№ 1738
гр. София, 23.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет
и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20211100901550 по описа за 2021 година
Производството се води по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Производството е образувано по повод подадена искова молба от „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. ******* срещу ЕТ
„Д.-Г.М.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.
******* ******* Г. Д. М., с ЕГН **********, с адрес - гр. София, ж.к. *******
******* и ИЛ. ЦВ. Ц., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. *******, като от
банката са предявени за разглеждане в условията на обективно кумулативно
съединяване искове за установяване съществуването на вземания спрямо ответните
страни, както следва : с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1
ТЗ за сумата в размер от 127 594,36 лв. – главница, съставляваща обявен за предсрочно
изискуем остатък по предоставен кредит, въз основа на договор за банков кредит от
30.08.2007 г., изменян и допълван с четири анекса от 11.10.2007 г., 09.06.2010 г.,
21.06.2011 г. и 29.12.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2016 г. до
окончателното изплащане на главното вземане; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във връзка с чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата в размер от 41 792,01 лв. – представляваща
начислена договорна лихва за ползване на кредитния ресурс отпуснат по договор за
банков кредит от 30.08.2007 г., изменян и допълван с четири анекса от 11.10.2007 г.,
09.06.2010 г., 21.06.2011 г. и 29.12.2011 г. за периода от 21.06.2013 г. до 26.05.2016 г.; с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер
от 4 044,66 лв. – представляваща начислена неустойка за забава в плащането на
главното вземане /127 594,36 лв./ за периода от 21.02.2014 г. до 26.05.2016 г.; с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер от 344,
68 лв. – разходи за заплатени застрахователни премии във връзка с имуществено
застраховане за периода от 28.09.2012 г. до 26.05.2016 г. и в размер от 40,00 лв.
начислени такси за администриране на кредита за периода от 10.05.2012 г. до
26.05.2016 г.
Ответната страна - ЕТ „Д.-Г.М.“ с ЕИК ******* е редовно уведомена по реда на
чл. 50, ал. 2 ГПК, но не се възползва от правото си да депозира писмен отговор по
делото.
На 08.02.2022 г. ответната страна – Г. Д. М., с ЕГН **********, чрез назначения
му особен представител – адвокат Б. депозира писмен отговор по ИМ.
На 11.04.2022 г. ответната страна - ИЛ. ЦВ. Ц., с ЕГН ********** също се
възползва от правото си да депозира писмен отговор по ИМ.
1
На 23.05.2022 г. с две писмени молби ответните страни по делото - ЕТ „Д.-Г.М.“
с ЕИК *******, Г. Д. М., с ЕГН ********** и ИЛ. ЦВ. Ц., с ЕГН ********** заявяват,
че оттеглят упражнените от тях възражения срещу издадената спрямо тях заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, които възражения са станали повод за
предявяване на ИМ и образуване на т.д. № 1550/2021 г. по описа на СГС, VI-2 състав.
Софийски градски съд, като се запозна с формулираното от ответните страни
изявление за оттегляне на подадените от тях възражения по смисъла на 414 ГПК,
намира, че предявените искове за установяване съществуването на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 20.07.2020 г. на СРС, Гражданско отделение, 29 състав, по
гр. дело № 23945/2020 г., са недопустими.
Съгласно т. 10а на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
по тълк. дело 4/2013 г., процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. 415, ал. 1 ГПК, не са
налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези
специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда
в заповедното производство.
Констатира се, че в пределите на висящия исков процес по разглеждане на
предявените искове по чл. 422 ГПК ответните страни, които са упражнили възражения
по смисъла на чл. 414 ГПК упражняват процесуално право да ги оттеглят. Това
действие е напълно допустимо, доколкото процесуалното право да се подаде
възражение е възможно да бъде оттеглено от субекта, които е възползвал от него.
Възможността съдът да решава въпроса за дължимостта на заявените в заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение суми, в отделен исков
процес, е обусловена от наличието на спор относно вземанията, за които преди това е
издадена заповед за изпълнение, по която длъжникът е възразил. В хипотеза когато
правните последици създадени от подаденото възражение отпадат, поради неговото
оттегляне от длъжника отпада и правния интерес за кредитора от провеждане на
искова защита по реда на чл. 422 ГПК относно вземанията предмет на издадената
заповед за изпълнение, тъй като вече не съществува спор относно съществуването на
тези вземания, предвид преустановеното действие на процесуалното право да се
възрази по тях, което е настъпило с оттегляне на възраженията по чл. 414 ГПК.
Отчитайки това, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска, за която съдът следи служебно по време на цялото
производство, то при констатираната й липса /обоснована с направеното от ответните
страни оттегляне на възраженията им по чл. 414 от ГПК/, предявените искове се явяват
недопустими, а исковата молба подлежи на връщане – по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.
Тъй като по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на физическото лице-ответник по
предявените искове Г. Д. М., с ЕГН ********** е бил назначен особен представител,
който да защитата интересите му в настоящото исково производство, а именно адвокат
– Б., респективно същия е депозирал от името на ответника – М. отговор на исковата
молба по реда и в срока по чл. 367 ГПК, то така осъщественото процесуално
представителство обуславя изплащането на съответното възнаграждение определено
по реда на чл. 7, ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно сумата от 5 006,31 лв., която сума е внесена от
ищеца с платежен документ от 21.12.2021 г. Трябва да се отбележи, че относно
възприетия размер на подлежащата на изплащане сума под формата на адвокатско
възнаграждение в полза на назначения особен представител независимо от етапа на
2
преустановяване развитието на исковия процес /размяна на книжа/ няма основание за
редукция на същото, тъй като обективното ни процесуално право регламентирано в
ГПК, в частност чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда подобна процесуална възможност само
когато е налице претенция за адвокатско възнаграждение надхвърлящо установените
минимални предели в цитираната Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като в разглеждания
случай възнаграждението е определено при съблюдаване на критериите за минимален
размер с оглед защитавания материален интерес. Тоест в полза на адвокат – Б. следва
да се постанови изплащането на адвокатски хонорар в размер на сумата от 5 006,31 лв.
за осъщественото процесуално представителство по делото на ответната страна - Г. Д.
М., с ЕГН **********.
По разноските : Доколкото от ответните страни е даден повод за завеждане на
настоящото исково производство /същите са възразили с подаване на възражения по
чл. 414 ГПК срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК/, то те следва да отговарят пред ищеца за направените от него разноски в
производството /исковото и заповедното/ независимо от прекратяване на делото.
Разноските направени в исковото производство възлизат на сумата от 3 574,96 лв. –
заплатена държавна такса и 5 006,31 лв. – разход за покриване възнаграждение за
назначен особен представител на ответника - Г. Д. М.. Разноските направени за
провеждане на заповедното производство в пределите на гр.д. № 30653/2016 г. водено
по описа на Софийски градски съд, ГО, 59 с-в възлизат на сумата от 3 476,31 лв. -
заплатена държавна такса и 3 764,68 лв. – възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК, исковата молба с вх. №
11098/30.07.2021 г., във връзка с която е образувано т. дело № 1550/2021 г. по описа на
СГС, ТО, VІ-2 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази искова молба исково
производство.
ПОСТАНОВЯВА да се издаде в полза на адвокат – Т.Н. Б. един брой разходен
касов ордер за изплащане на сумата в размер от 5 006,31 лв., съставляваща следващо
му се възнаграждение за извършено от него процесуално представителство по
настоящото дело в качеството му на назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител на ответника Г. Д. М., с ЕГН **********, която сума да се изплати от
внесения от ищеца - „Ю.Б.“ АД с платежно нареждане от 21.12.2021 г. депозит.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.-Г.М.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ж.к. ******* ******* Г. Д. М., с ЕГН **********, с адрес - гр. София, ж.к.
******* ******* и ИЛ. ЦВ. Ц., с ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к. ******* да
заплатят в полза на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 3 574,96 лв.,
съставляваща направена разноска за заплатена държавна такса за исковото
производство, както и сумата в размер от общо 7 240,99 лв. /сбор от сумата в размер от
3 476,31 лв. - заплатена държавна такса и 3 764,68 лв. – възнаграждение за адвокат/,
съставляваща направени съдебни разноски за провеждане на заповедното производство
в пределите на гр.д. № 30653/2016 г. водено по описа на Софийски градски съд, ГО, 59
с-в.
ОСЪЖДА Г. Д. М., с ЕГН **********, с адрес - гр. София, ж.к. ******* *******
да заплати в полза на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 5 006,31 лв.,
3
съставляваща съдебна разноска за покриване възнаграждение на особен представител
назначен на ответника Г. Д. М., с ЕГН ********** по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК в
пределите на настоящото производство.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, с
частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението на страните.
След влизане в сила на определението на СРС, ГО, 59 състав да се изпрати
заверен препис от същото, както и преписи от молбите на ответните страни – ЕТ „Д.-
Г.М.“ с ЕИК *******, Г. Д. М., с ЕГН ********** и ИЛ. ЦВ. Ц., с ЕГН **********
депозирани на 23.05.2022 г., с които същите са оттеглили подадените от тях
възражения по чл. 414 ГПК.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4