№ 23288
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110150609 по описа за 2024 година
Предявени са от ....... ЕООД, ЕИК ....... срещу ........ ЕООД, ЕИК ......... обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 309а
ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 450,00
лв. с вкл. ДДС, представляваща остатък от неплатена цена по договор за покупко-продажба
на активи по фактура № **********/18.12.2020 г. за продажба на машини, производствено
оборудване, съоръжения и стопански инвентар за ресторант ......... – по опис, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба (12.03.2024 г.)
до окончателно изплащане на вземането и сумата от 4 214,30 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 15.06.2022 г. до 08.03.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 18.12.2020 г. между страните е сключен Договор за
покупко-продажба на активи, по силата на който ищецът е продал на ответника, на обща
стойност от 180 000 лева с вкл. ДДС материални активи – машини, производствено
оборудване, съоръжения и стопански инвентар за ресторант ........., находящ се в гр. ............,
подробно описани в Приложение № 1 към Договора. Излага, че съгласно т. 2 от Договора,
плащането е следвало да бъде извършено по следния начин: 30 000 лева, платими до
14.01.2021 г.; 75 000 лева, платими до 14.12.2021 г. и 75 000 лева до 14.06.2022 г. Твърди, че
оборудването по Договора е предадено на ответника, за което страните подписали приемо-
предавателен протокол на 18.12.2020 г. Сочи, че за извършената продажба, е издал фактура
№ **********/18.12.2020 г. на обща стойност 180 000 лв. с ДДС. Аргументира, че
ответникът е извършил частични плащания в общ размер на 159 550 лв., като сумата била
платена както следва:
11.01.2021 г. – 10 000 лв. и 20 000 лв.;
08.04.2021 г. – 10 000 лв. и 20 000 лв.;
14.04.2021 г. – 5 000 лв.;
12.07.2021 г. – 20 000 лв.;
12.07.2021 г. – 24 550 лв.;
13.07.2021 г. – 20 000 лв.;
1
28.09.2021 г. – 30 000 лв.
Излага, че остатъкът от 20 450 лв. с ДДС до момента не е заплатен, като сочи, че
сумата по фактурата е следвало да бъде заплатена до 14.06.2022 г., поради което и
претендира мораторна лихва. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен договор със соченото от ищеца съдържание, както и издаването на
фактура от страна на ищеца на обща стойност 180 000 лв. с вкл. ДДС. Твърди, че освен
сочените от ищеца плащания в общ размер на 159 550 лв., е платен и претендираният
остатък на ръка, на части – всяка част от които на стойност по-малка от 5 000 лв. Сочи, че
плащанията били извършени преди смъртта на И О В, но проблемът бил, че платените суми
не били надлежно осчетоводени. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно възникването на търговско правоотношение с ответника въз основа на
Договор за покупко-продажба на активи от 18.12.2020 г., че е изпълнил задълженията си по
него; че част от съдържанието на договора е задължението на ответника да заплати
продажна цена, от която е налице непогасен остатък.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже положителния
факт на плащането.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните следните обстоятелства: че между страните е сключен договор със соченото
от ищеца съдържание, по който ищецът е изпълнил задълженията си, както и че е издал
фактура на обща стойност 180 000 лв. с вкл. ДДС, по която са извършени плащания в общ
размер на 159 550 лв.
Спорен между страните е въпросът дали е погасен остатъкът от продажната цена по
договора в размер на 20 450 лв. За доказване на посоченото обстоятелство, ответникът е
направил доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели, като доколкото в случая е налице хипотезата на чл. 164, ал. 1, т.
4 ГПК, съдът е указал на ищеца да заяви дали дава съгласие за допускане на свидетелски
показания. С молба с вх. № 314181/07.10.2024 г. ищецът е заявил изрично, че не е съгласен за
установяване погасяването на парично задължение да се допуска разпит на свидетели,
поради което и доказателственото искане на ответника е оставено без уважение.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредита като
обективно и компетентно изготвена от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация. От експертизата се установява, че процесната фактура е осчетоводена и в
двете дружества надлежно и своевременно с коректна операция в счетоводните регистри на
ищеца и ответника. Експертът е посочил, че при ищеца фактурата е надлежно и
своевременно осчетоводена с коректна счетоводна операция в счетоводните регистри на
ищеца за месец Декември 2020 г., в които е издадена, както следва:
по КТ на счетоводна сметка 702 – Приходи от продажби с данъчна стойност по
фактурите общо в размер на 150 000 лв. /без ДДС/;
по КТ на счетоводна сметка 4532 – начислен ДДС на продажбите с начисления ДДС
на обща стойност 30 000 лв.;
по ДТ на счетоводна сметка 411 Клиенти /партида ........ ЕООД/ с общата стойност на
фактурата 180 000 лв.
2
Вещото лице е посочило, че процесната фактура е отразена при ответника, както
следва:
по счетоводна сметка 207-Разходи за придобиване ДМА – с данъчна стойност по
фактурите общо в размер на 150 000 лв. /без ДДС/;
по счетоводна сметка 453 1-Начислен ДДС на покупките с начисления ДДС на обща
стойност 30 000 лв.;
по счетоводна сметка 401 1 Доставчици /партида .......... ЕООД/ с обща стойност на
фактурите 180 000 лв.
