№ 168
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20221800500545 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 37 от 21.04.2022 г. по гр. д. № 1928/2021 г. по описа
на Районен съд – гр. Ботевград е отхвърлен предявеният от П. П. Й.
срещу Р. Г. А. иск за изменение на определения със съдебно решение
№ 260046 от 29.04.2021 г. по гр. д. № 1789/2020 г. по описа на РС -
Ботевград, влязло в сила на 29.04.2021 г., режим на контакти между
бащата Р. Г. А. и малолетните деца Г. Р. Г. с ЕГН: **********, и П. Р..
Г. с ЕГН: **********, или в частта, в която е постановено правото на
лични отношения между бащата и децата да се осъществява всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, за времето от
10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през
лятото, който не съвпада с ползването на платения годишен отпуск от
майката, 5 дни през пролетната ваканция, 5 дни през зимната
ваканция, както и на четна година на Коледа, а на нечетна година на
Великден, като се измени и същият се осъществява всяка първа и
трета събота от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа в присъствието на
педагог, определен от Д“СП“ - гр. П..
1
Решението е обжалвано от ищцата П. П. Й. с доводи за
необоснованост и неправилност. Счита изводът на районния съд за
липса на промяна на обстоятелствата за неправилен, тъй като фактът,
че ответникът физически насилвал детето Г. бил несъмнено
установен. Искането е за отмяна на решението и постановяване на нов
акт по съществото на спора, с който искът да бъде уважен.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва.
Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна.
Страните по делото са родители на малолетните Г. Р. Г.,
понастоящем на 13 години, и на П. Р.. Г., сега 10-годишен.
Страните са във фактическа раздяла, като по силата на влязло в
сила на 29.04.2021 г. съдебно решение № 260046 от 29.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 1789/2020 г. по описа на РС - Ботевград,
упражняването на родителските права по отношение на децата Г. и П.
е предоставено на майката, при която в гр. П. е определено
местоживеенето на децата, определен е режим на лични контакти
между бащата и децата, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване, за времето от 10.00 часа в събота до
17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада
с ползването на платения годишен отпуск от майката, 5 дни през
пролетната ваканция, 5 дни през зимната ваканция, както и на четна
година на Коледа, а на нечетна година на Великден.
Видно от изготвения в хода на производството пред районния съд
социален доклад и обясненията на страните, дадени при условията на
чл. 59, ал. 6 СК, при първата възможна дата за среща след влизане в
сила на решението по гр. д. № 1 789/2020 г. по описа на Районен съд
- Ботевград между децата и техния баща (Великден 2021 г.) ищцата се
противопоставила това да се случи. Дирекция “СП“ - П. била
уведомена за конфликта от органите на полицията. Определеният със
съдебното решение режим на лични отношения с бащата бил
осъществен през месец август 2021 г. и месец септември на 2021
година. След тези срещи контактите между децата и бащата
прекъснали поради категоричния отказ на децата да се виждат със
своя баща.
При изслушването на детето Г. Р. Г. в проведеното на 21.03.2022 г.
открито съдебно заседание в производството пред районния съд то
заявява, че не желае да се вижда със своя баща, тъй като през месец
2
август 2021 г. по време на престоя им в с. К. баща му го ударил докато
вървейки, слушал музика - веднъж по челото и втори път по тила,
отправяйки му забележка „да не се върти и да не танцува като ходи“.
През месец септември, когато заедно със своя брат П. били при
ответника, той ги заплашил, че ще бъдат настанени в приемно
семейство, и че ще живеят в кашони.
От показанията на разпитаните в производството пред районния
съд свидетели Ц. Н. и П. В., баща на ищцата, се установяват следните
правнорелевантни факти: децата споделили, че баща им ударил Г. по
врата, че не им позволявал да гледат телевизия и чакали с нетърпение
да се върнат при майка си.
От показанията на свидетелите М. и И., събрани в
първоинстанционното производство, се установява, че последните
месеци децата не са посещавали баща си в селото. През лятото на
2021 г. ответникът и децата били в селото около 20 дни, посещавали
са редовно заведението, стопанисвано от свидетеля И., както и
басейна на ранчото му, децата играели с неговата дъщеря, посещавали
и гр. Т.. Отношенията между децата и баща им били спокойни.
