РЕШЕНИЕ
№ 1803
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Василев
при участието на секретаря Димитричка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Лазар Василев Гражданско дело №
20213110106422 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е въз основа на предявени обективно кумулативно
съединени искови претенции от В. Р. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ж.к. ***, бл. ***, вх. ***, ап. *** срещу Г. Д. „****“ при М. работи, с адрес
гр. ***, ул. „***“ № *** с ЕИК ***, а именно иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 671,38 лв. (след допуснатото увеличение на
иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща допълнително брутно
възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 212 часа, за
периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187
ЗМВР, както и сумата от 324,57 лева (след допуснатото увеличение на
иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща сбор от дължимо
обезщетение за забава върху всяко едно неплатено задължение за заплащане
на дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от
01.04.2018 г. до 26.04.2021 г. вкл., на основание чл. 86 ЗЗД.
Твърди се, че ищецът е полагал труд, за периода от 01.01.2018 г. до
10.07.2020 г., по служебно правоотношение възникнало с ответника на
длъжност инспектор в РС „***” – ***към ГД „**” в ***. Работил на 24 часови
1
смени при сумарно изчисляване на работното време. Твърди, че за периода
01.01.2018 г.- 10.07.2020г. е положил 1488 часа нощен труд, които следва да
бъдат приравнени към дневен труд с коефициент 1.143 часа, които възлизат
на 1700,78 часа. Преизчисляването на нощния труд към дневен води до
извънреден труд от 212 часа, които следва да му бъдат заплатени.
Твърди, че за така положения от него извънреден труд не е получил
дължимото допълнително възнаграждение, така както чл. 179 ЗМВР
предвижда. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата – при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. При преизчисляването на
нощния към дневен труд, ставало ясно, че не е заплатен извънреден труд от
212 часа, който не бил заплатен от ответника. Предвид липсата на заплащане,
претендира и обезщетение за забава за периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021
г. вкл. По изложените съображения се настоява за уважаване на исковите
претенции и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва исковите претенции по основание и размер.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, предвид факта, че
давността за процесните вземания е три годишна. Позовава се, че ищецът е
държавен служител, поради което по отношение на него се прилага ЗМВР, а
не НСОРЗ. Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност
на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна
седмица /187, ал.1 от ЗМВР, като съгл. ал.3 3 е допустимо полагане на нощен
труд, който да не надвишава 8 часа за всеки 24 часов период, от което следва,
че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа.
Поддържа се, че видовете възнаграждение в ЗМВР са изчерпателно изброени.
С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на
размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и
ЗДСл и актовете, към които препращат. Навежда се, че за процесния период
са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за
организацията и разпределянето на работното време, - Наредба № *** г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
2
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.,
отменена с ДВ бр.4 от 14.01.2020 г. и Наредба № 8121з-36 (Обн. - ДВ, бр. 3 от
10.01.2020 г., отм. с ДВ бр. 93/30.10.2020 г.). И двете наредби е уредено по
идентичен начин, че държавните служители в МВР могат да полагат труд и
през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период", което съответства на
регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Съгл. чл. 187, ал.5 на
ЗМВР извънредният труд представлява работа извън редовното работно
време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца -
служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Поддържа се, че полагания от ищеца нощен труд е в рамките на
установеното работно време, възнаграждението за нощен труд е определено
със Заповед № *** г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № *** г. на
министъра на вътрешните работи, с която се отменя Заповед № *** г. на
министъра на вътрешните работи и Заповед № *** г. /ДВ бр.*** г./. Отделно
от това дори при общата хипотеза (КТ, НСОРЗ) часовете в повече, които се
получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват
извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен
за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в
повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд.
С оглед на посоченото се заключва, че положеният от ищеца през
процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено. Счита, че
и предявената акцесорна претенция е неоснователна предвид
неоснователността на главната такава. Моли за отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на сторените в производството разноски
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си преставител
поддържа иска, като моли претенцията да бъде уважена. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. ***, поддържа
3
подадения отговор и формулираното искане по същество. Сочи, че решението
на Съда на ЕС по дело ***г. е изцяло припокрива изложените от ответника
аргументи за неоснователност на исковата претенция.
