Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15.03.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка
Маринова и
с участието
на
прокурор М. Димитрова като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 465 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба /наименована
жалба/, подадена от В.Н.В. ***, уточнена с писмена молба вх. № 4024/
29.07.2019г. и писмена молба вх. № 5237/ 10.10.2019г., с която на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Министерство на здравеопазването, за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
незаконосъобразна административна дейност – бездействие на Министъра на
здравеопазването и на длъжностни лица от Министерство на здравеопазването за осигуряване на лекарството „золендронова киселина“ за
период от един месец, за извършване на планираното на 28.06.2019г. вливане на лекарствения
продукт на В.В.. Искът е предявен като частичен – за присъждане на
обезщетение в размер на 2 000 лева, като
с определение от съдебно заседание, проведено на 12.02.2020г., на основание
чл.214 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, е допуснато изменение на иска досежно
неговия размер, като същият се счита за предявен като такъв в размер на 5 000
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба и в допълващите я молби се
твърди, че В.В. е с диагностицирано онкологично заболяване, като лечението й
включва и ежемесечно вливане на лекарствения продукт „золендронова киселина“.
На планираната дата през м. юни 2019г. /28.06.2019г./, в „Комплексен онкологичен
център – Стара Загора“ ЕООД вливане
на посоченото лекарство не е направено, поради липсата на наличност от същото в
лечебното заведение. Ищцата сочи, че вследствие на пропуснатото вливане на
золендронова киселина се е стигнало до невъзможност за ефективно лечение на
онкологичното заболяване, като неосигуряването на лекарството имало за
последица създаване на условия за разпространяване на заболяването в костите,
което лекарствения продукт „золендронова киселина“ цели да предотвратИ. Твърди,
че в резултат на сочената незаконосъобразна административна дейност
/неосигуряване на золендронова киселина за период от един месец/, е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се преживян стрес, тревожност, физически и
душевни болки и страдания. По тези съображения е направено искане за присъждане
на обезщетение на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в размер на 5000лв., за
претърпени от В.В. неимуществени вредИ.
Ответникът – Министерство на здравеопазването,
чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Счита, че доколкото задължението за осигуряване на лекарствените
продукти за нуждите на лечебните заведения, е ангажимент на съответното лечебно
заведение, Министерство на здравеопазването не се явява надлежен ответник по
предявената искова претенция, основана на неосигурен лекарствен продукт за
нуждите на провеждано лечение в „Комплексен онкологичен център – Стара Загора“
ЕООД, гр. Стара Загора. Поддържа, че не са налице нормативно предвидените в
условия на кумулативност предпоставки от правопораждащия фактически състав по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на Министерство на
здравеопазването по предявения от В.В. иск.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава заключение за недоказаност и
неоснователност на предявения иск.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
От документите, съдържащи се в медицинското
досие на ищцата В.В. *** ЕООД /л. 88 и сл. по делото/, се установява, че от края
на 2016г.1 В. В. е диагностицирана с онкологично заболяване – карцином на дясна
млечна жлеза. От м. февруари 2017г. започва лечение в „Комплексен онкологичен
център – Стара Загора“ ЕООД, гр. Стара Загора, по одобрен лечебен план. От м.
