Решение по дело №5088/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15233
Дата: 6 август 2024 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20221110105088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15233
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110105088 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
94832/12.05.2022 г./ на Етажна собственост в гр. Н.И., ул. „в.ж.“, бл. 12, вх. Б,
представлявана от управителя Н. В. И., срещу А. Н. Т., с която са предявени осъдителни
искове за следните суми: 390 лв. – месечни вноски за текущи нужди за периода от 01.01.2019
г. до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от 01.02.2022 г. до окончателното плащане;
362.20 лв. – месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2021 г., ведно със законната лихва от 01.02.2022 г. до окончателното плащане; 423.50
лв. – разходи за ремонт на общи части, ведно със законната лихва от 01.02.2022 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на апартамент № 12 в сградата. Излага, че
за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. той не е заплащал дължимите месечни вноски за
текущи нужди и за фонд „Ремонт и обновяване“, определени по размер с решения на
общото събрание, обективирани в Протокол № 2/08.01.2019 г., Протокол № 4/11.03.2019 г.,
Протокол № 6/14.01.2020 г. и Протокол № 10/04.01.2021 г. Сочи, че с решения на общото
събрание по Протокол № 4/11.03.2019 г. и Протокол № 5/09.09.2019 г. са определени
дължимите от ответника съразмерно на притежаваните от него идеални части от общите
части разходи за ремонт на общи части на сградата – ремонт на покрив и вътрешен ремонт
на входа. Излага, че вместо да заплаща задълженията си в брой на касиера, през 2020 г.
ответникът е започнал да адресира до управителя на етажната собственост в лично качество
пощенски записи, които последният отказал да получи. Сочи, че за сумите е взето решение
на общото събрание по Протокол № 13/04.01.2022 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника А. Н.
Т., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че е собственик на
апартамент № 12 в процесната етажна собственост, както и че Н. В. И. е управител на
етажната собственост. Оспорва, че дължи процесните суми с твърдения, че ги е платил.
Сочи, че от 2018 г. до настоящия момент заплаща задълженията си към етажната
собственост по банков път и чрез пощенски записи, адресирани до управителя Н. В. И., тъй
като за платените преди това суми не е получавал разписки, а общото събрание на етажната
собственост е отказало да открие банкова сметка и с това ответникът бил затруднен да
1
плаща в случаите на физическо отсъствие. Счита, че неполучаването на сумите от
управителя на етажната собственост представлява забава на кредитора. Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа страна следното:
С Определение № 26124/05.10.2022 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда
проект за доклад, приет в тази част за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно, че управител на етажната собственост в гр. Н.И., ул. „в.ж.“, бл. 12, вх. Б, е Н. В.
И., а ответникът е собственик на апартамент № 12 в сградата – етажна собственост.
Видно е от Домовата книга /Книга на собствениците/, че през исковия период
собственият на Т. имот е обитаван от четири лица, а през 2021 г. в имота е имало и едно
куче.
Установява се от представеното извлечение от Протокол № 2-19, че на 08.01.2019 г. е
проведено общо събрание на етажната собственост, на което по т. 2 от дневния ред е решено
да бъдат преизчислени месечните вноски, като за апартамент № 12 таксата за текущи нужди
е определена в размер на 10 лв., а таксата за ремонт и обновление – в размер на 9.32466 лв.
Видно е от представеното извлечение от Протокол № 3-19, че по т. 2 от дневния ред на
общо събрание на етажната собственост, проведено на 22.01.2019 г., е решено да бъде
извършен вътрешен ремонт на входа през лятото на 2019 г. – в участъка от входа към
мазетата, по стълбището, до входа на таванските помещения.
