Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………..гр. Варна, 04.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5187 по описа за 2020година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Н.М.П., ЕГН **********
с адрес *** срещу «Ч.м. АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***,
офис 27 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ,
чл. 221 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответникът да заплати на ищеца / след
допуснато изменение в размера на претенциите с протоколно определение от о.с.з.
от 26.10.2020г./, както следва: 6112,87лева, представляваща сбор от неплатено нетно трудово възнаграждение за положен
труд в периода от м. 09.2018г. до 04.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.05.2020г. до окончателното
изплащане на задължението и 711,89лева, представляваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху главницата за
периода, считано от падежа на всяко дължимо трудово възнаграждение до
25.05.2020г. вкл., формирано по отделни периоди, както следва: за м. 09.2018г.
главница от 271,11лева и обезщетение за забава в размер на 83,67лева за периода
от 26.10.2018г. до 25.05.2020г.вкл., за м. 10.2018г. главница от 524,79лева и
обезщетение за забава в размер на 79,74лева за периода от 26.11.2018г. до 25.05.2020г.вкл.,
за м. 11.2018г. главница от 512,14лева и обезщетение за забава в размер на 73,55лева
за периода от 26.12.2018г. до 25.05.2020г.вкл., за м. 12.2018г. главница от 518,80лева
и обезщетение за забава в размер на 70,04лева за периода от 26.01.2019г. до
25.05.2020г.вкл., за м. 01.2019г. главница от 549,12лева и обезщетение за
забава в размер на 69,40лева за периода от 26.02.2019г. до 25.05.2020г.вкл., за
м. 02.2019г. главница от 567,74лева и обезщетение за забава в размер на 67,34лева
за периода от 26.03.2019г. до 25.05.2020г.вкл., за м. 03.2019г. главница от 570,84лева
и обезщетение за забава в размер на 62,79лева за периода от 26.04.2019г. до
25.05.2020г.вкл., за м. 04.2019г. главница от 573,16лева и обезщетение за
забава в размер на 58,27лева за периода от 26.05.2019г. до 25.05.2020г.вкл., за
м. 05.2019г. главница от 573,16лева и обезщетение за забава в размер на 53,34лева
за периода от 26.06.2019г. до 25.05.2020г.вкл., за м. 06.2019г. главница от 386,21лева
и обезщетение за забава в размер на 32,72лева за периода от 26.07.2019г. до
25.05.2020г.вкл., за м. 08.2019г. главница от 391,24лева и обезщетение за
забава в размер на 26,41лева за периода от 26.09.2019г. до 25.05.2020г.вкл., за
м. 09.2019г. главница от 60,18лева и обезщетение за забава в размер на 3,56лева
за периода от 26.10.2019г. до 25.05.2020г.вкл.,
за м. 10.2019г. главница от 614,38лева и обезщетение за забава в размер
на 31,06лева за периода от 26.11.2019г. до 25.05.2020г.вкл., както и за
осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 682,64лева представляваща
дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба- 26.05.2020г. до окончателното
погасяване на задължението.
В исковата молба се
излагат твърдения, че ищецът е полагал труд при ответника на длъжност „пазач
невъоръжена охрана” в периода м.09.2018г. до 04.10.2019г. по трудов договор №
32/03.06.2015г. Уговорено било трудово възнаграждение от 360лева месечно,
платимо до 25-о число на месеца, следващ този, в който е положен трудът при
осемчасов работен ден. Считано от 01.01.2018г.
уговореното възнаграждение било увеличено на 510лева, а считано от 01.01.2019г. на 560лева. Твърди, че върху така уговореното
възнаграждение му се дължи и допълнително такова за трудов стаж и професионален
опит в размер от 19,2% за 2018г. и 19,8% за 2019г. Изпълнявал съвестно
задълженията си по договора, но от м.09.2018г. работодателят спрял да му плаща
дължимото трудово възнаграждение. Затова, на 02.10.2019г. подал молба до
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие,
поради неизпълнение на задължението му да плаща дължимото се трудово
възнаграждение. Със заповед на работодателя № 079/04.10.2019г. трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ. И доколкото
изпълнение на посочените задължения не е направено в срок, то счита, че
ответникът дължи и обезщетение за забава, считано от 25-о число на месеца,
следващ този, в който е положен труда. Тъй като прекратяването на ТПО е
мотивирано от забава в плащането на дължимото се трудово възнаграждение,
заявява претенция и за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие. Искането е за уважаване на предявените искове
и присъждане на сторените разноски.
