№ 1663
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110115673 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„ВиК-В” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която
против С. М. ДЖ., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415
ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени искове за установяване на вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1593 по описа на ВРС за 2021 г., а именно: 486,68 лв.,
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонатен №1757087, дължима за периода от 22.03.2018 г. до 21.05.2020 г., за
обект с адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.229, вх.3, ап.89, за
които са издадени фактури за периода от 25.04.2018 г. до 22.05.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 02.02.2021 г. до изплащане на вземането; 61,30 лв. -
обезщетение за забава, начислено за периода от 25.05.2018 г. до 12.03.2020 г.
и от 10.04.2020 г. до 29.01.2021 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1593 по описа на ВРС за 2021
г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените в
заповедното производство разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск в
едномесечен срок. В изпълнение разпореждането на заповедния съд,
1
заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по
силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника
- абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е задължил
да заплаща ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на
ищцовото дружество и има открита индивидуална партида в имота, в който е
монтиран водомер. Партидата е с титуляр – ответникът по делото. За
процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на
услуги. Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните
услуги по издадените фактури.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез назначения от съда
особен представител представя отговор на исковата молба, с който оспорва
допустимостта и основателността на предявения иск. Оспорва да има има
качеството потребител и да се намира в облигационно правоотношение с
ищеца. Оспорва ищецът да претендира установяване дължимостта на сумите
по издадената заповед, така както са посочени в същата. Оспорва, през
процесния период, ищецът да е доставил услугите, чиято стойност
претендира, като заявява, че е неясен начинът, по който същата е изчислена.
Оспорва в имота да е бил извършен реален отчет, като намира, че от
изложеното в исковата молба, не може да бъде установена доставка на ВиК
услуги, както и начинът на тяхното отчитане.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с
която са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №260941/03.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 1593/2021 г. на ВРС, за заплащане на
следните суми: 486,68 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени
В и К услуги по партида с абонатен №1757087, дължима за периода от
22.03.2018 г. до 21.05.2020 г., за обект с адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“ бл.229, вх.3, ап.89, за които са издадени фактури за периода от
25.04.2018 г. до 22.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.02.2021 г. до
изплащане на вземането; 61,30 лв. - обезщетение за забава, начислено за
периода от 25.05.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 10.04.2020 г. до 29.01.2021 г.,
както и сторените в заповедното производство разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Въз
2
основа на искова молба от „ВиК-В” ООД, представена в законоустановения
едномесечен срок, е образувано настоящото производство за установяване
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 1593 по описа на ВРС за 2021 г.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил
абонат за посочения адрес, през заявения в исковата молба период; че в
същия период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и
на посочената стойност, съответно вида на услугите за отчетния период;
период и размер на обезщетението за забава. При въведени възражения
против вземането от страна на ответника, в тежест на последния е да установи
и докаже възраженията си, в т.ч., че е извършил цялостно или частично
плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го
освобождават от задължението за плащането им.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува между
страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР
/сегашно наименование КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, при действие на Общи условия
(ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №4/14.09.2004 г.
Съгласно чл.7, ал.1 ОУ, ВиК операторът е длъжен да доставя на
потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на
действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води,
а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в
плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа. С разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ е предвидено,
че предоставените услуги се заплащат от потребителите при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества, а според чл.22
изразходените количества питейна вода се отчитат при условията и
сроковете, определени в ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора. Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по
който следва да бъде извършвано отчитането на водомерите – най-малко
веднъж на три месеца, в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало задължение за
плащане, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: страните се намират във валидно облигационно
3
отношение; ответникът има качеството потребител на ВиК услуги,
претендираните и осчетоводени ВиК услуги са реално доставени на
ответника.
С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДРЗРВКУ се определя кръга
лица – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоствят ВиК услуги. Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, обн. ДВ бр.88 от 08.10.2004 г.,
също изчерпателно сочи потребителите на ВиК услуги, а именно:
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение /чл. 3, ал.1/. Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените
от КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават
част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им. Не се изисква сключване на индивидуален писмен договор
между потребител и оператор.
С оглед гореизложеното, съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че същият не е потребител на ВиК услуги в процесния обект.
Видно от приложената по делото справка, на Агенция по вписванията, към
процесния период, ответникът е собственик на водоснабдения имот, поради
което същият е страна по облигационното правоотношение и е длъжен да
заплаща стойността на доставените ВиК услуги до собствения му имот.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, прието като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се
установява, че общият сбор на начислените суми за ползвани ВиК услуги по
партида с аб. № 1757087, за периода от 25.04.2018 г. до 22.05.2020 г. е в общ
размер на 486,68 лв., а лихвата за забава, за периода от 25.05.2018 г. до
29.01.2021 г. е в размер на 61,39 лв. Към датата на изготвяне на експертното
заключение не е установено плащане на дължимите суми. Експертът сочи, че
имотът е посетен заедно с инкасатора на района, но от съседи е установено, че
жилището е необитаемо, а собствениците му живеят в чужбина.
