Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ловеч, 26.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2137/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против И.П.И. за установяване на вземания по заповед за изпълнение.

            Твърди се, че между ответника и „Теленор България” ЕАД по повод договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка LENOVO Vibe P1m Dual Black срещу заплащане на сумата от 312,57 лв., дължима на 23 вноски, всяка в размер на 13,59 лв. За периода 10.06.2017 г. до 09.11.2017 г. не са начислени вноски общо на стойност 108,72 лв. На 12.01.2017 г. между страните е постигнато споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ по план Нонстоп 60,99/40,99 Коледа 16 с месечна абонаментна цена от 60,99 лв. и промоционална от 40,99 лв. за срок от 24 месеца. По договора ответникът не е предложил изпълнение за период 10.06.2017 г. до 09.09.2017 г. на стойност 134,85 лв.

На 31.01.2017 г. между страните е постигнато съгласие и сключен договор за мобилни услуги, предоставени до № +************, за срок от 24 месеца по план Нонстоп 30,99 с неограничени национални минути, при месечен абонамент от 30,99 лв. и 13,36 % промо отстъпка за 24 месеца. По договора ответникът не е предложил изпълнение за период 10.06.2017 г. до 09.09.2017 г. на стойност 75,76 лв. На същата дата, във връзка с договор за предоставяне на мобилни услуги към договор с предпочетен номер +************, между страните се твърди, че е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y6II Compact Dual Black срещу заплащане на сумата от 229,17 лв., дължима на 23 вноски, всяка в размер на 7,79 лв. За периода 10.06.2017 г. до 09.11.2017 г. са начислени вноски общо на стойност 108,72 лв.

За вземанията се твърди, че е издадена заповед в полза на ищеца, която е връчена на ответника чрез залепване на уведомление.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания в размер на 460,54 лв. – цена на предоставени мобилни услуги и вноски по договори за лизинг, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането му. Заявено е искане за присъждане на сторените разноски.

В депозирания отговор ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, не навежда възражения по допустимостта на исковете и по фактическите твърдения в исковата молба.

В хода на делото ищецът не участва чрез свой представител, ангажира становище по същество в молба от 04.06.2020 г. /л. 74-76 от делото/.

Ответникът се представлява от особения представител адв. Д., която по същество излага становище за основателност на заявените искове и съображения за това.

След преценка-поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и техните представители, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Заповед № 716 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.07.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 1465/2019 г. на РС Ловеч със същата е разпредено длъжника И.П.И. да заплати в полза на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 460,54 лв. /вземания по договори за мобилни услуги и договори за лизинг/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и сторените разноски.

Заповедта е връчена чрез залепване на уведомление.

Между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за предоставяне на мобилни услуги по план „Нонстоп 30,99 “ с неограничени национални минути с мобилен номер +************ за срок от 24 месеца, в рамките на периода 10.03.2016 до 10.03.2018 г. С допълнително споразумение от 12.01.2017 г. страните са предоговорили условията по връзката, като са изменили плана за предоставяне на услугите на „Нонстоп 60,99/40,99, Коледа 16“за срок от 24 месеца от 12.01.2017 г. до 12.01.2019 г. Таксата и допълнителни минути са предоставени от ищеца за първите 24 месеца от първоначалния срок на допълнителното споразумение, като след изтичането му или промяна на абонаментния план предоставянето им се преустановява и се предоставят само стандартни условия на абонаметния план.

Между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за предоставяне на мобилни услуги по план „Нонстоп 30,99 “ с неограничени национални минути с мобилен номер +************ за срок от 24 месеца, в рамките на периода 31.01.2016 до 31.01.2019 г.

При сключването на договорите ответникът е декларирал, че е запознат и е получили екземпляр от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги и/или Общите условията на %Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребители на фиксирани телефонни услуги, съгласява се с тях и се задължава да ги спазва /л. 10 и 26 от делото/.

Съгласно общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги при ползване на услуги чрез индивидуален договор ежемесечно, на името на потребителя, се издават фактури. Дължимите суми се заплащат в срок, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването ѝ. При незаплащане на услугите в срок „Теленор България“ ЕАД може да ограничи достъпа до услугите, изключае спешни повиквания. При неизпълнението на което и да е задължение по договора „Теленор България“ ЕАД може да ограничи предоставянето на мобилни услуги или да прекрати договорната връзка при неплащане на дължимите суми, след изтичане на сроковете за плащане в индивидуалните договори или Общите условия.