Изяснява се от представеното извлечение от Протокол № 4-19, че на 11.03.2019 г. е
проведено общо събрание на етажната собственост, на което по т. 1 от дневния ред е
извършено преизчисление на идеалните части от общите части по обекти, като за
апартамент № 12 е прието, че до 28.02.2019 г. те са били 13.92 % , а след това – 14 %. С
решението по т. 2 от дневния ред е прието преизчисление на месечните такси, считано от
01.03.2019 г., като за апартамент № 12 таксата за текущи нужди е определена на 10 лв., а
таксата за ремонт и обновление – в размер на 9.338 лв. С решението по т. 3 от дневния ред
са коригирани дяловете на собствениците за извършения вече ремонт на покрива съобразно
преизчислените с решението по т. 1 проценти идеални части от общите части, като е прието,
че за апартамент № 12 се дължи сумата от 759.50 лв., и е посочено, че предишният изчислен
дял за ремонта на покрива възлиза на 756 лв., която сума е внесена през м. 08.2018 г., а
разликата възлиза на 3.50 лв.
Установява се от представеното извлечение от Протокол № 5-19, че с решение по т. 2 от
дневния ред на проведеното на 09.09.2019 г. общо събрание на етажната собственост е
одобрен начинът за финансирането на вътрешния ремонт на входа – чрез събиране на сумата
от 3 000 лв. от собствениците съгласно процента идеални части на всеки апартамент, като
общата сума следва да бъде допълнена от наличните средства във фонд „Ремонт и
обновление“ и дължимите и все още неизплатени суми от собствениците на апартамент №
12 към този фонд, а при недостиг на средства за ремонта в краен случай да се ползват малка
част от наличните средства във фонд „Текущи нужди“, а след подписване на договора да
бъде поставено съобщение – таблица за дължимата сума от всеки собственик и срок за
събирането им. Въз основа на това решение на 16.09.2019 г. е извършено от управителя на
етажната собственост разпределение на необходимата сума за ремонт на входа по
апартаменти, в което е отразено, че срокът за събиране на средствата е до 24.09.2019 , а за
апартамент № 12 се дължи сумата от 420 лв.
Видно е от представеното извлечение от Протокол № 6/20, че на 14.01.2020 г. е
проведено общо събрание на етажната собственост, като по т. 2 от дневния ред е взето
решение за промяна на месечните вноски, считано от 01.01.2020 г., с което за апартамент №
2
12 са определени такса за текущи нужди в размер на 10 лв. и такса за ремонт и обновление в
размер на 10.052 лв.
Изяснява се от представеното извлечение от Протокол № 10/21 г., че на 04.01.2021 г. е
проведено общо събрание на етажната собственост, на което по т. 2 от дневния ред е прието
преизчисление на месечните такси за 2021 г., като за апартамент № 12 са определени такса
за текущи нужди в размер на 10 лв. за 4 бр. живущи, дължимост на такса за куче и такса за
ремонт и обновление в размер на 10.78 лв.
Установява се от Протокол № 13/22 г., че на проведеното на 04.01.2022 г. общо
събрание на етажната собственост е решено по т. 2 от дневния ред следното: приети са за
съдебно изискуеми задълженията на апартамент № 12 за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021
г., подробно описани в Приложение № 2 към протокола; даден е срок на ответника Т. до
12.01.2022 г. да изтегли от „Български пощи“ изпращаните и неполучени суми и да ги внесе
в касата на етажната собственост по установения ред; възложено е на управителя на
етажната собственост и същият е упълномощен да наеме адвокат, който да подготви
необходимите книжа за предявяване на претенция по дължими суми и други, като при
последващо съдебно дело етажната собственост да бъде представлявана от наетия адвокат и
управителя на етажната собственост; за начина на финансово осигуряване на съдебните
разходи. Видно е от приложената на л. 10 от делото Таблица с разбивка на приетия отчет за
дълга към етажната собственост, че за апартамент № 12 е приета като дължима сума в общ
размер на 1 175.70 лв., формирана по следния начин: 12 месечни такси за 2019 г. в общ
размер на 232.60 лв., включващи 2 месечни такси по 19.30 лв. и 10 месечни такси по 19.40
лв.; месечни такси за 2020 г. в общ размер на 240 лв., включващи 12 месечни такси по 20 лв.;
месечни такси за 2021 г. в общ размер на 279.60 лв., включващи 12 месечни такси по 23.30
лв.; доплащане за покрив за 2019 г. в размер на 3.50 лв.; доплащане за вътрешен ремонт за
2019 г. в размер на 420 лв.
