 г., постановено
по гр.д. № 4913 по опис на ВРС за 2019 г. – 50 – ти състав, с което първоинстанционният
съд е приел за установено, по отношение на П. Р. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" бл. 5, вх. 5, ет. 7, ап. 62 и Б. А. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" бл. 5, вх. 5, ет. 7, ап. 62, че Община
Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ №43, е собственик на поземлен имот
с идентификатор 10135.5401.840, индивидуализиран по КККР на гр. Варна,
административен район Аспарухово, СО „Боровец-север“, одобрени със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № РД-18-7579-27.05.2014г.
на Началник на СГКК - Варна, с площ 862 кв.м., при съседи: ПИ 10135.5401.4169 и ПИ
10135.5401.3114 и ги е осъдил да предадат владението върху поземлен имот с
идентификатор 10135.5401.840, индивидуализиран по КККР на гр. Варна, административен
район Аспарухово, СО „Боровец-север“, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на
ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № РД-18-7579-27.05.2014г. на Началник на
СГКК - Варна, с площ 862 кв.м., при съседи: ПИ 10135.5401.4169 и ПИ 10135.5401.3114, на
собственика Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“ №43, на
основание чл. 108 от ЗС и да заплатят на Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми
Приморски полк“ №43, сума от 765,58лв. /седемстотин шестдесет и пет лева и петдесет и
осем стотинки/, представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
В съдебно заседание въззивните жалбоподатели, чрез пр. представител поддържат
жалбата и направеното в нея искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Ответната страна не е ангажирала съда с писмен отговор на въззивна жалба. В
съдебно заседание, чрез пр. представител моли, съдът да потвърди обжалваното решение.
1
Всяка от страните претендира за присъждане на разноски.
С определение № 984 от 17.03.2021 г. съдът е приел жалбата за процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна, предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано възоснова на предявени,
положителен установителен и ревандикационен иск за собственост. Ищецът Община Варна
е претендирала, че притежава права на собственост върху самостоятелен обект
индивидуализиран като имот с идентификатор 10135.5401.840, одобрен със Заповед № РД
18-73 от 23.06.2008 г. на ИД на АГКК.
Посоченото от ищеца придобивно основание е чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ.
В исковата молба са изложени твърдения, за разрешен със СПН спор за собственост
относно правата на ищците за същия имот. Посочено е решение № 4336 от 27.10.2017 г.
постановено па гр.д. № 2411 по опис на ВРС за 2017 г., влязло в законна сила на 18.11.2019
г.
Ответниците в писмен отговор по реда на чл. 131 са оспорили заявеното от ищеца
право на собственост, респективно ревандикирането на имота.
Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е уважил предявените
искове, като в установителния диспозитив не е конкретизирано придобивното основание за
ищеца, но от мотивите на съдебния акт се установява, че съдът е приел, че ищецът
притежава право на собственост, на основание чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Зачитайки СПН,
последица от решение № 4336 от 27.10.2017 г. постановено па гр.д. № 2411 по опис на ВРС
за 2017 г., влязло в законна сила на 18.11.2019 г. , съдът е уважил осъдителният иск на
ищеца с правно основание чл. 108 от ЗС.
Настоящият въззивен състав на ВОС, след като се запозна със събраните по делото
доказателства, материално правните норми регламентиращи процесните отношения,
зачитайки субективните и обективни предели на СПН на предходните съдебни решения,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обектът на спорни права, представлява недвижим имот, с идентификатор
10135.5401.840, одобрен със Заповед № РД 18-73 от 23.06.2008 г. на ИД на АГКК. Имотът е
идентичен с ПИ 840 от ПНИ СО м-ст „Боровец – Юг“ и с този номер е заснет и регистриран
в Кадастрален план от 1979 г. В разписния лист към КП от 1979 г. няма вписан
собственик. През 1995 г. този имот е с променени граници и освен запис „нива“, в
територията му са включени „откоси и оврази“. През 1995 г. в разписният лист към КП, като
собственик е вписан П. Р.П., основанието за вписване е ПМС /Постановление на
Министерски съвет/. На П. Р. П. е предоставен ПИ – хавра с площ от 800 кв.м. в местност
„Самодивска поляна“. За това право е издадено удостоверение № 87 от 23.08.1988 г. на ИК
на Об.НС и Решение № 9 /130-4-4 от 26.07.1988 г. на ИК на Об.НС. КП от 1995 г. е одобрен
със Заповед № Р-115 от 29.04.1996 г. на Кмета на Община Варна. С решение на
Общински съвет № 322 – 4 от 29.05.2000г. е определен Околовръстен полигон, който
определя СО “Боровец-север“ в строителни граници. Решението е обнародвано в Дв.бр. 54
от 21.07.2000 г. Според това решение процесният имот се намира в зона за вилно
строителство. Според ОУП на гр.Варна, одобрен РД -0 2-14-2200 от 03.09.2012 г. на МРРБ ,
процесният имот попада в жилищна територия Жм2. Със Заповед № РД-12-7706-313 от
19.10.2012 г. на Областен управител на Област с адм. център Варна, е одобрен План за
новообразуваните имоти. За процения имот не е провеждана процедура по реституция. За
процесния имот не е провеждана процедура по трансформация на правото на ползване в
право на собственост, чрез изкупуване. Според заключението на вещото лице процесния
имот не представлява земеделска земя.