Между страните по спора е постигнато съгласи и сключен договор по силата, на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване LENOVO Vibe P1m Dual Black, с телефонен номер +************, срещу заплащането на обща лизингова цена от 312,57 лв., платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 13,59 лв. В едномесечен срок от изтичане срока на договора, предоставеното за ползване устройство подлежи на връщане, освен при изрично заявено желание за закупуването му, а при неизпълнението на това задължение дължи неустойка в размер на 13,59 лв.

Между страните по спора е постигнато съгласи и сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване мобилно устройство HUAWEI Y6 II Compact Dual Black, с телефонен номер +************, срещу заплащането на обща лизингова цена от 229,17 лв., платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 7,79 лв. В едномесечен срок от изтичане срока на договора, предоставеното за ползване устройство подлежи на връщане, освен при изрично заявено желание за закупуването му, а при неизпълнението на това задължение дължи неустойка в размер на 7,79 лв.

Неразделна част от договорите за лизинг са Общите условия на договор за лизинг, с които ответникът е декларирал, че е запознат и запис на заповед на стойност 100 % от цената на предоставеното мобилно устройство след приспадане на първата лизингова вноска /общите условия са приложени към исковата молба/. В общите условия е предвидено, че всички вземания по него стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен от лизингополучателя, както и при забава заплащането на плащания по договора за лизинг. /л. 9-23 от делото/.

По делата са ангажирани четири фактури, издадени от ищеца на името на ответника за периода юни-ноември 2017 г.

От фактура, издадена на 10.07.2017 г., се установява, че същата касае отчетен период 10.06.2017 г. - 09.07.2017 г., като с нея е фактурирана разговори данни, съобщения и други таксувани услуги на стойност 0,49 лв., месечни и еднократни такси от 78,14 лв., като е приспадната отстъпка от 21,66 лв., а върху получената сума е начислено ДДС или общо сумата от 68,36 лв. и 21,37 лв. лизингова вноска и 4,79 лв. – услуга плати с „Теленор“ или общо сумата от 94,53 лв., платими до 25.07.2017 г. В разбивка към фактурата е посочена стойността на услугите по мобилни номера на ответника, а именно: 20,82 лв. за мобилен номер +************, 34,16 лв. за мобилен номер +************; в това число лизингови вноска от 13,59 лв. и 7,79 лв. По фактурата е предложено частично изпълнение в размер на 2,81 лв. Със сумата е погасено вземане за мобилна такса за номер + ************, за което признание е направено в исковата молба.

От фактура, издадена на 10.08.2017 г., се установява, че същата касае отчетен период 10.07.2017 г. - 09.08.2017 г., като с нея е фактурирана разговори данни, съобщения и други таксувани услуги на стойност 5,01 лв., месечни и еднократни такси от 79,38 лв., като е приспадната отстъпка от 21,66 лв., а върху получената сума е начислено ДДС или общо сумата от 75,28 лв. и 21,38 лв. лизингова вноска и задължения от минал период от 95,10 лв. или общо сумата от 191,19 лв., платими до 25.08.2017 г. В разбивка към фактурата е посочена стойността на услугите по мобилни номера на ответника, а именно: 20,82 лв. за мобилен номер +************, 34,16 лв. за мобилен номер +************; в това число лизингови вноска от 13,59 лв. и 7,79 лв.

От фактура, издадена на 10.09.2017 г., се установява, че същата касае отчетен период 10.08.2017 г. - 09.09.2017 г., като с нея е фактурирана месечни и еднократни такси от 76,64 лв., като е приспадната отстъпка от 21,66 лв., а върху получената сума е начислено ДДС или общо сумата от 65,98 лв. и 21,38 лв. лизингова вноска и задължения от минал период от 191,19 лв. или общо сумата от 278,55 лв., платими до 25.09.2017 г. В разбивка към фактурата е посочена стойността на услугите по мобилни номера на ответника, а именно: 20,82 лв. за мобилен номер +************, 34,16 лв. за мобилен номер +************; в това число лизингови вноска от 13,59 лв. и 7,79 лв.