октомври 2017г. в лечебния алгоритъм е включена и терапия с лекарствения
продукт „золендронова киселина“. Съгласно представеното онкологично досие и
карта за диспансерно наблюдение на В. В., през м. юни 2019г. на ищцата не е
било направено вливане на лекарствения продукт. Според изисканите и представените от
„Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД, гр. Стара Загора
информация и документи, се установява, че след проведена процедура по ЗОП от
„КОЦ – Стара Загора“ ЕООД в периода 15.03.2018г. – 02.07.2018г. с предмет
„Доставка на лекарствени продукти за лечение на солидни злокачествени
заболявания“, е сключен Договор № 10/ 02.07.2018г. между КОЦ – Стара Загора
ЕООД и „Фьоникс Фарма“ ЕООД за доставка на лекарствени продукти, в т.ч на
золендронова киселина, със срок на действие на договора от 24.06.2018г. до
23.06.2019г. За целия срок на договора изпълнителят по договора „Фьоникс Фарма“
ЕООД е извършвал доставка на посочения лекарствен продукт, като последната
доставка е била на 03.06.2019г. – 30 флакона золендронова киселина, въпреки
заявените 100 флакона, като по-малкото доставено количество било резултат от
наличието на ограничени количества от този лекарствен продукт. След проведена
нова процедура по ЗОП и сключен Договор № 5/ 19.06.2019г. със „Софарма
трейдинг“ АД за доставката на лекарствени продукти, в т.ч на золендронова
киселина, със срок на действие на договора от 24.06.2019г. до 30.06.2020г. и направени
от „КОЦ – Стара Загора“ ЕООД заявки, през м. юли 2019г. са доставени общо 500
флакона золендронова киселина. На 19.07.2019г. В. В. е дошла в КОЦ с настояване
за прилагане на собствен медикамент, въпреки наличието на золендронова киселина
в болничната аптека, поради което пациентът е аплициран без да се отчете
амбулаторна процедура, съгласно изискванията на НРД.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в медицинското онкологично досие на
ищцата В.В. *** ЕООД; терапевтични фишове; заявки от „КОЦ – Стара Загора“ ЕООД за
доставка на лекарствени продукти, в т.ч золендронова киселина за периода м. май
– м. юли 2019г. и фактури за получените доставки на золендронова киселина за
същия период; кореспонденция, водена между Министерство на здравеопазването и „Комплексен
онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД, гр. Стара Загора и др.
Допусната, назначена и изпълнена е
съдебно-медицинска експертиза, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като
обективно, компетентно и обосновано. Съгласно заключението /л.210 и сл. по
делото/, изготвено от д-р М.Т. – д.м – специалист по вътрешни болести и
медицинска онкология, В.В. е с доказан карцином на млечната жлеза, с проведена
неоадювативна ХТ, оперативно лечение и следоперативна радио и назначена хормоно
терапия. По повод доказана прогресия на заболяването – данни за кожни
метастази, е проведена нова линия химиотерапия. През м август 2017г. е
извършена костна сцинтиграфия с данни за нова прогресия на заболяването – данни
за костни метастази, като лечението е продължило с хормоно терапия и
золендронова киселина. Приложението на золендроновата киселина е назначено за
предотвратяване на скелетно свързаните инциденти /паталогични фактури,
компресионни фрактури, туморо – индуцирана хиперкалиемия/, като лечението се
провежда с венозни вливания веднъж на 3-4 седмици след следене на бъбречната
функция. В медицинската документация /медицинското досие от Онкологичния
диспансер гр. Стара Загора/ е отразено становище за провеждане за периода
01.01.2019г. – 01.08.2019г. на лечението на В. В. със золендронова киселина
след доказана костна дисеминация на карцинома на млечната жлеза. Съгласно
приложените медицински протоколи терапията е изпълнявана по предписанията на
онкологичната комисия, като има данни за пропусната терапия със золендронова
киселина на дата 28.06.2019г. Според приложената медицинска документация няма
данни за настъпили усложнения от липсата на приложение на една месечна
апликация на золендронова киселина, нито данни за промяна на общото състояние
на пациентката, като от контролен преглед с образно изследване след прилагане
на золендронова киселина е установено настъпило стабилизиране на заболяването.
Няма данни за прекъсване лечението на В. В. с ароматазния инхибитор Летрозол,
като именно хормоно терапията е водещо лечение при този вид онкологично заболяване.
По делото е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на д-р Г.М.З.и на
Р.В.Г.. Съгласно показанията на св. д-р Р.Г. /която е била лекуващ лекар на В.В.
***/, лечението на пациентите със золендронова киселина по преценка на лекарите
може да продължи и с години, като лекарството се прилага ежемесечно, веднъж в
месеца, чрез вливане. Пропускането на вливането за един – два месеца според
свидетелката не е живото застрашаващо, защото вливането на золендронова
киселина не е животоспасяващо. Лекарството помага при увреждане на костната
система, тогава когато има разсейки по костите, т.нар. костно лепило. Макар и
много бавно, золендроновата киселина намалява броя на разсейките и помага за
намаляване на общата разпространеност на разсейките, но терапията със
золендронова киселина не е основно лечение. Често при пациенти, поради
неподходящи моментни показатели от изследванията, се налага пропускане на
месечното извършване на вливането на лекарството. За случая, при който през м.
