№ 9247
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110131898 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от П. М. Л.
срещу /адрес/ осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал.1,пред.3 от ЗЗД, за сумата в размер на 1 049,16 лева,
представляваща главница за получена от ответника сума
при отпаднало основание за това.
В исковото молба ищецът твърди, че с решение №
386/17.03.2022г., постановено по гр.д. № 20214430106573,
РС-П. е признал за установено, че ищецът не дължи на
ответника, сумите за които е издаден изп.лист по ч.гр.д. №
4436/2011г. по описа на РС-П. и за събирането на които е
образувано изп.д. № 692/2021г. по описа на ЧСИ Т.К., с рег.
№ *** в КЧСИ, с район на действие, районна на ОС-П..
Съдебното решение влязло в сила на 10.04.2022г.
1
Преди постановяване на решението обаче ЧСИ в хода
на изп.д. № 2021***0400692 наложил запори по банковите
сметки на ищеца, като въз основа на наложените запори от
сметката на ищеца в Българо Американска кредитна банка
били извършени два превода към ЧСИ – на 15.12.2021г.
сума в размер на 498,13 лева и на 09.02.2022г. сума в размер
на 701,75 лева, като сумите били преведени в полза на
взискателя. След влизане в сила на решението,
постановено по гр.д. № 6573/2021г., ищецът изпратил
покана до ответника за доброволно възстановяване на
сумите, признати от съда за недължими, като не последвал
отговор и плащане, поради и което ищецът намира, че за
него е налице правен интерес от предявяване на иска за
възстановяване на процесните суми, като дадени на
отпаднало основание.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който иска се оспорва по основание и размер.
Твърди, че преди постановяване на решението, ищецът бил
уведомен, че ответника е цесионер по договор за цесия от
15.05.2015г., с който вземането му било прехвърлено,
поради и което за него било налице основание за събиране
на вземането.Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът П. М. Л., редовно
призован, не се явява лично, представлява се от адвокат Д.,
който поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
2
В съдебно заседание ответникът /адрес/, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът с протоколно определение от 14.03.2023г. е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
осъществяването на следните релевантни за спора факти и
обстоятелства, а именно, че с Решение № 386/17.03.2022г.,
постановено по гр.д. № 6573/2021г. по описа на РС – П. е
признато за установено в отношенията между страните, че
П. М. Л. не дължи на ответника сумите, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4436/2011г. по описа на РС-
П., и за събирането на които е образувано изп.д. №
692/2021г. по описа на ЧСИ Т.К., с рег. № *** в КЧСИ, с
район на действие, районна на ОС-П., както и че решението
е влязло в сила на 08.04.2022г.
Установява се от приетото по делото изп.д. №
692/2021г. по описа на ЧСИ Т.К., че след образуване на
изпълнителното делото с взискател ответникът на
28.07.2021г. е наложен запор върху банковите сметки на
ищеца в „Българо-американска кредитна банка“ АД, като
3
с писмо с изх.№ 2-8549-В/06.08.2021г. банката, като трето
задължено лице е признала вземането. От приетото
платежно нареждане на л.79-80 по делото е видно, че от
Банката, като трето задължено лице по смисъла на чл. 508
от ГПК е извършен превод в полза на ЧСИ в размер на
498,13 лева, а на дата 17.03.2022г. 701,75 лева. От тях е
преведена на взискателя сумата в размер на 1049,16 лева.
По гореустановеното съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно прокламирания с разпоредбата на чл. 55, ал
3 от ЗЗД принцип на справедливостта, ответникът дължи
връщане на престацията на отпаднало основание, тъй като
с решението постановено по гр.д. № 6573/2021г. по описа на
РС-П. със сила на присъдено нещо е призната
недължимостта на сумите по изпълнителния лист, като
задържането на сумите би довело до неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищеца. За доказване
на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца бе да докаже предаване
на сумата и отпадане на основанието за дължимостта й, а в
доказателствена тежест на ответника бе да докаже
основание за задържане на сумата.
Ищецът доказа при условията на пълно и главно
доказване осъществяването на релевантните за спора
факти и обстоятелства, а именно превод на сумата в полза
на ответника и отпадане с обратна сила на основанието за
4
предаването й. Ответникът не доказа основание за
задържане на сумата.
По гореизложеното съдът намира, че така предявения
иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. Така
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
на 374,00 лева, съобразно представения списък за разноски
по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /адрес/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ
на П. М. Л., ЕГН **********, сумата в размер на 1 049,16
лева, получена на отпаднало основание, поради
постановяване на решение № 386/17.03.2022г., постановено
по гр.д. № 6573/2021г. по описа на РС – П., с което е
признато за установено в отношенията между страните, че
П. М. Л. не дължи на ответника сумите, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4436/2011г. по описа на РС-
П., влязло в сила на 08.04.2022г., и за събирането на които е
5
било образувано изп.д. № 692/2021г. по описа на ЧСИ Т.К., с
рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на ОС-П..
ОСЪЖДА /адрес/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ
на П. М. Л., ЕГН **********, сумата в размер на 374,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6