От фактура, издадена на 10.11.2017 г., се установява, че същата касае отчетен период 10.10.2017 г. - 09.11.2017 г., като с нея е фактурирана разговори данни, съобщения и други таксувани услуги, месечни и еднократни такси от минус 0,00 лв. или общо сумата от 0,00 лв., 1 216,78 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за услуги; 184,80 лв. – лизингови вноски, задължения от предходен период 275,74 лв. или общо сумата от 1 677,32 лв., платима до 25.11.2017 г.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При изложените фактически твърдения и изведеното от тях искане съдът приема, че е сезиран с претенции за установяване на вземания по оспорена заповед – вземане за заплащане цена на предоставени мобилни услуги и вземания за заплащане на цена по договори за лизинг, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД и 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

Страните са се намирали в договорни отношения с предмет предоставяне на електронни услуги. Ответникът е имал открита партида при ищеца, по която е начислявана стойността на предоставените му услуги, вкл. за процесния период. Той не е оспорил в хода на производство възможността за ползване на договореното да е ограничена или възпрепятствана. Фактурирането му суми за предоставени мобилни услуги са в рамките на уговорения размер на месечната абонаментна такса по всички сключени от него договори за предоставяне на мобилни услуги. За установяване размера вземанията ищецът е ангажирал фактури /четири броя фактури/. От тях се установя, че за периода 10.06.2017 г. до 09.09.2017 г. те са на стойност 76,75 лв. от мобилен номер +************; 134,85 лв. от мобилен номер +************.

Общата стойност на предоставените услуги за процесния период към двата мобилни номера /10.06.2017 г. до 09.09.2017 г./ е 211,60 лв., до който претенцията за установяването им следва да бъде установена.

Страните са се намирали в договорни отношения с предмет временно и възмездно ползване на мобилни устройства. Ищецът е предал на ответника за ползване мобилни устройства от посочен модел и марка, което е удостоверено в ангажирания по делото договори. Ответникът се е задължил в рамките на срока за ползване да заплаща на ищеца договорена цена /13,59,19 лв. за ползването на LENOVO Vibe P1m Dual Black и 7,79 лв. за ползването на HUAWEI Y6 II Compact Dual Black за посочени в договорите периоди/.

Към датата на подаване на исковата молба /29.07.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед е тази към която се счита предявена и претенцията за установяване на вземания по нея/ сроковете на договорите за лизинг са изтекли, като всички вноски по тях са изискуеми. В хода на производството не се установи ответникът да е върнал предоставено му за ползване устройства и да заплатил дължимите думи по договорите, за което носи тежест на доказване.

За ползването, съгласно уговорките, ответникът дължи заплащан на уговорената цента. По договорите дължимите суми са следните: 8 вноски за ползването на LENOVO Vibe P1m Dual Black с настъпил падеж и 16 вноски за ползването на HUAWEI Y6 II Compact Dual Black.

Размерът на общо претендираната сума като лизингови вноски е 248,94 лв.

По делото ответникът е представляван от особен представител. За назначаването му съдът е определил депозит в размер на 300,00 лв. Съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, както и обстоятелството, че производството по делото е приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, в което са приобщени допуснатите с определение по насрочване писмени доказателства, намира че следва да определи възнаграждение на особения представител в в размер на половината от внесения депозит /150,00 лв./, което е допустимо, с оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК. Определеният размер на възнаграждението следва да се изплати на особения представител на ответника, за което се издаде РКО.

Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. По делото той е сторил разноски в размер на 860,00 лв. /385,00 лв. – разноски в заповедното, 25,00 лв. – държавна такса в исковия процес; 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение; 150,00 лв. възнаграждение за особен представител/. При изхода на спора тези разноски следва да се възложат в тежест на ответника.

Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори с решението.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение И.П.И., с адрес: ***, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес гр. Софи, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 има вземане в размер на 460,54 лв. /четиристотин и шестдесет лева петдесет и четири стотинки/, от които 211,60 лв. – мобилни услуги за периода 10.06.2017 г. до 09.09.2017 г. предоставени към мобилни номера +************ и +************; 248,94 лв. – лизингови вноски за предоставени за ползване мобилни устройства LENOVO Vibe P1m Dual Black и HUAWEI Y6 II Compact Dual Black, ведно със законната лихва от 29.07.2019 г., за което е издадена Заповед № 716 за изпълнение на парично задължение по ч. 410 ГПК от 30.07.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 1465/2019 г. на РС Ловеч.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.П.И., с адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес гр. Софи, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 860,00 лв. /осемстотин и шестдесет лева/ - сторени разноски.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. С.Д. – особен представител на И.П.И., възнаграждение в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ от внесения депозит, за което се издаде РКО.

Присъдени суми с решението могат са заплатят по сметка, открита на ищеца с IBAN: ***.

 

Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Ловеч.

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: