№ 216
гр. С., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20255400500132 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 294, във вр. с чл. 258 – чл. 273
от ГПК.
С Решение № 113/27.10.2023 г. по гр. д. № 255/2023 г. М. районен
съд е отхвърлил предявените от Р. Ю. С. против ОУ „Н.Й.В.“ гр. М. искове с
правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ да
бъде отменена като незаконосъобразна Заповед */02.06.2023 г. на Директора
на ОУ „Н.Й.В.“ гр. М., с която трудовото правоотношение на Р. Ю. С. е
прекратено на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ, да бъде възстановен Р. Ю. С.
на заеманата от него длъжност преди прекратяването на трудовото
правоотношение, да бъде осъден ответникът ОУ „Н.Й.В.“ гр. М. да заплати на
Р. Ю. С. обезщетение за времето, през което бил в отпуск по болест в периода
05.06.2023 г. до 05.07.2023 г. в размер на 1 415 лева, ведно със законната
лихва, считано от 05.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
обезщетение за оставане без работа в размер на 11 152, 05 лева за период от 6
месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното
изплащане на сумата.
Това решение са обжалва пред С.ски окръжен съд от ищецът Р. Ю.
С. с оплаквания, че е необосновано, незаконосъобразно, постановено при
съществено нарушение на процесуални правила, не е мотивирано.
С Решение № 172/20.03.2025 г. по гр. д. № 1651/2024 г. на ІV г.о. на
1
ВКС е отменено Решение № 26/06.02.2024 г. по В. гр. д. № 511/2023 г. на ОС –
С., с което е потвърдено горепосоченото решение на РС – М., като делото е
върнато на ОС – С. за ново разглеждане в посочената част от друг въззивен
състав.
С оглед очертания от върховната инстанция спор при повторното
разглеждане на делото, следва да се посочи, че във въззивната жалба се
развиват се доводи, че неправилно през призмата на ЗЗД районният съд е
разглеждал твърденията на ищеца за наличието на порок във валидността на
заявлението, тъй като при отправянето му ищецът не можел да разбира и
ръководи действията си. Прави се позоваване на ТР № 5/30.05.2022 г. по тълк.
д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС и се твърди, че ищецът е бил с разстроено
съзнание предвид задържането му за 24 часа в РУ на МВР, където бил без
жизненонеобходимите му лекарства, без храна, без телефон, без връзка с
близки роднини; било му разпоредено след два часа отново да се яви в
полицията, а срещата с директорката била твърде кратка и тя не му дала
възможност да обмисли действията си. Прави се позоваване на показанията на
свид. К. – около 15 – 16 часа след обяд по месинджър тя го видяла с почти
лилави устни, напукани, тъмни кръгове под очите и не изглеждал адекватен;
свидетелката установява хронологията, споделена й от ищеца, като при това
споделяне на 03.06.2023 г. ищецът не бил адекватен, което сочи, че бил
неадекватен предния ден на срещата при директорката. Прави се позоваване и
на показанията на свид. Л. в същия смисъл. Твърди се, че необходимостта след
срещата с директората отново да се върне в полицията, където не знаел какво
го очаква, също сочи, че не бил в състояние да разбира и осъзнава действията
си.
Твърди се, че е видно, че ищецът не е имал намерение и не е искал
да напуска работата си, като инициативата за прекратяването на трудовото
правоотношение е била на директората; ищецът не бил мотивиран от лично
желание да преустанови работа, а бил мотивиран от директорката.
Твърди се в жалбата, че не установяват противното и
ангажираните от ответното училище свидетели, които районният съд е
възприел безкритично, а те са заинтересовани като служители в ответното
училище и показанията им противоречат на писмените доказателства. Твърди
се, че показанията на свид. С. са неясни и противоречиви, а ако са достоверни,
то очевидно ищецът е бил толкова неадекватен, че не помни да се е срещал с
тази свидетелка.
Жалбоподателят твърди, че от разпитаните по делото свидетели е
потвърдена силната емоционалност на ищеца, което допълнено със силния
стрес, напрежение, безсъние през периода на задържане, обуславят напълно
неадекватното му състояние в онзи момент. Твърди се, че ищецът е бил
напълно откъснат от света, никой близък не знаел какво се случва, ищецът бил
в тотален шок, за да знае какви са правата му, не знаейки какво точно се
случва.
2
Твърди се необоснованост на извода на районния съд, че макар и
към момента на подаване на заявление ищецът да е бил в силно негативно
емоционално състояние, дължащо се на обстоятелството, че непосредствено
преди срещата с директорката ищецът е бил задържан за срок от 24 часа по
ЗМВР, липсва основание да се приеме, че това състояние е лишило ищеца от
психическата му годност да разбира и ръководи действията си установяването
на което било от компетентността на специалист в съответната област.
Прави се позоваване на Фиша за спешна медицинска помощ от
01.06.2023 г., в който е посочено, че ищецът се оплаква от световъртеж,
кръвната захар е висока – 7, 3 и е поставена работна диагноза синусова
тахикардия, от което е видно, че още при задържането на 01.06.2023 г. ищецът
вече бил със световъртеж и недобре здравословно.
Сочи се, че ищецът страда от неинсулинозависим захарен диабет,
но районният съд необосновано е приел, че ищецът е приемал предписаните
му медикаменти. Сочи се, че поради задържането му в поделение на МВР
ищецът не е изпил нощната си и сутрешна доза от лекарството за диабет, за
което бил изключително притеснен както сочи в показанията си свид. Л..