Основателно се явява възражението на особения представител на
ответника, че до имота не са доставени и не са потребени претендираните и
осчетоводени ВиК услуги, в обема, чиято стойност се претендира от ищеца. С
разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ е предвидено, че предоставените услуги се
заплащат от потребителите при наличие на консумация и/или служебно
начисляване на количества, а според чл.22 изразходените количества питейна
4
вода се отчитат при условията и сроковете, определени в ОУ, по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора. Разпоредбата на
чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде извършвано отчитането на
водомерите – най-малко веднъж на три месеца, в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. През процесния период
отчитането на потребените ВиК услуги не е извършвано редовно, а
ежемесечно са начислявани по 4 куб.м вода, а през последните три месеца от
периода е начислено месечно потребление от по 10 куб. м – обстоятелство,
което се установява от приложената справка за недобора на абоната.
Съгласно чл.39, ал.2, т.2 от Наредба №4, за потребителите, чиито
индивидуални водомери не са отчетени в срока по т.1 или не са подадени
самоотчети, се определят служебно данни, равни на средния месечен разход
от последните два редовни отчета. Доколкото по делото не е представено
доказателство за извършване на дори един реален отчет, то не може да се
приеме, че служебното начисляване на потребени ВиК услуги е извършено
законосъобразно.
По делото са представени и като писмени доказателства са приети
следните писмени документи: констативни протоколи №№ 35/2018 г.,
42/2018 г., 54/2019 г., 61/2019 г. и №74/2020 г., опис на отчети на абонат
№1757087/30.05.2020 г., уведомително писмо №**********/25.10.2019 г.,
ведно с известие за доставяне и обратна разписка. От същите се установява,
че собственикът на имота не осигурява достъп до водомера, с оглед редовното
му отчитане. В документите е посочено, че по данни на съседи, жилището е
обитаемо. В съставените през 2018 г. констативни протоколи са положени два
подписа, но доколкото не са посочени каквито и да е други лични данни, не
може да се установи кое е лицето, което освен длъжностното лице, съставило
протокола, е подписало документа /нарушение на на чл.35, ал.5 от Наредба
№4/. Протоколите, съставени през 2019 г. и 2020 г. са подписани само от
инкасатора, като отново не е спазено изискването на чл.35, ал.5 от Наредба
№4, протоколът да бъде подписан от свидетел, с посочени данни за
идентификация.
Съдът намира, че констативните протоколи не са съставени съобразно
изискванията на чл.35 от Наредба №4, а изготвянето им не е отразено в
карнета на ответника. Горепосочените констативни протоколи не са
приложени към исковата молба, образувана в настоящото дело, а са
представени едва след оспорване от страна на особения представител на
ответника, че до имота на Сета Д. не са били доставени ВиК услуги в обема
сочен от ищеца и че ответникът не е потребил същите.
По делото не бяха представени или ангажирани доказателства, чрез
които, по безспорен начин, да се установи, че операторът е изпълнявал
задълженията си, като е отчитал показанията на водомера в процесния имот,
при установените за това срок, условия и начин.
Съдът намира, че ответникът не установи да е извършил в имота на
5
ответника реален отчет на потребени ВиК услуги или законосъобразно да е
приложил избраната от него хипотеза за служебното им начисляване, както и
че правилно е изчислил стойността на същите. Съгласно разпоредбата на
чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения, т.е. всяка страна носи
доказателствената тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, поради което следва да проведе главно и пълно доказване
на тези факти. При липса на такова доказване, съдът следва да приеме за
неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото
факти и въз основа на това да постанови решението си /така – Решение №25
от 27.01.2012 г. по гр.д. №1832/2010 г. на ВКС, 4 г.о./.
При цялостно оспорване от страна на ответника, в тежест на ищеца бе
да докаже претенцията си. Ищецът не проведе по делото успешно главно и
пълно доказване на исковете си, като не установи по какъв начин са
формирани претендираните суми за главница, и лихва за забава.
При горните доводи, искът с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК
подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан, а предвид
акцесорния характер на иска с пр. осн. чл.86 ЗЗД, то и същият подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на сторените
разноски по делото, но доколкото същият се представлява от особен
представител, разноски в полза на ответната страна не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВиК-В” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** против С. М. ДЖ., ЕГН **********, с адрес: ***,
искове по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК, за установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 1593 по описа на ВРС за 2021 г., а именно: 486,68 лв.,
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонатен №1757087, дължима за периода от 22.03.2018 г. до 21.05.2020 г., за
обект с адрес: гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.229, вх.3, ап.89, за
които са издадени фактури за периода от 25.04.2018 г. до 22.05.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 02.02.2021 г. до изплащане на вземането; 61,30 лв. -
обезщетение за забава, начислено за периода от 25.05.2018 г. до 12.03.2020 г.
и от 10.04.2020 г. до 29.01.2021 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна, в двуседмичен срок от съобщаването.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7