юни – м. юли 2019г. е липсвал лекарствения продукт в „Комплексен онкологичен
център – Стара Загора“ ЕООД, гр. Стара Загора, д-р Г. е уведомила и В.В., и
сина й /неин придружител/, че няма да бъде направено вливане на золендронова
киселина на определената за това дата през м. юни 2019г., като е обяснила, че
няма нищо животозастрашаващо в пропускането на вливката и може да се изчака. По
настояване на сина на В. В. е изготвила рецепта, с оглед снабдяването със
золендронова киселина от чужбина.
Свидетелят Г.М.З.– син на ищцата В. В., заявява, че си спомня, че
на 31.05.2019г., когато майка му се върнала от терапия със золендронова
киселина в Онкологичния център в Стара Загора, била притеснена, защото
лекуващият й лекар – д-р Р.Г., й казала, че през следващия месец няма да има
налично такова лекарство. Според свидетеля майка му била много притеснена,
стресирана, разстроена и се разплакала, защото можела да загуби живота си
поради липсата на лекарствения продукт, който възпирал разпространението на
раковите клетки в костите. В средата на м. юни 2019г. се свързали по телефона с
д-р Г., която потвърдила че все още не е получено лекарството золендронова
киселина и вливане през м. юни 2019г. няма да има. Свидетелят поискал от д-р Г.
рецепта за лекарството, за да могат сами да си го набавят. След получаването на
рецептата търсили лекарствения продукт по аптеките, но не го намерили и затова
чрез познат на свидетеля золендроновата киселина била закупена от Гърция или от
Кипър, за което В. заплатила сумата от 700 лева. След като на 14-15 юли им
донесли лекарството, отишли същата седмица в Онкологичния център в Стара Загора
за да бъде направена вливката със закупената от тях золендронова киселина.
Свидетелят твърди, че за периода до закупуването на лекарството майка му на
няколко пъти вдигала кръвно, била разстроена заради неосигуряването на
лекарствения продукт за лечението на това сериозно заболяване и се страхувала да
не загуби живота сИ.
По допустимостта на иска:
С
подадената от В.В. искова молба, срещу Министерство на здравеопазването е
предявен иск с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на
обезщетение в размер на 5 000лв. за претърпени от ищцата неимуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на Министъра на
здравеопазването и на длъжностни лица от МЗ за осигуряване на лекарството
„золендронова киселина“ за период от един месец. Доколкото за допустимостта на
иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо и достатъчно посоченият ответник,
срещу когото е предявен иска, да е юридическото лице с чийто орган или
длъжностно лице ищецът свързва твърдяната незаконосъобразна административна
дейност и претърпеният от нея вредоносен резултат, дали и доколко неизпълненото
задължение, на което се основава исковата претенция, е вменено на Министерство
на здравеопазването, е релевантно за основателността, а не за допустимостта на
иска. В случая искът се явява предявен от лице с правен интерес /което твърди,
че претърпяло вреди от незаконосъобразна административна дейност на длъжностни
лица от Министерство на здравеопазването/ и срещу процесуално легитимирания по
смисъла на чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ ответник – Министерство
на здравеопазването. Ето защо съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и
сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищцата място
на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.
Въз основа на установената
по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ срещу Министерство на здравеопазването иск, е неоснователен, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи
и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ.
действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от
елементите от правопораждащия фактически
състав за възникване правото на обезщетение, възпрепятства възможността да се
реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред,
в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
За квалифицирането на
едно административно бездействие като незаконосъобразно такова, е необходимо да
бъде установено неизпълнение на задължение от страна на административен орган
или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в
нормативен акт. Следователно незаконосъобразно административно бездействие
представлява такова поведение на административен орган или на длъжностно лице
от администрацията на органа при упражняване на неговите правомощия, което не
кореспондира на нормативно предвиденото като дължимо поведение. В този смисъл
като незаконосъобразно по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се определи
бездействието на административен орган/ длъжностно лице да извърши дължимите по
закон фактически и правни действия, посредством които се изпълнява възложената
му административна дейност.
