РЕШЕНИЕ

№ 844

гр.Бургас, 10.06.2021г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 10 май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 688 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Г.М.М. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** Каравелов 5, ет.1. В производството пред съда жалбоподателят участва лично и чрез пълномощник – адвокат С.Л. ***.

Ответник по жалбата (АО), е изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните гр. София.

Предмет на оспорване е т.I от заповед № ОТМ-3/15.03.2021г. на АО, с която е отменена заповед № ВР-1/15.03.2021г. на същия орган, за възстановяване на работа на Г.М., до приключване на дисциплинарното производство по дисциплинарно дело № 4/2019г. по описа на БАБХ, считано от 12.03.2021г.

В жалбата се правят оплаквания за наличие на основания за оспорване на заповедта по чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК. Обосновава се довод за липса на законово основание за постановяване на отмяна на заповедта и възстановяване на работа. Иска се обявяване на оспорената част от процесната заповед за нищожна, алтернативно – отмяната и като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства. В писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя се излагат съображения по съществото на спора, като се сочи наличие на правен интерес от оспорване.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат С.Л. ***. Поддържа жалбата и направените искания.

Ответникът представя заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. В писмен отговор (л.62) оспорва жалбата и излага хронология по издаване на заповедта. В писмено становище (л.75) от главен юрисконсулт З.В.– процесуален представител на ответника се изразява становище по съществото. Не се сочат доказателства и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.  

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което е адресат на административния акт. Заповедта е съобщена на жалбоподателя в деня на издаването 15.03.2021г., а жалбата депозирана в деловодството на съда на 24.03.2021г., поради което е спазен срокът по чл.149 ал.1 от АПК. От друга страна, съгласно чл.149 ал.5 от АПК възраженията за нищожност на административните актове могат да се предявяват пред съда безсрочно, при наличието на правен интерес от оспорването.

Ответникът счита жалбата за недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателя от оспорване на т.1 от заповедта. Този свой извод ответникът основава на обстоятелството, че към настоящия момент, с последваща заповед (л.58), М. бил възстановен на длъжността. Възражението за недопустимост на жалбата е неоснователно, тъй като с процесната заповед е било преустановено за определен период от време упражняването на правата и изпълнението на задълженията на страните по служебното правоотношение на жалбоподателя, което от своя страна съществено засяга правната му сфера и поражда съответно права по чл.100 ал.3 и 4  от ЗДС.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното:

Със заповед № РД 11-1648 от 12.08.2019г. на изпълнителния директор на БАБХ (л.33) срещу жалбоподателя М. било образувано дисциплинарно дело № 4 по описа на БАБХ за 2019г. След образуване на делото М. отсъствал от работа поради лечение.

Със заповед № ОР-13 от 20.12.2019г. на изпълнителния директор на БАБХ, М. бил отстранен от длъжност на основание чл.100, ал.1, т.1 от Закона за държавния служител, във връзка с влязло в сила определение на Апелативния специализиран наказателен съд.

С постановление от 04.03.2021г. на Специализирана прокуратура по досъдебно производство № 4/2019 г. по описа на ТС БОП-Бургас, пр. пр. 765 от 2019г. по описа на СП (л.41) била отменена МНО гаранция в размер на 30 000лв., както и мерките за процесуална принуда по чл.68, ал.1 от НПК и чл.69, ал.1 от НПК спрямо Г.М., обвиняем по досъдебно производство №4/2019г. по описа на ТС БОП-Бургас, пр.пр. №765/2019г. по описа на СП.

Със заповед № ВР-1 от 15.03.2021г. (л.45), във връзка с постановлението на специализираната прокуратура, изпълнителният директор на БАБХ възстановил на длъжност „директор“ на ОДБХ-Бургас жалбоподателя Г.М..

На същата дата била издадена и процесната заповед № ОТМ-3/15.03.2021г. на изпълнителния директор на БАБХ (л.46). С т.I на тази заповед била отменена заповед № ВР-1/15.03.2021г. до приключване на дисциплинарното производство, считано от 12.03.2021г. В мотивната част на заповедта е посочено, че се издава на основание чл.5, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от Устройствения правилник на БАБХ, вр. с чл.96, ал.1 от Закон за държавния служител и поради наличие на неприключило дисциплинарно производство по дисциплинарно дело №4 от 2019г. по описа на БАБХ срещу Г.М. в качеството на директор на ОДБХ-Бургас.

В писмения отговор на жалбата (л.46), ответният административен орган сочи, че след издаване на процесната заповед, нов състав на дисциплинарния съвет установил, че давностният срок за налагане на дисциплинарно наказание на д-р М. е изтекъл, поради което предложил на изпълнителния директор на БАБХ да възстанови М. на длъжността „директор“ на ОДБХ - Бургас. Била издадена заповед № ВР-3/26.03.2021г. (л.58), с която М. бил възстановен на длъжността.

При така установените факти съдът приема следните правни изводи:

Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.100 ал.1 от ЗДС, временното отстраняване от работа се извършва от органа по назначаването. В случая, орган по назначаването е изпълнителния директор на БАБХ и именно той е издал оспореният акт. Заповедта е издадена в писмена форма, с необходимите реквизити. Не са налице допуснати съществени нарушения на производствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност съдът взе предвид следното.

Разпоредбата на чл.91, ал.1 от АПК указва, че в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни.

Съгласно чл.100, ал.1, т.2 от ЗДС, държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело.

Анализът на посочените разпоредби сочи, че чл.91 от АПК регламентира възможност за преразглеждане на административен акт от издателя му само в производство по оспорване на този акт по административен ред. В случая такова производство не е било инициирано и не е било провеждано, поради което и тъй като не е бил сезиран с жалба срещу заповед № ВР-1/15.03.2021г. (л.45), административният орган не е следвало да се произнася с отменителен диспозитив.

С процесната заповед органът взел предвид, че са налице данни за неприключило дисциплинарно производство, явяващи се самостоятелно основание за отстраняване, но не е взел предвид, че предходното (отменено) отстраняване от длъжност, чиито правни последици напрактика се възстановяват с оспорената заповед, е с основание висящо наказателно производство и постановено отстраняване от длъжност по реда на НПК. При тези обстоятелства органът е имал материалноправни предпоставки да издаде нов индивидуален административен акт с правно основание чл.100, ал.1, т.2 от ЗДС, а не да отменя заповедта си за възстановяване на работа във връзка с отстраняването по реда на НПК. Посочената в заповедта правна норма не е материалноправно основание за издаване на административен акт, а единствено императивно указва действия преди налагане на наказанието.

Изложеното мотивира съда да приеме, че оспорената заповед е издадена при противоречие с материалния закон – основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК, поради което по повод жалбата и на основание чл.172 ал.2 от АПК следва да бъде отменена.

При този изход от спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно поискани разноски в размер 410лв. (л.72).

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г.М.М. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** Каравелов 5, ет.1, т.I от заповед № ОТМ-3/15.03.2021г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, с която е отменена заповед № ВР-1/15.03.2021г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати в полза на Г.М. 410лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

                          СЪДИЯ :