Твърди се, че във връзка с гореизложеното е необоснован извода
на съда, че не се установява заболяването на ищеца от диабет да е довело до
психичната негодност да разбира и ръководи действията си и че липсват
доказателства, които категорично и несъмнено да водят до извод, че
психичното състояние на ищеца към релевантния момент е довело до
опорочаване на волеизявлението му – тъкмо обратно.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответника „Основно училище „Н.Й.В.“ гр. М., чрез пълномощник адв. Д.К., в
който се оспорва жалбата като неоснователна.
С оглед предмета на спора при повторното разглеждане на делото
от въззивната инстанция следва да се посочи, че в отговора се оспорва
оплакването, че противно на приетото от районния съд, че ищецът не можел
да разбира и ръководи действията си при подаване на заявлението. Твърди се,
че от доказателствата по делото се установява, че към момента на депозиране
на заявлението си за прекратяване на трудовия договор, ищецът, ако и да е
бил в силно негативно емоционално състояние, липсва основание да се
приеме, че това състояние го е лишило от психическата му годност да разбира
или да ръководи действията си; емоционалното състояние на ищеца, при което
същият е изживял силен стрес вследствие на задържането му и психическата
му годност да разбира и да ръководи действията си са две различни състояние,
като първото не води до последиците по чл. 31 от ЗЗД.
По отношение представените от ищеца медицински документи,
касаещи поставената му диагноза световъртеж от централен произход, същите
са отменени от ТЕЛК, видно от представените към отговора нови писмени
доказателства.
В съдебно заседание при новото разглеждане на делото от
3
въззивната инстанция жалбоподателят лично и чрез пълномщниците адв.
С.М., адв. В.П. и адв. М.О. поддържа въззивната жалба.
За въззиваемия пълномощникът адв. Д.К. оспорва вззивната
жалба.
С.ски окръжен съд, след като взе предвид доводите във въззивната
жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално
допустима, а по същество съобрази следното:
По силата на Трудов договор **/08.09.2022 г. Р. Ю. С. заемал
длъжността учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален
етап – Български и литература, в ОУ „Н.Й.В.“ гр. М..
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед
*/02.06.2023 г. на Директора на ОУ „Н.Й.В.“ гр. М., с която на основание чл.
325 ал. 1 т. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Р. Ю. С. на
учителска длъжност: учител общообразователен учебен предмет в
прогимназиален етап /България и литература/, считано от 05.06.2023 г.
В отменителното си решение ВКС е приел за неоснователни
касационните оплаквания и доводи на ищеца за неправилност на изводите на
окръжния съд, че с писмените доказателства по делото е установено
формалното осъществяване на фактическия състав на основанието по чл. 325
ал. 1 т. 1 от КТ за прекратяването на трудовото правоотношение между
страните по взаимно съгласие, както и за недоказаност и неоснователност на
твърденията и доводите на ищеца за опорочаване на писменото му
волеизявление за това прекратяване, в хипотезата по чл. 30, във вр. с чл. 44 от
ЗЗД – поради упражнен натиск и заплаха от страна на директорката на
ответното училище-работодател. ВКС приема, че тези изводи на въззивния
съд напълно съответстват на събраните по делото доказателства, подробно и
надлежно са обосновани, като са в пълно съответствие и с материалния закон.
ВКС при връщане на делото на ОС – С. за ново разглеждане в
посочената част е указал, че следва да се допусне изслушването на исканата
от ищеца експертиза, която да даде заключение относно основните спорни
обстоятелства по делото – дали с оглед неговото психо-емоционално и
здравословно състояние при подаването на заявлението с вх. № 165/02.06.2023
г. за прекратяването на трудовия му договор, ищецът е бил в състояние, в
което е могъл да разбира и да ръководи действията си към този момент;
предвид твърденията на ищеца и установените с писмените и гласните
доказателства по делото обстоятелства относно психо-емоционалното и
здравословното състояние на ищеца, експертизата следва да е комплексна
тричленна, като бъде извършена от вещи лица – специалисти в областта на
психиатрията, клиничната психология и еднокринологията.
По делото е депозирано заключение от 07.07.2025 г. на комплексна
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р П. и д-р
Я..
4
По отношение искането за отвод на вещите лица:
Настоящият съдебен състав счита, че от страна на жалбоподателя-
ищец не са въведени твърдения за липса на безпристрастност и компетентност
на назначените от съда вещи лица. Доводите на С. във връзка с оспорването на
експертизата и искането за отвод на вещите лица се свеждат до твърдения,
които не касаят обстоятелства, свързани с безпристрастността и
компетентността на вещите лица. Така при искането за отвод на вещото лице
д-р Я. се сочи обстоятелството, че същият освен в гр. С., има медицинска
практика и в гр. М., където е седалището на ответното училище, както и че
ползва кабинет, предоставен му от Община – М.. Няма основание да се
приемат тези обстоятелства за основания за отвод по смисъла на чл. 21 ал. 1 т.
6 от ГПК – не се твърди, а и не се установява директора на ответното училище
или кмета на Община М. /за който не се твърди и не се установява как е
заинтересован от изход на делото/, да са във възможност да повлияят на д-р
Я.. Кабинетът не е отдаден безвъзмездно, а на цена по Наредба № 3 на ОбС
М..
Искането за отвод на вещото лице д-р П. се аргументира с
казаното в съдебно заседание от 20.05.2023 г. за експертизи на вещото лице Л.
Ц., приемани от други съдилища. В това съдебно заседание искане за отвод на
вещото лице д-р П. не е направено.