2
Правата на собственост заявени от ищеца: Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС,
правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. Според вида на субекта, който претендира права на собственост, а
именно общината, правата на собственост са уредени в ЗОб.С и ЗСПЗЗ. Диспозитивното
начало в гражданския процес задължава съда, да изследва само тези права, което ищецът е
заявил. Конкретно пред първоинстанционния съд, Община Варна е заявила, право на
собственост възоснова на разпоредата на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ и е представила АЧОб.С №
5948 съставен на 01.12.2009 г. вписан в сл. по вписвания на 06.01.2010 г. Посоченото
придобивано основание изисква, спорните права да имат за обект земеделската земя, която
не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата. Собствеността на общините
върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост
при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на Закона за общинската
собственост в определените в ал. 3 случаи. Общинският съвет може да определя такса за
ползване на общинските мери и пасища, приходите от която се използват за поддържането
им.
Фактическият състав на заявеното от ищеца придобивно основание изисква да са
налице в кумулативна даденост едно положително и три отрицателни условия.
Положителното условие е земята да е земеделска, а отрицателните да не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата.
В тежест на ищеца е да докаже, че обекта на спорни права е земеделска земя. Това
твърдение следва да е било налице към момента на предявяване на иска, а видно от всички
придружаващи към исковата молба документи, които са приети като доказателства по
делото и са били обект на изследване от вещото лице изготвило заключението към СТЕ,
процесния имот не е земеделска земя, считано най-късно от 2000 г. Този факт не се оспорва,
а се твърди от ищеца.
Относно правата на ответниците: В случая ищецът в исковата молба, пространно
е изложил съображения , че правата на собственост на ответниците са отречени със СПН.
Видно от влязло в закона сила Решение № 4336 от 27.10.2017 г. постановено по гр.д. № 2411
по опис на ВРС за 2017 г. , потвърдено с Решение № 103 от 30.01.2019 г. по опис на в.гр.д.
№ 2757 по опис на ВОС за 2017 г. , а последното недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 524 от 18.11.2019 г. по гр.д. № 2106 по опис на ВКС за 2019 г. , със сила на
присъдено нещо са отречени правата на собственост на ответниците, заявени в това
производство, като придобити по силата на давностно владение, осъществявано до
25.11.2009 г. , когато Община – Варна, е разгледала молбата им за снабдяване с констативен
нот. акт по обстоятелствена проверка.
Няма спор също, че по време на производството по това дело и към настоящия
момент те са и осъществяват фактическа власт върху имота. Нито в предходното съдебно
производство, завършило с влязло в закона сила съдебно решение, нито в настоящото
ответниците са претендирали права на собственост чрез трансформация на правата им на
ползване в права на собственост, затова и настоящия съд, приема обективните предели на
СПН на горепосоченото решение само относно възражението направено от ответниците, че
са придобили собствеността по давност до 2009 г. В този смисъл е отменен и нот. акт №
195/2010 г. , на основание чл. 537 от ГПК.
В настоящото производство ответниците са обосновали правоизключващо
възражение, като са възразили придобивното основание заявено от ищеца с твърдението, че
процесния имот, който са продължили да владеят по време на предходния процес и по време
на настоящия, не представлява земеделска земя. Не са заявили с възражение придобивно
основание, поради което извън предмета на спора е дали те са собственици на друго
основание извън отреченото с влязлото в законна сила съдебно решение. За тях остава
открита възможността да предявят нов иск, ако преценят, че се нуждаят от такава защита.
