Р Е Ш Е
Н И Е
№ 3262
гр. Пловдив, 02.08.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно
заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 14823 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
по чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 против П.С.А., ЕГН: **********,*** с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 240, чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1632,81 лв.- главница, представляваща незаплатена сума по револвиращ потребителски кредит , сумата от 567,32 лв. –
договорна лихва по кредита за периода
от 01.12.2016 г. до 10.11.2017 г.,
сумата от 82,88 лв. – обезщетение за забава, на основание чл.76 от ЗЗД, за
периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018
г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 01.06.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9107 по
описа за 2018 г. на ПРС.
Ищецът твърди, че при
сключване на договор за кредит за покупка на стоки и услуги с номер ............П.С.А.
била дала съгласието си освен посочения усвоен кредит, да й бъдел отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта .......... Твърди се също така, че на 01.06.2016 г. ответницата била
активирала предоставената й от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. кредитна
карта № ........., с максимален кредитен лимит в размер на 1500 лв., като
същият представлявал револвиращ потребителски кредит,
който кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции. Сочи се, че
върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за
използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Твърди, че
съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ
кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението. Твърди се, че П.С.А. била
преустановила редовното обслуване на кредитната карта
на 01.12.2016 г., когато било последното й плащане по нея, като балансът по нея
бил в размер на 2200,13 лв, което принудило кредитора
да блокира използването й. Сочи се, че въпреки мнократни
опити за контакт длъжника и отправени
покани за погасяване на задълженията доброволно, тя не изпълнявала и това
породило интерес за ищцовото дружество да потърси
съдебна защита на вземането си. Твърди
се, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, задължението на
ответника по кредитната карта било в размер на 2200,13 лв. – съобразно описаните
по-горе суми. Моли при условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на завлениято за издаване на заповед за
изпълнение, при условие на евентуалност се предявявал осъдителен иск. С оглед
липсата на плащане от страна на ответника било депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, което било
уважено по ч.гр.д. № 9107/2018 г. Постъпило възражение от П.А. срещу издадената
заповед, което е обусловило правния интерес от предявяване на исковете, предмет
на настоящото исково производство. На основание изложеното се моли предявените
искове да се уважат. Претендират се разноски в заповедното и настоящото исково
производство.
На 16.10.2018 г. е
постъпила Молба – уточнение от „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ С.А. във връзка
с Разпореждане № 88534 от 27.09.2018 г. по гр.д. № 14823 по описа на ПРС.
Ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки и
услуги с номер ............П.С.А. била дала съгласието си освен посочения
усвоен кредит, да й бъдел отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта .......... Същият
представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции. Сочи се, че върху
усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за
използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. За ползването
на револвиращия кредит кредитополучателят дължал
годишна лихва, посочена в Приложение към Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта, която в процесния случай била в размер на 19
%, а годишният процент на разходите по кредита възлизал в размер на 25,79 %,
като Договорът за потребителски револвиращ кредит бил
безсрочен съгл. чл.15 от същия. Твърди се, че главницата била формирана от
разликата между усвоените суми по кредитната карта и извършените от длъжника
погашения. Възнаградителната лихва в размер на 567,32
лв. била начислена за периода от 01.12.2016 г. до 10.11.2017 г. Лихвата била
начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването
му. За използването на картата кредитополучателят заплащал таксите, предвидени
в приложената тарифа: лихвен процент – 19 %; ГПР – 25,79 %; Теглене на пари в
брой от банкомат – 2 лв. +2 % от изтеглената сума; Справка за разполагаем лимит
на банкомат в страната – 0,40 лв.; Месечна такса за обслужване – 4,00 лв.; Такса
за администриране на просрочени задължения – 12,00 лв.; Обезщетение за забава –
10 % + ОЛП на БНБ ( законна лихва за забава). Минималната месечна погасителна
вноска отн. задълженията по кредитната карта била в
размер на 120, 00 лв. Съгласно чл.13 от приложението към договора месечни
погасителни вноски се правели до 1-во число на месеца. Твърди се, че, тъй като
длъжникът бил преустановил заплащането на погасителни вноски по кредита, бил
уведомен с последна покана за неизпълнението и вземането му било станало
изискуемо. Сочи се, че последната покана била изпратена до декларирания в
договора адрес на длъжника, като съгл. същия всички изявления на кредитора се
считали за узнати от кредитополучателя, ако бъдели изпращани на адреса, посочен
в договора.