Ответникът е депозирал
отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който исковите претенции се оспорват по
размер. Не оспорва, че с ищеца са били в трудово правоотношение, прекратено с
негова заповед от 04.10.2019г. Признава исковете до размер на сумата от
6002,49лева. Твърди, че дружеството не е преустановило регулярното плащане на
трудовите възнаграждения. Искането е за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание чрез процесуален представител исковата молба се
поддържа. Ответникът редовно призован не е представляван.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове в правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По исковете по чл. 128,
т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало ТПО с
ответника, наличие на реално положен труд по време на неговото действие и
размер на дължимото възнаграждение за неговото полагане, съобразно предвиденото
по трудов договор, настъпил падеж и размер на дължимото обезщетение за забава. При
проведено доказване на тези факти ответникът следва докаже положителния факт на
погасяване на дълга и то на падежа.
Между страните не е
спорно, а и от представените по делото писмени доказателства- трудов договор №
32/03.06.2015г., копие от трудова книжка и фиш за РЗ, се установява, че те са
били в трудово правоотношение по силата на сключен безсрочен трудов договор, по
който ищецът е заемал длъжност „пазач, невъоръжена охрана“. Уговорено е, че
размерът на основното месечно трудово възнаграждение считано от 01.01.2018г. е 510лева, а считано от 01.01.2019г.
560лева. Падежът на плащане на трудовото възнаграждение е 25-о число на
следващия месец.
На 02.10.2019г. ищецът е
депозирал пред работодателя молба за освобождаването му от длъжност считано от
07.10.2019г., поради неизплатени заплати. Със заповед на работодателя № 79/04.10.2019г.
и считано от 07.10.2019г., трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено,
като работодателят е разпоредил изплащане на обезщетение по чл. 221 КТ в размер
на едно брутно трудово възнаграждение.
Между страните не е
съществувал спор и относно факта, че в процесния период ищецът е реално полагал
труд по така съществувалото трудово правоотношение. Хипотеза единствено, при
която се дължи трудово възнаграждение.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В
случая намира приложение и специалната разпоредба на чл. 270, ал. 2 КТ,
съобразно която трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно
всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. От представения трудов
договор е видно, че страните са договорили трудовото възнаграждение да се
изплаща до 25-о число на месеца, следващ текущия. След като страните са
уговорили падеж, то от деня следващ този падеж, работодателят изпада в забава и
поради това дължи на работника обезщетение за това.
Във връзка с доказване размера
на претенцията за неплатено трудово възнаграждение и дължимото обезщетение за
забава върху него, по делото е изслушано заключение на в.л. до изготвена ССчЕ. Заключението на в.л. П.И. бива кредитирано от съда
като компетентно дадено, изготвено на база проучване на ангажираните от
страните писмени доказателства и проверка в счетоводството на ответника. Установява
се, че дължимото трудово възнаграждение съобразно отразяванията от ответника в
счетоводството му по ведомост е в размер на 6002,49лева, до който размер и
исковата претенция е била призната от него. Изчислено от в.л. обаче то е в
размер на сумата от 6112,87лева, след приспадане на две плащания извършени на
30.06 и 21.07.2020г. в размер на съответно 100лева и 150лева. С така
извършените в хода на процеса плащания от работодателя, са погасени негови
задължения за трудово възнаграждение за м.09 и м.10.2018г., които се явяват
най- старите по правилата на чл. 76 ЗЗД. Следователно, общо дължимото трудово
възнаграждение за процесния период м.09.2018г. до м. 10.2019г. е сумата от
6112,87лева, а този на дължимото обезщетение за забава върху него 711,89лева. Така
заявената претенция по чл. 128 КТ и акцесорната й по
чл. 86 ЗЗД се явяват изцяло доказани по основание и размер.
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т.
2, 3 и 3а, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието- при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. Т.е основателността на претенцията предполага проведено от
ищеца доказване прекратяване на ТПО по негова инициатива без предизвестие,
поради неизпълнение на основно задължение на работодателя за плащане на
дължимото трудово възнаграждение в уговорения срок, както и размер на
претенцията.