От представеното извлечение от Аналитична книга по собственици в етажната
собственост е видно, че за апартамент № 12 са начислявани месечни вноски за текущи
нужди и за ремонт и обновление, както следва: от м. 01.2019 г. до м. 02.2019 г. включително
– по 10 лв. такса вход и по 9.30 лв. такса ремонт и обновление или общо по 19.30 лв.
месечно; от м. 03.2019 г. до м. 12.2019 г. – по 10 лв. такса вход и по 9.40 лв. такса ремонт и
обновление или по 19.40 лв. месечно; за 2020 г. – по 10 лв. такса вход и по 10 лв. такса
ремонт и обновление или общо по 20 лв. месечно; за 2021 г. – по 10 лв. такса вход, по 10.80
лв. такса ремонт и обновление и по 2.50 лв. такса куче или общо по 23.30 лв. месечно.
Страните не спорят, а и от водената в етажната собственост Книга за приходите и
разходите и Аналитична книга по собственици в етажната собственост е видно, че
ответникът не е платил на каса задълженията си към етажната собственост.
С протоколно определение от 03.11.2022 г. е обявено за безспорно, че етажната
собственост няма открита банкова сметка, по която да се извършва плащане.
По делото е представен платежен документ от 08.08.2018 г., според който А. Н. Т. е
превел по банковата сметка на Н. В. И. сумата от 756 лв. с посочено основание „Р-т на
покрив ч/з у-л такси за вр. 08.2016 г. – 03.2019 г. – 5 човека“.
Видно е от Удостоверение с изх. № 59-00-99/09.02.2021 г., издадено от „Български
пощи“ ЕАД, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. управителят на етажната
собственост Н. В. И. се намира като получател на 11 бр. парични преводи с подател А. Н. Т.,
които са неизплатени до 05.02.2021 г. и се намират на съхранение в отдел „КПППО“ и на
разположение за изплащане на една от двете страни – подател или получател. Изяснява се от
приложената справка, както и от представените към отговора на исковата молба документи
за извършване на пощенските парични преводи, че се касае за преводи на обща стойност
377.80 лв., като при извършването на почти всички е посочено основание за плащане –
погасяване на вноски към етажната собственост, касаещи исковия период, а само за превода
3
на 09.11.2020 г. не е посочено основание.
От Удостоверение с изх. № 95-А-153-1/02.12.2022 г., издадено от „Български пощи“
ЕАД, се установява, че за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. не са намерени
неизплатени обикновени парични преводи с подател А. Н. Т. и получател Н. В. И., а за
периода от 01.01.2020 г. до 21.11.2022 г. са намерени 27 бр. неизплатени до 21.11.2022 г.
обикновени парични преводи с подател Т. и получател И., но не могат да бъдат
предоставени данни относно основанието за преводите. Видно е от приложената справка, че
преводите са на обща стойност 1 192.80 лв. Представени са от ответника част от
документите за извършване на пощенските преводи, видно от които е посочено основание за
плащане – погасяване на задължения към етажната собственост, касаещи исковия период.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е прието без възражения
на страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и корелиращо
с представените по делото писмени доказателства, се изяснява следното: През 2019 г.
начислените месечни такси от етажната собственост са на стойност 232.60 лв. и включват
120 лв. за текущи нужди и 112.60 лв. за ремонт и обновление, като през тази година са
начислени въз основа на решения на общото събрание и задължения за доплащане на ремонт
на покрив в размер на 3.50 лв. и за вътрешен ремонт в размер на 420 лв. За 2019 г. няма
предоставени платежни документи, но ако бъдат взети предвид паричните преводи от 2020 г.
в общ размер на 147.80 лв. и от 2022 г. в общ размер на 420 лв., то непогасени биха останали
следните задължения: 40 лв. – за текущи нужди; 44.80 лв. – за ремонт и обновление; 3.50 лв.