Препис от исковата
молба е връчен на особения представител на ответника, от когото е постъпил
отговор в закоустановения едномесечен срок по чл.131
от ГПК. Оспорват се исковете както по основание, така и по размер като
неоснователи. Сочи се, че доколкото ищцовото дружество
сочило в исковата молба, че предмет на исковата претенция били суми,
произтичащи от сключен между страните договор за револвиращ потребителски кредит, предмет на изследване
по делото се явявал единствено въпросният револвиращ
кредит. Сочи се, че заедно с
потребителски кредит за сумата от 1200лв., на ищцата било предложено издаването
на кредитна карта и договор за револвиращ кредит,
като в самия договор за потребителски паричен кредит били посочени параметрите
и условията единсвено на потребителския кредит за
сумата от 1200 лв., неговите анюитетни погасителни
вноски лихви и т.н., но този договор не бил предмет на спора. Твърди се, че
претенциите на ищеца произтичали от друг договор – за револвиращ
кредит, чиято обща уредба се намирала на стр. 3 –та от договора за
потребителски паричен кредит в раздел „ Отпускане на револвиращ
кредит, издаване и ползване на кредитна карта“, членове от 12-21, както и в
приложено от ищеца приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта, за което приложение се твърди, че не било подписано от ответницата,
поради което не можело да й бъде противопоставено. Твърди се, че този документ
имал качеството на едностранно изготвен частен документ от ищеца, поради което
се оспорвал по същество. Сочи се, че сключвайки договора за потребителски
кредит за 1200 лв., в страниците на който се намирали разпоредби относно револвиращия кредит, ответницата нямала яснота за размера
на кредитния лимит на револвиращия кредит, ГПР,
размера на възнаградителната лихва. Посочена е
разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗПК в редакцията към момента на сключване на
договора за потребителски кредит. Твърди се, че договорът за револвиращ кредит и издаване на кредитна карта бил инкорпориран
в другия потребителски договор, сключен на 21.07.2015 г., като кредиторът не
бил предоставил дължимата конкретна информация относно револвиращия
кредит предварително. Твърди се, че ищецът черпил права от разписаното в
неподписаното от ответницата приложение, което приложение видно от чл.21 от
договора за потребителски кредит било съобщавано на клиента постфактум,
след активиране на кредитната карта, като по този начин клиентът разбирал за
съществените условия по договора, едностранно установени от кредитора, чак след
като е започнал да ползва кредитната карта. Счита се, че това било в категовично нарушение на потребителските права и
представлявало неравноправна клауза по смисъла на потребителското право.
Оспорва се обстоятелството, че ответната страна била получила т.н. приложениеа дори да го е била получила, се оспорва
разпоредбата на чл.21 като неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.9 от
ЗЗП, като клаузата била неравноправна и защото не позволявала на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора /чл.143, т.18 от
ЗЗП/. Счита, че чл.21 от договора била нищожна разпоредба по смисъла на чл.146
от ЗЗП. Сочи се, че чл.11 от ЗПК съдържал подробна регламентация на
съдържанието, което всеки един договор за потребителски кредит следвало да притеважа, а чл.22 от ЗПК изрично посочвал кога било налице
недействителност на договора при нарушаване разпоредбите на чл.11 от ЗПК.
Твърди се, че в случая в раздела, касаещ договора за револвиращ
кредит, инкорпориран в другия договор, не се съдържало ясно посочване на тези
съществени разпоредби на чл.11, а относно приложението – не можело да бъде
противопоставено на ответната страна, защото съществуването му се базирало на
нищожна клауза, не било подписано от ответницата и нямало данни по какъв начин
това приложение било станало известно на П.С.А.. Посочват се кои разпоредби от
чл.11 от ЗПК се твърдят като липсващи в договора, представен от ищцовото дружество, чиято липса водила до недействителност:
чл.11, ал.1, т.9 – лихвен процент по кредита, условията за прилагането му индекс или референтен лихвен процент,
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като се
твърди, че в подписания между страните договор липсвала тази информация.
Посочено било единствено в чл.16, че за ползването на кредитния лимит
кредитополучателят трябвало да заплаща годишна лихва върху усвоената част от
кредитния лимит, както и такси. Посочва се, че чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК била
императивна норма, а съгл. чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК договорът бил недействителен, ако не били посочени приложим лихвен
процент и условия за прилагането му. На
следващо място, като липсващи се посочват: чл.11, ал.1, т.9а – методика за
изчисляване на референтен лихвен процент съгл. чл.33а; чл.11, ал.1, т.10 – ГПР
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора з кредит; чл.11, ал.1, т.11 – условията за издължаване на
кредита от потребителя, вкл. погасителен план. Твърди се, че в договора
липсвала и тази информация и, че договорът бил недействителен и на това
основание съгл. чл.22 от ЗПК, посочващ, че ккогато не
са били спазени изискванията на чл.11, т.7-1, договорът бил недействителен.