Изискването на чл. 25 от Наредба № 2/26.10.2011 г. за условията и
реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и
съдебнопсихологическите експертизи, включително и за заплащането на
разходите на лечебните заведения, във вр. с чл. 6 ал. 3 от Наредба №
29/04.10.2006 г. за професионалната компетентност на лицата, завършили
висше образование по специалността „Психология“ вещото лице психолог да
бъде със специалност клинична психология, а не се напр. с професионална
квалификация клинична психология, значително стеснява кръга от психолози,
които да бъдат вещи лица по тази експертиза, а и които са съгласни да се
включат в изготвянето й. Настояването на С. вещото лице клиничен психолог
да бъде от гр. С. не е удовлетворено именно поради изискването психологът
да бъде със специалност клинична психология. Недопустимо би било да бъде
назначена за вещото лице Н.Г.В., изготвила психологическа експертиза на
18.12.2023 г. на ищеца по негово искане. В този смисъл Решение №
137/11.10.2019 г. по гр. д. № 4409/2018 г. на І г.о. на ВКС.
След като вещото лице психолог Л. Ц. бе освободена от
комплексната експертиза по искане на жалбоподателя поради липса на
специалност „клинична психология“, за вещо лице психолог е назначена М. Б..
От представените документи е видно, че същата безспорно има специалност
„клинична психология“ и изрази готовност да се включи в изготвянето на
експертизата. Обстоятелството, че същата работи в здравен център „С.“,
чийто ръководител е вещото лице психиатър д-р П., само по себе си не е
основание да се приеме, че за вещото лице Б. са налице основанията по чл. 22
5
ал. 1 т. 6 от ГПК. Доводът, че д-р П. би могъл да повлияе на вещото лице Б.
налага на първо място отговор на въпроса дали самият д-р П. е пристрастен в
настоящия процес. Поведението на д-р П. в съдебно заседание на 20.05.2025 г.
или други негови изказвания, не дават основание да се приеме, че д-р П. по
някакъв начин е пристрастен от изхода на настоящото дело. Обстоятелството,
че д-р П. в съдебно заседание е споменал, че в други съдилища са приемани
психологически експертизи, изготвени от вещото лице психолог Л. Ц., не сочи
на предубеденост или пристрастност при вещото лице д-р П.. Напротив,
вещото лице подробно цитира нормативната база, свързана придобиването на
медицинска специалност „клиничен психолог“, както и нормативните
изисквания за изготвяне на съдебно-психологическа експертиза. Сочената от
С. в писмена молба от 27.05.2025 г. реплика не е станала достояние на съда, а
и отново не е основание за извод за предубеденост. Не се сочат и не се
установяват други обстоятелства, които да дават каквото и да е основание да
се приеме, че д-р П. по един или друг начин е предубеден или пристрастен при
депозиране на заключението на медицинската експертиза. След като няма
основание да се приеме, че д-р П. е безпристрастен и е предубеден, не е ясно
защо и как би могъл да повлияе на психолога Б., само защото тя работи в
здравния център, чийто ръководител е д-р П.. Несъгласието на страната със
заключението на една експертиза само по себе си не съставлява основание за
отвод на експертите, нито е основание за назначаване на повторна експертиза,
ако вече депозираната експертиза е компетентно и обективно изготвена.
Съдът съобрази практиката на Върховен касационен съд, изразена в
Определение № 1731/08.04.2025 г. по гр. д. № 4818/2024 г. на ІІІ г.о. на ВКС,
Решение № 174/13.01.2016 г. по т. д. № 3122/2014 г. на І г.о. на ВКС, Решение
№ 137/11.10.2019 г. по гр. д. № 4409/2018 г. на І г.о. на ВКС, Решение №
60288/17.01.2022 г. по гр. д. № 2125/2020 г. на ІV г.о. на ВКС.
Настоящият съдебен състав счита, че комплексната експертиза,
депозирана на 07.07.2025 г. от вещите лица д-р П. – психиатър, и д-р Я. –
ендокринолог, е компетентно и обективно изготвена и следва да се кредитира
от съда. Заключението си вещите лица дават след обстойно обсъждане на
всички относими обстоятелства. По повод възраженията за необсъждане на
свидетелските показания, д-р П. дава подробни пояснения, въпреки че в
експертизата не се съдържат цитати от свидетелските показания. Вещото лице
д-р П. също така сочи в какъв аспект се преценяват свидетелските показания
при психиатричните експертизи. Според д-р П. в свидетелските показания по
делото няма доказателства, че някой е наблюдавал нарушение на възприятието
на С. или че той е имал дезорганизирано поведение. Вещото лице сочи, че
твърдяното от свидетели, че С. дни наред е плакал и е бил разстроен и казвал,
че не знае защо е подал тази молба, не сочи на нарушения в разбирането
свойството и значението на поведението и не е кратковременно нарушение на
съзнанието.
Комплексната експертиза на д-р П. и д-р Я., депозирана на
07.07.2025 г. дава следните заключения:
6
Преустановяването приема на антидиабетно лекарство за период
повече от 24 часа при лице с неинсулинозависим захарен диабет без
усложнения, което е подложено на стрес и напрежение, не би довело до тежка
хипергликемия, причина за замъглено съзнание, главоболие, световъртеж,
обърканост и дезориентиране, което от своя страна да е условие за нарушение
на базовите психични годности или тежки соматични оплаквания, основа за
качествено нарушение на възприятието.
При проведената оценка на С. и предвид неговата възраст, давност
на заболяването, медикаментозното лечение, обстоятелствата около
задържането му и невъзможността за прием на лечение в рамките на поне 24
часа, не се установяват клинично значимо психоемоционални отклонение,
довели до психопатология.