С предявения иск, съгласно изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и уточнението и допълнението,
направено с писмена молба вх. № 4024/ 29.07.2019г. и писмена молба вх. № 5237/
10.10.2019г., се претендира обезщетение за претърпени от В.В. неимуществени
вреди, в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни
лица от Министерство на здравеопазването, като релевираната като незаконосъобразна
дейност, на която се основава исковата претенция, се изразявала в неосигуряване
на лекарствения продукт „золендронова киселина“ за период от един месец, за
извършване на планираната за 28.06.2019г. месечна апликация на лекарството на В.В.
в „Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД, гр. Стара Загора.
От доказателствата по делото се установява, че
във връзка с диагностицирано онкологично заболяване – карцином на дясна млечна
жлеза, В.В. е започнала лечение от м. февруари 2017г. в „Комплексен онкологичен
център – Стара Загора“ ЕООД, гр. Стара Загора, по одобрен лечебен план, като от
м. октомври 2017г. в лечебния алгоритъм е включена и терапия с лекарствения
продукт „золендронова киселина“. Съгласно представеното онкологично досие,
карта за диспансерно наблюдение на В. В. и заключението на изпълнената по
делото СМЕ, терапията със золендронова киселина е била провеждана в „Комплексен
онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД, гр. Стара Загора, чрез апликация
веднъж месечно според предписанията на онкологичната комисия, като единствено през
м. юни 2019г., на планираната за апликация дата 28.06.2019г., на ищцата не е
било направено вливане на лекарствения продукт.
„Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД, гр.
Стара Загора, е лечебно заведение по см. на чл.2 във вр. с чл.10, т.3б от
Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, създадено по реда на ТЗ /чл.3, ал.1 от ЗЛЗ/. В разпоредбата на чл.26б от ЗЛЗ са
регламентирани дейностите, които се извършват в комплексните онкологични
центрове, вкл. активно издирване, диагностика и лечение на лица с онкологични
заболявания; периодично наблюдение, консултации и проследяване на болните с
онкологични заболявания и преканцерози; регистрация и диспансеризация на болни
с онкологични заболявания и преканцерози и т.н. Структурата на комплексния
онкологичен център включва диагностично-консултативен блок, който се състои от
специализирани диагностично-консултативни кабинети, лаборатории и отделения без
легла по образна диагностика, патоанатомия и нуклеарна медицина; стационарен
блок, който се състои от отделения, съответстващи на основните методи от
комплексното лечение - медицинска онкология, лъчелечение, онкологична хирургия;
звено за регистрация и профилактика на онкологичните заболявания и аптека за
задоволяване на собствените нуждИ. „Комплексен онкологичен център – Стара
Загора“ ЕООД, гр. Стара Загора, е изпълнител на медицинска помощ по см. на
чл.58, ал.1 от ЗЗО, сключил договор с НЗОК за осигуряване на комплексно лечение
на злокачествени заболявания. Противотуморните лекарствени продукти,
осигуряващи основното лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични
заболявания (в съответствие с утвърдените фармако-терапевтични ръководства) по
КП № 240, 242, 243, 245, 246, 248, 249, 250, 251 и 252 на необходимите еритро-,
тромбо- и гранулоцитни колонистимулиращи фактори, бифосфонати и други
лекарствени продукти, повлияващи костната структура и минерализация за
състояния/усложнения, произтичащи от основното заболяване и лечение /вкл.