С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на
относимите правни разпоредби съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че през исковия
период от 01.01.2018г. до 10.07.2020 г. ищецът е полагал труд на длъжност
„***“ в Районна служба „***“-*** към Г.Д. „***“ на *** С оглед този факт,
следва изводът, че за процесния период В.Р.Т. е бил със статут на държавен
служител.
Не се спори още, че в рамките на процесния период ищецът е положил
твърдените от него часове нощен труд и че е работил на 24-часови работни
смени при сумирано изчисляване на работното време. Приложени по делото
са графици за дежурствата и протоколи за отчитане на видовете полаган от
ищеца и други служители при ответника труд, които не са оспорени по
констатации от страните по делото и данните от които са взети предвид при
заключенията по ССчЕ. Приложени от ответника са платежни бележки за
плащане на възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди.
От заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че за периода от 01.01.2018г. до
10.07.2020г., ищецът е отработил извънреден нощен труд в размер на 1482
часа общо. Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с
коефициент - 1.143. Ако се преобразува нощния труд в извънреден с
преизчисляване с коефициента – 1.143, отчетените часове нощен труд се
увеличават до 1694 часа, с разлика от общо 212 часа, останали неплатени.
Вещото лице е изчислило, че стойността на тези часове възлиза на сума в
размер на 1671,38 лева.
Експертът е изчислил и размерът на мораторната лихва върху всяко
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от процесния
период, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се
отнася съответното плащане, до датата на предявяване на исковата молба,
което е определено на сумата от 324,57 лева.
4
Доколкото между страните е безспорно наличието на служебно
правоотношение и полагането на твърдените от ищеца часове труд, то в
настоящия случай спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това
дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния
статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон
– ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконовинормативни актове, са
приложими общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи
преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на
същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни
за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за
служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден
труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на
ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР се предвижда, че работното време
на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се
изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази
разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване – 14.10.2016 г. т.е
за исковия период отчитането се извършва на тримесечие.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
5
работи.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
разглеждания период от 01.01.2018 г. до 09.01.2020 г. е действала Наредба
№*** г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 на
наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Идентично е положението и в последователно приеманите във времето
предходни актове уреждащи организацията и разпределянето на работното
време -Наредба №***г. и Наредба №*** г., издавани от Министъра на
вътрешните работи.
За периода от 10.01.2020 г. до 10.07.2020 г., приложение намира
Наредба № ***г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ
бр.*** г.). На основание §6 от ЗР на цитираната наредба, същата поражда
правно действие от момента на обнародването й в ДВ. Според чл. 3, ал. 2 от
Наредбата за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че и действащият към
момента нормативен акт е идентичен с вече отменената Наредба №*** г. В
Наредба № ***г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч.
за отчетния период се умножава по 0,143, аргумент от чл. 31, ал. 2 от
6
Наредбата. Същата е отменена с приемане на Наредба №***г. на министъра
на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № *** от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № *** г. На 02.08.2016 г. е обнародвана
Наредба № ***г., която е относима за периода 01.10.2017 г. – 09.01.2020 г., а
след това за периода 10.01.2020 г. до 30.06.2020 г. приложение намира
обнародваната на 10.01.2020г. Наредба № *** от 7 януари 2020 г. За периода
от 01.07.2020 до 10.07.2020 г. не следва да се посочва относима нормативна
уредба, доколкото ищецът няма отработени часове извънреден труд, видно от
приетото по делото заключение от назначената ССчЕ, което съдът кредитира
изцяло като съответстващо на останалия събран по делото доказателствен
материал. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба № *** г.,
така и в приложимата за първия процесен период в случая Наредба № *** г.,
така и приложимата за втория период Наредба № ***, липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № ***
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че
субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в чийто чл. 9,
ал. 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето
основание. От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установи,
че размерът на дължимото възнаграждение след преизчислението с
коефициент 1.143 е 1671,83 лева.