Посочва се още, че в случай, че приложението към договор за потребителски
кредит би могло да породи права спрямо ответницата, се правят допълнителни
възражения. Твърди се, че във въпросното приложение бил посочен лихвен процент
в размер на 35 %, а ГПР – 44,90 %, като и двата размера били прекомерни, поради
което тарифата в тази й част била нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД,
като противоречаща на добрите нрави, както и поради противоречие с чл.19, ал.4
от ЗПК. В уточнителната молба пък били посочени
различни размери: лихвен процент – 19 %, а ГПР – 25,79 %. Счита се, че кредит
не е бил обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, като липсвали доказателства т.н. „последна покана“ от кредитора да е била
получена от ответницата. Посочва се тълкувателна практика на ВКС относно
предсрочната изискуемост на кредит. Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 9107 от 2018 г. по описа на РС- Пловдив, от
което се установява, че на 01.06.2018 г. ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми.
Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното
производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по
чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете,
въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване
на дължимост на сумите за главница, възнаградителна и мораторна лихва.
С
оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и
приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на
предявените искове.
По
делото е представен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта ............от 21.07.2015г.,
сключен между БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД и П.С.А.. Съобразно чл. 12 от представените
условия по договора кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева.
Посочено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след
проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на
кредитополучателя. Уговорено е, че всички задължения свързани с ползването на
кредитна карта ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на
издадената кредитна карта. Съобразно чл. 15 договорът за револвиращ
потребителски кредит е безсрочен, като срокът на валидност на кредитната карта
се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ
потребителски кредит. Кредитният лимит на картата бил едностранно определен от
кредитора, а за ползването на кредитния лимит кредитополучателя следвало да
заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването
му.
Представено е
приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ....– ........,
съгласно
което кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1500
лева, издава кредитна карта ......... на кредитополучателя, при годишен лихвен
процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е уговорено, че
месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В
графа „лимити“ е посочено че при усвоен кредитен лимит от 1000,01 до 2000 лева
минималната погасителна вноска е 120 лева. Това приложение обаче е едностранно
подписан от ищеца документ, който не е подписан от ответника.
Приет е като
доказателство Сертификат № ............в удостоверение на това, че
застрахователите ................. и ................. срещу заплащане на застрахователна премия се
съгласяват да застраховат съгласно приложените общи условия на Застраховка
„Защита на плащанията“ ответника по пакет „защита на плащанията“ и „злополука“.
Към сертификата са приложени цитираните общи условия.
Приети са като
доказателство и общи условия па застрахователна програма „Защита на плащанията
по кредитни карти“.
Прието е като
доказателство месечно извлечение по кредитна карта, в което е отразено, че се
дължи към 13.10.2017 г. месечна лихва в размер на 44,97 лв., застрахователна
премия в размер от 12,87 лв. и месечна такса обслужване в размер на 4 лв. Отразена
е дължима сума по предходно извлечение 2138,29 лв.
По делото е
представено още едно извлечение с детайли по кредитната карта, но то касае
трето за спора лице – И.Н.Д..
Представена
е товарителница № ......... от 21.03.2016г. на ........., видно от която до
ответника е изпратена пратка, като върху товарителницата е отбелязано, че
съдържанието на пратката е „документи“. Получател на пратката е П.А.- лично.
Представена
е покана, адресирана до ответника, за уведомяването на последния, че е
активирал и използва кредитна карта ......... ........., както и че е преустановил плащанията по вноските
и че дължи главница в размер на 1632,81 лева, договорна лихва в размер на 567,32 лева, 2,73 обезщетение за забава по договора.