лекарственият продукт золендронова киселина/, се заплащат от НЗОК извън цената
на КП и/или АПр лекарствени продукти, като лечебното заведение, което оказва
медицинска помощ по КП и АПр от областта на онкологията и хематологията, следва
да разполага на територията си с аптека, която трябва да има лиценз /НРД за
медицинските дейности за 2018г., приложим и за 2019г./. Като лечебно заведение
- изпълнител на медицинска помощ, „КОЦ – Стара Загора“ ЕООД е длъжно да
осигурява на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълнява правилата за
добра медицинска практика съгласно условията на НРД, вкл. да извършва
диагностични, терапевтични и лечебни процедури съобразно предвидените
медицински стандарти и диагностично – лечебния алгоритъм по съответните
клинични пътекИ. Следователно осигуряването на необходимите лекарствени
продукти в комплексните онкологични центрове, за изпълнението на диагностично-лечебния
алгоритъм и провеждането на назначената от съответната онкологичната медицинска комисия терапия на
онкологичното заболяване, е задължение на самото лечебно заведение по чл.10,
т.3б от ЗЛЗ – в случая на „Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД. Изпълнението
на това задължение се осъществява чрез провеждане на процедура за възлагане на
обществена поръчка за закупуване и доставка на лекарствените продукти, като
съгласно чл.5, ал.2, т.16 от ЗОП, възложител на обществената поръчка е
представляващият лечебното заведение – търговско дружество по чл.37 от ЗЛЗ.
Въз основа на гореизложеното
следва извода, че по отношение осигуряването на лекарствените продукти /в т.ч
лекарствените продукти, включените в позитивния лекарствен списък и тези, заплащани от НЗОК извън цената на КП/,
прилагани при изпълнението на диагностично-лечебния алгоритъм по клинични
пътеки, респ. при назначени лечебни и терапевтични процедури в лечебните
заведения, регистрирани по ТЗ /включително и в учредените от държавата лечебни
заведения/, Министърът на здравеопазването, респ. длъжностни лица от
Министерство на здравеопазването, нямат никаква законова регламентирана
компетентност – както за откриване и провеждане на процедурите за възлагане на
обществени поръчки по реда на ЗОП, така и за сключване на договори за доставка
на необходимите лекарствените продуктИ. В този смисъл не
намира нормативно основание твърдяното от процесуалния представител на ищцата,
че Министерство на здравеопазването е било длъжно да осигури доставка на
лекарствения продукт, независимо от кой доставчик и че е проявено бездействие,
„изразяващо се в забавена процедура за възлагане на обществена поръчка за
доставката на лекарства за лечение за нуждите на страната през 2019г.“ Всъщност
твърдяната липса на золендронова киселина в аптечната мрежа в България се
основава единствено на показанията на св. Г.З. /син на ищцата/ и се опровергава
както от представените по делото писма от МЗ /сочещи на подадени два сигнала от
пациенти за периода на м. юни 2019г. за липса на золендронова киселина и един
сигнал от лечебно заведение за недостатъчно доставено количество золендронова
киселина от доставчика „Фьоникс Фарма“ ЕООД/, както и от обстоятелството, че
още през м. юли 2019г. са били възобновени регулярните доставки на лекарствения
продукт за нуждите на „КОЦ – Стара Загора“ ООД. Очевидно в случая липсата на необходимото
количество от лекарството /съобразно броя на лицата, на които се прилага
терапия със золендронова киселина в „КОЦ-Стара Загора“ ЕООД/ в периода
03.06.2019г. – 19.07.2019г., се дължи на липсата на доставка на заявените от
комплексния онкологичен център количества золендронова киселина по Договор №
10/ 02.07.2018г., сключен между КОЦ – Стара Загора ЕООД и „Фьоникс Фарма“ ЕООД
да доставка на лекарствени продукти за лечение на солидни злокачествени
заболявания, в т.ч на золендронова киселина, със срок на действие до
23.06.2019г. /доставени 30 флакона от заявените 100 флакона/ и забавянето на
доставките по сключения нов Договор № 5/ 19.06.2019г. със „Софарма трейдинг“ АД
за доставката на лекарствени продукти, в т.ч на золендронова киселина, със срок
на действие на договора от 24.06.2019г. до 30.06.2020г. По отношение на
сключването и изпълнението на тези договори, органи или длъжностни лица на МЗ не
разполагат с правомощия за извършването на каквито и да е било фактически и/или
правни действия, включени в изпълняваната нормативно възложена административна
дейност. Нещо повече – Министърът на
здравеопазването няма преки контролни правомощия по отношение на
осъществяваните от комплексните онкологични центрове дейности по лечението на
онкологични заболявания, доколкото контролът върху дейността на лечебните
заведения, на медицинските дейности и на качеството на медицинската помощ, се
осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /чл.7а от ЗЛЗ/, а
надзорът на пазара с лекарствени продукти – от Изпълнителната агенция по