– доплащане за ремонт на покрив. През 2020 г. начислените месечни такси от етажната
собственост са на стойност 240 лв. и включват 120 лв. за текущи нужди и 120 лв. за ремонт
и обновление. Ако бъдат взети предвид направените парични преводи за 2020 г. на обща
стойност 230 лв., би останало задължение за ремонт и обновление в размер на 10 лв. През
2021 г. начислените месечни такси от етажната собственост са на стойност 279.60 лв. и
включват 150 лв. за текущи нужди и 129.60 лв. за ремонт и обновление. Ако бъдат взети
предвид направените парични преводи за 2021 г. на обща стойност 255 лв., би останало
задължение за ремонт и обновление в размер на 24.60 лв. Обобщено вещото лице посочва,
че са начислени на ответника от етажната собственост месечни такси за текущи нужди в
размер на 390 лв., месечни такси за ремонт и обновление в размер на 362.20 лв., сума за
доплащане за ремонт на покрив в размер на 3.50 лв. и сума за доплащане за вътрешен
ремонт в размер на 420 лв., както и че ако бъдат взети предвид направените, но неполучени,
парични преводи, биха останали като дължими следните задължения: 40 лв. – за текущи
нужди; 79.40 лв. – за ремонт и обновление; 3.50 лв. – доплащане за ремонт на покрив. При
извършване на изчисленията вещото лице не е взело предвид 7 бр. парични преводи за
периода от 24.02.2022 г. до 19.08.2022 г. на обща стойност 140 лв. поради липсата на данни
какви задължения следва да се погасят с тях, но ако и те бъдат отчетени, то задълженията на
ответника биха били погасени изцяло. При изслушване на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза в открито заседание вещото лице разяснява, че няма данни
преведените парични суми да са получени от етажната собственост, както и че за процесния
период не е имало документи за постъпили суми от ответника директно в касата на етажната
собственост.
Други относими към предмета на делото доказателства не са събрани.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС – за неплатени месечни
вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, с правна квалификация чл.
50, ал. 2, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС – за неплатени месечни вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“, и с правно основание чл. 48, ал. 3 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС – за неплатени
4
разходи за ремонти на общи части.
По иска с правно основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1) че ответникът е
собственик, ползвател или обитател на индивидуален обект в сградата в режим на етажна
собственост; 2) че на етажната собственост се дължат разходи за управление и поддържане
на общите части на сградата за исковия период, определени на основание взето решение на
общото събрание на етажната собственост; 3) дължимата от ответника част от разходите
съобразно броя на собствениците, ползвателите и обитателите; 4) изискуемост на
процесното вземане.
В случая липсва спор между страните, че в процесната сграда има повече от три
самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един собственик, поради което за
правоотношенията по управление на общите части намират приложение специалните
правила на ЗУЕС /по аргумент от противното от чл. 3 ЗУЕС/. Безспорно е и това, че през
исковия период – от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г., Т. е бил собственик на самостоятелен
обект в сградата – апартамент № 12.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС /в ред., изм. и доп. с ДВ, бр. 26/2016 г./ собствениците
са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата. Легална дефиниция на „разходи за управление и поддържане“ се съдържа в § 1, т.
11 ДР ЗУЕС /в ред., изм. и доп. с ДВ, бр. 26/2016 г./ – разходите за консумативни материали,
свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните
органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Именно такива се претендират в случая, като те
са наименувани месечни такси за текущи нужди.
Според чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни
вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото
събрание. Чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС /в ред., изм. с ДВ, бр. 98/2018 г./ възлага на общото
събрание на етажната собственост компетентността да определя размера на паричните
вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС /в ред., изм. и доп. с ДВ, бр. 26/2016 г./ разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя
на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят. В случая е доказано по делото, че през исковия
период в имота е имало четирима обитатели, а през 2021 г. – и едно куче, за което съгласно
чл. 51, ал. 7 ЗУЕС /в ред., изм. и доп. с ДВ, бр. 26/2016 г./ се дължат разходи за електрическа
енергия, вода, отопление, почистване на общите части и абонаментно обслужване на
асансьора в размер като за един обитател.
Установено е, че на общите събрания, проведени на 08.01.2019 г., 11.03.2019 г.,
14.01.2020 и 04.01.2021 г., са взети решения по чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС за определяне на
месечните вноски за управление и поддържане на общите части, дължими от всеки етажен
собственик, като ответникът не оспорва в хода на исковото производство, че такива решения
са взети с отразеното в съответните извлечения от протоколи съдържание, нито твърди
съответните решения да са оспорени по съдебен ред и отменени. При липса на данни за
обжалването, отмяната или спирането на изпълнението на посочените решения от съда, те
обвързват всички етажни собственици, включително и ответника, на основание чл. 11, ал. 4
ЗУЕС. Ето защо съдът приема, че са налице влезли в сила решения на общото събрание на
етажните собственици в процесната сграда, съгласно които ответникът е задължен да
заплаща към етажната собственост разходи за управление и поддържане на общите части,
както следва: по 10 лв. месечно /за 4 бр. живущи/ – за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020
5
г.; по 12.50 лв. месечно /за 4 бр. живущи и 1 бр. куче/ – за периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2021 г.
Следователно за Т. е възникнало задължение за плащане на месечни вноски за
управление и поддържане на общите части за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. в общ
размер на 390 лв., като по отношение на него е взето на 04.01.2022 г. решение от общото
събрание за предявяване на иск.
Ответникът релевира възражение за погасяване на процесното задължение чрез
плащане, като се позовава на извършен банков превод по сметка на управителя на етажната
собственост и извършени пощенски парични преводи, адресирани до последния. По въпроса
дали по този начин задължението на Т. към етажната собственост за месечни вноски за
разходи за управление и поддържане на общите части е погасено съдът намира следното:
На първо място, противно на твърденията на ищеца, по делото липсват доказателства
за взето от общото събрание на етажната собственост решение плащането от етажните
собственици на дължимите към нея задължения да се извършва на каса.
От друга страна, твърдението на ответника, че в Протокол от общо събрание на
09.06.2018 г. е обективирано взето решение дължимите от него суми към етажната
собственост да бъдат плащани на управителя И. посредством банкова институция, не намира
опора в съдържанието на представения и приет като писмено доказателство Протокол от
общо събрание на етажната собственост на 09.06.2018 г., от който е видно, че е постигнато
„споразумение“ за внасяне на конкретна дължима сума – 980 лв., за съхранение и използване
по предназначение от И., но без посочен начин за внасянето й.
При тези факти съдът намира, че по общото правило на чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението
на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда
или от закона лице, а в противен случай то е действително, само ако кредиторът го е
потвърдил или се е възползувал от него. Следователно всеки допустим от закона начин на
плащане би имал погасителен ефект, ако платената сума е получена от ищеца.
В случая ответникът представя платежен документ от 08.08.2018 г. на л. 58, в който е
посочено, че със сумата от 756 лв. се плащат ремонт на покрив и такси за времето от м.
08.2016 г. до м. 03.2019 г. за 5 човека. Ищецът не оспорва получаване на сумата от 756 лв.,
но въпреки това оспорва да е получавал плащане на предявените по делото вземания. В тази
връзка съдът отчита, че същият платежен документ е бил съобразен по воденото между
същите страни дело за задължения за друг период – по гр. д. № 10609/2019 г. по описа на
СРС, 33 състав, във връзка с релевираното от Т. възражение за прихващане /в отговора на
исковата молба по това дело той е заявил, че част от платената сума – 189 лв., е платена за
извършване на ремонт на покрива, а друга част – 567 лв., е подлежала на връщане, като е
поискал да бъде извършено прихващане на вземането му в размер на 567 лв. със
задълженията му към етажната собственост/. С постановеното по посоченото дело и влязло
в законна сила Решение № 20073366/22.03.2021 г. е уважено възражението за прихващане на
563 лв. – подлежаща на връщане на Т. част от платената от него сума в размер на 756 лв.,
като с нея са приети за погасени негови задължения по това дело. При това положение съдът
намира, че плащането на сума в размер на 756 лв. по документа на л. 58 от настоящото дело
независимо от посочването, че касае и задължения за периода от м. 01.2019 г. до м. 03.2019
г., е погасило задължения на ответника към етажната собственост за по-ранен период, респ.
то няма погасителен ефект по отношение на задължения на ответника по настоящото дело.