По
делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено
от в.л. М.М., съгласно което предоставеният кредитен лимит по кредитната
карта е в размер от 1500 лв., като се сочи, че същият е усвоен от П.С. на
18.12.2015 г. Не става ясно обаче от разпита на вещото лице по какъв начин е
усвоен този кредитен лимит, доколкото липсват представени по делото
доказателства в тази насока, а вещото лице посочва, че при изготвяне на
експертизата се е ползвала от отразеното в счетоводната система на ищцовото дружество, без да са изследвани първични
счетоводни документи. Посочва, че сумите са усвоени на банкомат и чрез
терминални устройства, но колко и на коя дата, не е получила данни от ищцовото дружество. При разпита вещото лице посочва „Не
получих данни конкретно разбити по картата, а общите данни за постъпили
плащания….Не са ми дали (има предвид ищеца) самите усвоявания на сумите, коя
сума на коя дата е усвоено“. Относно посочената дата на активиране на
кредитната карта – 03.06.2016 г., посочва, че същата е представена от ищцовото дружество, като това ставало срещу подпис на
лицето. Сумата от 1500 лв. е била на разположение по кредитната карта, считано
от 18.12.2015 г., като активирането е осъществено на 03.06.2016 г., но вещото
лице не може да отговори точно какви плащания и / или тегления , на какви дати
и в какъв размер са извършвани от ответника, доколкото не са й предоставени
такива данни. При разпита в съдебно заседание посочва, че през 2016 г. с
дадения код на пластиката е активирана кредитната карта, вкарана е в системата,
като не е ясно дали на тази дата е извършвано теглене или само проверка на
наличността. Вещото лице установява от представените му от ищцовото
дружество счетоводни документи, че са извършвани плащания от страна на
ответника в общ размер от 620 лв., с които са погасени сумата от 473,49 лв.-
главница, 100,71 лв.- лихва, 21,80 лв.- застраховка, 12 лв.- месечна такса и 12
лв.- разноски по събиране. Към датата на
последната покана за плащане от 16.11.2017 г., за която няма данни да е
връчена на ответника, задълженията на ответника, отразени в счетоводството на ищцовото дружество са в следните размери, а именно: 1632,81
лв.- главница, 567,32 лв.- договорна лихва и 2,73 лв.- обезщетение за забава. Към
датата на входиране на
исковата молба – 14.09.2018 г. задълженията на ответника, отразени в
счетоводството на ищцовото дружество са в следните
размери, а именно: 1632,81 лв.- главница, 567,32 лв.- договорна лихва и 82,88
лв.- обезщетение за забава.
Съдът кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно
изготвено, а и неоспорено от страните.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За да се уважат предявените искове
дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за заем/ и в
претендирания размер, а именно – наличието на валиден сключен договор за паричен
заем, който обвързва страните, и по който е била предоставена и усвоена
твърдяната парична сума. Следва да докаже и конкретния размер на дълга, който
се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора договорна
лихва, като следва да докаже и размера и периода на претенцията за договорна
лихва, както и изпадането в забава на ответника и размера на претендираната
мораторна лихва.
По смисъла на чл. 240
ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на
заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги
върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото
договорът за заем е реален договор, то по делото не се установява заплащане на
заемната сума.
Не се представиха
доказателства, че сумата от 1500 лева или съответно както се сочи в исковата
молба като „усвоена сума“ в размер на 1632,81 лв. е реално усвоена от ответника.
Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на
парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено
в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта
на доказване на съществуването на такъв договор е на страната, която търси
изпълнение по него, в случая на ищеца, която твърди, че ответникът не й е върнал съответната сума. От
представените по делото доказателства не би могло да се направи извод, че
издадената от кредитора кредитна карта е била получена от ответника, както и че
последният е извършвал транзакции възползвайки се от предоставения кредитен
лимит. Върху представените от ищеца обратни разписки за доставени на ответника
пратки липсва отбелязване да е изпратена именно твърдяната кредитна карта.
Липсват и други данни по делото кредитната карта да е била връчена на ответника
и последният сам или чрез другиго да е изтеглил суми от нея или съответно да са
извършвани плащания с тази кредитна карта. Представеното извлечение от сметката
посочва е едностранно изготвен електронен документ на хартиен носител, който не
се ползва с материална доказателствена сила и не се подкрепя от останалите
събрани по делото доказателства. Вещото лице установява, че картата е
активирана през 2016 г. чрез въвеждане на пин код, но не се установява при
разпределената на ищцовото дружество доказателствена
тежест, че претендираните суми, действително са
усвоени чрез разплащане или теглене от банкомат. Ето защо с оглед реалния
характер на договора на заем съдът намира за недоказано наличието на сключен
между страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните
в исковата молба и уточнението към нея параметри, като приетото като
доказателство приложение не е подписано от ответника, а в сключения договор за
потребителски кредит се предвижда единствено възможност за предоставяне на
такава карта, но не се удостоверява нито предаване на картата и съответния пин
код, нито уговарянето на основните параметри на договор за кредит. Гореизложеното представлява самостоятелно
основание за отхвърлянето на исковата претенция.
По изложените съображения за
липса на доказателства за предаване на
заемна сума и сключване на договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта, съгласно уговорената възможност в
сключения договор за потребителски кредит, предявените искове се явяват неоснователни
и недоказани и като такива следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По изложените мотиви
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр.14 против П.С.А., ЕГН: **********,*** искове за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1632,81 лв.- главница, представляваща незаплатена сума по револвиращ потребителски кредит , сумата от 567,32 лв. –
договорна лихва по кредита за периода
от 01.12.2016 г. до 10.11.2017 г., сумата
от 82,88 лв. – обезщетение за забава за
периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018
г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 01.06.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9107 по
описа за 2018 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Дафина Арабаджиева
Вярно с оригинала!
ММ