№ 4165
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110160005 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на К. Р. Т., ЕГН **********, срещу Р. ЕВТ.
Т., ЕГН **********. Предявен е иск с правна квалификация чл. 144 от
Семейния кодекс /СК/ за заплащане на месечна издръжка на учащо се
пълнолетно дете от родител в размер на 400,00 лева месечно, считано от
20.10.2021 г. /датата на подаване на исковата молба/ до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката. Направено е и
искане по чл. 146, ал. 1 от СК за присъждане на законна лихва.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, която към
момента на предявяване на иска – на 07.09.2021 г., е навършила пълнолетие и
е ученичка в Германия, гр. Мюнхен, в Държавно професионално средно
училище „Терезе фон Байерн“ в дневна редовна форма на обучение на пълен
учебен ден. Сочи се, че след навършването на 18 г. от ищцата, ответникът е
спрял да й дава каквито и да било пари за нейната издръжка, като последната
изцяло е била поета от майка й, която изпитва затруднения. Излага се, че
ищцата не работи, няма доходи, както и не разполага със собствено
имущество, от което да се издържа. Поради което се отправя искане за
осъждане на ответника да заплаща на ищцата като пълнолетна, учаща се
редовно в средно учебно заведение, издръжка в размер на сумата от 400 лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна и отправя
искане за нейното отхвърляне. Излага съображения, че изпитва затруднения
при осигуряване на собствената си издръжка.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема
1
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си,
ако учат, се дължи, само ако не съставлява особено затруднение за
родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице –
трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше учебно
заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си, като даването на издръжката не трябва да създава особени
затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволят
без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си учащо дете.
Ищецът К. Р. Т., ЕГН **********, е дете на ответника и е навършила
пълнолетие към датата на подаване на исковата молба, а именно на 07.09.2021
г., като не е навършила двадесет години /л. 5 от делото/. С навършване
пълнолетие от ищцата на 07.09.2021 г. е прекратило действието си
задължението на ответника за издръжка, на която е осъден с решение
№ 20092757/12.04.2021 г., постановено по гр. дело № 64569/2020 г. по описа
на СРС, ІІІ ГО, 37 с-в /л. 39-42 от делото/. От представено по делото в превод
от немски на български език удостоверение, издадено от Държавно
професионално средно училище „Терезе фон Байерн“, се установява, че
ищцата е ученичка в същото през учебната 2021/2022 г. и се обучава в клас
F11/06, като обучението ще продължи вероятно до 2023 г. /л. 10-11 от
делото/. От друга страна, установява се от приложено към отговора на искова
молба удостоверение, издадено от „Кристиан-Нейко 90“ ЕООД, гр. София, че
Р. ЕВТ. Т. получава брутен доход по ЗДДФЛ за периода м. 05.2021 г. – м.
10.2021 г. в размер на сумата от 1 100 лева месечно. Видно от договор за
отдаване под наем на недвижим имот от 01.04.2021 г., сключен между Дарин
Ангелов Ангелов и Деян Ангелов Ангелов, като наемодатели, и ответникът,
като наемател, е предоставен на наемателя за временно и възмездно ползване
недвижим имот срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на сумата
от 500 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че нуждата на ищцата от издръжка е
доказана по делото. Към датата на предявяване на иска същата е навършила
пълнолетие, но не е достигнала 20-годишна възраст, след която няма право на
издръжка, когато се обучава в средно учебно заведение /в каквото се
установява, че същата е записана като ученик към датата на устните
състезания по делото/. Следователно ищцата има право на издръжка от свой
родител. По делото обаче се установи, че ответникът, с оглед размера на
неговите брутни доходи от 1 100 лева месечно /или около 850 лева нетно
възнаграждение/ и наличието на задължение във връзка със сключен договор
за наем на недвижим имот, не разполага с възможност да дава издръжка на
ищцата по делото. Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетно
дето, продължаващо своето обучение, не е безусловно. Тази издръжка се
дължи, ако не представлява особено затруднение за родителя. Възможностите
на ответника да дава издръжки е предпоставка не само за размера на
издръжката, но и за основанието на иска /така - ППВС №5/1970 г., т.ІV/.
Следва да бъде посочено, с оглед наведените в тази насока доводи от
ищцовата страна, че за установяване основателността на разглежданата в
настоящото дело искова претенция е ирелевантно липсата на направено от
2
ответника в друго съдебно производство, и по-конкретно, в такова с предявен
срещу него иск с правно основание чл. 150 от СК, оспорване на последния,
доколкото тежестта на доказване лежи върху страната самостоятелно за всяко
отделно производство, а в процесния случай, въпреки дадени в тази насока от
съда с определението му от 28.01.2022 г. указания, по делото остават
недоказани материалните възможности на Р.Т. да дава месечна издръжка в
претендирания размер.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск с правна
квалификация чл. 144 от СК, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни.
Относно разноските по делото.
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, но същият не е
претендирал присъждането на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Р. Т., ЕГН **********, срещу Р. ЕВТ. Т.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 144 от СК за присъждане на
издръжка на пълнолетен редовно учащ в средно учебно заведение в размер на
400,00 лева месечно, считано от 20.10.2021 г. до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок, считано от уведомяването на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3