№ 47
гр. Варна, 01.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско
дело № 20223001000567 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:25 часа се явиха:
Въззивникът „Юробанк България“ АД, гр.София, редовно призован, представлява се
от адв. Д. Н., редовно преупълномощен от адв. Х. И. и адв.С. Ч., приет от съда от днес.
Въззиваемата страна Я. Г. П. от гр. Добрич, редовно призована, не се явява, за нея се
явява адв. П. А., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Адв. Н.: Не са налице пречки, да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
в съответствие с постановеното определение по чл.267 ГПК с № 725/03.11.2022г.
Адв.Н.: Запознати сме с определението. Поддържам жалбата. Моля, да отмените
решението на Окръжен съд – Добрич.
Адв.А.: Нямаме възражения по определението. Оспорвам жалбата, поддържам
отговора.
Съдът докладва постъпило ч.гр.д. № 905/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич,
заповедно производство, изискано от съда.
Адв. Н.: Не възразявам да се приобщи към делото.
Адв. А.: Да се приобщи към делото.
Съдът намира, че делото следва да се приобщи към настоящото дело, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА ч.гр.д.№ 905/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич към
производството по настоящото дело.
Адв. Н.: Представям и моля да приемете списък на разноските по чл.80 ГПК.
Адв. А.: Представям договор за правна защита и съдействие от който е видно, че
оказаната правна защита и съдействие е на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА и молба за присъждане
на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗА.
Страните размениха списъци на разноските, не правят възражение.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Н.: Моля да отмените решението на Окръжен съд – Добрич като
незаконосъобразно и неправилно и да постановите решение, с което да признаете за
дължими претендираните от ищеца суми и да ни присъдите сторените разноски, приложил
съм списък. Моля, да ни предоставите срок за писмена защита.
Адв. А.: Оспорвам изцяло въззивната жалба, считам, че е неоснователна и
недоказана. Поддържам нейния отговор. Считам, че решението на Окръжен съд – Добрич е
правилно и изключително добре мотивирано. Нещо повече – съдът е демонстрирал
задълбоченост в анализа на правното същество на спора, която е похвална и за съжаление не
се среща толкова често в практиката. Считам, че по делото няма, а и не би следвало да има
съмнение, че исковата претенция е насочена към реализиране отговорността на Я. П. като
поръчител по процесния договор за кредит. Това следва от три безспорни, обективни факти
по делото. Изявленията на ищеца сега въззивник в заявлението по чл. 417 ГПК, което е
поставило началото на исковия процес, изявленията му в исковата молба пред Окръжен съд
– Добрич и изричните му изявления във вносния документ за заплатената държавна такса за
разлеждане на исковата молба. Навсякъде ищецът заявява, че претендира реализиране
отговорността на Я. П. само и единствено като поръчител. Няма спор, че поръчител и
солидарен длъжник са две различни правни фигури, които се подчиняват на различни
правила. По делото са събрани безусловни доказателства, че ищецът е пропуснал срока по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В тази посока ОС-Добрич е изложил подробни мотиви. Ще си позволя да
добавя и още един, който моля да разгледате ако приемете, че приетият от съда срок към
2013 г. не е правилно установен. Както сме посочили във въззивната жалба, с Анекс №
8/30.01.2013г. към процесния договор за кредит, страните са договорили удължаване на
срока за погасяване на задължението до 8 февруари 2018 г. В този срок погасяване на
задължението няма. Няма и договаряне за удължаване на срока. Едва с Анекс № 12 от 16
март 2018 г., сключен около месец и половина след изтичане на срока, е уговорено такова
удължаване на срока. Ние твърдим, че подобна договорка е нищожна поради причина, че
2
изтекъл срок не може да се удължава. Може да се уговори нов срок, но не и да се удължи
нещо, което вече е приключило, което е изтекло. В тази връзка, в най-добрия за ищеца
случай, срокът по чл.147, ал. 1 от ГПК, който както знаем е преклузивен е започнал да тече
на 8 февруари 2018 г., той е шестмесечен и до неговото изтичане през месец август 2018 г.
той не е предявил иск срещу главния длъжник. За нас с тази нищожна договорка за
удължаване на вече изтекъл срок в анекса от 16.03.2018 г., считаме, че е отпаднало
качеството на поръчител на Я. П. изобщо, защото с този анекс е договорен нов срок, изцяло
нов моделитет на задължението. Задължителен съществен елемент на това задължение, като
Я. П. не е поемала отговорността на поръчител за задължение в тези параметри, т.е. тя е
изобщо освободена от своето задължение.
Възражението във въззивната жалба, че съдът трябва да ангажира отговорността на Я.
П. като солидарен длъжник е недопустимо и според мен не следва да бъде разглеждано в
настоящото производство, тъй като се появява едва във въззивната жалба. В нито един
момент от развитието на процеса до подаване на въззивната жалба, ищецът не е давал дори
индикации, още по-малко да претендира отговорност на Я. П. като солидарен длъжник.
На следващо място, нормата на чл.20 ЗЗД също е неприложима, защото тук нямаме
неясни или противоречиви договорки между страните. Ясно е, че е било предвидено Я. П. да
встъпи и като поръчител и като солидарен длъжник, няма спор, няма неяснота. Въпросът е
кое от двете качества иска да ангажира ищецът и най-вече налице ли са условията за това.
Тук чл. 20 ЗЗД е неприложим. Що се отнася до настояването да бъде разгледано това
възражение, то би нарушило принципа на диспозитивното начало. Съвсем правилно
Окръжен съд – Добрич изрично е коментирал и този въпрос, не го е разгледал, защото не е
сезиран с такова искане. Ако то бъде разгледано, това би било свръхпетитум - произнасяне
по искане, което не е предявявано. Последно - ако приемете, че все пак, че това възражение
трябва да бъде разгледано по същество считам, че то е неоснователно, защото Я. П. не е
солидарен дължник, за нея това качество не е възникнало, да било е предвидено, но не е
завършен фактическия състав, защото тя не е положила подпис като завършващ елемент от
фактическия състав по сключване на Анекс № 5 от 19 юли 2010 г., който е трябвало да
породи това нейно качество – няма положен подпис на финала на анекса. Каква е причината
за това няма значение, факт е, че той липсва, т.е. за нея това качество не се е породило. Ето
защо, моля да оставите без уважение въззивната жалба, да потвърдите решението на
Добричкия окръжен съд и да присъдите адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38,
ал. 2 от ЗА.
Съдът дава възможност на процесуалния представител на възивника да представи
писмени бележки в едноседмичен срок от изготвяне на протокола.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Разглеждането на делото приключи в 15:35 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
3
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4