Регистрираните при С. заболявания, в съвкупност с описаните по
делото факти и събития, не следва да нарушават способността за дългосрочна
самооценка, оценка на външните фактори, факторите на заобикалящата среда,
не следва да нарушават ясната представа за събитията в тяхната логическа
последователност, взаимовръзки и хронология; не следва да нарушават
осъзнаването на определени последствия от определено извършено от лицето
поведение. Социалният статус, образованието, квалификацията и социалната
среда в общоприетия минимум не могат да нарушат преценката на иначе
психически здрав индивид за случващите се събития и техните последици.
От съдебно-психиатрична гледна точка основните причини за
ограничаване възможностите някой да разбира постъпките си и последствията
от тях са възприятието, качествено нарушение на съзнанието, болестно
обусловени нарушения на интелекта и базовите психични годности. Липсват
сигурни доказателства при С. за обсъждане на каквото й да е нарушение на
базовите психически годности, което от своя страна да е довело до
психиатрична патология и в следствие невъзможност или ограничение да
разбира постъпката си и последиците от подаденото заявление.
Както твърденията в исковата молба, така и свидетелските
показания, както и установеното от комплексната съдебно-медицинска
експертиза установяват, че С. при срещата с директорката на ответното
училище не отива с взето решение да напусне работа. С. естествено е силно
притеснен от задържането в РУ на МВР за 24 часа по повод сигнал за * *
действия, стресиран е от престоя в ареста. Въпреки че инициативата за
подписване на молба за прекратяване на трудовото правоотношение не е на С.,
той се съгласява на предложението на директорката и подписва молбата.
Какви са мотивите на С. за подписване на молбата за прекратяване на
трудовото правоотношение не следва да се правят предположения. Във
въззивната жалба С. сочи, че предположил, че ако не подпише молбата за
освобождаване, може да бъде уволнен дисциплинарно. За такава възможност
самият С. не твърди директората да е говорила. Това, че е възможно да бъде
уволнен дисциплинарно, са предположения на С., както той сочи във
7
въззивната жалба, че „си помислил“, че ако не подпише молбата, може да бъде
дисциплинарно уволнен. Но такава възможност не му е казана от
директорката. В исковата молба се цитира казаното от директорката, като
твърдения, липсва предупреждение, че ако не подпише молбата за
„освобождаване по взаимно съгласие“, ще бъде уволнен дисциплинарно. Ако
С. е смятал, че ако не подпише заявлението, може да бъде уволнен
дисциплинарно, то това са само негови предположения.
Следва да се установи какво е било състоянието на С. в момента на
подписване на заявлението от 02.06.2023 г. за прекратяване на трудовите
правоотношения, за да се отговори на въпроса дали поради това си състояние
С. е съзнавал извършеното и неговите последици.
За отговор на този въпрос съдът следва да изходи от твърденията
на ищеца, от свидетелските показания, от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, както и от другите писмени доказателства по
делото.
Както се посочи по-горе, в исковата молба ищецът твърди, че
подписал заявлението не по собствена воля, а под натиск, по диктовка на
директорката, без да може да прецени какви ще са последиците от това, тъй
като всичко се случило много бързо, а и бил силно разстроен от случилото се,
не бил пил хапчетата за диабет и холестерол и не можел трезво да преценява и
обмисля действията си; твърди, че това е така е видно от обстоятелството, че
двете заявления не са подписани с обичайния на ищеца дълъг подпис, а със
съкратен, с какъвто се подписва когато е много напрегнат и бърза. В
отменителното си решение ВКС приема, че упражнен натиск и отправени
заплахи от директорката на ответното училище липсват.
По делото са разпитани две групи свидетели: свидетелката К. и
свидетелката Л., ангажирани от ищеца, и свидетелите М. и П., ангажирани от
ответната страна. При преценка показанията на тези две групи свидетели
следва да се изходи от разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като се има предвид, че
първите две свидетелки са в много близки приятелски отношения с ищеца, а
другите две свидетелки са в трудово-правни отношения с ответното училище.
Налага се да се анализира последователността и логичността на свидетелските
показания, тяхната достоверност да се прецени и с оглед другите
доказателства по делото.
Свидетелките К. и Л. дават показания за две групи обстоятелства –
възпроизвеждат споделеното им от ищеца за случилото се на 01 и 02 юни 2023
г., както и дават показания за възприятията си от това как е изглеждал и как се
е държал и чувствал ищеца при първата им среща на 03.06.2023 г. Свид. К. и
свид. Л. твърдят, че при срещата в дома на свид. Л. на 03.06.2023 г. ищецът е
бил неадекватен, но в същото време разказват за споделеното им от ищеца,
което споделено е много пълно и подробно описание на събитията на 01 и 02
юни 2023 г., дадено от човек в „неадекватно състояние“. Свидетелките
многократно употребяват думата „неадекватен“. Прави впечатление, че като
8
неадекватно състояние свидетелката К. не сочи реакции или друго, а сочи
повтаряното от ищецът, че животът свършил за него. И двете свидетелки
сочат, че ищецът бил неадекватен - устните му били напукани, лилави, имал
тъмни кръгове под очите, на другия ден изглеждал отслабнал. За първи път в
показанията на свид. К. се появява твърдението, че ищецът не могъл да
измине разстоянието от РУ на МВР до училището пеша и се качил на такси;
такова твърдение за ползването на такси липсва и в исковата молба. За
недостоверността на показанията на свид. Л. и стремежът й с показанията си
да помогне на ищеца, сочи заявеното от нея, че директорката не е позволила
на ищеца да прочете какво подписва. Следва да се има предвид в тази връзка,
че дори ищецът не твърди, че не е прочел заявлението за прекратяване на
трудовото правоотношение – ищецът сочи, че е попълнил заявлението под
диктовка на директорката, което е съвсем различно от твърдението да
подпише заявлението, без да го прочете. Ищецът сочи, че не е прочел някакви
обяснения, за които не е ясно от кога са и за какво точно, но тях ищецът не е
подписвал.
Свидетелките К. и Л. не са присъствали на събитията на 01 и 02
юни 2023 г., те пресъздават разказаното им от С. и неговата реакция на
следващия ден. Като се има предвид пълното описание на събитията от 01 и
02 юни 2023 г., което ищецът дал на свидетелките, няма основание да се
приеме, че ищецът нямал точен спомен за станалото поради „замъглено“
съзнание и преживян стрес и не е могъл да разбира и ръководи действията си
при наличие на пълен и подробен спомен за събитията, а и за възможността за
тяхното точно пресъздаване на следващия ден. Това подробно описание на
събитията от 01 и 02 юни на ищеца пред двете свидетелки опровергава
заявеното от свидетелката К., че С. гледал в една точка и мълчал, не можел да
отговори на въпросите им, повтарял, че животът му свършил. Свид. К. е
осъществила контакт със С. в късния следобед на 02.06.2023 г. по месинджър,
като отново употребява израза „неадекватен“, като описва начина, по който
изглеждал – устните му били червени, почти лилави, напукани, тъмни кръгове
под очите, „потресаваща гледка“. Пресъздадения разказ на ищеца от двете
свидетелки всъщност сочи на едно подробно описание на събитията, което не
установява неподреденост и неорганизираност.
Тези показания следва да бъдат съпоставени с установеното от
вещото лице д-р Я., че неинсулинозависим диабетик, ако е пропуснал два
приема на лекарството за диабет, може да получи жажда, често уриниране,
сухота в устата, но не може да доведе до състояние, в което да не може да
контролира своето поведение. Д-р Я. уточнява, че ищецът е могъл да взема
лекарството за сутрешния прием и по обяд, когато е освободен от РУ на МВР.
Видно е, че свидетелките К. и Л., зад често употребявания от тях в
показанията им израз „неадекватен“ за ищеца влагат повече емоционален
смисъл, но не сочат признаци – състояние или действия, в което човек не
осъзнава извършеното и не може да ръководи действията и постъпките си;
свидетелките не сочат объркан и нелогичен изказ, не сочат дезориентираност.
9
От показанията на свидетелките К. и Л. се налага и друг извод:
Свид. К. сочи, че тя и свид. Л. го обвинили „Как може, защо го направи, защо
не се консултира с адвокат?“. Свид. Л. го посъветвала ако е възможно да се
види отново с директорката и да се изтегли молбата, както и задължително да
отиде на лекар, защото е със заболявания. С оглед тези свидетелски показания
и предвид соченото във въззивната жалба, че ищецът си мислил, че ще бъде
дисциплинарно уволнен, се налага виждането, че ищецът подписал
заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение с мисълта, че е
избегнал дисциплинарно уволнение, като впоследствие при разговора със
свидетелките К. и Л. се почувствал подкрепен от тях и бил посъветван да
оттегли молбата си за освобождаване, което ищецът се опитал да направи.
Установява се, че С. и свидетелките К. и Л. са в много близки приятелски
отношения, датиращи от ученическите години на С. и продължили и през
неговото следване и след това по време на работата му в ответното училище.
Двете свидетелки не само упрекнали С. „защо е направил това, защо не се е
посъветвал с адвокат“, но и го посъветвали да оттегли молбата си. Така
заявеното от свидетелките сочи, че те не само подкрепили С., но и му
повлияли да вземе решение да оттегли молбата си за освобождаване. По този
начин и с показанията на свидетелките К. и Л. се установява, че С. сам избрал
да подпише молба за прекратяване на трудовото правоотношение, за да
избегне предполагаемо според него уволнение, но след напътствията на
свидетелките К. и Л. се разколебал и решил да оттегли молбата си за
освобождаване.
Показанията на свидетелката П. не са относими към състоянието
на ищеца на 02.06.2023 г. при подписване на заявлението, същите касаят
датата 05.06.2023 г. - депозирането от ищеца на молба за оттегляне на
заявлението от 02.06.2023 г. и връчването на оспорваната заповед.
В показанията си свид. С. сочи, че в началото на м. юни, ден петък
около 12. 00 ч., на пейка пред училището, провела кратък разговор с ищеца,
при който разговор на въпрос „какво става?“ ищецът отговорил „напускам“;
на въпроса „защо“, ищецът отговорил „така е най-добре“. Свидетелката сочи,
че ищецът бил притеснен, но нищо друго различно не забелязала. Ищецът
твърди, че на 02.06.2023 г. не е срещал свид. С. и не е имал разговор с нея. При
преценка показанията на свид. С. съдът отчита, че същата е в трудово-правни
отношения с ответното училище, като кредитира нейните показания както
поради тяхната последователност и логичност дори и при очната ставка, но и
предвид установеното от д-р Я., че неприемането на лекарството за диабет
вечерта на 01 и сутринта на 02 юни и в съчетание със стреса от пребиваването
в ареста, не биха се отразили на здравословното състояние на ищеца.
Обстоятелството, че свид. С. не е видяла откъде идва ищеца преди разговора
им, не опровергава достоверността на показанията на тази свидетелка.
При преценка на съпоставените свидетелски показания съдът
съобрази, че с Експертно решение № №№*/26.09.2023 г. на ТЕЛК – С. се
отменени Болничен лист № */05.06.2023 г. и Болничен лист № **27.06.2023 г.
10
В решението на ТЕЛК се сочи, че Болничен лист № */05.06.2023 г. се отменя,
тъй като диагнозата не е уточнена от специалист невролог, няма обективен
статус. В Амбулаторния лист, издаден от д-р С. на 05.06.2023 г. при издаване
на отменения болничен лист, е вписано: основна диагноза „Световъртеж от
централен произход; анамнеза – явява се на преглед с оплаквания от замайване
световъртеж; обективно състояние – дискоординационен синдром;
изследвания – не са посочени; предписана е терапия. По сходен начин са
оформени Амбулаторен лист от 26.06.2023 г., издаден от д-р С. и Амбулаторен
лист от 26.06.2023 г., издаден от д-р Б.. Именно за състоянието на 05.06.2023 г.
дава показания свидетелката С. М., която закарала ищеца да оттегли молбата
си в училището и тъй като ищецът се почувствал зле, го закарала в болницата
в гр. С.; болничният лист от 05.06.2023 г. е отменен от ТЕЛК.
Заключенията на д-р П. и д-р Я. и поясненията и отговорите им в
съдебно заседание установяват, че С. не е искал да подаде молбата за
напускане, но я подал, като това не се дължи на патологични отклонения у
него и не се дължи на липса на възможност да преценява свойството и
значението на извършеното.
Така заявеното от експертите, че не се установява С. да е отишъл в
училище с намерение да подаде молба за освобождаване, следва да се направи
връзка с посоченото от самият С. във въззивната жалба, че предположил, че
може да бъде дисциплинарно уволнен, се налага извод, че той в кабинета на
директорката е осъзнавал какви са възможностите пред него. Твърденията на
самият ищец, че с оглед ареста му за * действия предполагал, може да бъде
уволнен, сочи по един недвусмислен и категоричен начин, че С. е премислял
възможностите в тази ситуация, т.е. той е бил в състояние, при което е
преценявал последиците от ситуацията. Соченото от ищецът означава, че той е
премислял положителните и отрицателните последици на двата варианта и в
този момент е избрал прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие
като по-благоприятен за него вариант. Което означава, че С. съвсем не е бил в
„неадекватно състояние“, както той твърди. Напротив, след като С. е могъл да
степенува и прецени положителните и отрицателните последици и да избере
по-благоприятния за него вариант – да бъде прекратен трудовия договор по
взаимно съгласие, явно е, че С. е бил в състояние, в което е съхранена
възможността за адекватна преценка, въпреки стреса от ареста и пропускането
на два приема на лекарствата за диабет, като е могъл да преценя и ръководи
действията си. Т.е. въпреки първоначалната липса у С. на такова намерение,
подаването на молба за прекратяване на трудовите правоотношения по
взаимно съгласие е осъзнато решение, което С. взема след преценка на
възможностите.
По-нататък д-р П. сочи, че е възможно един психично здрав човек,
поставен в някаква стресова ситуация, да прояви дезорганизация и патология,
която да доведе до неразбиране свойството и значението на постъпката и да не
може да ги ръководи изцяло – в случая такова нещо няма, няма такава
реакция. Д-р П. пояснява, че критерият да се разбери дали някой може да
11
ръководи постъпките си, да разбира свойството и значението, не е фактора
стрес, а неговата реакция към стреса, т.е. при двама човека, поставени в
еднакви други равни условия, единият може да има патологична реакция,
другият може дори и стрес да не преживява. Вещото лице сочи, че няма нито
едно доказателство, което да казва, че С. е имал качествено нарушение на
съзнанието, което е първия ключов белег, медицинския, който заедно с
юридическия да установява, че някой не може да разбира свойството и
значението на постъпките си. Няма изпълнен нито един критерий в случая, за
нито едно състояние – нито волеви, нито интелектуален, нито емоционален.
Д-р П. сочи, че няма данни С. да е преживял дисстрес – реакцията на стреса е
критерия на съдебния психиатър да отговори дали е дисстрес, а не
формалните твърдения на някой; нито едно свидетелско показание не показва
нарушение на адаптацията на този човек във времето след това; няма данни за
това ищеца да е имал количествено или качествено нарушение на съзнанието,
няма данни той да е халюционирарл, няма данни да е имал дезорганизирано и
неподредено поведение. Вещото лице сочи, че има преки и косвени
доказателства, че ищецът е преживял негативни емоции, като тези негативни
емоции, каквито и да са те били по тежест, качество по вид, не са довели и не
могат да доведат до патологично нарушение на волята, което да е причина за
обсъждане на волевия критерий. Според д-р П., неполучаването на
лекарството за диабет от ищеца може да се дължи на много причини, но
самото неполучаване на лекарство не е неподреденост, нелогичност; един
фактор, отрязък от едно поведение, в една единствена насоченост, не може да
сочи за това има ли нарушение на годността на един човек. Д-р П. сочи, че при
ищеца няма дългосрочни нарушения на някои от психичните годности, при
което остава хипотезата за кратковременно разстройство на съзнанието по
някакъв начин, като нито един от критериите за краткосрочно разстройство на
съзнанието не е налице при ищеца.
По повод въпроса дали има разлика в здравословното състояние на
ищеца преди постъпването му в ареста и след неговото напускане, д-р Я. сочи,
че записаното в книгата на задържаните лица „видимо добро състояние“ при
приемането и само „добро“ при освобождаването му, не установява влошено
здравословно състояние, независимо, че в първия случай е посочено
„видимо“; не се посочва лошо или влошено здравословно състояние. По
отношение на сутрешния прием на лекарството за диабет д-р Я. сочи, че
ищецът е имал възможност да го вземе и на обяд; приемът на тези лекарства
не е обвързан със строго определен час, зависи и от приема на храна. Според
д-р Я., ако диабетик е пропуснал два приема на лекарството, може да получи
жажда, често уриниране, сухота в устата, но категорично не може да доведе до
състояние, в което да не може да контролира своето поведение; диабетикът
дни наред не би трябвало да приема лекарствата си, дни наред да е с висока
кръвна захар 30 ммол/л, за да получи главоболие, дезориентираност, замъглен
поглед.