лекарствата. Отделно от това
осигуряването от лечебните заведения – изпълнители на медицинска помощ, на необходимите
им лекарствени продукти за извършването на договорените с НЗОК медицински
дейности /вкл. лечебни и терапевтични процедури/, по същество нито представлява
административна дейност, нито е свързано с осъществяването /при или по повод/ на
административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл
претенцията за претърпени вреди, произтичащи от неосигурен от „КОЦ – Стара
Загора“ ЕООД лекарствен продукт за провеждане на медицинско лечение и от
твърдяното /но неустановено от доказателствата/ „неоказано адекватно и
своевременно медицинско лечение“, не може да обоснове отговорността на
ответника - Министерство на здравеопазването, по реда на ЗОДОВ, тъй като не се касае
за неосъществена дължима административна дейност и съотв. незаконосъобразно административно бездействие
– задължението за осигуряване на пациентите с онкологични заболявания на всяка
една част от цялостния процес на лечение, вкл. координиране и контролиране на
неговото изпълнение, в т.ч осигуряването на необходимите за лечението продукти,
е на самото лечебно заведение, сключило договор с НЗОК – в случая на „КОЦ –
Стара Загора“ ЕООД.
Ето защо липсата на лекарствения продукт
„золендронова киселина“ за период от един месец, за извършване на планираната
за 28.06.2019г. месечна апликация на лекарството на В.В. в „Комплексен
онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД, гр. Стара Загора, не се свързва нито с
незаконосъобразна административна дейност, още по-малко с незаконосъобразно
бездействие на административен орган или на длъжностно лице от Министерство на
здравеопазването да извърши дължими по закон фактически и/или правни действия,
посредством които се изпълнява нормативно възложена административна дейност на
МЗ, още по-малко с твърдяното от процесуалния представител на ищцата допуснато
нарушение на чл.29, ал.1 от КРБ.
Изложените в
представеното по делото писмено становище от процесуалния представител на В. В.
доводи за несвоевременна реакция на МЗ във връзка с постъпили два сигнали за
липса на золендронова киселина и един сигнал от лечебно заведение за затруднена
доставка; за неизвършване от МЗ на проверка на доставките на този лекарствен
продукт и осигуряването на заместваща терапия; за това какъв е въденият от НЗОК механизъм за
заплащане на лекарствените продукти за лечение на онкологични заболявания и как
това се отразява на сключването и изпълнението на договорите за обществени
поръчки, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани, доколкото тези доводи не
са свързани с въведени по надлежния процесуален ред /с исковата молба или посредством
изменение на иска/ фактически основания на предявената искова претенция от гл.т
на проявленията на твърдяната незаконосъобразна административна дейност на
длъжностни лица от МЗ, от които е произтекло претендираното увреждане.
С оглед на изложеното съдът приема, че
не е налице твърдяната от В.В. и въведена като фактическо основание на предявения
иск незаконосъобразна административна дейност, осъществена от органи или
длъжностни лица на МЗ. Поради което липсват и първите два елемента от
фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно
лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност.
На следващо място за да бъде ангажирана отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да бъде установена и доказана не само
незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и
непосредствен резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната
последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени
от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като
"пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от
твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно
необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На
обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са
адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат. Няма и спор в правната теория и практика, че обезщетенията за
неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ/,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като
по справедливост се определя не само размера на обезщетението за неимуществени
вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда
обезщетението, след преценка на конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за
присъждане на обезщетението и на неговия размер. Съгласно трайната съдебна практика
неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили
само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност,
интервираща в правната сфера на едно лице. Следователно вредоносният резултат
не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и
главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства
по делото, а не с общи твърдения и терминИ.