Ответникът ограничавал само времето (до два часа дневно) за
ползване на мобилните телефони от децата.
Съгласно заключението към съдебно-психологичната експертиза,
изготвено от вещото лице Е. М. в производството пред районния съд,
което въззивният съд като компетентно и обосновано кредитира
изцяло, при децата е започнал развитие синдром на родителско
отчуждение, като при по-голямото дете този синдром преминава от
лека към средна степен, а при по-малкото дете все още не е толкова
задълбочен. Експертът констатира, че от поведението на майката не се
установяват усИ. по поставяне на ясни и устойчиви граници родител-
дете. В поведението й липсва активност по съхранение авторитета на
бащата пред децата, независимо от напрегнатите партньорски
отношения между двамата родители. Нещо повече – поведението на
майката носи признаци на поведение на родител-отчуждител,
демонстрирани и по време на срещата при експерта. Вещото лице не
препоръчва да се ограничи режимът на виждане с бащата, тъй като в
този случай синдромът на отчуждение ще се задълбочи още повече.
При тези факти от правна страна въззивният съд прие следното.
Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, като
на основание чл. 272 ГПК окръжният съд препраща към мотивите,
изложени в първоинстанционното решение. Независимо от това,
въззивният съд е длъжен да обоснове крайния си извод самостоятелно.
3
Релевантният период за дължимата преценка обхваща времето от
29.04.2021 г. до 22.02.2023 г. (датата на приключеното съдебно дирене
пред въззивния съд).
От събраните по делото доказателства, а и от изслушването на
родителите и на детето Г. Р. Г., се установяват следните изменени
обстоятелства в релевантния период – налице е синдром на
родителско отчуждение по отношение на бащата, по-силно изявен при
по-голямото дете, определеният режим на лични контакти с влязлото
в сила решение се спазва от бащата, осъществяван е през м. август и
м. септември 2021 г., след което контактите между бащата и децата са
прекъснати поради отказа на децата да се виждат с баща си. Тези
факти не са елементи от фактическия състав на чл. 59, ал. 9 СК
(наличие на нови обстоятелства, които влошават положението на
детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и
възпитание, и/или обстоятелства, с които би се подобрило
положението на детето при новото разрешение - ППВС № 1 от 1974 г.,
т. V, вр. т. ІІ) и не е в интерес на децата, при които е налице синдром
на отчуждение, да се ограничи рeжимът на лични контакти с
ответника. Не се установява от събраните по делото доказателства, че
бащата е упражнил физическо насилие спрямо децата. Може да се
направи единствено извод, че при инцидентния случай през м. август
2021 г. детето Г. е не е било изложено на риск. С оглед кредитираното
заключение на вещото лице и събраните гласни доказателства най-
добрата защита на интересите на малолетните П. и Г. не изисква
ревизия на постановените мерки относно режима на лични контакти
на бащата с децата. Децата се нуждаят от пълноценно и балансирано
равностойно присъствие и на двамата родители в своя живот, което
режимът на лични контакти, определен с решение №
260046/29.04.2021 г. по гр. д. № 1 789/2020 г. на РС – Ботевград, би
могъл да обезпечи. За целта обаче е необходимо родителите да
преустановят конфликтите помежду си и да не позволяват в тях да
бъдат въвличани децата. Майката следва да прояви дължимите грижа
и внимание към децата, като положи усИ. за по–бързото преодоляване
на създалата се дистанция между тях и бащата, за да се предотвратят
трайни психически нарушения и страдания, неизбежни при конфликт
между родителите и липсата на каквато и да е диалогичност между
тях.
В обобщение висшият интерес на децата изключва
основателността на подадената от майка им молба по чл. 59, ал. 9 СК.
Ето защо, като я е отхвърлил, районният съд е постановил правилно
4
решение, което въззивният съд следва да потвърди.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 21.04.2022 г., постановено по
гр. д. № 1 928/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Р България в едномесечен срок от връчване на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5