Във връзка с обясненията на д-р Я. следва да вземе предвид и
12
Декларацията за правата на задържано лице, подписана от С. на 01.06.2025 г. в
12, 12 ч., в която той е посочил, че страда от диабет тип ІІ и има леко високо
кръвно с висок холестерол, както и е вписал в графата за „необходимост от
спазване на режим по медицинско предписание или диета, изискващи“ –
„имам“ /необходимост/ и е вписал „не трябва да ям сладко“. Логично е било С.
да впише и необходимостта да приема лекарства за диабет. С. не е заявил в
ареста, че не се чувства добре, че има нужда да приема лекарство за диабет и
има нужда от лекарска помощ. След като е освободен от ареста С. е имал
възможност преди да отиде в училището от най-близката аптека да си осигури
лекарството за диабет, но не го е направил. Тези обстоятелства, прецени във
връзка със заявеното от д-р Я. – „когато човек има проблем и усеща
напрежение, главоболие или дезориентиране, организмът търси помощ; след
като не търси помощ, означава, че той се чувства добре“, налага извод, че
неприемането на лекарството за диабет от С. вечерта на 01.06.2023 г. и
сутринта на 02.06.2023 г. не е довело до състояние, в което С. да се е чувствал
не добре поради пропускане приема на лекарствата. След като С. при
подписване на декларацията в РУ М. се е погрижил да уведоми полицейските
органи, че има леко високо кръвно и висок холестерол, както и че не трябва да
яде сладко, логично е, ако е имал необходимост, да ги информира и за
необходимостта да приема лекарство за диабет. Налага се извода и логичното
обяснение, че не е информирал органите на МВР за необходимостта от прием
на лекарство за диабет, както и не е взел такова лекарство от аптека попътно за
училището, защото С. не се е чувствал така зле в резултат на пропуснатите два
приема на лекарството за диабет и в резултат на стреса, както твърди.
В така депозираната комплексна съдебно-медицинска експертиза
липсва заключение на вещо лице клиничен психолог. С Определение от
11.06.2025 г. в състава на експертизата е включен клиничен психолог М. Б.,
която с определение от 20.06.2025 г. е освободена от състава на експертизата
поради невъзможност да отговори на поставените в експертизата въпроса
предвид отказа на ищеца да се яви за среща с клиничния психолог и за
изследване.
Отказът на С. да се яви за пред при д-р Я. и за изследване и
преглед при вещото лице Б. не се установява да е продиктуван от наличие на
обективни обстоятелства, сочещи на предубеденост на тези вещи лица, за
което съображения се изложиха по-горе, а е израз на желание жалбоподателят
чрез елиминиране на назначени от съда вещи лица да направи подбор или да
избере сам вещи лица; както и от убеждението, че следва да бъдат уважавани
всички негови искания, независимо от тяхната аргументираност и
основателност.
Възприето е поведение да се иска отвод на всяко вещо лице, чието
заключение не удовлетворява ищеца, а не защото са налице обективни
основания за отвод.
Тъй като отказът на С. да се яви за преглед при вещите лица д-р Я.
13
и М. Б. не е с цел да не се извършва изследване от ендокринолог и клиничен
психолог и да се даде заключение от тях, а такова изследване да се извърши и
съответно да се даде заключение от вещо лице, което С. „да одобри“, съдът не
възприема този отказ като опит на ищеца да препятства събиране на това
доказателство – изследване и заключение от специалист в областта на
клиничната психология. Поведението на ищеца сочи на желание да се яви на
психологическо изследване само при избран/одобрен от него психолог. Поради
това съдът не е приложил разпоредбата на чл. 161 от ГПК и не е дал указания
в този смисъл на жалбоподателя.
При липса на обективни основания за отвод на вещите лица д-р Я.
и М. Б., отказът на С. да се яви при тях за преглед и изследване е избор на С.
как да реализира процесуалните си права като ищец в производство, който
отказ налага настоящата инстанция без заключение на клиничен психолог да
отговори на въпроса дали с оглед на неговото психо-емоционално и
здравословно състояние при подаването на заявлението за прекратяване на
трудовия му договор, ищецът е бил в състояние, в което е могъл да разбира и
да ръководи действията си, изхождайки от всички други гласни и писмени
доказателства и експертни заключения.
С оглед установеното от свидетелските показания и от
заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза настоящият
съдебен състав намира, че не се установява при подаване на Заявление вх. №
165/02.06.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ответното
училище ищецът да не е могъл да разбира и да ръководи действията си.
По повод представеното в съдебно заседание в писмен вид
оспорване на експертизата по смисъла на чл. 200 ал. 3 от ГПК следва да се
допълни: В това оспорване преобладават теоретични трактовки, критики към
използваните методи за изследване и предлагане на изследвания по други
методи. Прави впечатление, че голям обем от това оспорване е насочено към
изследвания и заключения, съдържащи се в експертизата от 12.05.2025 г.,
която не е приемана като доказателство по делото и която съдът не може да
обсъжда. Цитираните части от експертно заключение, което претендира да се
оборва в оспорването, са от заключението от 12.05.2025 г., неприето като
доказателство по делото. В оспорването се съдържат предположения, с
внушение да са факт. В оспорването не се обсъждат реакции на С., които да са
резултат на дисстрес и които реакции да са доказани и да сочат на липса на
възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките.