В
случая претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищцата
неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като
такива, изразяващи се в невъзможност за ефективно лечение на онкологичното
заболяване, създаване на условия за разпространяване на заболяването в костите,
преживян стрес, тревожност, физически и душевни болки и страдания.
От доказателствата по делото /вкл. от
изпълнената съдебно-медицинска експертиза и показанията на лекуващия лекар д-р Р.Г./, по несъмнен начин се установява, че
неосигуряването на лекарствения продукт „золендронова киселина“ за период от
един месец и съотв. неизвършването на апликацията на лекарството на
определената дата - 28.06.2019г., а 21 дни по-късно – на 19.07.2019г., обективно
не би могло да има за последица „невъзможност за ефективно лечение на
онкологичното заболяване и създаване на условия за разпространяване на
заболяването в костите“. Съгласно заключението на СМЕ приложение на
золендроновата киселина се назначава за предотвратяване на скелетно свързаните
инциденти /паталогични фактури, компресионни фрактури, туморо – индуцирана
хиперкалиемия/. Доколкото от една страна хормоно
терапията е водещото лечение при вида онкологично заболяване, с което е
диагностицирана В. В. и няма данни за прекъсване лечението на ищцата с
ароматазния инхибитор Летрозол, с който препарат се осъществява именно
предписаната й хормоно терапията, а от друга страна пропускането на апликацията за един – два
месеца не е живото застрашаващо, защото вливането на золендронова киселина не е
животоспасяващо, очевидно пропускът да бъде направено вливане на золендронова
киселина на дата 28.06.2019г. не би могъл да се отрази нито на ефективността на
лечението на онкологичното заболяване, нито представлява предпоставка за
разпространяване на заболяването в костите. Действително според показанията на
лекуващия лекар д-р Г., лекарството помага при увреждане на костната система,
когато има разсейки по костите, като макар и много бавно, золендроновата
киселина намалява броя на разсейките и помага за намаляване на общата им разпространеност.
Но тъй като терапията със золендронова киселина не е основно лечение, а според
заключението на СМЕ в приложената медицинска документация няма данни за
настъпили усложнения от липсата на приложение на една месечна апликация на
золендронова киселина, нито данни за промяна на общото здравословно състояние
на пациентката, като от сцинтиграфските изследвания от 2019г. и 2020г и
контролни прегледи с образно изследване се установявало, че след прилагане на
золендронова киселина е настъпило стабилизиране на заболяването и съотв. не е
констатирана прогресия на заболяването, съдът приема, че неизвършването на вливане
на золендронова киселина на В. В. на определената за това дата през м. юни
2019г., не може да има и обективно няма твърдените от ищцата последици по
отношение на здравословното й състояние и лечението на диагностицираното
заболяване. В този смисъл твърдяното от процесуалния представител на ищцата влошаване
на цялостното здравословното състояние на В. В. и многократно увеличена
вероятност от поява на метастази вследствие на единичен случай на неприложена
апликация на золендронова киселина, се явява не само недоказано от
представената медицинска документация, но и необосновано от медицинска гледна
точка като възможна последица, доколкото съгласно заключението на СМЕ, от
медицинските клинични изпитвания, няма такива данни от отсъствието на
золендронова киселина за 1-2 месеца в лечението на подобен тип заболяване.