На следващо място, доказателствата по делото сочат, че при липса на взето от общото
събрание решение относно начина на плащане на задълженията към етажната собственост
ответникът е избрал да плаща чрез извършване на пощенски парични преводи. Пощенските
станции обаче не са овластени нито от закона, нито от кредитора да получават изпълнението.
Тяхната дейност е само съобщително-преводна, като преведените за друго лице суми до
получаването им са на разпореждане на изпращача. Пощенският паричен превод е договорна
6
услуга, при която отношения възникват между подателя на превода и пощенския оператор,
като получателят не участва в тези отношения, но те са основанието да получи плащане от
оператора. Ето защо, за да се приеме, че с тези преводи ищецът е удовлетворен, не е
достатъчно нареждането на съответните парични суми с пощенски запис от ответника към
управителя на етажната собственост /т.е. предаването им на пощенския оператор със
задължение да ги предаде на получателя/, а е необходимо паричните преводи да бъдат
реално получени от получателя. Следователно нареждането на парични суми с пощенски
запис, без наредените суми да бъдат получени, няма погасителен ефект. В случая по делото
липсва спор, че наредените чрез пощенски записи парични суми не са получени от
управителя на етажната собственост, в който смисъл са и събраните по делото писмени
доказателства, както и разясненията на вещото лице в открито заседание. Страните не
спорят и относно това, че И. е бил уведомен за извършените на негово име пощенски
парични преводи, но не ги е потърсил. Неоправданото неполучаване на изпратените от
ответника суми би могло да се квалифицира като осъществяване на една от проявните
форми на забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, но само по отношение на тези
задължения, за които изпращането на дължимата парична сума с пощенски превод е
направено преди изтичане на срока за изпълнение, защото само по отношение на тях е
налице предложено от длъжника точно изпълнение на задължението. От друга страна, дори
и да е налице забава на кредитора, тя не освобождава длъжника от задължението му, а
единствено го освобождава от последиците на неговата забава. Когато дължимата престация
е парична, както е в случая, кредиторът изпада в забава в случай на отказ да я получи, но
освобождаването на длъжника от отговорност за плащане предполага предприемане на
действията, предвидени в чл. 97, ал. 1 ЗЗД – депозиране на дължимата сума в банка по
местоизпълнението и уведомяване на кредитора за това, каквито твърдения и доказателства
в случая липсват по делото. По изложените съображения съдът намира, че извършените от
ответника пощенски парични преводи нямат погасителен ефект по отношение на
процесното задължение. Наредените чрез пощенски оператор парични суми продължават да
се намират на разположение на ответника, поради което той би могъл да ги получи и с тях да
пристъпи към друг начин за плащане на задължението.
Предвид горното съдът намира предявения иск за изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС:
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
1) че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна
собственост; 2) че е взето решение на общото събрание на етажната собственост за
конкретен размер на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесния период; 3)
притежаваните от ответника идеални части от общите части на етажната собственост; 4)
изискуемост на вземането.
В случая е безспорно по делото, че през исковия период Т. е бил собственик на
самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост – апартамент № 12.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за
ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите
части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за
фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части. Съгласно чл. 50,
ал. 1 ЗУЕС общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа
фонд „Ремонт и обновяване“, а според ал. 2 средствата във фонда се набират от: ежемесечни
вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не
по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната; други източници.
В случая по делото е доказано вземането на решения от общото събрание на етажните
собственици на 08.01.2019 г., 11.03.2019 г., 14.01.2020 г. и 04.01.2021 г., с които са
7
определени следните размери на месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“: по 9.33 лв.
за периода от 01.01.2019 г. до 28.02.2019 г.; по 9.34 лв. за останалата част от 2019 г.; по 10.05
лв. за 2020 г.; по 10.78 лв. за 2021 г. Страните не спорят, че решенията на общото събрание
са влезли в сила. Следователно налице са влезли в сила решения на общото събрание на
етажните собственици в процесната сграда, съгласно които собствениците на самостоятелни
обекти са задължени да заплащат към етажната собственост вноски в създадения фонд
„Ремонт и обновяване“ и са определени размерите на месечните вноски през различните
части от исковия период.