7
С оглед основателността на исковата претенция, съдът дължи
произнасяне по въведеното в условията на евентуалност, от страна на
ответника, възражение за давност. Следва да се отбележи, че доколкото в
специалните, действащи през процесния период ЗМВР, липсват разпоредби,
регламентиращи погасителната давност на искове свързани със спорове
относно служебното правоотношение между страните /с изключение на тези
касаещи имуществената отговорност на служителя, какъвто не е в процесния
случай/, съдът намира, че следва по аналогия да намери приложение нормата
на чл.125 ЗДСл, съгласно която имуществените спорове се предявяват в
тригодишен срок по общия исков ред, чл.111, б."а" от ЗЗД. Съгласно чл. 358,
ал.1, т.3 от КТ за исковете за трудово възнаграждение (на които следва да се
приравнят настоящите) е предвиден тригодишен давностен срок. Броенето на
срока следва да започне от настъпване на изискуемостта на вземането за
трудово възнаграждение. Исковата молба е подадена на 29.04.2021г., предвид
което погасени по давност биха били всички задължения с падеж преди
29.04.2018 г.
В настоящия случай обаче следва да се съобрази и разпоредбата на чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците, съгласно който за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Извънредното положение е обявено на
13.03.2020г. и е продължило до 13.05.2020г., вкл., през който период давност
не е текла. От изложеното следва извода, че погасени по давност биха били
вземанията на ищеца, падежирали преди 28.02.2018 г. Предвид липсата на
данни за изрична уговорка за датата, на която е дължимо възнаграждението,
следва да се приеме, че изискуемостта в процесния случай настъпва на първо
число от месеца, следващ периода, за който се дължи. В настоящия случай,
доколкото е предвидено тримесечно отчитане на извънредния труд и предвид
липсата на данни за изрична уговорка за датата, на която е дължимо
възнаграждението, следва да се приеме, че изискуемостта настъпва на първо
число от месеца, следващ този, за който се дължи. Тъй като възнагражденията
за нощен труд съобразно действащата в процесния период правна уредба се
изплащат на тримесечие, най-старото дължимо възнаграждението, а именно
8
за първото тримесечие на 2018г., е станало изискуемо на 01.04.2018г. В този
смисъл нито едно от вземанията на ищеца не е погасено по давност.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че съдът намира за
неоснователни и възраженията, поддържани от процесуалния представител
на ответника, че с постановеното на 24.02.2022г. решение на СЕС по дело C-
***г. е дадено задължително тълкуване, с оглед на което не следва
продължителността на нощния труд да бъде различна от тази на дневния и да
бъде определяна в рамките на 7 часа, респективно приложеният коефициент
от 1,143 е неотносим към статута на държавния служител. Това е така на
първо място, защото с цитираното съдебно решение се тълкуват разпоредби
от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003г., приета на осн.
чл. 153 §2 ДФЕС, която урежда само някои аспекти на организацията на
работното време с цел да се защитят безопасността и здравето на
работниците, като в съответствие с чл.153 §5 ДФЕС тя не се прилага спрямо
аспектите, свързани със заплащането на работниците, освен що се отнася до
особената хипотеза на платения годишен отпуск по чл.7 §1 от нея.
Горното води до извода, че Директивата тълкуването на нейните норми
са неотносими към въпросите, касаещи определянето на възнаграждението на
работниците и служителите, както е прието в т. 28 от мотивите на
горепосочения съдебен акт. От друга страна, задължителното за всички
юрисдикции тълкуване е осъществено в противоположен на твърдения от
страната смисъл. С него СЕС приема, че съгласно чл.187 ал.1 и 3 от ЗМВР
нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и не
налага преобразуване, което освен ако не се основава на обективен и разумен
критерий, следва да се приеме, че не е налице допустима от закона цел, годна
да обоснове разглежданата в производството разлика в третирането. Не би
била основана на такъв обективен и разумен критерий всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение. Подобна разлика би била несъвместима с
правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и
целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да
9
достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел. По
посочените мотиви СЕС постановява, че разпоредби на чл. 20 и 31 от ХОПЕС
допускат разлика в третирането между работниците и служителите от частния
сектор и тези от публичния, единствено когато тя се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
Съставът счита, че законодателният пропуск да се уреди начин и
коефициент на изчисляване на положените от служителите на МВР часове
извънреден труд не се основава на изискуемия пропорционален и обективен
признак за разграничение между двете групи работници и служители.
Поставянето в по-неблагоприятно положение на държавните служители,
работещи в системата на МВР спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения при липса на нормативно установен критерии противоречи
освен на тълкуваните разпоредби на ХОПЕС, така и на забраната на чл. 6 ал. 2
от Конституцията на Република България за въвеждане на ограничения на
база лично и обществено положение.
Предвид всичко гореизложено съдът счита, че предявеният иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е
основателен и доказан по размер, поради което и следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на главния иск основателен се явява и акцесорния
иск за лихва за забава. Предвид, че не се установи уговорена падежна дата за
плащане на трудовото възнаграждение, следва да се приеме, че изискуемостта
в процесния случай настъпва на първо число от месеца, следващ периода, за
който се дължи, като от първо число на следващия месец работодателят
изпада в забава. Съгласно заключението на вещото лице сборът от
мораторните лихви за забава върху главниците за всяко неизплатено трудово
възнаграждение в общ размер от 1671,38 лева за периода от 01.01.2018г. до
10.07.2020 г., изчислени за периода от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска е 324,57 лева.
Доколкото възражението за давност е направено по отношение на
всички заявени с исковата молба искове, същото следва да бъде разгледано в
рамките на иска по чл. 86 от ЗЗД. Съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД задълженията
за лихви се погасяват с тригодишна давност. В настоящия случай и при
съобразяване на гореизложеното относно извънредното положение, погасени
10
биха били вземанията на ищеца за лихва за забава, дължими преди
28.02.2018г. В настоящия случай всички претенции за лихви за забава са с
начална дата на периода след посочената, поради което не са погасени по
давност. Предвид горното, и този иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски. В предвидения срок ищецът е
представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за
тяхното извършване. От същите се установява, че ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв., изрично посочено като
заплатено в Договор за правна защита и съдействие от 09.05.2022г., имащ
характера на разписка за заплащане на сумата.
В проведеното по делото съдебно заседание и в предвидения за това
срок ответникът е релевирал възражение за прекомерност на претенцията на
ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът
намира така отправеното възражение за неоснователно, доколкото ищецът е
заплатил хонорар в размер на 370 лв., който е изчислен към
законоустановения с Наредба 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум, като се има предвид, че са предявени два отделни
иска, единият с цена от 1671,38 лв., а другият с цена от 324,57 лв.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните
суми се присъждат в полза на съда. Същите суми следва да се определят като
се съобразят уважените искови претенции. При съблюдаване на
горецитираната норма и съобразно размера на уважените искови претенции
дължимата сума за държавна такса, която следва да бъде възложена в тежест
на ответника възлиза на 116,85 лева, които следва да бъдат внесени в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд, град Варна. В тежест
на ответника следва да се възложат и разноските за изплатено
възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лева.
Воден от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Д. „***“ в М., с адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, ЕИК *** да
заплати на В. Р. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. ***, бл. ***, вх.
***, ап. *** сумата от 1 671,38 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и един
лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 212 часа, за периода
от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР, както и сумата от 324,57 лв. /триста двадесет и четири лева и
петдесет и седем стотинки/, представляваща сбор от дължимо обезщетение
за забава върху всяко едно неплатено задължение за заплащане на дължимо
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.04.2018 г.
до 26.04.2021 г. вкл., на основание чл. 86 ЗЗД
ОСЪЖДА Г.Д. „***“ в М. с адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, ЕИК *** да
заплати по сметка на Районен съд – град Варна държавна такса в размер на
116,85 лева и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200
лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12