Останалите проявления на сочените като претърпени неимуществени
вреди - преживян стрес, тревожност, физически и душевни болки и страдания,
съдът приема за недоказани, както от гл.т на твърдените негативни емоционални и
психически преживявания и лични страдания,
така и от гл.т на причинно-следствената им връзка с незаконосъобразна
административна дейност. Действително психо-емоционалното състояние на
личността и преживените негативни емоции от даден факт, са абсолютно субективни
прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени
като цяло от характеристиките на личността. Сочените обаче като негативни
психо-емоционални състояния не могат да бъдат определени като присъщи последици
на неосигуряването на една месечна апликация на золендронова киселина, тъй
като, както вече беше посочено, пропускът на плануваното вливане на
золендронова киселина на 28.06.2019г. и извършването на апликацията на
19.07.2019г., обективно не би могло да се отрази на ефективността на лечението
на диагностицираното онкологичното заболяване и съотв. да доведе до влошаване
на здравословното състояние на ищцата. Ето защо свидетелските показания, че вследствие
на неосигуряването на золендронова киселина за извършването на месечната
апликация за м. юни 2019г., В.В. е била притеснена, стресирана, разстроена и се
страхувала, защото можела да загуби живота си поради липсата на лекарствения
продукт, съдът не възприема като доказателство за действително претърпени
неимуществени вреди от В. Виткова. Показанията на св. Г.З. – син на ищцата В.В.,
преценени съгласно чл.172 от ГПК, представляват едно субективно мнение на свидетеля,
което от една страна не е обосновано с посочване на конкретни факти и
обстоятелства от поведението на В. като външно проявление и обективен израз на
твърдените вътрешните изживявания. От друга страна сочените от свидетеля
субективни притеснения и страхове на майка му че ще загуби живота си вследствие
на еднократно неприложена апликация на золендронова киселина, по изложените по
- съображения, се явяват обективно необосновани и недоказанИ.
Дори и да се приеме, че релевирани
проявления на твърдените като претърпени от ищцата неимуществени вреди - стрес,
тревожност, притеснения, могат да се свържат с неизвършената през м. юни 2019г.
терапия със золендронова киселина, то следва да се отбележи, че не всяко
неприятно усещане или чувство дават основание за присъждане на обезщетение,
доколкото при прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД, по справедливост се
определя и естеството и характера на страданията, които подлежат на
обезщетяване /Решение № 1102/ 09.04.1981г. по гр. дело № 623/ 1981г. на ВС/. Посочените
по-горе негативни чувства и изживявания на ищцата, не сочат на претърпени болки
и страдания, които според съдебната практика се включват в понятието
„неимуществени вреди”, подлежащи на обезщетяване, разглеждани като негативни емоционални усещания и изживявания, намиращи не
само субективно отражение в психиката, но и обективен израз в поведението, в
психологическия статус и в цялостното
емоционално състояние на лицето, сочещо на сериозно засягане на неговата
личност и достойнство, като несъстоятелни са твърденията на процесуалния
представител на ищцата, че тези негативни изживявания могат да се квалифицират
като унижаване на човешкото достойнство по см. на чл.3 от ЕКПЧОС. В този смисъл
твърдените субективни изживявания и техните външни проявления, не дават
основание за присъждане на ищцата на претендираното обезщетение за
отрицателните емоционални усещания на тревожност, страх, притеснение, още
повече че същите се явяват и обективно необосновани от гл.т наличието на
доказана с медицински данни възможност или вероятност за настъпването на
неблагоприятни последици за здравословното й състояние и за ефективността на
провежданото лечение, вследствие на еднократно неприложена месечна апликация на
золендронова киселина.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано наличието на нито един
от кумулативно изискуемите се елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на Министерство на здравеопазването за претърпени от ищцата В.В. неимуществени
вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна
административна дейност на длъжностни лица от Министерство на здравеопазването,
поради което предявения иск се явява недоказан и неоснователен и като такъв,
следва да бъде отхвърлен.
Доколкото
на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата В.В. е
била освободена от задължението за внасяне на разноски в производството, при
прилагането на чл.83, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, изплатената от
бюджета на съда сума за възнаграждение на вещо лице за изпълнената
съдебно-медицинска експертиза по делото, следва да остане за сметка на бюджета
на Съда.
Водим
от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.В.
***, срещу Министерство на здравеопазването, иск с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева за
претърпени от В.В. неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна
административна дейност – бездействие на Министъра на здравеопазването и на
длъжностни лица от Министерство на здравеопазването за осигуряване на лекарствения
продукт „золендронова киселина“ за период от един месец през м. юни 2019г., за
извършване на планирана на 28.06.2019г. апликация на лекарствения продукт на В.В.
в „Комплексен онкологичен център – Стара Загора“ ЕООД, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, като недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: