Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                                                                               №799

30.11.2020 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:      

                                                                                                                                                        

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                                 2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Антон Стоянов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №927 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.                               

Образувано е по жалба на „ВЕНИ-М-15” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.„П.Е.“ №., ет…, ап…, подадена чрез управителя В.О.Т., против Решение №260021/17.08.2020 г., постановено по АНД №650 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че при неправилно приложение на материалния закон съдът достигнал до извода, че административнонаказателното производство по ангажиране отговорността на дружеството – касатор било правилно и законосъобразно и не бил нарушен принципа Non bis idem. Твърди се, че съгласно нормата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., на търговците се вменявало задължение да регистрират настъпилата промяна в касовата наличност във фискалното устройство, по надлежния ред и чрез съответната операция. Разпоредбата установявала императивно изискване, извън случаите на продажби, всяка промяна в касовата наличност на ФУ (начална сума, въвеждане и извеждане на пари, във и извън касата) да се регистрира във ФУ, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. В тази насока тя доразвивала ЗДДС и общото правило - задължение, предвидено в чл.118 от ЗДДС – всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице, да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговския обект, чрез издаване на фискален касов бон, като в ал.4 на същата и пряко препращала към подзаконовия нормативен акт – Наредбата, издадена от Министъра на финансите. Нормативната уредба била точна, ясна и съдържала конкретно правило за поведение към съответните субекти и изключение от визираното в нея задължение не било предвидено. Неизпълнението на последната било въздигнато в административно наказателен състав и се санкционирало от нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, приложим за хипотези извън указаните в ал.1.  Твърди се, че при така формулираното в ЗДДС и Наредбата правило за поведение, обективната съставомерност на конкретното нарушение предполагала изпълнително деяние – бездействие, изразяващо се в нерегистриране на промяна в касова наличност, като последната била предпоставена от наличие на разлика между разчетената/отчетената във ФП на ФУ и действителната – фактическата наличност на пари в касата. С оглед начина й на формиране (касовата наличност) – средствата, с които е започнала работата в началото на деня, средствата постъпили от продажби за съответния ден, както и средствата, които постъпват (въвеждат) или излизат (извеждат) от касата по различни причини, вкл. във връзка с извършени разплащания с други търговци, подобно несъответствие и разлика се явявали резултат от не въведените във фискалното устройство настъпили промени в касовата наличност. Преценката дали се касае за едно и също деяние следвало да бъде основана единствено на фактическото съдържание на деянието, а не посредством възможностите как да бъде регистрирана/въведена промяната. Ето защо касаторът считал, че за допуснатото от дружеството нерегистриране във фискалното устройство промяна в касовата наличност, следвало да му бъде наложена една, а не две отделни имуществени санкции, както било сторено от АНО. Отделно от това решението се счита неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, предвид това, че в него липсвали мотиви и не били обсъдени всички направени в жалбата оплаквания. За неправилна се считала и преценката на АНО и на първоинстанционния съд, че в случая не бил приложим чл.28 от ЗАНН. Видно било от направения по време на проверката протокол, че въпросната сума от 300 лева, с която е започнат деня, била вписана в касовата книга, и ако се приемело, че деянието следвало да се квалифицира като две отделни нарушения, то нарушението по процесното НП се характеризирало с всички белези на маловажен случай.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуален представител ангажира писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.  

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

С процесното решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №508157-F530912/24.04.2020 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което за нарушаване (осъществяване състава) на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), и на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, на „ВЕНИ-М-15” ЕООД,  гр.Х., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

За да достигне до този краен резултат, въззивната съдебна инстанция е установила от фактическа страна, че на 07.12.2019 г. около 12.40 часа в обект на касатора, представляващ магазин за хранителни стоки в с.Орлово, е била извършена проверка от свид.Г. и К.– инспектори в ЦУ на НАП, при която е установено, че магазинът е в работен режим, има касов апарат, индивидуализиран с марка, ИН и ИН на ФП. Проверяващите установили наличност на 300 лева, за които продавачката посочила, че представляват оборотни средства, дадени от ръководството на магазина в началото на работния ден. При извършено разпечатване на фискалното устройство на дневния отчет, проверяващите установили, че в раздел „служебно въвеждане“ е посочена сумата 0, т.е. че сумата от 300 лева не е била служебно въведена във фискалното устройство, посредством операцията „служебно въвеждане“.

При така установеното, съдът е приел за доказано извършването на посоченото в НП административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена на основание чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Приел е също, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, поради което правилно е санкционирано на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, с предвидената в ал.1 на същата разпоредба санкция в минималния размер, което е най-благоприятният за жалбоподателя вариант.

Въззивният съд е посочил, че според него няма основание за приложението на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Обсъдил е твърдението на жалбоподателя, като е развил съображения, че принципът Non bis in idem не е бил нарушен, тъй като наложената на дружеството имуществена санкция с Наказателно постановление №508157-F530916/24.04.2020 г. била наложена за друго, различно административно нарушение от същата дата, а именно – неизползване на функцията „служебно изведени суми“ за сумата от 367,65 лв. от ФУ.

Касационната инстанция приема проверяваното решение за правилно.

Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства и решението е мотивирано. Изводите на районния съд, че санкционираното дружество е осъществило състава на описаното в НП нарушение, са правилни, обосновани и не противоречат на събраните по делото доказателства.

Въззивният съд е дал мотивиран отговор на повдигнатия пред него като спорен  въпрос дали дружеството е санкционирано два пъти за едно и също извършено административно нарушение, като изложените съображения се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Видно е от представените по делото доказателства – Наказателно постановление №508157-F530916/24.04.2020 г. и Наказателно постановление №508157-F530919/24.04.2020 г., издадени от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, че същите имат за предмет отделни административни нарушения, различни от санкционираното с процесното Наказателно постановление, макар и извършени от касатора и констатирани от проверяващите органи на една и съща дата.

Имуществената санкция, наложена с Наказателно постановление №508157-F530916/24.04.2020 г. е за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, изразяващо се в това, че „ВЕНИ-М-15“ ЕООД не е регистрирало чрез операцията „служебно изведени суми“ промяна в касовата наличност.

Развитите в касационната жалба съображения, че обективната съставомерност на нарушението, изразяващо се в нерегистриране на промяна в касова наличност, била предпоставена единствено от наличие на разлика между разчетената/отчетената във ФП на ФУ и действителната – фактическата наличност на пари в касата, почиват на неправилно тълкуване на закона.

Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. гласи следното: „Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми“. С тази разпоредба на субектите е вменено задължението да регистрират във ФУ „всяка промяна“ на касовата наличност, при което с всяко неизпълнение на това им задължение същите осъществяват състава на административно нарушение, подлежащо на санкциониране на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС – като извършено нарушение на нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС, каквато е цитираната Наредба. Иначе казано, нарушението на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. не се изразява в установена от проверяващите разлика в касовата наличност, за да бъде санкционирано еднократно. Административното нарушение в случая е нерегистриране на промяната в касовата наличност, осъществено чрез конкретно бездействие – с нерегистриране чрез операцията „служебно въведени суми“ промяната в касовата наличност в размер на 300 лв., представляващи оборотни средства в началото на работния ден.

В процесния случай при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за доказаност на вмененото на дружеството нарушение, при което на касатора правомерно е наложена имуществена санкция в размера, предвиден в чл.185, ал.1 от ЗДДС, към който препраща ал.2 на същата норма в случаите, когато извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.

Не са налице и предпоставките за квалифициране на процесното нарушение като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се установява обществената опасност на деянието и дееца да се отличава от тази при обикновения случай на нарушения от същия вид.

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. При постановяване на решението си районният съд е направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на   юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касационната жалба, който пред тази съдебна инстанция е бил представляван от юрисконсулт. Съдът намира искането за основателно, предвид изхода на спора, и определя размера му на 80 лв., на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260021/17.08.2020 г., постановено по АНД №650 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

ОСЪЖДА „ВЕНИ-М-15” ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.„П. Е.“ №.., ет…, ап…., да заплати на НАП, Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ, разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.                 

 

                                             

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.    

 

                         

                                                                                                  2.