Поради това и предвид гореизложеното съдът кредитира
заключението на комплексната съдебено-медицинска експертиза, изготвена от
д-р П. и от д-р Я., което заключение, преценено в съвкупност с останалите
доказателства по делото, дава основание за категоричен извод, че не се
установява жалбоподателят при подписване на заявлението за прекратяване на
трудовото правоотношение да не е могъл да разбира и да ръководи действията
14
си.
Неоснователно е искането заключението на „двойната“ експертиза
да бъде изключено от доказателствата по делото. Трите основания, сочени в
писмената защита на пълномощниците на жалбоподателя, касаят избора на
жалбоподателя да не се яви за изследване при вещото лице Б., по повод на
което съображения са изложени по-горе.
Във връзка с твърденията за липса на обсъждане и вземане
предвид на свидетелските показания от експертите, следва да се има предвид
заявеното от вещото лице д-р П., че са взети предвид част от показанията на
свидетелите, като същите не са възпроизведени в експертизата, тъй като са
налични по делото. Отговора на вещото лице за значението на свидетелските
показания в съдебната психиатрия е насочен към достоверността на
свидетелските показания, каквато преценка вещото лице не може да прави.
По-нататък, при изслушване в съдебно заседание, вещото лице пояснява, че
свидетелските показания имат значение относно тяхното качество, а не
„самото съдържание“. Вещото лице сочи, че в свидетелските показания няма
нито едно доказателство, което казва, че някой е наблюдавал нарушение на
възприятието на ищеца или ако не го е наблюдавал, не е довело до
неподреденост във видимото поведение; … „Никой не казва поведението
беше неподредено, объркано, дезорганизирано“. Вещото лице допълва, че в
случая в свидетелските показания не се сочат обстоятелства, които да
установяват, че ищецът е имал дезорганизирано поведение.
Неоснователно е възражението за формално становище в
експертизата, даващо заключение единствено за липса на психиатрична
патология. Напротив, вещото лице д-р П. подробно обяснява както в
писменото заключение, така и при изслушването в съдебно заседание, че са
изследвани реакцията и поведението на С. към 02.06.2023 г. при депозиране на
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Д-Р П. сочи, че тези
реакции и поведение не установяват и другия вариант – временна
невъзможност да се разбират и ръководят действията. След разграничението
на понятията „стрес“ и „дистрес“ д-р П. сочи, че няма данни С. да е преживял
дистрес; Един човек може да твърди пред съдебния психиатър, че е преживял
ужасяващ стрес, като реакцията на този стрес е критерия на съдебния
психиатър да каже какъв е този стрес. В тази връзка д-р П. сочи, че нито едно
свидетелско показание не показва нарушение на адаптацията на този човек
във времето след това; не казват и няма данни за това С. да е имал
количествено или качествено нарушение на съзнанието – няма данни той да е
халюционирал, няма данни той да е имал налудни възприятия или налудни
усещания. Вещото лице сочи, че няма данни С. да е имал дезорганизирано или
неподредено поведение. Вещото лице обсъжда и твърдението, че въпреки
краткото разстояние, С. е използвал такси /твърдение, което липсва в исковата
молба и се появява за пръв път в показанията на свид. К./, като според вещото
лице това обстоятелство не сочи на неподредено поведение.
15
По отношение твърдението за временна загуба на способността да
разбира и ръководи постъпките на С., вещото лице д-р Я. също е изразява
становище и в писменото заключение и в изслушването в съдебно заседание.
Д-р Я. сочи, че при неинсулинозависим диабет, какъвто е при С., съчетанието
от пропускане и на два приема на предписаното лекарство и преживения
стрес от полицейското задържане не могат да доведат до неориентираност, до
оърканост, световъртежи, замъглено зрение и т.н., няма как да доведе до
състояние да не може да преценява своите действия. Д-р Я. е категоричен, че в
случая няма хипогликемия, която единствено би могла да повлияе на мозъка.
Горепосоченото опровергава възраженията, че д-р П. и д-р Я. не са
разглеждали възможността временна дезориентация или тежък стрес да са
ограничили способността за разбиране и ръководене. Както се посочи, д-р Я.
изрично разглежда именно хипотезата на ефектите от диабет + стрес +
лишаване от медикаменти. Във връзка със сочената теоретична възможност,
че комбинацията от краткотрайна хипергликемия и психологически стрес
може да доведе до временни когнитивни и емоционални нарушения, следва да
се допълни, че вещите лице не изхождат от вероятности и възможности, а от
обективни и конкретни обстоятелства, установени по делото –
констатираното в медицинския фиш от Спешна помощ, вписванията в книгата
на задържаните лица, описаното от С. негово поведение на 02.06.2025 г. /което
се различава от твърденията, свързани с оценка на състоянието му/, реакциите
и поведението на С., както и свидетелските показания.
Соченото от ищеца, че имал предположения, че директорката на
училището ще го уволни, както и показанията на свидетелките К. и Л., които
установяват, че подкрепили ищеца и го посъветвали да оттегли молбата си,
сочат, че подписвайки заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение, ищецът смятал, че избягва дисциплинарно уволнение, но
след това се разколебал и предприел действия по оттегляне на заявлението си,
твърдейки вече, че е написал молбата за освобождаване в състояние на стрес и
емоционален дисбаланс.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира за
установено, че атакуваната заповед е издадена при валидно заявена от ищеца
воля за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което
прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325 ал. 1 т. 1
от КТ е законосъобразно. Отхвърляйки исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3, във
вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ, районният съд е постановил обосновано и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Поради това С.ски окръжен съд
РЕШИ:
16
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 113/27.10.2023 г. по гр. д. №
255/2023 г. на РС – М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от обявената в съдебно заседание дата 29.07.2025 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17