3
Настоящият въззивен съд, намира, че обжалваното решение е неправилно, тъй като
от събраните по делото доказателства не се установява, че процесния имот е земеделска
земя. Затова и придобивното основание посочено от ищеца, не е доказано /впрочем, този
факт не е твръдян и в исковата молба/. Ревандикационният иск е осъдителен и за да бъде
уважен трябва или ищецът , пълно и главно да установи правото си на собственост в този
процес или да представи доказателства, че спорът за неговите , а не на отвеника права е
решен с влязло в законна сила съдебно решение. В конкретният случай, ишецът не е
доказалал правата си на собственост, а отречените на ответниците със СПН права на
собственост, не могат да обосноват основателността на установителната претенция на
ищеца.
Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е доказал
фактическият състав на чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ, а и начинът на тълкуване на правната норма
противоречи на нейното съдържание. Всички усилия на ищеца са били насочени към
установяване на факта, че е отречено правото на собственост на ищците. Това безспорно е
така, защото е доказвано е с влязло в законна сила съдебно решение, но е недостатъчно, за
установи правото на собственост на общината. Неправилно съдът се е занимавал с въпроса
трансформирано ли е правото на ползване в право на собственост, защото такова
възражение изобщо не е въвеждано в предмета на спора. Това придобивано основание, вече
е било обсъждано в предходните съдебни решения /макар и също незаявено/, поради което е
ненужно е да се преписват мотиви от предходни съдебни решения.
В настоящото производство защитата се свежда до това, да отрича земеделския
характер на имота. Доказването на този факт, /че имота има земеделски характер/ тежи
върху ищеца. Настоящият съд кредитира заключението на вещото лице, като обективно и
компетентно дадено. В частта, в която заключението е категорично, че процесния имот
няма земеделски характер, то е обосновано от официални документи, обнародвани в ДВ.
Мотивите на първоинстанционният съд са необосновани, защото са в противоречие с тези
доказателствата. Имотът не е имал земеделски характер и към момента, в който съставен
АЧОС. ПНИ не определя характера на имота като земеделски. ПНИ има за цел да
установи, кои земи принадлежат на реституирани собственици и кои ползватели са
трансформирали право на ползване в право на собственост, чрез изкупуване. Реституцията
по ЗСПЗЗ има предвид имоти, които са били земеделски към минал момент, но основанието
по чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ има предвид имота да е със земеделски характер към датата на
влизане в сила на ПНИ съответно към датата на предявяване на иска. Процесният имот не е
бил земеделски към датата на обнародване на ПНИ, не е земеделска земя и към настоящия
момент. Територията, в която попада процесния имот след 21.07.2000 г. е урбанизирана
територия, по смисъла на чл.2 (т.1) от ЗСПЗЗ и респективно по смисъла на чл. 7 от ЗУТ.
Поради несъвпадане на правните изводи между двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение
на материалния закон, и като необосновано, постановено в противоречие с
доказателствата, и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като недоказани.
С оглед изхода от спора, в тежест на ответниците /въззивници в настоящото
производство следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред
първоинстанционния и пред въззивния съд, които съобразно представените договори за
правна помощ са в размер на 2000 лева / 1500 за пр. представителство пред ВРС и 500 лева
пред ВОС/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ изцяло решение № 261587 от 09.12.200 г. постановено по гр.д. № 4913 по
опис на ВРС за 2020 г.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявяваните от Община Варна, представлявана от Кмета И.Н.П., с
адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, против П. Р. П. с ЕГН **********2 и
Б. А. П. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" бл. 5,
вх. 5, ет. 7, ап. 62 осъдителен иск за предявяване владението върху поземлен имот с
идентификатор 10135.5401.840, индивидуализиран по КККР на гр. Варна, административен
район Аспарухово, СО „Боровец-север“, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на
ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № РД-18-7579-27.05.2014г. на Началник на
СГКК - Варна, с площ 862 кв.м., при съседи: ПИ 10135.5401.4169 и ПИ 10135.5401.3114, на
основание чл. 108 от ЗС съединен с обуславящия иск за установяване на правото на
собственост възоснова по заявено от Община Варна, придобивно основание - по чл. 25, ал.1
от ЗСПЗЗ, на основание чл. 124 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от Кмета И.Н.П., с адрес: гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ №, ДА ЗАПЛАТИ на П. Р. П. с ЕГН **********2 и Б. А. П. с
ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" бл. 5, вх. 5, ет. 7,
ап. 62 сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляващи сбор от направените по делото
разноски /1500 лева в първоинстнационното и 500 лева във въззивното производство/ , на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5