Решение по дело №1869/2017 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 232
Дата: 9 февруари 2018 г. (в сила от 27 май 2019 г.)
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20177050701869
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………      

 

Гр. В., ……………………… 2018 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            

Административен съд – гр. В., III касационен състав, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

                                                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Янка ГАНЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    Даниела НЕДЕВА

                                                                                              Дарина РАЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева адм.д. № 1869 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 и чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по две молби от П.Т.З. *** – за допълване на Решение № 2300/20.12.2017 г., постановено по адм.д. № 1869/2017 г., с диспозитив за отхвърляне на жалбата му срещу чл. 6, буква „г“ от Наредбата за принудително преместване на пътни превозни средства с техническо средство „паяк“ на територията на Община В., приета от Общински съвет – В., в едната й част, както и за изменение на решението в частта за разноските.

В искането за допълване на решението З. твърди, че липсва диспозитив, по силата на който се оставя в сила частта от обжалваната разпоредба, по отношение на която жалбата е отхвърлена, както и че липсва диспозитив за отхвърляне на жалбата в останалата й част, което е пречка за обжалване на решението. Иска допълване на решението в този смисъл.

В искането за изменение на решението в частта за разноските З. счита, че поради разликата в претендираните от страна на жалбоподателя и от страна на ответника разноски, и предвид отхвърлянето на жалбата в едната й част, му се следват разноски в размер на половината от претендираните, или най-малко разликата между половината претендирани разноски от него и половината от претендираните от ответника разноски. Иска изменение и допълване на решението в този смисъл.

По двете искания претендира и допълнително присъждане на разноски съгласно представени договори за правна защита и съдействие.

Ответникът в производството – Общински съвет В. – не изразява становище по исканията.

 

Исканията за допълване на решението и за изменението му в частта за разноските са допустими, като подадени от страна в производството и в срока съответно по чл. 248 и чл. 250 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Разгледани по същество, искането за допълване на решението е частично основателно, а искането за изменение на решението в частта за разноските – неоснователно.

 

 

След като се запозна с твърденията в подадените от З. искания, съдът прие следното:

Предмет на обжалване в производството е била разпоредбата на чл. 6, буква „г“ от Наредбата за принудително преместване на ППС с техническо средство „паяк“ на територията на Община В.. Текстът на чл. 6, буква „г“ от Наредбата за принудително преместване на ППС с техническо средство „паяк“ на територията на Община В. предвижда две хипотези на принудително преместване: 1) при престояване на блокирано с техническо средство тип „скоба“ ППС, паркирано в зона за кратковременно паркиране повече от времето, указано от пътния знак и 2) след изтичане на работното време на съответната зона.  

В мотивите на Решение № 2300/20.12.2017 г., постановено по адм.д. № 1869/2017 г. настоящият състав е приел, че в едната си хипотеза, а именно принудително преместване на ППС, което е било блокирано с техническо средство „скоба“ заради това, че е паркирано в зона за кратковременно паркиране повече от времето, указано от пътния знак, чл. 6, буква „г“ от Наредбата не противоречи на разпоредбите на акт от по-висока степен – Закон за движението по пътищата, докато в другата си хипотеза - принудително преместване на ППС, блокирано със скоба, което престоява след изтичане на работното време на съответната зона, не съответства на материалния закон и следва да бъде отменена.

В диспозитива на решението съдът е постановил отмяна на разпоредбата на чл. 6, буква „г“ от Наредбата за принудително преместване на пътни превозни средства с техническо средство „паяк“ на територията на Община В., приета от Общински съвет – В. с решение 1442-8 по Протокол № 30 от заседание на Общински съвет – В. от заседание, проведено на 28, 29.04.2014 г., в частта й, с която е предвидено прилагане на принудителна административна мярка „преместване“ на блокирано с техническо средство тип „скоба“ пътно превозно средство, паркирано в зона за кратковременно паркиране след изтичане на работното време на съответната зона, но не се е произнесъл по жалбата в останалата й част. Доколкото от мотивите на решението се установява волята на съдебния състав да отхвърли жалбата в частта й, предвиждаща принудително преместване на ППС, което е било блокирано с техническо средство „скоба“ заради това, че е паркирано в зона за кратковременно паркиране повече от времето, указано от пътния знак, искането за допълване на решението с диспозитив за отхвърляне на част от жалбата е основателно и следва да бъде уважено.

Искането за изменение и допълване на решението в частта за разноските е неоснователно. В мотивите съдът е посочил, че предвид описания по-горе изход на производството разноски не се следват за нито една от страните, поради което не е постановил диспозитив относно разноските. За да приеме този резултат, съдът е съобразил, че жалбата е една и е насочена срещу определена разпоредба от наредбата, а не представлява две отделни жалби, въпреки че е насочена срещу разпоредба, която предвижда два отделни случая на принудително преместване. АПК не съдържа правила относно разноските при частичното отхвърляне на жалби. Приложимият по препращане ГПК, който в чл. 78, ал. 1 и 3 при разпределяне на разноските отчита уважената и отхвърлената част от иска, не може да бъде приложен съответно поради липсата на материален интерес, съобразно който да бъде извършено разпределението. Предвид това, съдът е преценил, че справедливо и в съответствие с резултата от обжалването е всяка от страните да понесе направените от нея разноски, тъй като в едната си част обжалваната разпоредба е отменена, а жалбата срещу останалата й част е отхвърлена. Поради това, съдът намира, че не е налице основание за изменение или допълване на решението в частта за разноските и искането в този смисъл следва да бъде оставена без уважение.

Исканията за разноски за направените искания за допълване на решението и допълване и изменение на решението в частта за разноските съдът приема за неоснователни. Последващите постановяването на решение по същество искания по глава ХVІІІ, раздел ІІІ от ГПК не слагат начало на самостоятелни производства за решаване на правен спор, а имат за цел да бъде ангажиран самоконтролът на съда в трите изчерпателни хипотези, при които той може да поправи решението – при твърдения за непълно, неясно или засегнато от явни фактически грешки решение. Исканията и произнасянето по тях са част от приключилото с решение по същество производство, поради което разноски по тях отделно не се следват. Съдът съобрази още, че представеният към жалбата договор за правна защита и съдействие не предвижда и не определя отделно възнаграждение за всяко съдопроизводствено действие, а се отнася до свършването на делото във всички инстанции, поради което представителството по настоящите искания, които се развиват още пред първата инстанция, не излиза извън обхвата на договореното и не е основание за претендиране на допълнителни разноски.

 

По гореизложените съображения и на основание чл. 248 и чл. 250 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ДОПЪЛВА диспозитива на Решение № 2300/20.12.2017 г., постановено по адм.д. № 1869/2017 г. със следния текст: ОТХВЪРЛЯ в останалата й част жалбата на П.Т.З. *** срещу чл. 6, буква „г“ от Наредбата за принудително преместване на пътни превозни средства с техническо средство „паяк“ на територията на Община В., приета от Общински съвет – В.“.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Т.З. *** за допълване и изменение на Решение № 2300/20.12.2017 г., постановено по адм.д. № 1869/2017 г., в частта за разноските.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Т.З. *** за присъждане на разноски по исканията за допълване и за изменение и допълване в частта за разноските на Решение № 2300/20.12.2017 г., постановено по адм.д. № 1869/2017 г.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател:                                                            Членове:      1.

 

2.