В експертизата е посочено, че придобитите активи по процесните фактура и договор
са отразени по счетоводна сметка 207-разходи за придобиване ДМА. Според експерта
фактурата е отразена от ищеца в дневника за продажбите през Декември 2020 г., като
облагаема сделка по ЗДДС, посоченото е, че е подадена справка-декларация по ДДС и
ефективно е извършено разчитане с бюджета. Според експерта фактурата е отразена и в
Дневника за покупките по ДДС, включена в подадена справка-декларация по ДДС в общата
сума на получените доставки с право на пълен данъчен кредит за м. декември 2020 г.,
посочено е също и че ответникът е ползвал данъчен кредит в размер на 30 000 лв. по
процесната фактура. Съгласно заключението по партидата на Клиента ........ ЕООД, при
ищцовото дружество се води салдо /непогасено вземане на ищеца от ответника в размер на
20 450 лв./ При проверка при ответника експертът не е констатирал извършено плащане по
фактурата. Посочено е, че видно от оборотна ведомост от 2023 г., представена от
„Акаунтинг-С София“ ЕООД, обслужваща счетоводството на ответника от 01.01.2024 г., към
дата на проверката по сметка 401 Доставчици, сумата от 20 450 лв. фигурира като салдо
/непогасено задължение на ........ ЕООД към .......... ЕООД/. Сумата от 20 450 лв. била
включена в баланса на дружеството ........ ЕООД за 2020, 2021, 2022, 2023 г. в обобщената
сума на задължение към доставчици свързани лица в Баланса на дружеството, Пасив.
От събраните в хода на производството доказателства съдът намира за безспорно
установено, че между страните е възникнало валидно търговско правоотношение, породено
от Договор за покупко-продажба на активи от 18.12.2020 г., по който Договор ищецът е
изпълнил задълженията си, а ответникът не е заплатил продажната цена в пълен размер. За
пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че само по себе си, отразяването на
фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват
недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване /виж Решение
№ 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК./ Доколкото ответникът не
доказа по делото да е платил остатъка от продажната цена в размер на 20 450 лева, то
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че твърденията на ответника, че
лицето К З И е била служител на ищеца, а същевременно изготвяла и счетоводните отчети
на ответното дружество, са ирелевантни досежно дължимостта на процесната сума. Освен
това от постъпилата по делото справка за трудови договори на лицето К З И се установява,
че същата е служител на ищцовото дружество към 18.10.2024 г., по силата на породено
трудово правоотношение от 04.01.2021 г., а процесната фактура и договор датират от 2020 г.
Представените пълномощни от управителя на ответното дружество, видно от които същият
е упълномощил К З И с широк кръг от права, включително и такива свързани със счетоводни
дейности, съдът намира за ирелевантни, като освен това липсват доказателства относно
упражняването на правата по пълномощните.
По иска с правно основание чл. 309а ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За уважаване на предявения иск в доказателствената тежест на ищеца е да докаже по
делото наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличие на главен дълг за плащане
3
на продажна цена.
Съгласно т. 2 от Договора, плащането е следвало да бъде извършено по следния
начин: 30 000 лева, платими до 14.01.2021 г.; 75 000 лева, платими до 14.12.2021 г. и 75 000
лева до 14.06.2022 г. По аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответното дружество е в забава,
считано от 15.06.2022 г. Ищецът претендира мораторна лихва за периода от 15.06.2022 г. до
08.03.2024 г., но експертът е изчислил лихвата за периода от 16.06.2022 г. до 08.03.2024 г.
Размерът на обезщетението за забава за периода от 15.06.2022 г. до 08.03.2024 г., изчислен от
съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор възлиза на сумата от
4214,30 лева. С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Последният претендира
такива съгласно списък по чл. 80 ГПК, като представя и доказателства за сторени разноски,
както следва: 986,58 лева държавната такса; 400,00 лв. депозит за съдебно-счетоводна
експертиза; 1 300,00 лв. адвокатско възнаграждение (заплатеното такова е в размер на 1800
лв. съгласно представен договор на л. 29 /гр.д. 4613/2024 г. по описа на РС Пловдив/, като в
договора е посочено, че възнаграждението е платено в брой, респективно в тази част,
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 6/2013г., договорът има характер на разписка).
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
доколкото на първо място същото е под минимума съгласно чл. 7., ал. 2, т. 3 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която действително
не е задължителна за съдилищата, но съобразявайки обстоятелството, че са предявени два
обективно кумулативно съединени иска, цената на всеки иск, изслушано е заключение по
СсЧе, съдът намира, че размерът на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е
адекватен на фактическата и правна сложност на делото. Поради изложеното и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 2686,58 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. .......,
представлявано от управителя О О В, да заплати на ....... ЕООД, ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление гр. ........, представлявано от Д Р И, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл.
79 ЗЗД и чл. 309а ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 20450,00 лв. с вкл. ДДС, представляваща
остатък от неплатена цена по договор за покупко-продажба на активи по фактура №
**********/18.12.2020 г. за продажба на машини, производствено оборудване, съоръжения и
стопански инвентар за ресторант ......... – по опис, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от дата на подаване на исковата молба (12.03.2024 г.) до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 4214,30 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2022
г. до 08.03.2024 г.
ОСЪЖДА ........ ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. .......,
представлявано от управителя О О В, да заплати на ....... ЕООД, ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление гр. ........, представлявано от Д Р И, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 2686,58 лв. сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5