Предвид изложеното за ответника в качеството му на собственик на апартамент № 12 е
възникнало задължението за плащане на месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на 362.20 лв., като за това задължение
е взето от общото събрание решение на 04.01.2022 г. за предявяване на иск.
Спорно е по делото дали посоченото задължение е погасено чрез плащане. По
изложените по-горе във връзка с иска по чл. 51, ал. 1 вр. чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1, т. 10
ЗУЕС съображения съдът намира, че извършеното с платежен документ от 08.08.2018 г.
плащане и извършените чрез пощенски парични преводи плащания нямат погасителен ефект
и за това задължение.
Следователно предявеният иск е изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 48, ал. 3 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1) че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост; 2) че е взето
от общото събрание на етажната собственост решение за извършване на ремонтни дейности
и приетите разходи за това; 3) припадащата се на ответника съразмерно на притежаваните от
него идеални части от общите части на сградата част от разходите за ремонтните дейности;
4) изискуемост на вземането.
По делото е безспорно, че през процесния период Т. е бил собственик на апартамент №
12, намиращ се в процесната сграда в режим на етажна собственост.
Ищецът претендира исковата сума като припадаща се на ответника част от
извършените разходи за ремонт на покрив и за вътрешен ремонт на входа. Покривът и
„входът“ /състоящ се от стълби и площадки/ представляват общи части съгласно чл. 38, ал. 1
ЗС.
Чл. 48, ал. 1 ЗУЕС предвижда, че ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва
по решение на общото събрание на собствениците. В случая по делото е установено, че на
общото събрание на етажната собственост на 22.01.2019 г. е решено да бъде извършен
вътрешен ремонт на входа, а на общото събрание на 09.09.2019 г. е взето решение за целта
да бъде събрана сумата от 3 000 лв. от собствениците съгласно процента идеални части на
всеки апартамент, като въз основа на това решение е извършено от управителя
разпределение на дължимата за всеки апартамент сума, която за апартамент № 12 възлиза на
420 лв. Изяснено е по делото и това, че на общото събрание на 11.03.2019 г. след
преизчисление на прилежащите към всеки самостоятелен обект идеални части от общите
части на сградата е решено да бъде преизчислен размерът на задължението за вече извършен
ремонт на покрива, в резултат на което е прието, че за апартамент № 12 се дължи
допълнително сумата от 3.50 лв. Ответникът не оспорва вземането на посочените решения
от общото събрание, нито обстоятелството, че те са влезли в сила, поради което и доколкото
дължимите от него суми за ремонтите са определени съразмерно на притежаваните от него
идеални части от общите части на сградата, съдът намира, че за Т. са възникнали задължения
за заплащане на определените от общото събрание суми за ремонт: 420 лв. – за вътрешен
ремонт на входа, и 3.50 лв. – доплащане за извършен ремонт на покрива.
8
Спорно е единствено дали задължението на ответника за заплащане на суми за
ремонти на общи части е погасено чрез плащане, като съдът дава отрицателен отговор на
този въпрос по съображенията, изложени във връзка с другите два иска.
Следователно предявеният иск е изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 на ищеца се дължат разноски за
производството, а именно сума в общ размер на 1 250 лв., както следва: 50 лв. – държавна
такса; 200 лв. – депозит за вещо лице; 1 000 лв. – заплатено възнаграждение съгласно
Договор за правна защита и съдействие серия А, № 046750.
Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Н. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „е.д.л.“ № 16, ет. 1, офис
103, да заплати на Етажна собственост в гр. Н.И., ул. „в.ж.“, бл. 12, вх. Б, представлявана от
управителя Н. В. И., следните суми: на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1,
т. 10 ЗУЕС сумата от 390 лв. – месечни вноски за текущи нужди за периода от 01.01.2019 г.
до 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от 01.02.2022 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС сумата от 362.20 лв. – месечни вноски
за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г., ведно със
законната лихва от 01.02.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 48, ал. 3 вр. чл.
6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС сумата от 423.50 лв. – разходи за ремонти на общи части, ведно със
законната лихва от 01.02.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1 250 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9