Както бе посочено, по
делото е установено прекратяване на ТПО с ответното дружество, считано от
07.10.19г. на основание чл.327, ал.1, т. 2 КТ. Нямало е спор и относно
осъществяване предпоставките на прекратителното
основание по чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, които предвид основателността на
претенциите по чл. 128, т.1 КТ се явяват и несъмнено доказани. С уволнителната
заповед работодателят е признал и задължението си по чл. 221, ал.1 КТ за
неспазен срок на предизвестие. От заключението на съдебно- счетоводната
експертиза се установи, че размерът на това обезщетение е в размер на сумата от
682,64лева. Доказателства за плащане не са ангажирани. Следователно това
обезщетение се дължи на работника. Искът следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 83,
ал.1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като основателността на
исковете, налага ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС направените
в производството разноски за ДТ от 344,51лева и 200депозит за вещо лице, общо в
размер от 544,51лева.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Претендират се такива
за адв. възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 38 ЗАдв. по договор за
правна защита и съдействие от 26.05.2020г. На основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения в редакцията
към датата на сключване на договора, съдът определя адв. възнаграждение в
размер на 550,30лева. В полза на адв. А. като процесуален представител на ищеца
по реда на чл. 38 ЗАдв. следва да се присъдят разноски в размер на 550,30лева. Направеното
от ответника искане за прилагане правилото на чл. 78, ал.2 ГПК при разпределяне
отговорността за разноски е неизпълнимо. Нормата предполага кумулативно наличие
на две предпоставки- ответникът да е признал иска и с поведението си да не е
станал повод за завеждане на делото. Очевидно предпоставките не са налице, тъй
като от една страна признанието е направено за част от задължението, при
поддържано оспорване размера на претенцията по чл. 128 КТ, а от друга страна
неизпълнението на задължението му извънсъдебно, е заставило ищеца да потърси
съдействието на съда, заявявайки настоящите искови претенции.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА «Ч.м. АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.М.П., ЕГН ********** с адрес *** сумите, както следва: 6112,87лева, представляваща сбор от неплатено нетно трудово възнаграждение за положен
труд в периода от м. 09.2018г. до 04.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.05.2020г. до окончателното
изплащане на задължението и 711,89лева, представляваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху главницата за
периода, считано от падежа на всяко дължимо трудово възнаграждение до
25.05.2020г. вкл., формирано по отделни периоди, както следва: за м. 09.2018г.
главница от 271,11лева и обезщетение за забава в размер на 83,67лева за периода
от 26.10.2018г. до 25.05.2020г.вкл., за м. 10.2018г. главница от 524,79лева и
обезщетение за забава в размер на 79,74лева за периода от 26.11.2018г. до 25.05.2020г.вкл.,
за м. 11.2018г. главница от 512,14лева и обезщетение за забава в размер на 73,55лева
за периода от 26.12.2018г. до 25.05.2020г.вкл., за м. 12.2018г. главница от 518,80лева
и обезщетение за забава в размер на 70,04лева за периода от 26.01.2019г. до
25.05.2020г.вкл., за м. 01.2019г. главница от 549,12лева и обезщетение за
забава в размер на 69,40лева за периода от 26.02.2019г. до 25.05.2020г.вкл., за
м. 02.2019г. главница от 567,74лева и обезщетение за забава в размер на 67,34лева
за периода от 26.03.2019г. до 25.05.2020г.вкл., за м. 03.2019г. главница от 570,84лева
и обезщетение за забава в размер на 62,79лева за периода от 26.04.2019г. до
25.05.2020г.вкл., за м. 04.2019г. главница от 573,16лева и обезщетение за
забава в размер на 58,27лева за периода от 26.05.2019г. до 25.05.2020г.вкл., за
м. 05.2019г. главница от 573,16лева и обезщетение за забава в размер на 53,34лева
за периода от 26.06.2019г. до 25.05.2020г.вкл., за м. 06.2019г. главница от 386,21лева
и обезщетение за забава в размер на 32,72лева за периода от 26.07.2019г. до
25.05.2020г.вкл., за м. 08.2019г. главница от 391,24лева и обезщетение за
забава в размер на 26,41лева за периода от 26.09.2019г. до 25.05.2020г.вкл., за
м. 09.2019г. главница от 60,18лева и обезщетение за забава в размер на 3,56лева
за периода от 26.10.2019г. до 25.05.2020г.вкл.,
за м. 10.2019г. главница от 614,38лева и обезщетение за забава в размер
на 31,06лева за периода от 26.11.2019г. до 25.05.2020г.вкл., на основание чл.
128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА «Ч.м. АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.М.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 682,64лева, представляваща дължимо
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на
основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба- 26.05.2020г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 221, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА «Ч.м. АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 544,51лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА «Ч.м. АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. А.Т.А. от Варненска адвокатска колегия сумата
от 550,30лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: